№ 641
гр. София, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на двадесет
и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Яна Ем. Владимирова
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско
дело № 20221100501998 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от Л. Н. Н. срещу отказа на ЧСИ М.Б.
да прекрати изп.д. № 20188380403193 на основание чл. 433, ал. 2, т. 8 ГПК.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на отказа за
прекратяване на изпълнителното производство, тъй като според длъжницата
били изтекли повече от две години без да бъдат предприети никакви
изпълнителни действия по делото, съответно била настъпила перемпция. От
образуването на делото през 2018 г. до 2021 г. не била връчена покана за
доброволно изпълнение по надлежния ред, съответно натрупалите се лихви за
този период не били по нейна вина. Сочи, че взискателят е депозирал молби
за извършване на изпълнителни действия на 10.10.2019 г., 7.05.2020 г.,
13.05.2021 г. Извършените от ЧСИ Б. действия били налагане на запор на
банкови преводи от 2.08.2018 г., 9.04.2021 г. и 23.09.2021 г. Според
длъжницата от 2.08.2018 г. до 9.04.2021 г. нямало извършени реални
изпълнителни действия, поради което изпълнителното дело подлежало на
прекратяване.
Взискателят по изпълнителното дело „Т.С.“ ЕАД е изразил становище за
неоснователност на частната жалба.
1
По делото са постъпили мотиви от ЧСИ М.Б., в които излага съображения за
неоснователност на подадената жалба.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в срока по чл.
436, ал. 1 ГПК, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Изпълнителното дело е образувано на 2.08.2018 г. по искане на взискателя
„Т.С.“ ЕАД. С молбата за образуване на изпълнителното дело на ЧСИ Б. са
възложени правата по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Представен е изпълнителен лист,
издаден в полза на взискателя, срещу длъжницата Л. Н. Н., ЕГН **********,
за сумата от 2474,14 лв. за доставена от дружеството взискател топлинна
енергия до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. №
196446, сумата от 2,04 лв. – такси за дялово разпределение за периода
м.11.2012 г. – м.04.2014 г., ведно със законната лихва от 20.02.2015 г. до
изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху цената на топлинната
енергия в размер от 278,84 лв. за периода от 31.12.2012 г. до 12.02.2015 г.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 6.03.2015 г. на Софийски районен съд, 54
състав, по гр.д.№ 9475/2015 г.
Покана за доброволно изпълнение е изпратена на длъжницата Л. Н. Н. на
постоянния ѝ адрес. Няма данни същата да е била получена от длъжницата.
Със запорно съобщение от 2.08.2018 г. са изпратени съобщения за налагане
на запор на сметките на Л. Н. Н. на основание чл. 507 ГПК. В тази връзка на
13.08.2018 г. е постъпило писмо от „Ц.К.Б.“ АД, като се сочи, че длъжницата
има разкрита банкова сметка в банката и сметките са блокирани до пълния
размер на дължимата сума, посочена в запорното съобщение. Върху
вземанията имало наложени и предходни запори по изпълнителни дела на
други съдебни изпълнители. На 21.08.2018 г. е постъпило и съобщение от
„Банка ДСК“ ЕАД със същото съдържание. С молба от 10.10.2019 г. е
направено искане от взискателя да бъде направена справка в НАП с оглед
налагане на запор на трудово възнаграждение на длъжницата, както и да бъде
насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжницата. С молба от
7.05.2020 г. от взискателя е направено искане да бъдат извършени справки в
РБСС за банковите сметки и сейфове на длъжницата, като бъде наложен
2
запор върху същите, както и справка в НОИ за съществуващите трудови
договори на длъжницата, с оглед налагане на запор. Направено е искане за
насочване на изпълнението върху движими вещи на длъжницата чрез
извършване на опис и изнасянето им на публична продан. С уточняващи
запорни съобщения от 9.04.2021 г. до различни банкови институции ЧСИ Б. е
наложил запор на вземания на длъжницата за актуалния размер на дълга. В
тази връзка са постъпило писмо от „Ц.К.Б.“ АД, че сметката на длъжницата е
блокирана до размера на наложения запор. С молба от 13.05.2021 г.
взискателят е направил искане да бъдат извършени справки в РБСС за
банковите сметки и сейфове на длъжницата, като бъде наложен запор върху
същите, както и справка в НОИ за съществуващите трудови договори на
длъжницата, с оглед налагане на запор. Направено е искане за насочване на
изпълнението върху движими вещи на длъжницата чрез извършване на опис и
изнасянето им на публична продан. Със запорно съобщение от 23.09.2021 г.,
адресирано до „Изипей“ АД, е наложен запор върху вземанията на
длъжницата до дължимия по изпълнителното дело. На 4.11.2021 г.
длъжницата е получила покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Б. по
електронната си поща, което е потвърдила изрично.С постъпления от банкови
преводи третото лице „Изипей“ АД е превеждал суми по сметка на ЧСИ Б. на
5.11.2021 г. и на 3.12.2021 г. С молба от 8.11.2021 г. длъжницата е поискала
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Молбата е била администрирана от ЧСИ Б. и изпратена за становище на
взискателя, който е депозирал такова на 20.01.2022 г. и е изложил
съображения за нейната неоснователност. С молба от 4.02.2022 г. длъжницата
Л.Н. отново прави искане изпълнителното производство да бъде прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като с резолюция на ЧСИ Б., поставена
върху молбата, е постановен отказ за прекратяването му, поради липса на
основания.
При така изложеното от фактическа страна, от правна страна
въззивният съд намира следното:
Неотносими към предмета на настоящето производство са изложените от
длъжницата съображения във връзка с получаването на поканата за
доброволно изпълнение, респективно нередовното връчване на същата. Това
обстоятелство не е от значение за преценката дали по изпълнителното дело е
настъпила перемпция. При наличие на твърдения на длъжницата, че
3
вследствие действията на ЧСИ Б. същата е търпяла имуществени вреди,
съществува друг процесуален ред за защита на интересите ѝ.
За да е налице основанието за прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
взискателят следва да не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. В случая се установява, че на датата на
образуваното изпълнително дело - 2.08.2018 г., са изпратени запорни
съобщения до различни банкови институции, като по сметки на длъжницата
са били наложени запори. С молби от 10.10.2019 г., 7.05.2020 г. и 13.05.2021 г.
взискателят е правил искания за извършване на справки относно доходите на
длъжницата и предприемане на различни изпълнителни действия – налагане
на запори върху трудово възнаграждение и извършване на опис на движими
вещи с оглед изнасянето им на публична продан. Съгласно решение № 37 от
24.02.2021 г. по гр. д. № 1747 / 2020 г. на ВКС, ІV г.о., двугодишният срок за
перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява
изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение
между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е
приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се
осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното
искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и
така осуетява неговото прилагане. В случая взискателят регулярно е правил
искания за осъществяване на изпълнителни способи, като ЧСИ Б. е
предприемал и съответни действия по изпълнение, налагайки запори по
сметки на длъжницата. С оглед датите на подаваните молби и предприетите
от ЧСИ Б. действия по провеждане на поисканите от взискателя
изпълнителни способи, не може да се приеме, че са налице предпоставките по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Ето защо жалбата е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 08736/10.02.2022 г. на Л. Н. Н.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, подадена срещу отказ на ЧСИ
М.Б. да прекрати изпълнително дело № 20188380403193 на основание чл. 433,
4
ал. 2, т. 8 ГПК, който отказ е съобщен на жалбоподателката Л. Н. Н. на
5.02.2022 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 437,
ал. 4, изр. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5