№ 8388
гр. София, 10.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20221110130556 по описа за 2022 година
Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.
Образувано е по искова молба, подадена от Е. В. М. и Г. В. Д., уточнена
с молби от 13.11.2024 г. и 06.12.2024 г., с която е предявен срещу ответника И.
К. Г. иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 5 в град София, улица *****, състоящ се от една
стая, хол, кухня и други сервизни помещения с обща квадратура по одобрения
план от 72,17 кв.м. при съседи: стълбище, Д.Н., двор и улица, ведно със
зимнично помещение, при съседи: коридор, стълбище, улица и М.П., заедно с
2,85% идеални части от общите части на сградата, включително 0,84%
идеални части от портиерското помещение, находящо се в същия блок и
0,48% идеални части от правото на строеж върху държавна земя, съставляващ
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град София,
общ.Столична, обл. София, одобрени със Заповед РД-18-52/23.11.2011 г. на
изпълнителен директор на АГКК, последно изменение от 28.10.2020г.
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
68134.512.184.1.5 с адрес на имота: гр. София, район „Сердика“, бул. „****,
ет.2, aп. 5; на етаж 2 в сграда с идентификатор 68134.512.184.1;
предназначение: жилищна сграда - многофамилна; сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.512.184; предназначение на
1
самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда или
в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1; посочена в
документа площ: 72,17 кв.м.; прилежащи части: 2,85% идеални части от
общите части на сградата, вкл. 0,84% идеални части от портиерското
помещение, находящо се в същия блок, зимнично помещение; ниво: 1;
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.512.184.1.4,
под обекта: 68134.512.184.1.1, над обекта: 68134.512.184.9,
при квоти както следва:
За Е. В. М. – 1/24 ид. част.,
За Г. В. Д. - 1/24 ид. част, и
за И. К. Г. - 22/24 ид.части
В исковата молба се сочи, че имотът, предмет на делба, е придобит на
10.11.1967 г. в режим на СИО от К.Г.Д. и съпругата му В.И.П..
След прекратяването на брака между К.Г.Д. и В.И.П. /Д./ страните са
водили съдебно дело за делба, като с влязло в сила на 09.10.1986г. решение №
126 от 30.06.1986г. по гр.д. № 2138/1981 г. на СРС, 38 състав, вписано в
книгите за вписвания вх. № 4640/26.11.1986г. том 140 № 190, описаният
апартамент е поставен в дял на К.Г.Д. със задължението от негова страна да
изплати на В.И.Д. сума за уравнение на дела й, равняващ се на 1/2 идеална
част.
Сочи, се че към датата на придобИ.е на собствеността на целия
недвижим имот въз основа на решението за възлагане по реда на чл. 288 ал. 2
от ГПК /отм./ - 09.10.1986г., К.Г.Д. е имал сключен граждански брак с
наследодателката на ищците М.А.Д..
Твърди се, че с оглед обстоятелството, че изплатеното парично
уравнение за ½ от имота, предмет на делба, е извършено по време на брака на
К.Д. и М.Д. /сключен на 15.09.1980 г./ по отношение на така придобитата ½
идеална част е възникнала съпружеска имуществена общност.
Останалата ½ идеална част от делбения имот, придобита от К.Д. през
1967г. с договора за покупко - продажба с нотариален акт по чл. 55г от
ЗПИНМ № 198 том XXVI дело № 4965/967г., след влизане в сила на
решението за извършване на делба, е останала изключителна собственост на
2
К.Д..
Сочи се, че М.А.Д. починала на 30.04.2008 г., като оставила за
наследници преживелия си съпруг К.Д. и двете ищци по делото – Е. В. М. и Г.
В. Д. - по право на заместване на починалия на 10.03.2007 брат на М.Д. -
В.А.Д..
Сочи се, че след смъртта на М.Д. и прекратяването на СИО върху ½
ид.част от имота, ¼ ид.част от имота става собственост на К.Д. /притежаващ
на лично основание ½ от имота/, а собствената на М.Д. ¼ ид.част от имота се
наследява съгласно разпоредбата на чл. 9 ал. 2 /при продължителност на брака
повече от 10 години/, както следва: за ищците 1/3 от наследството на М.А.Д. –
т.е. 1/12 ид.част или по 1/24 ид.част от имота за всяка от ищците, и 2/3 от
наследството й /равняващи се на 2/12 ид.части/ за К.Г.Д., т.е. последният става
собственик общо на 11/12 ид. части от имота.
Сочи се, че К.Г.Д. е прехвърлил собствените си 11/12 идеални части от
процесния апартамент на сина си от първия брак - ответника по спора И. К.
Г. срещу задължение за издръжка и гледане с нотариален акт № 152 том II per.
№ 11236, дело № 316/2020г. по описа на нотариус Р.Р. № 104 на Нотариалната
камара, вписан в Служба по вписванията София вх. № 64600 от 05.11.2020г.
акт № 141 том CLXI дело № 49435/2020г.
С оглед на това, се сочи, че към датата на предявяване на исковата
молба имотът се притежава в съсобственост между ищците Е. В. М., Г. В. Д. и
И. К. Г., при квоти от по 1/24 ид. част. за всяка от ищците и 22/24 ид.части
за ответника.
Отправя се искане за уважаване на предявения иск и допускане
извършването на съдебна делба на процесния имот при посочените квоти.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. К. Г. подава отговор на
исковата молба.
Не оспорва изложените от ищците факти, обосноваващи възникването
на съсобственост между страните, но оспорва предявения иск по основание с
твърдение, че е придобил наследените от ищците общо 1/12 ид.част от имота в
резултат на упражнявано непрекъснато давностно владение върху имота, към
което е присъединил и упражняваното владение от страна на своя
наследодател. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на
3
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК И. К. Г. предявява субективно съединени
насрещни положителни установителни искове с правно основание чл. 124
ГПК, вр. чл. 79, вр. с чл. 82 ЗС срещу ответниците /ищци по първоначалния
иск/ Е. В. М. и Г. В. Д. с искане да бъде признато за установено спрямо тях, че
ищецът по насрещните искове е собственик на претендираните от тях общо
1/12 ид.части /сбор от претендираните от всеки от ответниците 1/24 части/ от
АПАРТАМЕНТ № 5 в град София, улица *****, състоящ се от една стая, хол,
кухня и други сервизни помещения с обща квадратура по одобрения план от
72,17 кв.м. при съседи: стълбище, Д.Н., двор и улица, ведно със зимнично
помещение при съседи: коридор, стълбище, улица и М.П., заедно с 2,85%
идеални части от общите части на сградата, включително 0,84% идеални
части от портиерското помещение, находящо се в същия блок и 0,48%
идеални части от правото на строеж върху държавна земя, съставляващ
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град София,
общ.Столична, обл. София, одобрени със Заповед РД-18-52/23.11.2011 г. на
изпълнителен директор на АГКК, последно изменение от 28.10.2020г.
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
68134.512.184.1.5, на основание чл. 79, вр. чл. 82 ЗС – в резултат на
упражнявано от ищеца давностно владение върху недвижимия имот, считано
от 28.02.2021 г. /смъртта на баща му/, към което е присъединил и
упражняваното приживе от последния давностно владение върху имота за
период от повече от 10 години.
В срока за отговор ответниците по насрещния иск Е. В. М. и Г. В. Д.
оспорват същия с доводи за неговата неоснователност. Твърдят, че
наследодателят на ищеца не е бил владелец, а държател на тази идеална част.
Сочат, че дори да е упражнявал владение, И. Г. не е единствен наследник на
К.Д., поради което не би могъл присъединява владение за целите 1/12
ид.части.
Молят за отхвърляне на предявения насрещен иск. Претендират
разноски.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и
прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
4
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на
недвижим имот и насрещни установителни искове за собственост с правно
основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 82 ЗС , предявени от първоначалния
ответник, за признаване за установено, че същият е придобил по давност
претендираните от първоначалните ищци идеални части от имота.
В настоящото производство повдигнатия от ищеца по насрещния иск
правен спор има преюдициално значение за основателността на предявения
иск за делба, доколкото, при доказване, че претендираните от първоначалните
ищци идеални части от имота са придобити по давност от ответника, то
имотът не би бил съсобствен между страните.
Доколкото имат отношение и към двата предявени иска, съдът намира,
че на първо място следва да бъдат обсъдени основанията за възникване право
на собственост върху процесния имот.
Относно възникването на право собственост върху процесния
имот:
Не е спорно между страните, а и се установява се от представения по
делото /л. 7/ Нотариален акт за собственост на апартамент /жилище/ по чл. 55
ЗПИНМ № 198, том XXVIм дело № 4965/1967 г., че на 20.11.1967 г. К.Г.Д. и
съпругата му В.И.П. са признати за собственици на процесния апартамент №
5 на ***, ведно със зимнично помещение, заедно с 2.85% ид.ч. от общите
части на сградата, вкл. 0.84% ид.ч. от портиерското помещение и 0.48% ид.ч.
от правото на строеж върху държавната земя, в която е изградена сградата,
представляваща парцели I и I, квартали 84 и 84а, местността „Банишора“, по
плана на гр. София.
