Р Е Ш Е Н И Е № …
гр.Козлодуй,
18 юни 2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, наказателно
отделение, първи състав в открито съдебно заседание на 02.06.2020г. /втори юни,
две хиляди и двадесета година/ в състав:
Районен съдия: Цветанчо Трифонов
при участието на
секретаря Капка Качева като разгледа гр.д.№ 9 по описа на Районен съд
Козлодуй за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявени са искове с
правно основание чл.150 вр. чл.143 СК от М.С.С., ЕГН ********** *** като майка и
законен представител на Силвия
Костадинова Игнева с ЕГН **********, е предявен иск с правно основание чл.150 СК за изменение на издръжката, присъдена в полза детето със съдебно решение №
135/27.04.2018г. на РС- Козлодуй по гр.дело №497/2018г., влязло в сила на
27.04.2018г.
В исковата молба се излага, че с посоченото решение родителските права
са предоставени за упражняване от майката, а бащата - ответникът К.И., е осъден
да заплаща месечна издръжка на детето в
размер на 130,00 лева чрез неговата майка и законен представител, считано
от влизане в сила на съдебното решение - 27.04.2018г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на промяна в
обстоятелствата или до отпадане на основанието. Този размер на издръжката не е
изменяван, откакто е установен в споразумението по чл.51 от СК
между страните, което е било постигнато по посоченото гр.дело №
497/2018г. на РС- Козлодуй. От влизане в сила на цитираното решение присъдената
месечна издръжка за детето не е изменяна с друг съдебен акт.
Сочи се, че
към датата на исковата молба този размер на издръжката на първо място не
отговаря на минималния законоустановен размер на издръжката за дете, който е
152,50 лв. от 01.01.2020 г. по силата на чл.142, ал.2 от СК вр. с ПМС № 350/19.12.2019г. за определяне нов размер на
минималната работна заплата за страната. На
следващо място така присъденият размер на издръжката за детето не е достатъчен
за задоволяване потребностите му. Твърди се, че от средата на 2019г.
детето посещава втора яслена група на Детска градина „Мир“
гр.Козлодуй, видно от представените приходни квитанции за заплатена такса.
Месечната такса за детска ясла варирала между 28.00 – 40.00 лева в зависимост
от броя на посещенията през месеца. Посочва се в исковата молба, че към датата
на влизане в сила на бракоразводното решение детето не посещавало детска ясла,
поради което е налице изменение на обстоятелствата, при които е била определена
първоначалната издръжка от 130.00 лева за детето. Неговата майка работи по
трудов договор в „ЕМКО 2009“ ЕООД, гр.Козлодуй и получава около 430.00 лева
нетно възнаграждение, поради което изпитва затруднение да задоволява всички потребности на детето. Бащата
на детето следвало да заплаща половината от размера на необходимата за същото
месечна издръжка, съобразно своите доходи като ищцата счита, че месечна
издръжка в размер на 200.00 лева не би се явила съществено затруднение за
ответника да я заплаща. Трудовите доходи, които получава бащата са достатъчни
за задоволяване на личните му нужди и за заплащане на издръжка в посочения
размер. Освен това ответникът няма задължения за плащане на издръжка за други
деца.
Поради
изложеното в исковата молба ищцата счита, че са налице условия, водещи до
изменение на обстоятелствата, при които е била присъдена месечната издръжка в
размер от 130.00 лева за детето Силвия Игнева, а именно – промяна в
законоустановения размер на минималната издръжка за дете, нарастване възрастта
на детето, което е свързано с повишаване на разходите му, както и увеличаване
на трудовите доходи и възможностите на бащата да дава издръжка в претендирания
размер. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е
депозиран отговор, с който искът не се оспорва по основание, а единствено по
размер. Развиват се подробни съображения в насока, че издръжката е заплащана
редовно, а на детето са предоставяни допълнителни средства и са купувани
играчки и дрехи.
Съдът, като прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства намира, че се
установява следна фактическа обстановка.
По делото не се
спори, а и от приложеното Решение № 135/27.04.2018г. на РС - Козлодуй по
гр.дело № 497/2018г. се установява, че Силвия Игнева
е дете на ищцата и ответника. С влязло в сила бракът между страните бил
прекратен, а упражняването на родителските права било предоставено на майката.
