Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 04.02.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на единадесети
декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева,
разгледа докладваното от
съдия Сантиров гр. д. № 5021/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 302429 от 16.12.2019 г., постановено по
гр. дело № 38684/2018 г., описа на СРС, 68 състав, са уважени предявените от
ищеца А.Л.Л. срещу ответника „П.в.“ ЕАД обективно кумулативно съединени искове,
както следва: иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване за незаконно и
отмяна на уволнението й, извършено със Заповед № 172/29.05.2018 г. на изпълнителния директор на „П.в.“
ЕАД; иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за
възстановяването му на предишната работа - „касиер“ в „П.в.“ ЕАД”;
иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ - за осъждане на ответника
да му плати сумата от сумата от 4 369,20 лв., представляваща обезщетение по чл.225,
ал. 1 КТ за оставането й без работа поради незаконното уволнение през
периода от 31.05.2018г до 30.11.2018г., , заедно със законовата лихва върху
посочената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба-
12.06.2018г. до окончателното им изплащане.
Със същото решение ответното дружество е осъдено да
заплати на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски
в производството пред СРС в размер на сумата 600,00 лв., а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в
полза на бюджета на СРС сумата от 324,79 лв., представляваща дължимата държавна
такса по уважените искове и възнаграждение за вещо лице.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответното дружество „П.в.“ ЕАД, чрез пълномощника си - адв. Р.К., с надлежно
учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неговата неправилност, поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост.
Поддържа, че в конкретния случай ищец е
узнал за постановеното решение в момент, който предхожда официалното получаване
на съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ, поради което и съобразно правилото на чл.
8 КТ, срокът по чл. 345, ал. 1 КТ тече от момента на узнаването, в който смисъл
била установената съдебна практика. Сочи, че на 13.04.2018 г. ищцата е подала
молба по гр.д. № 28447/2016 г. по описа на СРС, 76 състав, за издаване на
заверен препис от влязлото в сила решение, което установявало, факта на знание
за същото. Аргумент в тази насока било и обстоятелството, че ищцата е била
ангажирана по друго трудово правоотношение за периода от 01.03.2018 г. до
05.02.2018 г., както и че в молбата от 08.05.2018 г. е поискала издаване само
на съобщение за възстановяване на работа, а с получаването на съобщението по
чл. 345 КТ е получила издадения още на 18.04.2018 г. изпълнителен лист. Допълнителен
аргумент за твърдяното по-ранно узнаване на решението още на 13.04.2018 г. било
и обстоятелството, че с ИМ по настоящето дело ищцата била приложила копие от
решението влязло в сила на 29.03.2018 г., с отбелязване датата на издаване на
изпълнителния лист – 18.04.2018 г., а не копие на завереното решение. Предвид
изложеното моли въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и да отхвърли
изцяло предявените искове, като присъди направените пред двете инстанции разноски.
Въззиваемият
- ответник А.Л.Л., в законоустановения срок е подала отговор на въззивната
жалба, с който оспорва изцяло същата, излагайки подробни съображения в тази
насока. Моли съда да остави без уважение жалбата и потвърди обжалваното решение,
като присъди направените в производството пред СГС разноски.
Въззивната жалба е подадена
в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е
заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и
допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита, поради което наведените в жалбата оплаквания в тази насока са
неоснователни.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по следните
съображения:
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само
на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания,
които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:
За да уважи предявените исковете СРС е приел, че
ищцата е спазила 14 дневния срок по чл.
345, ал. 1 КТ, тъй като от момента на издаване на съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ – 16.05.2018 г. до момента на подаване на молбата с вх. № 492/17.05.2018 г.,
с която ищцата се е явила на работа за заемане на предишната си длъжност и е
изразила готовност да престира своята работна сила този срок не е бил изтекъл.
Приел е, че с оглед основателността на иска за отмяна на уволнението
основателен е и иска за възстановяване на работа, както и този за присъждане на
обезщетение за оставане без работа за процесния период.
Настоящият състав констатира, че към настоящият момент
не е постановено ТР по тълк. д. №
3/2019 г. на ОСГК на ВКС.
По отношение оплакванията в жалбата за допуснати от СРС нарушения на
материалния закон и необоснованост на извода на първоинстанционния съд за
спазване на срока по чл. 345, ал. 1 КТ следва да се отбележи, че представената
по делото от ответната страна Молба с вх. № 13.04.2018 г. /лист 123 по делото
на СРС/, приложена към Молбата до СРС от 13.05.2019 г., е била подадена от адв.
А. в качеството й на пълномощник на А.Л.Л.. Тя обаче не доказва и не представлява несъмнено доказателство за
узнаване от страна на ищцата за влизане в сила на постановеното по гр.д. №
1998/2017 г. по описа на СГС, IV – В въззивен състав Решение № 5449 от 21.07.2017
г. към момента на подаване на молбата – 13.04.2018 г. В тази връзка следва да
се отбележи, че правилата за връчване на съобщения по ГПК чрез пълномощник по
делото са относими към съдопроизводствените действия по време на висящия исков
процес, но след влизане на решението в сила пълномощията на адвоката по делото
са прекратени, поради което чрез него не могат да бъдат връчвани съобщения до
страната, нито да се презюмира, че узнаването на определен факт от адвоката,
действието на чието пълномощно е прекратено, е достигнало до страната. Нещо повече,
съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ не може
да бъде връчено чрез процесуалния пълномощник на възстановения на заеманата
преди уволнението длъжност работник, нито узнаването за влязлото в сила решение
за възстановяване на работа от адвоката поставя начало на двуседмичния срок по
чл. 345, ал. 1 КТ, доколкото смисълът и целта на разпоредбата е да се доведе
този факт до знанието на работника или служителя. В този смисъл е и споделяната
от настоящия състав практика на ВКС, обективирана в Решение № 440/2010
г. по гр. д. № 537/2009 г. на ВКС, IV г. о., и Определение № 287/18.03.2016 г.
по к. гр. д. № 898/2016 г. на ВКС.
В разпоредбата на чл. 8,
ал. 2 КТ законодателят е уредил презумпция за добросъвестност и при наличие на възражение за недобросъветност,
страната, от която изхожда твърдението, следва да докаже, че работникът или
служителят е бил недобросъвестен при упражняване на трудовото си право по чл.
345, ал. 1 КТ. Нещо повече, недобросъвестността в разглеждания случай би
означавала работникът или служителят да е узнал за въстановяването си на
работа, но умишлено и с цел злоуопотреба да не постъпва на работа в
законоустановения срок. Такъв извод обаче не следва от обстоятелството, че
ищцата е прекратила трудовото си правоотношение с предходен /друг/ работодател
на 05.02.2018 г., както и че в молбата от 08.05.2018 г. е поискала издаване
само на съобщение за възстановяване на работа, а с получаването на съобщението
по чл. 345 КТ е получила издадения още на 18.04.2018 г. изпълнителен лист.
Имайки предвид, че в конкретния
случай на ищцата е връчено нарочно съобщение по чл. 345, ал. 1 КТ на 16.05.2018
г., то към момента на подаване на молбата с вх. № 492/17.05.2018 г., то 14
дневният срок по чл. 345, ал. 1 КТ не е бил изтекъл и уволнението й,
извършеното със Заповед № 172/29.05.2018 г. на изпълнителния директор на „П.в.“ ЕАД е
незаконосъобразно.
Тъй като други оплаквания за
незаконосъобразно на обжалванато решение не са направени във въззивната жалба,
включително и по отношение на уважените искове за възстановяване на работата
преди уволнението, както и по отношение на присъденото обезщетение по чл. 225,
ал. 1 КТ, то обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.
При този изход на правния спор, предмет на въззивната
жалба, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК, в полза на въззиваемия следва
да бъде присъдена сумата от 600,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за производството пред СГС.
С оглед на правилата,
установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК въззивното решение може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 302429 от
16.12.2019 г., постановено по гр. дело № 38684/2018 г., по описа на СРС, 68
състав.
ОСЪЖДА „П.в.“ ЕАД, ***, със съдебен
адрес ***, офис № 5 – адв. Р. К., да заплати на А.Л.Л. , ЕГН: **********,
гр. София, кв. „*********, със съдебен адрес *** - адв. Н. А., на основание, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК, сумата
от 600,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за производството
пред СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от
връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: