№ 26955
гр. София, 22.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110150467 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. първо и чл. 26,
ал. 1, предл. трето Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищецът Ф. Е. П. твърди, че на 15.12.2023 г. сключил с ответника от разстояние, по
смисъла на Закона за предоставяне на финансова услуга от разстояние /ЗПФУР/ Договор за
потребителски кредит № 621107 с предмет предоставяне в заем на сумата от 4 000 лв. с
неуточнен в договора начален срок на падеж и краен срок – 17.07.2025 г. Общата дължима
сума била 5 808, 98 лв. Погасяването следвало да стане на 18 месечни погасителни вноски
при фиксиран лихвен процент в размер на 47, 26 % при годишен процент на разходите /ГПР/
в размер на 65 %. Размерът на всяка погасителна вноска следвало да бъде 322, 72 лв., когато
имало одобрено обезпечение. При липса на такова същата била в размер на 585 лв.
Разликата идвала от предвидена неустойка за непредоставяне на обезпечение, която била в
размер на 262, 28 лв. на месец. В т. 9.4 от общите условия на ответното дружество било
предвидено задължението на кредитополучателя да снабди кредитора с обезпечения, за
които заемателят се е съгласил. Срокът за осигуряване на обезпечение бил до края на
следващия ден, считано от деня на предоставянето на сумата – т. 10.1. В случай на
неизпълнение на това задължение, кредитополучателят дължал на кредитора неустойка в
размер, посочен в договора – т. 13.4. Ищецът поддържа, че целият договор е изначално
нищожен на основание чл. 22 Закон за потребителския кредит ЗПК/, тъй като била
нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Липсвала ясно разписана методика на
формиране на ГПР, конкретно не било посочено кои компоненти се включвали в него.
Единственият посочен разход за потребителя е посочената възнаградителна лихва в размер
на 47, 26 %, предвид на което не ставало ясно как се формирал ГПР в размер на 65 %. В
сключения Анекс към договора от дата 15.12.2023 г. бил посочен ГПР в размер на 65 %, но в
тях не се включвали и другите разходи, какъвто представлявал неустойката в размер на
4 721, 04 лв. Нейното съществуване било неоправдано предвид задължението на кредитора
да извърши предварителна оценка платежоспособността на лицето кандидатстващо за
кредит. Страните уговорили последици, различни от тези, които предвиждал чл. 71 ЗЗД при
непредоставяне на обезпечение в срок. Към 19.07.2024 г. ищецът заплатил по сметка на
ответника сума в общ размер на 6 638, 56 лв.
Въз основа на изложеното ищецът иска прогласянето нищожността на Договор за
потребителски кредит № 621107/15.12.2023 г. поради противоречието му със закона,
евентуално поради накърняване на добрите нрави. Претендира разноски.
Ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД оспорва основателността на исковете. Сочи, че ищецът
не е конкретизирал, че на 17.01.2024 г. между страните бил сключен Анекс № 63164 за
1
рефинансирането на задълженията на длъжника по друг негов кредит по Договор № 621107.
Поддържа, че договорът е анексът били две отделни правоотношения, в рамките на което
кредиторът е предоставил заемни средства при различни параметри с отделен погасителен
план и приложения към него. В този ред на изложението счита исковата молба за нередовна,
тъй като в нея не било индивидуализирано правоотношението между страните,
приложимите клаузи, за които се счита, че нарушават императивните норми на ЗПК. Счита
се, че некоректно бил посочен размера на материалния интерес, който следвало да бъде 2 500
лв., тъй като това са заемните средства предоставени на ищеца, а останалото са акцесорни
вземания върху тази сума. Твърди, че на заемателя са предоставени Единен европейски
формуляр и е са изпълнение останалите изисквания за сключването на договор за
потребителски кредит. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не предвижда в договора за
потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи,
включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляването
на ГПР. Същите се деляли на две групи: базови – чл. 19, т. 3 и т. 4 Директива на ЕС 2008/48
и допълнителни – чл. 19, т. 5 от Директива 2008/48 Първата група допускания биха имали
значение за всеки кредит. Внастоящия случай било относимо първото базово допускане – да
се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен и двете страни ще
изпълняват задълженията си по него. Поддържа, че задължението за неустойка не било
разход по кредита а вид обезпечение. Това е така, тъй като според чл. 19, ал. 3, предл. първо
ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита несе включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора
за потребителски кредит. Следвало да се има предвид, че договорът за потребителски кредит
се сключвал изцяло по волята на кандидатстващото лице и при несъгласие от негова страна
по отношение на някоя от клаузите, е могло да поиска промяната й. Иска отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за дата 08.07.2025 г. от
10.40 ч., за която дата и час страните се считат редовно уведомени с получаване на препис от
настоящето определение.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства представените от страните
документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното на основание чл. 190 ГПК от ищеца искане за
предоставяне на извлечение от сметки по договора за потребителски кредит, тъй като по
този ред могат да се изискат от ответната страна вече съществуващи документи, а не същата
да бъде заставена да изготвя тепърва такива. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното на
основание чл. 184 ГПК искане, тъй като с отговора на исковата молба са представяне
поисканите документи.
ДОПУСКА изслушването на ССчЕ по задачи в исковата молба при депозит от 450 лв.,
вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА в.л. М.В.В.. Вещото лице да се призове след заплащане на депозита.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО, че на 15.12.2023 г. между „Ай Ти Еф Груп“ АД и Ф. Е. П.
бил сключен Договор за потребителски кредит, че договорената сума била предоставена на
заемателя и че между страните бил сключен Анекс на 17.01.2024 г.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на договора и анекса
към него със посоченото в исковата му молба съдържание.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил изискванията на
закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя,
съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент
2
на разходите, както и че процесните клаузи са били индивидуално уговорени.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3