№ 505
гр. П., 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:А. Г. Палова
Членове:Мариана Ил. Димитрова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от А. Г. Палова Въззивно гражданско дело №
20255200500715 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
603/23.05.2025 г., постановено по гр.д. № 20245220103245 по описа на
Районен съд – П. е отхвърлен иска на Ж. С. А. с ЕГН ********** с адрес: гр.
Б., ул. „Т.А.“ № 43Б, ет.2 по чл.124, ал.1 ГПК за установяване по отношение на
ответника А. Г. Л. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „Г.Б.“ № 98, ет.7, ап. 19, че
ищцата е собственик на 16.77/71.77 ид. части от самостоятелен обект в сграда
с идентификатор **************** по КККР на гр. П., с адрес на имота: гр.
П., ул. „К.“ № 10А, ет.1, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива: 1,
площ 71.77 кв.м.
Осъдена е ищцата Ж. С. А. да заплати на ответника А. Г. Л. съдебни
разноски в размер на 1000 лв.
В законоустановения срок пред Пазарджишкия окръжен съд е постъпила
въззивна жалба от Ж. С. А. чрез адв. М. М., с изложено оплакване за
незаконосъобразност. Твърди, че в хода на делото, от доказателствата било
установено, че Ж. С. А. притежава 17.77/71.77 ид. ч. от правото на
собственост върху процесния имот и тези ид. ч. били еквивалент на
извършените през 1971 г. от наследодателя на жалбоподателката
пристроявания на обекта с присъединяването на стая с площ 16.71 кв.м., която
била владяна и използвана от Ж. А. повече от 20 год. Тъй като, обаче, тази
1
стая не отговаряла на изискванията на самостоятелен обект по смисъла на
ЗУТ, жалбоподателката била придобила право на собственост върху
съответстващите ид. ч. въз основа на давностно владение. Искането е,
решението на РС да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с
което предявеният иск да бъде уважен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от А. Л..
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и
при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПк, прие за установено следното:
В исковата си молба против А. Г. Л. ищцата Ж. С. А. е твърдяла, че през
1971 г. наследодателят й С.А.Д. с ЕГН ********** е построил пристройка към
процесния самостоятелен обект /тогава представляващ първи етаж на
еднофамилна жилищна сграда/, в резултат на което към неговата
първоначална площ е прибавена една стая за живеене с площ 16,71 кв.м.
Твърдяла е, че стаята винаги е била използвана от семейството на
наследодателя й, включващо самата нея, нейния брат и майка й. След смъртта
на наследодателя наследниците неформално се договорили стаята да остане за
ищцата и това фактическо положение продължавало вече 20 години, през
които тя я владее. Поддържала е, че стаята не отговаря на изискванията за
самостоятелен обект, поради което е придобила по давност съответстващата й
идеална част от пристроения самостоятелен обект.
Твърдяла е, че ответницата А. Г. Л. с ЕГН ********** се легитимирала
като собственик на целия самостоятелен обект с нотариален акт и по този
начин оспорила правото й на собственост върху идеалната част от него. Иска
от съда да установи по отношение на ответницата, че е собственик на
16.77/71.77 ид. части от самостоятелния обект и претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата А.
Г. Л., която е заявила, че искът за е недопустим, тъй като спорът между
страните за правото на собственост върху имота бил разрешен с влязло в сила
решение от 23.12.2022 г. по гр. д. № 1468/2020 г. на РС- П., с което съдът е
отхвърлил предявеният от ищцата иск за съдебна делба на същия
самостоятелен обект. Твърдяла е, че това решение има сила на пресъдено
нещо относно наличието на съсобственост, което било пречка за
предявяването на установителен иск за собственост върху идеалните части от
него. По същество е оспорила иска като е твърдяла, че е изключителен
собственик на имота, тъй като го е закупила с два договора за продажба,
обективирани в нот. акт № 52 от 16.02.2001 г., том І, дело № 49/2001 г. на
2
нотариус при РС – П. и нот. акт № 46 от 23.05.2018 г., том ІV, рег. № 5914,
дело № 573/2018 г. на нотариус Анета Илкова, с рег. № 423 в НК. Поддържала
е, че пристройката, която е увеличила площта на съществувалия преди нея
жилищен етаж, е изпълнена от А.Д.П., дъщеря му В.А.С. и нейния съпруг
Е.И.С.. След това А.Д.П. продал целия самостоятелен обект на дъщерите си
В.А.С. и Ц.А.Т., втората от които била майка на ответницата, а те от своя
страна го продали на нея. Твърдяла е, че още от пристрояването стаята
функционално била свързана с пристроената част, до нея нямало отделен
достъп и никога не била владяна от ищцата и нейното семейството, а била
владяна от праводателите на ответницата и от самата нея. Моли искът да бъде
оставен без разглеждане или да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Възражението за недопустимост на иска не се поддържа пред въззивния
съд, но доколкото за допустимостта на обжалвания съдебен акт съдът следи
служебно, въззивната инстанция е длъжна да вземе отношение по този
въпрос.
С решението по гр. д. №1468/2020 г. на РС-П. съдът е отхвърлил иска на
Ж. С. А., А.С.Д. и М.Д.Д. за делба на процесния самостоятелен обект. В
делбеното производство ищците са твърдели наличието на съсобственост
между тях и собственика на пристроеното жилище, възникнала в резултат на
извършеното от техния наследодател пристрояване след отстъпено право на
строеж в негова полза и функционалното присъединяване на пристройката
към жилището. В настоящото производство претенцията за право на
собственост на ищцата Ж. С. А. не се основава на твърдението за извършено
пристрояване, а на твърдението за упражнявано от наследодателя и от нея
самата давностно владение върху реална част от жилището, която не е
обособена като самостоятелен обект, както и на трансформацията на това
владение в право на собственост върху идеална част от цялото жилище,
съответна на площта на владяната реална част от него. При тези данни
правилно районният съд е приел, че предявеният положителен установителен
иск за собственост е допустим, защото със съдебното решение, на което
ответницата се позовава, съдът не се е произнесъл със сила на пресъдено нещо
относно принадлежността на правото на собственост на основание изтекла в
полза на някоя от страните придобивна давност.
От показанията на разпитания пред районния съд свидетел С.Т. се
установява, че пристроената стая към жилището на първия етаж на сградата е
свързана функционално посредством врата с това жилище и до нея няма друг
достъп. След пристрояването на стаята наследодателят на ищцата е надстроил
сградата с втори жилищен етаж, в който живее неговото семейство. Ищцата,
нейният наследодател и останалите членове на семейството му никога не са
владели пристроената стая към първия жилищен етаж на сградата. В това
3
жилище са живели общите наследодатели на страните А.Д. и С.Д., които още
приживе са го прехвърлили на своите дъщери В.С. и Ц.П. а те от своя страна
са го прехвърлили на ответницата.
Липсват доказателства по делото ищцата или нейният наследодател да
са владели реалната част от процесния самостоятелен обект, поради което
предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Във въззивната жалба не се изтъкват никакви доводи, обосноваващи
неправилност на обжалваното решение, поради което то следва да бъде
потвърдено.
На основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанцинното решение и се присъединява към тях.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 603/23.05.2025 г., постановено по гр.д. №
20245220103245 по описа на Районен съд – П..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4