С решението било одобрено споразумение, съгласно което ответникът И. се
съгласил да заплаща издръжка в полза на малолетното дете, чрез неговата
майка и законен представител, в размер на по 130 лв. на месец, считано от
влизане в сила на съдебното решение - 27.04.2018г., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на промяна в
обстоятелствата или до отпадане на основанието.
От приходните квитанции от ОДЗ „Мир“ се установява, че за учебната
2018/2019г. детето посещава втора яслена група, за което майката заплаща
дължимите такси.
Във връзка с нуждите на
детето по делото е изготвен и приет социален доклад от ДСП - Козлодуй. От него
се установява, че преките грижи за детето се полагат от неговата майка.
Установява се, че жилището е с много добри хигиенно-битови условия.
За установяване на
релевантни за спора факти по делото са разпитаните свидетелите Борислав
Пламенов Лазаров, Румен Венциславов Лабешки, Елиза Ивайлова Игнева и Велислав
Мирославов Лабешки.
От показанията на св.Борислав
Лазаров се установява, че детето Силвия живее заедно с майка си и същият
свидетел, който от две години живее на съпружески начала с ищцата. Потвърждава
се наличието на здравословни проблеми на детето като същото, когато боледува,
развива бронхит и разходите за лекарства са доста. Последният път те са били в
размер на 150лв. Разходите за текущо отглеждане на детето са между 80 и 100
лева на месец според свидетеля. Майката М. трудно се справя с тези разходи като
й помагат баща й, майка й, майката на свидетеля Лазаров, включително финансово.
Бащата взема детето при себе си, но не много често. Купувал е няколко пъти
дрехи, обувки, играчки. С ищцата живеят под наем от година и половина като
заплащат месечен наем около 300 лева за тристаен апартамент. Доходите на
майката са в размер на минималната заплата за страната и не стигат за
отглеждането на детето. Свидетелят работи на автомивка като получава минимална
работна заплата, но помага за детето със средства. На месец семейството се
справя с около 700-900 лева, след като бъде заплатен месечният наем. Във връзка
с боледуването на детето свидетелят споделя, че не са искали парични средства
от бащата.
Свидетеля Румен Лабешки,
заявява, че ищцата и св.Лазаров живеят под наем, както и, че детето посещава
детска градина като майката заплаща таксата. На ищцата в отглеждането на детето
помага св.Борислав Лазаров и неговата майка. Ищцата му е споделяла, че трудно
се справя финансово с отглеждането на детето. Не знае какви са нейните доходи.
Бащата е подарил на детето обувки в деня на съдебното заседание, споделя
свидетелят.
Свидетелката Елиза
Игнева посочва, че за детето се грижи неговата майка, а като бащата активно
участва в грижите за него. Освен издръжката за детето бащата закупува
допълнително и други неща за него – памперси, играчки и др. на месец извън
дължимата издръжка тези разходи възлизали на около 40-50лв месечно. Никой не ги
търси нея и бащата, когато детето е болно. Посочва, че тя очаква дете от бащата
К.И. и това ще наложи нов разход освен издръжката, която бащата дължи на детето
Силвия. Свидетелката посочва, че работи като маникюрист и доходът й е около
1500-2000 лева месечно. Съпругът й, ответникът, работи в ДП „ВЕЦ Козлодуй“ и
дохода който получава след удръжките възлиза на около 1000-1200 лева. Живеят на
квартира като наемът заедно с разходите им възлизат на около 400 лева. Наемът е
200 лева. К.И. изплащал заем с месечна вноска от 600 лева.
Свидетеля Велислав
Лабешки посочва, че бащата на детето купува вещи на същото, плаща издръжката на
майката, купува дрехи, обувки, памперси. Сочи, че ответника има друго
семейство, с което живеят под наем.
По делото са събрани
данни и за възможностите на родителите. От трудовия договор на майката е видно,
че тя работи в „ЕМКО 2009” ЕООД, с основана месечна заплата от 610лева, като
получаваната от нея сума след удръжките възлиза на 430лева. От представения
трудов договор на бащата е видно, че той работи на постоянен трудов договор във
„ВЕЦ Козлодуй” ЕАД и получава чисто възнаграждение около 1000лева на месец.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното.