С придобИ.ето на посочения недвижим имот по време на брака, в полза
на съпрузите, на основание чл. 13, ал. 1, вр. чл. 103 ЗПР на СК от 1968 г.
/отм./, е възникнала бездялова съпружеска имуществена общност.
Не е спорно по делото, че същата е прекратена /съгласно чл. 14, ал. 1 от
СК от 1968 г. /отм./, с разтрогването на брака между съпрузите с развод.
Установява се по делото, че след прекратяването на брака между К.Г.Д.
и В.И.П. /Д./ страните са водили дело за съдебна делба на процесния
апартамент - гр.д. № 2138/1981 г. на СРС, 38 състав.
Установява се, че първоначално жилището е било поставено в дял по
5
реда на чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./ на съпругата В.Д. /л. 9/, но решението е
обезсилено с решение № 237/19.03.1985 г. по гр.д. № 4052/1984 г.
С влязло в сила на 09.10.1986г. решение № 126 от 30.06.1986г. по гр.д.
№ 2138/1981 г. на СРС, 38 състав, вписано в книгите за вписвания вх. №
4640/26.11.1986г. том 140, № 190, процесният апартамент е поставен в дял на
К.Г.Д. със задължението от негова страна да изплати на В.И.Д. сума за
уравнение на дела й, равняващ се на 1/2 идеална част – 8844 лева, ведно със
законната лихва.
Установява се от представения Акт за граждански брак № 741 /л. 160/,
че на 15.11.1980 г. К.Г.Д. е сключил нов брак с М.А.Д., приела след брака
фамилията Д..
Не е спорно по делото, че К.Д. е изплатил сумата за уравняване на
дяловете, съгласно решението от 1986 г., което изплащане е станало след
сключване на новия брак.
В този случай, когато по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК през време на брака,
в производство по делба /в което участва само единият съпруг/ се постави в
дял на този съпруг неподеляемо жилище и за уравнение на дяловете на
другите съделителите последният е осъден да им заплати съответните части от
равностойността на това жилище, и тази стойност се изплаща през време на
брака със средства на семейството, възниква съпружеска имуществена
общност само върху закупената част от жилището. Съпругът-съделител
остава индивидуален собственик на частта от същия имот, която има на лично
основание.
С оглед на това, съдът намира, че по делото се установява, че с
прекратяването с развод на първия му брак, К.Д. е станал изключителен
собственик на 1/2 ид.част от имота.
С изплащането на стойността на дела на бившата му съпруга, което
изплащане е осъществено по време на действието на последващия му брак,
собствеността върху другата 1/2 ид.част от имота е придобита в режим на
СИО между К.Д. и втората му съпруга – М.Д. /чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г.
/отм./ - в този смисъл са и постановките на Постановление № 5 от 31.X.1972
г., Пленум на ВС,
Установява се на следващо място по делото, че М.А.Д. е починала на
6
30.04.2008 г., като към датата на смъртта си е била омъжена за К.Д. – т.е.
бракът им е продължил близо 28 години.
Със смъртта на М.Д. е прекратена съпружеската имуществена общност
върху притежаваната ½ от имота и К.Д. е станал изключителен собственик
/освен на вече притежаваната ½ ид.ч./ и на още ¼ от имота – общо на ¾
ид.части от имота.
Съгласно представеното на л. 17 удостоверение за наследници, към
датата на смъртта си М.Д., не е има свои деца, а единственият й брат В.А.Д. е
починал преди нея – през 2007 г., като е оставил низходящи наследниците
децата си Е. В. М. и Г. В. Д. /ищци по иска за делба/.
Предвид изложеното, на основание чл. 9, ал. 2, вр. чл. 10, ал. 2 ЗН
съдът намира, че след смъртта си М.Д. е оставила за свои наследници
преживелия си съпруг . Д. и двете ищци по делото – Е. В. М. и Г. В. Д. - по
право на заместване на починалия на 10.03.2007 г. брат на М.Д. - В.А.Д..
Предвид обстоятелството, че бракът между М.Д. и К.Д. е продължил
повече от десет години, съгласно чл. 9, ал. 2, пр. 1 ЗН, преживелият съпруг
К.Д. получава 2/3 от наследството оставено от М.Д., а низходящите на
починалия по-рано брат /ищци по настоящия спор/ - 1/3 от наследството на
М.А.Д..
Следователно, 2/3 от притежаваната от М.Д. ¼ ид.ч. от имота, се
наследява от К.Д., като той получава още 2/12 ид.части от имота. След
прибавянето им към вече собствените му ¾ ид.части от имота, общият дял в
съсобствеността на К.Д. се равнява на 11/12 ид.части от апартамента.
Останалата 1/3 ид.част от притежаваната от М.Д. ¼ ид.част от имота
/т.е. 1/12 ид.част/ се наследява по равно от Е. В. М. и Г. В. Д., т.е. всяка от тях
получава по 1/24 ид.част от имота.
Изразена със същия знаменател, квотата в съсобствеността на К.Д. се
равнява на 22/24 ид.части.
Установява се по делото, че на 05.11.2020 г. К.Г.Д. е прехвърлил
собствените си 11/12 идеални части от процесния апартамент на сина си от
първия брак - ответника по спора И. К. Г. с Нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 152 том II per.
№ 11236, дело № 316/2020г. по описа на нотариус Р.Р. № 104 на Нотариалната
7
камара, вписан в Служба по вписванията София вх. № 64600 от 05.11.2020г.
акт № 141 том CLXI дело № 49435/2020г. /л. 14/.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото се установява, че
между страните по спора е възникнала съсобственост върху делбения имот
при следните квоти: За Е. В. М. – 1/24 ид. част, за Г. В. Д. - 1/24 ид. част и за
И. К. Г. - 22/24 ид.части.
Основният спор по делото е формиран по въпроса придобити ли са в
резултат давностно владение, упражнявано от К.Д. и от неговия наследник
И. Г. /ищец по насрещния иск,/ наследените от Е. М. и Г. Д. идеални части от
имота.
За отговор на този въпрос пред първоинстанционния съд са събрани
писмени доказателства и гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетели.
От събраните по почин на ищеца по насрещния иск гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Л.В., които съдът
кредитира като добросъвестно дадени и отразяващи личните впечатления на
свидетеля, се установява, че свидетелят познава както ищеца по иска за
собственост И. Г., така и неговия баща – К.Д., тъй като са били съседи и са
живеели на един и същ етаж в жилищния блок, в който се намира и
процесният апартамент № 5. Сочи, че през последните 15 години и до смъртта
си К.Д. е живеел в процесния апартамент. Сочи, че не е й е известно да е
имало някакви спорове за собственост по отношение на апартамента и че
други роднини са притежавали част от имота. Сочи, че е чувала от „чичо
Кирчо“, че жилището след него ще бъде на сина му И., както и че дори е била
с впечатлението, че имотът вече му е прехвърлен, макар да не са обсъждали
директно въпроса. Твърди, че както ., така и И. са поддържали имота и че има
спомен, че през 2020-2021 г. е правен цялостен ремонт на апартамента. Казва,
че на Общите събрания на етажната собственост се е явявал винаги ., а след
като той се е разболял е идвал И.. Те са плащали месечните такси за
апартамента. Сочи, че не познава Е. М. и Г. Д., не е чувала имената им да се
споменават от К.Д..
Свидетелят К.Т. потвърждава казаното от свидетеля В., като сочи, че
познава от години К.Д. и сина му И., тъй като живее в блок срещу техния
8
апартамент. Сочи, че . е живял в процесния апартамент до смъртта си, като,
без да са обсъждали директно темата, е бил с впечатление, че собственик на
жилището е К.Д.. Не е виждал други лица в апартамента, не знае други
роднини да са имали претенции по отношение на жилището. Известно му е, че
приживе . е прехвърлил апартамента на И.. Спомня си, че след смъртта на .,
през 2021 г., И. е правил основен ремонт на апартамента. Твърди, че не
познава и не е чувал имената на Е. М. и Г. Д..
От показанията на доведения от ответниците свидетел Д.М. – съпруг
на Е. М., които съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК, доколкото се
подкрепят от ангажираните писмени доказателства, че свидетелят познава
К.Д., тъй като той е бил женен за лелята на съпругата му. Познава процесното
жилище, знае че . е живеел в него. Сочи, че след като през 2008 г. е починала
лелята на съпругата /М.Д./ продължили да се виждат с ., през 2014 г. го
поканили на сватбата на сина им, но той не дошъл. Твърди, че са били са в
добри отношения за апартамента, не са имали спорове приживе, но са
разговаряли за уреждане на отношенията в съсобствеността. Споделя, че
преди години съпругата му е получила нотариална покана от ., с която той я
канел да си уредят отношенията. Сочи, че тя не могла да отиде на срещата,
тъй като тогава се грижела за болната си майка. Твърди, че той е плащал чрез
електронното си банкиране данъците за имота за частта на съпругата му и
сестра й. Сочи, че не е присъствал на разговор, в който К.Д. да претендира, че
имотът е изцяло негов.
По делото са представени нотариални покани /л.66 и л. 68/ от К.Г.Д.,
адресирани до Е. М., от януари и март 2009 г. От текста на последните се
установява, че поканите касаят желанието на Д. за доброволно уреждане на
имуществените отношения между страните, възникнали следствие на
придобИ.ето по наследство от М.Д. на процесния апартамент и друг
недвижим имот в с. Бистрица. В поканите изрично се сочи, че Д. желае да
зачете волята на починалата си съпруга, да не ощетява нито своите деца, нито
някой от наследниците, поради което изразява желание за извършване на
доброволна делба на наследството, оставено от Мария Д..
Установява се от представените по делото писмени доказателства /л.
171 и сл./, че партидите за комунални услуги, потребявани в имота са били на
името на К.Д. и разходите за вода, електричество и телефон в периода 2020-
9
2021 г. са заплащани от него. Представени са разписки за платени суми в
полза на „Топлофикация София“ ЕАД от И. Г..
Представени са по делото квитанции за платени разходи към Етажната
собственост за ремонт на покрив от К.Д. през 2017 г., както и за заплатена
вноска за дограма от 2021 г. /без посочено име на вносител/. Представени са
квитанции за платени месечни такси за апартамента за 2021, 2023 и 2024 г.,
без посочено име на вносител.
Представени са документи за извършени от И. Г. разходи за закупуване
на блиндирана врата през 2021 г., както и сключен на 01.05.2021 г. договор за
извършване на топлоизолация на процесния апартамент с възложител И. Г..
Представена е фактура от 2022 г. за закупени от Г. пособия за електрическа
инсталация.
Установява се от представените писмени документи, че към м. 09.2021
г. И. Г. е бил титуляр на сметки за комунални услуги за апартамента към
„Софийска вода“ АД и „Топлофикация София“ ЕАД.
Безспорно е между страните, както беше посочено по-горе, че на
05.11.2020 г. К.Г.Д. е прехвърлил собствените си 11/12 идеални части от
процесния апартамент на сина си от първия брак - ответника по спора И. К. Г.
с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане № 152 том II per. № 11236, дело № 316/2020г. по описа на
нотариус Р.Р. № 104 на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията
София вх. № 64600 от 05.11.2020г. акт № 141 том CLXI дело № 49435/2020г.
Страните не са ангажирили други доказателства, относими към
установяване упражняваното давностно владение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По насрещните искове с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79, вр.
чл. 82 ЗС:
В тежест на ищеца по така предявените субективно пасивно
съединени насрещни искове е да установи в условията на пълно и главно
доказване, че наследодателят му К.Д. е упражнявал непрекъсната явна
фактическата власт върху процесните общо 1/12 ид.части от недвижимия имот
/сбор от наследените от всеки от ответниците 1/24 ид.части/, спокойно и без
10
прекъсване за период по-дълъг от 6 месеца, с намерение за своене,
манифестирано по отношение на останалите съсобственици, което владение,
след смъртта на наследодателя, е продължено от ищеца-наследник, и /при
зачитането присъединяването/ е продължило общо поне 10 години, изтекли
преди датата на подаване на исковата молба.
В тежест на ответниците по така предявените насрещни
установителни искове е да докажат защитните си възражения, касаещи
анимуса на наследодателя.
За извършването на преценка дали наследодателят на ищеца /К.Д./ е
упражнявал владение върху процесния недвижим имот, съдът съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 68 ЗС, владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго,
като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
лицето не държи като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два
основни признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху
вещта/corpus/ и субективен - намерението да се държи вещта като своя
/animus domini/. При държането фактическата власт се упражнява за друг.
Държателят няма намерение да свои вещта.
Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците е
приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което
първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. В тези
случаи съсобственикът се явява владелец на собствената си идеална част, но
държател на идеалните части на останалите съсобственици.
Типичен пример за юридически факт за възникване на съсосбственост
и съвладение се явява наследственото правоприемство - владението е част от
имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава
от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в
наследствения имот, дали се познават помежду си, дали знаят или не знаят
какви вещи са останали в наследството.
В конкретния случай, безспорно е по делото, че съсобствеността върху
11
имота между Е. М., Г. Д. и К.Д. /праводателя на ищеца по установителния иск/
е възникнала през 2008 г. – в резултат настъпило наследствено
правоприемство след смъртта на общия им наследодателя М.Д..
С оглед на това, съдът намира, че презумпцията на чл. 69 ЗС е оборена
със самия факт, че установяването на фактическата власт върху наследените
идеални части от имота произтича от наследственото правоприемство.
Действително, независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява
фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част обаче, той трябва да докаже при
спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за
себе си. /така в Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2012 г., ОСГК/
След като основанието, на което съсобственикът е придобил
фактическа власт върху вещта, признава такава и на останалите
съсобственици, завладяването на частите на останалите съсобственици и
промяната в намерението трябва да се манифестира пред тях, освен ако това
е обективно невъзможно. Такава обективна невъзможност е налице например,
когато на сънаследника - владелец не е било известно наследодателят да има и
други наследници, поради липса на данни за това в регистрите на населението,
или когато невладеещият съсобственик е напуснал пределите на страната и
адресът му е неизвестен /хипотези, които безспорно не са налице в процесния
случай/. В тези случаи, за да бъде осъществен фактическият състав на
придобивната давност, е достатъчно владеещият съсобственик да е изявил
намерението си да свои целия имот за себе си по отношение на всички - чрез
извършване на такива действия, които не оставят съмнение, че той упражнява
фактическата власт за себе си, и за които всеки заинтересован може да узнае.
В хипотези, като настоящата, когато за владелеца е обективно
възможно да демонстрира явно спрямо останалите съсобственици промяната
в намерението си, с което упражнява фактическа власт върху имота, по делото
следва да бъде установено, не само че е ползвал имота /факт, които не се
оспорва/, а следва да бъде доказано извършването на активни действия, които
12
не могат да се тълкуват по друг начин, освен като отричане на правата на
другите сънаследници.
Тези действия следва да са от естество да бъдат възприети по този
начин от всички, за да се приеме, че съсобствениците, които не са
дезинтересирали от имота, обективно също са могли да узнаят за тях и да
предприемат необходимото за защита на правата си. Докато останалите
сънаследници са в неведение относно промененото намерение на един от тях
да завладее и да придобие техните идеални части, докато то не бъде изявено
по несъмнен начин, сънаследникът - владелец не може да им противопостави
владението си. /В този смисъл и Решение № 1 от 8.05.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 231/2018 г., I г. о., ГК/.
Отблъскването на фактическата власт на другите наследници трябва да
има обективен характер, за да достигне до тях и те да узнаят за промяната в
намерението на своя съсобственик да завладее цялата сънаследствена вещ.
В този смисъл следва да бъде посочено, че не е достатъчно едно лице
да ползва имота според неговото предназначение, да поддържа и ремонтира
същия, за да се приеме, че упражнява фактическа власт с намерение за своене
в хипотеза, при която имотът е съсобствен. За да се придобие по давност
притежаваната от другия съсобственик идеална част от имота е необходимо
намерението за своене да му бъде противопоставено по категоричен начин
чрез действия, които демонстрират отричане на неговите права върху
съсобствената вещ-отстраняване от имота, недопускане, оспорване на
права. Обикновеното ползване на съсобствената вещ по смисъла на чл. 31 ЗС
не изразява намерение за своене, в какъвто смисъл са и постановените от
други тричленни състави на ВКС по реда на чл. 290 ГПК решения: решение №
566/21.06.2010 г. по гр. д. № 1053/2009 г. на I ГО на ВКС; решение №
596/30.06.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г. на I ГО на ВКС; решение №
532/06.07.2010 г. по гр. д. № 1459/2009 г. на I ГО на ВКС; решение №
381/25.10.2010 г. по гр. д. № 37/2010 г. на I ГО на ВКС.
В решение № 635/25.10.2010 г. на I ГО на ВКС, постановено по реда на
чл. 290 ГПК по гр. д. № 1405/2009 г. по отношение на действията, с които
следва да бъде демонстрирано намерение за своене спрямо съсобственик е
прието, че тези действия следва да бъдат конкретни действия по отричане
правата на останалите съсобственици /сънаследници/ върху имота, които
13
действия да са станали достояние на този съсобственик /сънаследник/, като
извършването на ремонти в имота не са такива действия, защото всеки
съсобственик съгласно чл. 31 ЗС е длъжен да участва в ползите и тежестите за
общата вещ съобразно дела си, а когато сам е поел целите разноски за
съсобствената вещ, може да иска от останалите съсобственици да му заплатят
такава част от тези разноски, която съответствува на техния дал от
съсобствеността, като фактът, че разноските за даден имот са поети само от
един от съсобствениците сам по себе си не означава, че този съсобственик
отрича правата на останалите съсобственици.
Предвид изложеното до тук, съдът намира, на първо място, че по
делото не се установява праводателят на ищеца К.Д. да е упражнявал владение
по отношение на целия процесен имот. Ясно свидетелство за това е лично
изразената му воля в изпратените през 2009 г. нотариални покани, от които е
видно, че същия зачита правата на всички наследници в съсобствеността и
желае доброволно уреждане на отношенията им чрез извършване на
доброволна делба на имотите – т.е. Д. към този момент безспорно е
упражнявал фактическа власт върху идеалните части на М. и Д. в качеството
си на техен държател.
Не се доказва по делото и след 2009 години да е настъпила промяна в
присвоителното намерението на К.Д.. Свидетелство за това обстоятелство е,
че през 2020 г. /единадесет години след изпращането на последната
нотариална покана – т.е. към момент, когато обективно, при наличието на
останалите предпоставки, Д. би могъл да е придобил имота по давност/,
последният е прехвърлил на сина си само „собствените си 11/12 ид.части“.
Не се доказва по делото твърдението на ищеца, че Д. е целял да се
снабди с констативен нотариален акт за собственост по отношение на
процесните идеални части. От представения по делото /л. 163/ договор за
правна защита и съдействие се установява единствено, че на 15.01.2013 г.
последният е сключил договор с адв. Борис Колев с предмет „изготвяне на
нотариален акт за недвижим имот“. От така изписания текст не би могло да се
направи несъмнен извод нито, че ангажирането на адвокат касае именно
конкретния имот, нито че лицето е желаело да се снабди именно с констативен
нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка за придобИ.е на имота
в резултат на упражнявано давностно владение.
14
След да бъде посочено, че дори да се приеме за доказано
обстоятелството, че Д. е своил целия имот, липсват ангажирани доказателства
по делото последният да е манифестирал външно спрямо другите
сънаследници каквито и да било действия, насочени към отблъскване на
тяхната фактическа власт. Както беше посочено, личното ползване на
жилището, ремонтирането му, плащането на комуналните разходи и жилищни
такси за имоти /които са дължими именно от лицето, реално живеещо в
апартамента/, както и декларирането на имота в данъчните служби изцяло на
името на единия наследник, не съставляват действия по демонстриране на
владение.
Необходимо е извършването на явни действия по отблъскване на
чуждата фактическа власт, каквито действия по делото се установява да са
извършвани единствено от самия ищец по насрещния иск – И. Г., доколкото е
безспорно /твърди се от самите ищци по иска делба/, че последният ползва
изцяло жилището и не ги допуска в имота.
Предвид изложеното, доколкото съдът достигна до извод за липса на
упражнявано от К.Д. владение върху процесните идеални части, а наличието
единствено на тяхното държане, неприложима се явява и разпоредбата на чл.
82 ЗС, съгласно която владелецът може да присъедини към своето владение и
владението на праводателя си.
С оглед на това, съдът намира, че по делото се доказва упражняването
на явно, външно манифестирано по отношение на останалите съсобственици,
владение върху имота единствено от И. Г., но началото на това владение е едва
след смъртта на баща му – т.е. от 29.02.2021 г., като към датата на образуване
на производството пред СРС през 2022 г. не са били изтекли необходимите за
придобИ.ето на имота 10 години на упражняване /недобросъвестно/ давностно
владение.
Предвид изложеното, предявените насрещни установителни искове за
собственост с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79, вр. чл. 82 ЗС се явяват
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По предявения иск с правно основание чл. 34 ЗС:
В доказателствена тежест на ищците е да докажат наличието на
съсобственост между страните по отношение на имот, съставляващ годен
обект за съдебна делба.
15
В тежест на ответника е да докаже възражението си за придобИ.е на
процесните общо 1/12 ид.части от имота по давност.
Въз основа на изложените по-горе факти и направените от съда правни
изводи, касаещи възникването и съществуването на съсобственост между
страните върху процесния имот, както и неоснователността на направеното от
ответника по иска за делба възражение за придобИ.е на идеалните части на
ищците по давност, съдът намира, че предявеният иск за съдебна делба на
процесния АПАРТАМЕНТ № 5 в град София, улица *****, се явява
основателен, като делбата следва да бъде допусната при установените по
делото квоти, а именно: За Е. В. М. – 1/24 ид. част., за Г. В. Д. - 1/24 ид. част и
за И. К. Г. - 22/24 ид.части.
По отговорността за разноски:
По предявения иск за делба, с оглед особения характер на това
производство, отговорност за разноски не се разпределя.
По предявения насрещен установителен иск за собственост, предвид
извода за неговата неоснователност, правно на разноски, съгласно чл. 78, ал. 3
ГПК, имат само ответниците по спора Е. М. и Г. Д..
Последните своевременно са претендирали и доказали по делото
извършването на разноски за заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от общо 1000 лева за представителство по предявения
насрещен иск - видно от представения към отговора на насрещния иск
договор за правна защита и съдействие /л. 147/, служещ за разписка.
Доколкото в договора не е извършено разграничение, съдът намира, че
всеки от ответниците е заплатил в полза на процесуалния представител по 500
лева.
Насрещната страна своевременно е релевирала възражение по реда на
чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, което съдът, като съобрази реалната фактическа и правна
сложност на повдигнати спор за собственост, проявената от процесуалния
представител на ответниците активност в производство, подадените
мотивирани отговори и последващи становища, множеството ангажирани по
делото доказателства, както и продължителността на производството, намира
16
за неоснователно.
Предвид изложеното, съдът намира, че в тежест на ищеца по
насрещния иск следва да бъдат възложените извършените от ответниците
разноски цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И. К. Г., ЕГН
**********, насрещен положителен установителен иск с правно основание
чл. 124 ГПК, вр. чл. 79, вр. с чл. 82 ЗС, срещу Е. В. М., ЕГН **********, за
признаване за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на
основание упражнявано давностно владение на 1/24 ид.част от
АПАРТАМЕНТ № 5 в град София, улица *****, състоящ се от една стая, хол,
кухня и други сервизни помещения с обща квадратура по одобрения план от
72,17 кв.м. при съседи: стълбище, Д.Н., двор и улица, ведно със зимнично
помещение при съседи: коридор, стълбище, улица и М.П., заедно с 2,85%
идеални части от общите части на сградата, включително 0,84% идеални
части от портиерското помещение, находящо се в същия блок и 0,48%
идеални части от правото на строеж върху държавна земя, съставляващ
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град София,
общ.Столична, обл. София, одобрени със Заповед РД-18-52/23.11.2011 г. на
изпълнителен директор на АГКК, последно изменение от 28.10.2020г.
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
68134.512.184.1.5.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И. К. Г., ЕГН
**********, насрещен положителен установителен иск с правно основание
чл. 124 ГПК, вр. чл. 79, вр. с чл. 82 ЗС срещу Г. В. Д., ЕГН **********, за
признаване за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на
основание упражнявано давностно владение на 1/24 ид.част от
АПАРТАМЕНТ № 5 в град София, улица *****, състоящ се от една стая, хол,
кухня и други сервизни помещения с обща квадратура по одобрения план от
72,17 кв.м. при съседи: стълбище, Д.Н., двор и улица, ведно със зимнично
помещение при съседи: коридор, стълбище, улица и М.П., заедно с 2,85%
17
идеални части от общите части на сградата, включително 0,84% идеални
части от портиерското помещение, находящо се в същия блок и 0,48%
идеални части от правото на строеж върху държавна земя, съставляващ
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град София,
общ.Столична, обл. София, одобрени със Заповед РД-18-52/23.11.2011 г. на
изпълнителен директор на АГКК, последно изменение от 28.10.2020г.
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
68134.512.184.1.5.
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Е. В. М., ЕГН
**********, Г. В. Д., ЕГН **********, и И. К. Г., ЕГН **********, на
следния съсобствен недвижим имот, представляващ:
АПАРТАМЕНТ № 5 в град София, улица *****, състоящ се от една
стая, хол, кухня и други сервизни помещения с обща квадратура по одобрения
план от 72,17 кв.м. при съседи: стълбище, Д.Н., двор и улица, ведно със
зимнично помещение, при съседи: коридор, стълбище, улица и М.П., заедно с
2,85% идеални части от общите части на сградата, включително 0,84%
идеални части от портиерското помещение, находящо се в същия блок и
0,48% идеални части от правото на строеж върху държавна земя,
съставляващ съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град
София, общ.Столична, обл. София, одобрени със Заповед РД-18-52/23.11.2011
г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение от 28.10.2020г.
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
68134.512.184.1.5 с адрес на имота: гр. София, район „Сердика“, бул. „****,
ет.2, aп. 5; на етаж 2 в сграда с идентификатор 68134.512.184.1;
предназначение: жилищна сграда - многофамилна; сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.512.184; предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда или
в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1; посочена в
документа площ: 72,17 кв.м.; прилежащи части: 2,85% идеални части от
общите части на сградата, вкл. 0,84% идеални части от портиерското
помещение, находящо се в същия блок, зимнично помещение; ниво: 1;
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.512.184.1.4,
под обекта: 68134.512.184.1.1, над обекта: 68134.512.184.9,
18
при квоти както следва:
За Е. В. М. – 1/24 ид. част.,
За Г. В. Д. - 1/24 ид. част, и
за И. К. Г. - 22/24 ид.части
ОСЪЖДА И. К. Г., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на ответника по насрещния иск Е. В. М., ЕГН **********, сумата
от 500 лева – сторени разноски в първоинстанционното производство за
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И. К. Г., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на ответника по насрещния иск Г. В. Д., ЕГН **********, сумата от
500 лева – сторени разноски в първоинстанционното производство за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19