Решение по дело №527/2020 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 706/21.9.2020г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ХІI – административен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети август, две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ГЕОРГИ ВИДЕВ 2. СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

При секретар	Димитрина Георгиева	и с участието
на прокурора	Стоян Пешев	изслуша докладваното
от съдия	СВЕТОМИР БАБАКОВ
по к.н.а.х. дело № 527 по описа на съда за 2020 г.

                                              

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на В.С.Ш. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Б. *** против Решение № 172/06.02.2020 г., постановено по н.а.х. дело № 1900/2019 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.

С решението е потвърдено Наказателно постановление № 13-001755/ 27.09.2019 г. на директора на ДИТ Пазарджик, с което на В.С.Ш. – земеделски производител, от гр. Пещера, ул. „Свети Константин“ № 50, вх. А, ет. 2, ап. 3, ЕГН **********, на основание чл. 416, ал. 5 КТ, вр. с чл. 414 от КТ, е наложена глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

В касационната жалба се съдържат твърдения за нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на решението и отмяна на потвърденото с него НП.

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и представлява.

Ответникът, Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, ангажира писмено становище по касационната жалба, в което изцяло я оспорва и иска потвърждаване на решението на районния съд. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да бъде отхвърлена, съответно да бъде оставено в сила решенето на районния съд като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на контрол за законосъобразност пред настоящия съд, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С Наказателно постановление № 13-001755/27.09.2019 г. на директора на ДИТ Пазарджик, на В.С.Ш. – земеделски производител, от гр. Пещера, ул. „Свети Константин“ № 50, вх. А, ет. 2, ап. 3, ЕГН **********, на основание чл. 416, ал. 5 КТ, вр. с чл. 414 от КТ, е наложена глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Според Протокол № ПР1916565 от 12.08.2019г., при извършена на 22.05.2019г. от инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик проверка за спазване на трудовото законодателство спрямо земеделски производител В.С.Ш., в обект „масив от рози“, намиращ се в м. „Комсала“ от землището на с. Главиница, общ. Пазарджик, около 9:00 часа е установено, че същият в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда, не е уредил като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Мария Райкова Найденова, ЕГН **********, която е престирала труд на обекта, като работник „розоберач“ и е беряла рози, облечена с работни дрехи. Мария Райкова Найденова не е попълнила декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, относно елементите на трудовото правоотношение.

В протокола е посочено, че нарушението е извършено на 22.05.2019г., а е констатирано на 27.05.2019г. при преглед на документацията в Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик, при която е изискан, но до края на проверката не е представен, сключен трудов договор в писмена форма с Мария Райкова Найденова, нито пък еднодневен договор. След проверка в информационния масив на администрацията не е открито, подадено уведомление за сключен трудов договор. В резултат на това е съставен АУАН и е издадено обжалваното наказателно постановление за нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

Посочените фактически констатации и правни изводи са изцяло възприети от административнонаказващия орган и възпроизведени в процесното наказателно постановление, като на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, на В.Ш. е наложено административно наказание глоба в размер на 1500,00 лв. 

За да постанови обжалвания в настоящото производство резултат, районният съд е приел, че извършването на процесното административно нарушение е несъмнено установено въз основа на събраните по делото доказателства. В мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази връзка, настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено наказателното постановление. Въззивният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

По отношение на основния поддържан касационен довод, следва да се отбележи следното:

Според легалната дефиниция, възведена в § 1, т. 1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители, „Земеделски производители“ са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция. Ясно е, че вписването в регистъра по чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП, няма за последица възникването на някакъв нов правен субект. С вписването, физическото лице разширява своята правосубектност, като придобива правото да бъде подпомаган финансово и се ползва от правата, при съответно изпълнение на задълженията, които са нормативно установени по отношение на регистрираните земеделски производители.

При това положение, правилно в наказателното постановление, физическото лице В.С.Ш. е определено с качеството си земеделски производител, както и с качеството си „работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, което всъщност е съществената квалификация на физическото лице с оглед осъществяване на неговата административнонаказателна отговорност.  

В този смисъл, неоснователно е възражението в касационната жалба, че описанието в наказателното постановление на санкционираното лице само като „земеделски производител“, а не като „регистриран земеделски производител“, представлява съществено нарушение на административно производствените правила.

В решението на районния съд е застъпено и становище по отношение на размера на наложената административна санкция, като е прието, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ, според която не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и ал. 3 и чл. 63, ал. 1 и ал. 3. Правилно съдът е приел, че с оглед на тази законодателна промяна следва да се приеме, че законодателят изрично е изключил приложимостта на института на маловажния случай за посочените нарушения, както и приложимостта на разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН за същите.

При разглеждане на делото въззивния съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд гр. Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.

Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на ответника, съдът следва да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК , съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 172/06.02.2020 г., постановено по н.а.х. дело № 1900/2019 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА В.С.Ш., ЕГН **********, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик направените по делото разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:          /П/              

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

                                      

                                                                                 2./П/