Предявен е иск с правно
основание чл.150 СК за изменение на присъдената издръжка в полза на детето
Силвия Игнева. В доказателствена тежест на ищцата по предявения иск с правно
основание чл.150 СК е да докаже, че ответникът е баща на ненавършилото
пълнолетие дете. Следва да докаже и твърденията си за изменение на
обстоятелствата, довело до необходимост от по-висока издръжка за отглеждане на
детето.
Както се посочи по
делото безспорно е установено, че ответникът е баща на детето, като
упражняването на родителските права е предоставено на майката.
Според разпоредбите на
чл.142 и чл.143 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, като размерът й се определя според нуждите на лицето, което има
право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Минималният размер
на дължимата издръжка на едно дете се равнява на ¼ от размера на
минималната работна заплата. Съгласно нормата на чл.150 СК присъдената издръжка
може да бъде изменена, при изменение на обстоятелствата. Изменение на
обстоятелствата е налице при трайно съществено изменение на нуждите на
издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно
обикновените условия за живот за тях, като се съобразяват възрастта,
образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Само по
себе си обстоятелството, че от определянето на предходната издръжка е изминал
известен период от време е достатъчна предпоставка за изменение размера на
присъдената такава, тъй като с биологичното израстване на детето, нарастват и
неговите потребности за храна, облекло и възникват нови нужди – образователни,
социални и др., за задоволяването на които са необходими повече средства. В
тази връзка съдът счита, че от определяне на предходната издръжка е изминал
дълъг период от време - около две години. През този период безспорно нуждите на
детето са се изменили с оглед неговата възраст, биологично развитие, както и с
оглед голямата динамика на икономическата обстановка в страната. През този период
се наблюдава неизменно повишаване на цените на стоките и услугите в страната,
като темпът на нарастването им е устойчив. Ето защо съдът намира, че от
първоначалното присъждане на издръжката до настоящия момент е налице трайно
съществено изменение в нуждите на издържаните деца по смисъла на т.19 от
Постановление № 5/16.11.1970г. на Пленума на ВС.
Изложеното, както и
фактът, че минималният размер на дължимата издръжка за едно дете към настоящия
момент е в размер на 152,50 лв. месечно от 01.01.2020г., арг. от чл.142, ал.2 СК вр. с ПМС
№ 350/19.12.2019г. за определяне нов размер на минималната работна
заплата за страната, води до извод, че предявените
искове са доказани по своето основание. Впрочем до сумата от 155 лв. месечно за детето искът се признава и
от ответника. Спорен по делото е въпросът за размера, до който исковете следва
да бъдат уважени.
Нуждите на лицата, които имат право на
издръжка се определят съобразно обикновените условия за живот за тях, като се
съобразяват възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от
значение за случая. Към момента детето е на около 3 години. Възрастта, в
която се намира детето сочи, че неговите потребности са по - високи от датата,
на която е била определена първоначалната издръжка. По делото се доказа, че
същото боледува и това е свързано с разходи за лекарства и съответно периодични
прегледи. То посещава детско учебно заведение и за същото се заплаща съответна
такса. Детето е момиче и се намира във възраст, в която расте и се налага всеки
сезон да се купуват нови обувки, дрехи и въобще всичко необходимо. Както вече
се посочи и икономическата обстановка в страната е динамична, като е налице
повишаване на цените на стоките и услугите. По аргумент от чл.125, ал.1 СК
задължението за издръжка е общо на двамата родители и произтича от общото им
задължение да се грижат за децата си, поради което съдът следва преди всичко да
определи общия размер на необходимата на детето издръжка. При съобразяване на
вече изложеното, ведно с икономическите условия в страната, пазара на работна
ръка и размера на минималната работна заплата (610 лв.), предвиден да покрие
основните разходи на възрастен човек, както и при съобразяване на специфичните
нужди на малолетните деца, съдът намира, че към настоящия момент за задоволяване
на потребностите на всяко от тях е необходима месечна издръжка в рамките на
около 360 лв.
По аргумент от чл.143 СК размерът
на издръжката зависи не само от нуждите на имащия право на такава, но и от
възможностите на лицето, което я дължи. В тази връзка съдът съобразява факта,
че към момента бащата е трудово ангажиран и получава постоянни доходи от около 1200лв.
