Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 251 21.01.2020 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, I граждански състав, в публично заседание на тринадесети
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Цвета Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 2643 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова
молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* против И.Г.Д. с
ЕГН **********, с която са предявени
установителни искове с правно основание по член 422 ГПК, вр.
с чл. 415 ГПК, чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД.
Излага се в исковата молба, че на 01.07.2017г. е сключен Договор за цесия между
„Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* и „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование „Провидент Файненшъл
България" ООД/, по силата на който вземането, произтичащо от договор за
потребителски кредит № ***/ 26.10.2016 г., сключен между „Провидент Файненшъл България"
ООД и И.Г.Д., е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
такси, комисионни и други разноски. Също така се сочи, че на 01.03.2018 г. е подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за
събиране на вземания" ООД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/, по силата на което „Изи Асет Мениджмънт" АД е
прехвърлило в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД вземането,
произтичащо от договор за потребителски кредит № ***/ 26.10.2016 г., сключен между „Провидент
Файненшъл България" ООД и И.Г.Д. ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
Договорът за потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда лравото
на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Сочи се, че „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
е упълномощена, в качеството си на цесионер по Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. да изпраща уведомления за
извършената цесия съгласно изрично пълномощно от законния представител на „Изи
Асет Мениджмънт" АД. В изпълнение на изискванията на закона и по реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено Уведомително писмо с
Изх.№ ***/*** от 07.03.2018 г. от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД за станалата продажба на вземамия на
основание. Също така е изпратено до ответника и Уведомително писмо Изх.№ ***/*** 07.03.2018 г. от страна на „Провидент Файненшъл България"
ООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ООД за извършената на дата 0107.2017 г. цесия между „Файненшъл България" ЕООД и
„Изи Асет Мениджмънт" АД. Двете писма са изпратени едновременно до длъжника.
Видно от известието за доставяне, същите не са получени от ответника. Същите се
върнати в цялост като неполучени с отбелязване, че лратката не е потърсена.
Ищцовото дружество изпратило повторно уведомителни писма с изх. № ***/*** от 28.01.2019 г. от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД и уведомително писмо с изх. № ***/*** от 28.01.2019 г. от страна на „Провидент Файненшъл България"
ООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ООД. Повторно изпратените писма
отново се върнали в цялост като неполучени.
Настоява се да бъдат приети като доказателства към
настоящата искова молба Уведомително писмо с Изх.№ ***/*** от 28.01.2019 г. и Уведомително писмо с Изх.№ ******/*** от 28.01.2019 г., които да се връчат на ответника ведно с
исковата молба и приложенията към нея, за да бъде съобщена надлежно на
длъжника цесията на вземането.
А в случай че ответникът не бъде
намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по
реда на чл. 47, ал.
1 ГПК и съдът
назначи на основание чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника особен
представител и последният възрази относно редовността на уведомяването за
извършената цесия с връчването на препис от исковата молба, да се счите, че
връчването е редовно и съдът да приеме, че длъжникът е получил изходящото от
цедента чрез пълномощника уведомление за цесиите. Твърди се, че ответникът е Кредитополучател по Договор за потребителски паричеи кредит
№ *** с „Провидент Файненшъл България" ООД,подписан от
ответника. Подписвайки Договорните разпоредби, Кредитополучателят
е удостоверил, че преди сключването на договора за кредит е получил Стандартен
европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и че от страна на
„Провидент Файненшъл България" ООД му е предоставен целият обем
преддоговорна и договорна информация относно условията на договора и стойността
на всички разходи по кредита с конто Кредитополучателят се е съгласил с факта
на подписване на договора за кредит. Също така подписвайки договора за кредит,
Кредитополучателят е потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване,
разбира неговите разпоредби и подписването му е акт на неговота свободна воля.
При условията на Договора за потребителски кредит,
Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски
кредит за лични нужди в размер на 800,00 лева, като сумата е предоставена от страна на
кредитен консултант в брой по местоживеенето на Кредитополучателя, като
съгласно разпоредбите на договора за кредит Кредитополучателят потвърждава, че
е получил в пълен размер кредита с факта на подписване на договора за кредит.
Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за
срока на действие на договора се олихвява с договорна лихва, месечния размер на
която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на
отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за кредит, страните са
постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 50,37 лв. Общата стойност на усвоената главница и
договорната лихва по кредита е в размер на 850,37 лв., които се заплащат на 27 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в
размер на 31,50 лв. Първата погасителна вноска е платима на 4.11.2016 г., а последната погасителна вноска е с падеж: 5.05.2017 г.
С подписването на договора за кредит,
Кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на
кредитно досие, която е в размер на 40,00 лв. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за оценка на досие е
платима при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие таксата
да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на
Кредитополучателя. Така, таксата за оценка на досие е разделена на 27 броя равни вноски, всяка в размер на 1,48 лв., които са платими на падеж ни те дати на
погасителните вноски.
Кредитодателят се е задължил да предоставя на
Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната
сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските
по кредита също по местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в договора
услуга „Кредит у дома". Съгласно чл. 25 от
договора за кредит, Кредитополучателят се съгласява, че сумата „Кредит у
дома" е допълнителна и по негово желание и се предоставя срещу такса. При тази услуга кредиты се
предоставя на Кредитополучателя в брой по неговото местоживеене и погасителните
вноски се събират седмично също по местоживеене на Кредитополучателя. С
подписването на договора за кредит, Кредитополучателят удостоверява, че
разбира, че 30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането на
допълнителната услуга „Кредит у дома" и предоставянето на кредита в брой
по местоживеене на Кредитополучателя, както и че тази такса е дължима от
Кредитополучателя при подписването на договора, но се заплаща на равни вноски
през периода на кредита за улеснение на Кредитиполучателя. Таксата „Кредит у
дома", която е дължима за предоставяне на кредита по местоживеенето на
Кредитополучателя е в размер на 110,24 лв. и е разделена на 27 броя равни вноски, всяка в размер на 4,08 лв., които са платими на падежните дати на
погасителните вноски. Останалата част от таксата „Кредит у дома", която е
в размер на 257,23 лв. е свързана с разходите на Кредитодателя за
събиране на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя и е дължима през
срока на кредита, като също е включена в седмичните вноски. Тази такса също е
разделена на 27 броя равни вноски, всяка в размер на 9,53 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски. Описаните такси
„Кредит у дома са посочени като обща сума в буква „Д" на първата страница
на договора за кредит, а именно: 367,47 лв.
Съгласно чл. 26 от договора за кредит, Кредитополучателят има право по всяко време да се
откаже от услугата „Кредит у дома", която е договорена за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя, като подаде писмено
уведомление за това до Кредитодателя и в този случай, няма вече да дължи такса
за разходи за събиране на погасителните вноски в дома на Кредитополучателя за
периода от датата на завеждане на уведомлението до датата, договорена от
араните за последно плащане по договора за кредит, но ще продължава да дължи
непогасената част от 30 % от таксата за услуга „Кредит у дома", която е
дължима за предоставянето на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя.
Общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да
върне на Кредитодателя при сключване на договора за кредит е в размер на 1257,84 лв., която включва: главница в размер на 800,00 лв., договорна лихва в размер на 50,37 лв., такса за оценка на досие в размер на 40,00 лв., такса услуга „Кредит у дома" за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене в размер на 110,24 лв. и такса услуга „Кредит у дома" за събиране
на погасителните вноски по местоживеене в размер на 257,23 лв. Съгласно
клаузите на договора за кредит общата дължима сума е платима на 27 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в
размер на 46,59 лева, като в размера на вноската са включени: вноска по кредита в размер
на 31,50 лв., вноска по такса за оценка
на досие в размер на 1,48 лв., вноска по такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя в размер на 4,08 лв. и вноска по такса услуга „Кредит у дома"
за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя в
размер на 9,53 лв.
Подписвайки договора за кредит,
Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я
върне ведно с начислените лихви и такси, в сроковете указани в Договора,
посредством заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на
определен от Кредитодателя кредитен консултант по местоживеето на
Кредитополучателя.
Крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита е изтекъл на 5.05.2017 г. /дата на последната
погасителна вноска. На Кредитополучателя е начислено обезщетение за забава
върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от 12.11.2016 г. до датата на входиране на задължението в съда,
общият размер на което е 78,35 лв.
Претендира се горните
суми, ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по член 410 ГПК в съда до окончателното
погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът, чрез назначения му от съда особен представител адв.
Й.Д., е подал писмен отговор, с който изразява становище по неоснователността
на исковете. Правят се следните правоизключващи
възражения: липса на активна процесуална легитимация
за ищеца "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, доколкото от приложените договор и допълнително споразумение за
прехвърляне на вземания не се
установявало на "Агенция за събиране на вземания"ЕАД да е било прехвърлено
именно процесното вземане; оспорва се получаването на сумата по кредита от ответнка,
както и реалното предоставяне на допълнителна услуга, изразяваща се в доставка
на заемни суми в брой по неговото местоживеене, наречена услуга "Кредит у
дома"; оспорва се надлежното уведомяване на ответника за извършеното
прехвърляне на вземането.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното ч.гр. дело се установява издадена
срещу ответника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
посочените суми, като на кредитора са дадени указания за предявяване на
установителен иск с оглед наличието на предпоставките по член 415, ал. 1, т. 2
от ГПК, който иск е предявен в предвидения от закона месечен срок, което го
прави допустим.
Възражението на
ответника, че цесията не му била съобщена е неоснователно. От представените по
делото писмени доказателства - договори за прехвърляне на вземания и приложенията
към тях /в които фигурира вземането към ответника/, се установява, надлежното прехвърляне на вземането върху ищцовото дружество, съобразно което ищецът е материално
легитимиран титуляр на вземанията спрямо кредитополучателя. Възможност за цедиране изрично е предвидена и в чл. 22 от договора за
кредит. С представеното пълномощно /стр. 14/ цедентът
е упълномощил цесионера да извърши уведомяване на длъжниците за прехвърлянията
от негово име, съгласно условията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Ответникът следва да се
счита за уведомен с получаване на уведомлението за цесия, в хода на процеса, с
получаване на исковата молба и приложенията към нея от особения му
представител, който осъществява представителството на ответника по смисъла на закона.
Изходящото от упълномощения-цесионер уведомление,
приложено към исковата молба и достигнало до длъжника, чрез назначения му от
съда особен представител, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно
чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
За основателност на претенцията, при условията на пълно и главно доказване,
ищецът следва да установи следните правопораждащи факти - наличие на валидно правоотношение по договор
за потребителски кредит, при спазване на законовите изисквания и зачитане
правата и интересите на потребителя, по който е била предоставена договорената
парична сума, и е била усвоена; параметрите на договора, срок и начин на
погасяване; валидно прехвърляне на вземанията в негова полза, както и, че
ответникът е уведомен за цесията от цедента, като
включително установи, че ответникът не е изпълнил задължението си за редовно
обслужване на кредита, т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесното
частично вземане, както и правомерността на начисляването му.
От приложения договор за
потребителски кредит се установява същият да е бил подписан от ответника /това
обстоятелство не се оспорва от ответника/, както и че сумата от 800 лева е получена от
ответника при подписване на договора. Горните обстоятелства се установяват от
член 27 от договора/разпоредба приложима в случай, че
клиентът избере услугата кредит у дома/, който гласи, че с подписване на
договора клиентът потвърждава получаването на пълния размер на кредита, който в
случая е уговорен за сумата от 800 лева. С оглед на което, съдът приема за установено
наличието на валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът
е получил предоставения му кредит от 800 лева и се е породило задължение за неговото връщане от
ответника, съобразно условията на договора.
В договора за кредит е
уговорено заплащане на фиксирана възнаградителна
лихва по кредита в размер на 50,37 лева, представляваща 23,01% годишно, който размер не противоречи на добрите нрави,
доколкото съдебната практика приема, че е налице такова противоречие, когато
размерът на вазнаградителната лихва надвишава 30 % от
кредита за необезпечените кредити.
Относно претендираната от кредитора сума за заплащане на такси за
услугата кредит у дома.
В подписания договор за кредит е посочен ГПР в размер на 50%, като в същия са включени само разходите относно таксата за оценка и фиксираната възнаградителна лихва в размер на 50,37 лева, като не е била включена таксата за услугата кредит у дома, за която в договора е уговорен размер от 367,46 лева. Съгласно член 19 от ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Същевременно обаче член 10а , ал. 2 от ЗПК забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а таксата за услугата кредит у дома представлява такса за управление на кредита, защото е дейност, свързана с обслужване на задължението и събирането на вземането. Дори и да се приеме, че това е такса за допълнителна услуга по смисъла на член 10а, ал. 1 от ЗПК, което е позволено по смисъла на същия текст от закона, този разход следва да се включи в ГПР, а не е бил включен, като в договора е посочен по-нисък от действителния размер ГПР, а по този начин се заобикалят изискванията на ЗПК, поради което клаузата за заплащане на такса за услугата кредит у дома противоречи императивна правна разпоредба и е нищожна на осн. член 22, ал. 1 от ЗПК. В решение № 23/07.07.16г. по т. д. № 3686/14г. на ВКС, І т.о. бе прието, че съдът следи служебно за нищожност, поради неравноправност на клаузи в договор за потребителски кредит, чието изпълнение се претендира, като би могъл да се произнесе и без да има възражение на ответника, направено в срока за отговор на исковата молба. Този подход се наложи трайно в съдебната практика, същата е и практиката в решенията на СЕС по въпросите свързани с неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит. Ето защо клаузата, с която е предвидено заплащане на такси за услуги кредит у дома е недължима, поради липса на основание.
По делото е изслушано ССЕ
с в.л. Ш., което не
е било оспорено от страните, и от което се установява, че ответникът е
извършил само едно плащане в размер на 52 лева, с която сума е покрил
задължението си за първата вноска по кредита в размер на 46,59 лева с падеж на
02.11.2016г., като следва да се отбележи, че падежът на първата седмична вноска
е 05.11.2016г., както е посочено в
договора за кредит, откъдето следва извода,че
ответникът е изпаднал в забава, считано от 12.11.2016г., поради което дължи и
обезщетение за забава, предвидено в член 9 от договора, считано от 12.11.2016г., в размер на 78,35
лева. Съгласно заключението след приспадане на извършеното плащане дължимата
главница е в размер на 772,03 лева, а на възнаградителната
лихва в размер на 46,84 лева, които вземания следва да се присъдят на
кредитора, заедно със зак. лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното й плащане..
С оглед изхода на спора
при настоящото му разглеждане, разноските се дължат на ищеца по съразмерност
съобразно уважената част от исковете.
По заповедното
производство разноските възлизат на 18,34 лева внесена държавна такса и 35,50 лева юрк. възнаграждение, а по исковото възлизат на: 194,77 лева
внесена държавна такса, 106,50 лева за ССЕ, 227,20 лева възнаграждение за
особен представител на ответника и 71 лева за юрк.
възнаграждение..
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* и И.Г.Д. с ЕГН **********, дължимостта
на парично вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело №
15966/2018г. на ПРС, за следните суми: 772 лева главница по договор за
потребителски кредит от 26.10.2016г., сключен между Провидент
Файненшъл България ООД и И.Г.Д. с ЕГН ********** като кредитополучател ; 46,84 лева
договорна лихва за периода 11.11.2016г. – 05.05.2017г.; 38,52 лева такса за
оценка на досие; 78,35 лева обезщетение за забава за периода 12.11.2016г. до
датата на подаване на заявлението, ведно със зак.
лихва върху главницата от датата на заявлението -05.10.2018г. до окончателното
й изплащане, КАТО отхвърля иска в частта му, касаеща сумата от 106,16 лева
такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя за периода 11.11.2016г. – 05.05.2017г. и за
сумата от 242,28 лева такса за услуга
„Кредит у дома“ за събиране на вноските по кредита по местоживеене на кредитополучателя за
периода 11.11.2016г. – 05.05.2017г., като неоснователен.
ОСЪЖДА И.Г.Д. с ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК ********* разноски по заповедното производство в размер
на 53,84 лева и разноски по исковото
производство в размер на 599,47 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.