№ 538
гр. Враца, 10.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на десети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
в присъствието на прокурора К. Мл. Т.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20221400200597 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от И.
П. И., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право
на УПО.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от Началника
на Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание, осъденият участва чрез видеоконферентна връзка, като
поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.Излага съображения, че не е
устройван на работа въпреки желанието му,както и че за престоя си в затворническото
общежитие едва преди седмица се е срещнал с психоложката на ЗО.
Служебният защитник - адв.В. С. от АК Враца поддържа молбата за УПО, като
излага подробни съображения, че по отношение на л.св. И. И. са налице всички
законови предпоставки и че има формално право за искане за УПО. Според
сл.защитник, при И. са налице са условията на чл.70, ал.1 НК за УПО, като за
останалата част от неизтърпения остатък от наказанието да му бъде наложен
изпитателен срок. Поддържа, че в доклада за оценка на риска от рецидив е посочено, че
риска от вреди не индикира данни за сериозни вреди за другите лишени от свобода и
служителите. Напротив, останал е непроменен. Единствено, поради наложените му
наказания за притежание на неразрешени предмети, наложени тенденциозно, след като
1
е получил отказ за УПО. Изтъква доводи, че по отношение формирането на трайни
трудови навици, подзащитният й е изразил желание за трудова дейност и въпреки, че е
преминал успешно периода на адаптация в ЗО, не му е била предоставена възможност
да работи, поради изложени в доклада несериозни причини. Навежда съображения, че
подзащитния й е млад човек, добронамерен с останалите лишени от свобода и
служителите, поддържащ добри отношения с тях, проявявайки нужната толерантност и
търпимост. Подкрепян е от семейството си. Не употребява алкохол и наркотици,
осъзнава вината си. Предвид това, моли, да съда постанови определение, с което да
уважи молбата му и да бъде условно-предсрочно освободен.
С. М. – инспектор "Режимна дейност" при Затвора – Враца, сочи, че л.св. И. е
изтърпял законно определения минимум, който в конкретният случай е 1/2 от
наложеното му наказание. Оценката от риск от вреди и рецидив е среден. Л.св. И. няма
критично отношение към извършеното престъпление и омаловажава вината си. Не е
направена индикация за трайна положителна личностна промяна. Не проявява стремеж
към спазване на законовите норми и порядки в затворническото общежитие. Наказван
е 3 пъти за нарушаване на реда и дисциплината. Поддържа, че плана на присъдата не е
изпълнен в пълен обем и цялост, индивидуално-корекционната работа с него следва да
продължи. Шансовете за ресоциализация са минимални. Счита, че не отговаря на
изискванията на чл.439а НПК, поради което предлага съда да постанови определение, с
което да не уважава молбата му. Моли да се има предвид, че и към момента се счита
наказан.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение.
Поддържа, че по отношение на л.св., част от кумулативните изисквания на закона са
налице - изтърпял е по-голяма част от наложеното наказание. В същото време,
съобразявайки се със становището на затворническата администрация, която най-
меродавно може да прецени доколко са налице доказателства за неговото поправяне
счита, че е установено, че се запазва риска от рецидив и вреди със средни стойности.
Отчетена е и липса на критично отношение към извършеното престъпление. По този
начин не се показва и никаква трайна, положителна, личностна промяна. Нещо повече,
факт е че същият е наказван три пъти за нарушаване на дисциплината и реда. Счита, че
към настоящият момент не са дадени достатъчно доказателства за поправяне на
лишения от свобода и молбата му не следва да бъде уважена.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените
по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
С присъда №11/15.12.2021г. постановена по НОХД № 1111/2021г. по описа на
PC - Монтана, И. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 209,
2
ал.1 НК съдът му е определил наказание "лишаване от свобода" за срок от 1/една/
година и 4/четири/ месеца, при първоначален "общ" режим. Със същата присъда на
основание чл.25, ал.4, вр. с чл.1, вр. с чл.23, ал.1 НК му е определено едно общо
наказание, измежду наложените му по НОХД №1111/2021г. по описа на РС – Монтана,
НОХД №1515/2020г. по описа на РС – Пазарджик, НОХД №1288/2020г. по описа на
РС –Ямбол, НОХД №2167/2021г. по описа на РС – Пловдив, НОХД №480/2020г. по
описа на РС – Разлог, НОХД №596/2021г. по описа на РС – Велико Търново, НОХД
№738/2020г. по описа на РС – Перник и по НОХД №292/2021г. по описа на РС –
Смолян в размер на 2/две/ години "лишаване от свобода", при първоначален "общ"
режим на изтърпяване.С определение №25/07.07.2022г. по ЧНД №108/2022г. по описа
на Районен съд – Попово, потвърдено с решение №66/14.09.2022г. по ВЧНД
№132/2022г. по описа на Окръжен съд – Търговище, на осъденото лице И. е
определено едно общо и увеличено наказание "лишаване от свобода" в размер на 2
години и 6 месеца, при първоначален "общ" режим на изтърпяване.
Осъденият е започнал да търпи така определеното му общо наказание от
28.07.2020г., и до момента фактически е изтърпял 2 години и 26 дни. От предварителен
арест 13 дни, от работа му се зачитат 7 дни или общо изтърпяно до момента наказание
е в размер на 2 години, 1 месец и 16 дни.
Остатъкът към настоящия момент е 4 месеца и 14 дни.
При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1
НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия се
стреми да спазва режимните ограничения, но въпреки това поведенческите му нагласи
за промяна не са устойчиви.
Първоначалната оценка на риска от рецидив е била със средни стойности 58
точки.
В профила на криминогенни нужди с дефицитните стойности са посочени
зоните: "Отношение към правонарушението" – отчетено е, че осъдения не съзнава
вината си и е със силни оневинителни нагласи; "Умения за мислене" – не разпознава
проблемите си и не отчита собствения си принос в тях, не се замисля за негативните
последици от собствените си действия и нанесените вреди.
Като причини и фактори оказали въздействие върху осъдения да извърши
престъпленията, за които е подведен под наказателна отговорност са ниско правно
съзнание и некритично отношение към предишните си криминални действия.
Рискът от вреди е отчетен със средни стойности. Рискът от извършване на
3
бягство е нисък.
Като цели в плана на присъдата са били заложни формиране на самокритичност
и възлагане на конкретни трудови задачи. Осъзнаване на причинените вреди и
придобИ.е на трайни трудови навици чрез включване в трудовия процес.
От доклада на социалният работник е видно, че при извършената оценка е
констатирано, че И. е постъпил в ЗООТ "Враца" на 02.12.2021г. за доизтърпяване на
наложеното му наказание, след като е бил преведен от затвора – гр. Бобов дол.
Посочено е в социалния доклад, че л.св. И. е преминал успешно периода на
адаптация от затвора – Бобов дол в затворническото общежитие. Същият не е бил
устроен на работа, поради честите му отсъствия поради връчване на обвинителни
актове и неизяснения му правен статут.
В условията на затворническото общежитие през изтеклия период от изтърпяване
на присъдата, рискът от рецидив запазва средните си стойности, в регистрираните
проблемни зони. Рискът от вреди спрямо служителите на НОС и др.лишени от свобода
е отчетен в среден размер, поради нарушения на реда и дисциплината в
затворническото общежитие. Рискът от вреди за обществото е в средни стойности, с
оглед вида на престъпните посегателства осъществени от И..
По отношение на л.св.И. е отчетено, че през наблюдавания период той се
причислява към системните нарушители и е наказван, както следва:
1) със заповед №Л-627/09.03.2022г. "Писмено предупреждение" на основание чл.
101, т.1 ЗИНЗС, поради внасяне на неразрешени предмети – 2 бр. мобилни телефони;
2) със заповед №Л-1384/30.05.2022г. "Писмено предупреждение" на основание чл.
101, т.2 ЗИНЗС, поради притежаване на неразрешени предмети –мобилен телефон;
3) със заповед №Л-1713/28.06.2022г. "Писмено предупреждение" на основание чл.
101, т.4 ЗИНЗС.
В случая, видно от източниците на информация за поведението на осъденото лице, в
частност на доклада за оценката на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС може
да се заключи, че осъдения И. не се е поправил. Приложените мерки за корекция не са
дали нужните резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в
контролирана среда. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална
степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането
на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Явно е, че за
осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само
като една потенциална възможност за преждевременно напускане границите на
местата за лишаване от свобода.Шансовете за реинтеграция в обществото са
минимални с оглед проявената престъпна упоритост и нарушаване на реда и
дисциплината в условията на контролирана среда.
4
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: За
да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. И. първата предпоставка формално е налице.
Не е налице обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК –
достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК
доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна
промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно,
преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му
по време на цялостния му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички
събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан
от мнението на затворническата администрация.
Към момента рискът от вреди за обществото е непроменен в границите на среден,
което на фона на осъждането му в миналото сочи на реалистична прогноза за голяма
вероятност от криминален рецидив и причиняването на вреди. Липсват и доказателства
за трайна промяна на личността, ориентирана към спазване на законите, тъй като
осъденият продължава да е слабо критичен към извършеното престъпление и е с
неустойчива нагласа за промяна на досегашния си начин на живот. Поправянето
поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил
отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за неговата
укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че няма да
има каквито и да е противоправни прояви. А в случая са налице 3 бр. наложени
наказания и след като не е критичен към престъпното си поведение, не осъзнава в
необходимата степен наличните си проблеми и не полага достатъчно усилия за
преодоляването им, не може да се приеме, че той е трайно позитивно променена
личност.
Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи
единственият извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно
предсрочно освобождаване, а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК - изтърпяване на не
по-малко от 1/2 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства
за своето трайно поправяне и превъзпитание. Необходимо продължаване на
поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на
наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде
постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
5
При горните съображения и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения И. П. И., роден на *** в гр. София,
област Софийска, с адрес с*** понастоящем в Затвора - Враца, българин, български
гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието "лишаване от свобода", с остатък
4/четири/ месеца и 14/четиринадесет/дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
6