на месец. Ответникът е и в трудоспособна възраст. Същевременно майката на
детето получава заплата от 610лв. на месец, т.е. нейните доходи са в значително по-нисък
размер от доходите на ответника. При посоченото по-горе, че детето има нужда от
издръжка в размер на около 360 лв. на месец и като се вземе предвид, че за
отглеждането на детето се заплащат помощи (които следва да се вземат предвид
при преценката доходите на майката), съдът достигна до извод, че всеки от
родителите следва да поеме приблизително половината от необходимата издръжка –
по около 180 лв. на месец. Както се установява, бащата до момента е участвал в
заплащането на издръжка за детето, като редовно е изпълнявал задължението си.
Подаръците, които той е правил на детето като памперси, обувки и други, следва
да се приемат за обичайни дарения от родител към дете и не могат да намалят
ежемесечното му задължение за плащане на издръжка. Същото важи и за грижите,
полагани периодично от неговите родители за детето, които са нормални с оглед
връзката между тях и внуците им. И двамата родители полагат труд, поради което
съдът достигна до извод, че всеки от тях следва да заплаща приблизително половината
от издръжката, необходима за отглеждане на детето. Както се посочи сума от
180лв. на месец е напълно съобразена с възможностите на бащата и доходите,
които получава. С оглед изложеното съдът приема, че издръжката, която следва да
бъде осигурявана от бащата на малолетното дете е 180лв. на месец. Съдът счита,
че този размер на издръжката е съобразен с възможностите на бащата, които бяха
обсъдени по-горе.
С оглед гореизложеното
съдът намира, че размерът на присъдената издръжка с Решение № 135/27.04.2018г. на РС- Козлодуй по гр.дело
№497/2018г., влязло в сила на 27.04.2018г., следва да
бъде увеличен от 130лв. на 180лв. месечно за детето. Над този размер до пълния размер искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По
разноските.
С оглед на частичната основателност на иска и направените искания
от страните за присъждане на разноски по делото, съдът следва да присъди такива
по компенсация, съобразно размера на уважената, респ. отхвърлена част от
жалбата.
За
определяне на база при изчисляване на дължимите разноски, съразмерно на
уважената и отхвърлената част от исковете, съдът използва сумата от 300 лв. –
размерът на заплатеното от възнаграждение за адвокат по представените договори
за правна защита от всяка от страните. Размерът на заплатения хонорар за един
адвокат не надхвърля минималните размери по смисъла на чл.7, ал.2 от Наредбата
и съдът няма основание да го намалява.
При
този изход на делото, на ищцата, действаща като законен представител на
малолетното дете, следва да се присъдят претендираните от нея разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска – в
размер на 216 лв., представляващи 72% от общо заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
На ответника
също следва да се присъдят претендираните от него разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска – в размер
на 84 лв., представляващи 28% от общо заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева.
Ето защо
съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца разноски по компенсация в
размер на 132.00лв. /сто тридесет и два лева/.
На основание чл. 78, ал.
6 ГПК ответникът следва да понесе държавната такса върху увеличения размер на
издръжката – 50 лева на месец, в размер на 72.00 лв./седемдесет и два лева/.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
Изменя размера на издръжката, която К.В.И., ЕГН **********, е осъден да
заплаща на детето Силвия Костадинова Игнева, ЕГН ********** чрез неговата
майка и законен представител, М.С.С., ЕГН **********, с влязло в сила
Решение № 135/27.04.2018г. на РС - Козлодуй по гр.дело № 497/2018г., като увеличава
същата от 130лв. на 180лв. (сто и осемдесет лева) месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба – 08.01.2020г. до настъпване на законни причини за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, считано от датата на падежа й до окончателното й изплащане.
Отхвърля иска за увеличаване на
месечната издръжка за разликата над уважения размер от 180лв. до пълния
предявен размер от 200лв.
Допуска предварително изпълнение на решението, в частта за
допуснатото увеличение на размера на издръжката за малолетното дете.
Осъжда К.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на М.С.С., ЕГН **********,***,
сумата от 132.00лв. /сто тридесет и
два лева/ представляваща
направените по делото разноски по компенсация.
Осъжда К.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Козлодуй държавна такса в размер на 72.00 лв./седемдесет и два лева/.съобразно
допуснатото увеличение на издръжката.
Решението може да се
обжалва пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок, считано от
получаване на съобщението.
Районен съдия: