№ 706/21.9.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІI – административен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
август, две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ |
|
При секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
Стоян Пешев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ
|
|
|
по к.н.а.х. дело № 527 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Делото е образувано по касационна жалба на В.С.Ш. с ЕГН ********** ***,
подадена чрез адв. Б. *** против Решение № 172/06.02.2020 г., постановено по
н.а.х. дело № 1900/2019 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
С
решението е потвърдено Наказателно постановление № 13-001755/ 27.09.2019 г. на
директора на ДИТ Пазарджик, с което на В.С.Ш. – земеделски производител, от гр.
Пещера, ул. „Свети Константин“ № 50, вх. А, ет. 2, ап. 3, ЕГН **********, на
основание чл. 416, ал. 5 КТ, вр. с чл. 414 от КТ, е наложена глоба в размер на
1500 (хиляда и петстотин) лева.
В
касационната жалба се съдържат твърдения за нарушение на материалния и
процесуалния закон. Иска се отмяна на решението и отмяна на потвърденото с него
НП.
В
съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и представлява.
Ответникът,
Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, ангажира писмено становище по
касационната жалба, в което изцяло я оспорва и иска потвърждаване на решението
на районния съд. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага да бъде отхвърлена, съответно да бъде оставено в
сила решенето на районния съд като правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който
подлежи на контрол за законосъобразност пред настоящия съд, е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
С
Наказателно постановление № 13-001755/27.09.2019 г. на директора на ДИТ
Пазарджик, на В.С.Ш. – земеделски производител, от гр. Пещера, ул. „Свети
Константин“ № 50, вх. А, ет. 2, ап. 3, ЕГН **********, на основание чл. 416,
ал. 5 КТ, вр. с чл. 414 от КТ, е наложена глоба в размер на 1500 (хиляда и
петстотин) лева.
Според
Протокол № ПР1916565 от 12.08.2019г., при извършена на 22.05.2019г. от
инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик проверка за спазване
на трудовото законодателство спрямо земеделски производител В.С.Ш., в обект
„масив от рози“, намиращ се в м. „Комсала“ от землището на с. Главиница, общ.
Пазарджик, около 9:00 часа е установено, че същият в качеството си на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда, не е уредил като
трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов
договор в писмена форма с лицето Мария Райкова Найденова, ЕГН **********, която
е престирала труд на обекта, като работник „розоберач“ и е беряла рози,
облечена с работни дрехи. Мария Райкова Найденова не е попълнила декларация по
чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, относно елементите на трудовото
правоотношение.
В
протокола е посочено, че нарушението е извършено на 22.05.2019г., а е
констатирано на 27.05.2019г. при преглед на документацията в Дирекция
„Инспекция по труда“ Пазарджик, при която е изискан, но до края на проверката
не е представен, сключен трудов договор в писмена форма с Мария Райкова
Найденова, нито пък еднодневен договор. След проверка в информационния масив на
администрацията не е открито, подадено уведомление за сключен трудов договор. В
резултат на това е съставен АУАН и е издадено обжалваното наказателно
постановление за нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от
Кодекса на труда.
Посочените
фактически констатации и правни изводи са изцяло възприети от
административнонаказващия орган и възпроизведени в процесното наказателно
постановление, като на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда, на В.Ш. е наложено административно наказание глоба в размер
на 1500,00 лв.
За
да постанови обжалвания в настоящото производство резултат, районният съд е
приел, че извършването на процесното административно нарушение е несъмнено
установено въз основа на събраните по делото доказателства. В мотивите на
постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както
представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по
делото свидетели. В тази връзка, настоящият касационен състав изцяло споделя
изложените съображения, с които е потвърдено наказателното постановление. Въззивният
съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата
въпроси, като правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН
и НП факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно
предявеното му административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно
наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес –
нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в
обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен,
поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
По
отношение на основния поддържан касационен довод, следва да се отбележи
следното:
Според
легалната дефиниция, възведена в § 1, т. 1 от ДР на Закона за подпомагане на
земеделските производители, „Земеделски производители“ са физически и
юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна
и/или животинска продукция. Ясно е, че вписването в регистъра по чл. 7, ал. 1
от ЗПЗП, няма за последица възникването на някакъв нов правен субект. С
вписването, физическото лице разширява своята правосубектност, като придобива
правото да бъде подпомаган финансово и се ползва от правата, при съответно
изпълнение на задълженията, които са нормативно установени по отношение на
регистрираните земеделски производители.
При
това положение, правилно в наказателното постановление, физическото лице В.С.Ш.
е определено с качеството си земеделски производител, както и с качеството си
„работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, което всъщност е
съществената квалификация на физическото лице с оглед осъществяване на неговата
административнонаказателна отговорност.
В
този смисъл, неоснователно е възражението в касационната жалба, че описанието в
наказателното постановление на санкционираното лице само като „земеделски
производител“, а не като „регистриран земеделски производител“, представлява
съществено нарушение на административно производствените правила.
В
решението на районния съд е застъпено и становище по отношение на размера на
наложената административна санкция, като е прието, че в случая е приложима
разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ, според която не са маловажни нарушенията
на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и ал. 3 и чл. 63, ал. 1 и ал. 3. Правилно съдът
е приел, че с оглед на тази законодателна промяна следва да се приеме, че
законодателят изрично е изключил приложимостта на института на маловажния
случай за посочените нарушения, както и приложимостта на разпоредбите на чл. 28
от ЗАНН за същите.
При
разглеждане на делото въззивния съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Районен съд гр. Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба
като неоснователна - без уважение.
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3
от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора и своевременно направеното
искане от страна на ответника, съдът следва да присъди разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл.
37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, в минимален размер.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК , съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 172/06.02.2020 г., постановено по н.а.х. дело № 1900/2019 г.
по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА
В.С.Ш., ЕГН **********, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик
направените по делото разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/