Р Е Ш Е Н И Е
№
260143 / 25.08.2020 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: И.С.
при секретар В.М.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 20040 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по подадена
искова молба от "Т.Б." ЕАД, с която срещу ответника Р.А.А. е предявен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, с искане да бъде признато за
установено между страните наличието на вземането на ищеца по издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 14912/2019 г. по описа на ВРС,
срещу длъжника - ответник Р.А.А. с ЕГН **********, за сумата от 398,61 лв.
(триста деветдесет и осем лева и шестдесет и една стотинки), представляваща общ
сбор на дължимите суми, съгласно фактура № *** г., фактура № **** г. и фактура
№ *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че с ответника се намират в
облигационно правоотношение, по силата на Договор за мобилни услуги № *** и
Договор за лизинг от *** г. Съгласно договора за мобилни услуги на ответника
били предоставени мобилен телефонен номер *** с уговорена стандартна месечна
абонаментна такса в размер на 24.99 лв. с вкл. ДДС или 20,82 лв. без вкл. ДДС,
както и мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J3 2016 Black. Предоставянето на
устройството било уредено в отделен договор за лизинг, съгласно който общата
цена на лизинговата вещ възлизала на 231,67 лв. с включен ДДС. През периода м. ***
г. - м. *** г. били издадени три отделни фактури, в които били начислени
вземания на ищеца, произтичащи от различни договори, сключени между него и
ответника, както следва: Фактура № *** г., с падеж *** г., била издадена за
отчетния период *** г. и включвала следните задължения на клиента за посочения
период: за мобилен номер *** - месечна абонаментна такса 18,04 лв. без вкл. ДДС
-21,65 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J3
2016 Black - 7,79 лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, била
29,44 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от
предходен отчетен период в размер на 1,12 лв., претендираната сума по фактурата
била 28,32 лв. Фактура № *** г., с падеж *** г., била издадена за отчетния
период *** г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период:
за мобилен номер *** - месечна абонаментна такса 20,82 лв., такса спиране на
номер 0,75 лв., които са в общ размер на 21,57 лв. без вкл. ДДС - 25,88 лв. с
вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J3 2016 Black -
7,79 лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, била 33,67 лв. Поради
неизпълнение на парични задължения от страна на ответника договорът за мобилни
услуги, сключен между „Т.Б." ЕАД и Р.А., бил прекратен. След предсрочното
прекратяване на договора, при условията на който бил ползван процесният номер ***,
по вина на ответника поради изпадането му в забава, ищецът издал фактура № *** г.,
включваща задължение за заплащане на неустойка за предсрочното му прекратяване
в общ размер на 211,98 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови
вноски за предоставеното с договора за лизинг мобилно устройство SAMSUNG Galaxy
J3 2016 Black в общ размер на 124,64 лв. с включен ДДС. В исковата молба се
сочи, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка са
уредени в т. 11 от Договор за мобилни услуги № *** от *** г., по силата на
която, в случай на предсрочно прекратяване (преди *** г.) на договора по вина
или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата
от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на
договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, но не
повече от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС.
Твърди се, че абонатът дължи и част от стойността на ползваните отстъпки от
месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на
договора, както и част от стойността на отстъпките за предоставени на
потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за
мобилни услуги. Ищцовото дружество намира, че размерът на дължимата неустойка
възлиза на 211,98 лв. Сочи, че посочената сума представлява сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 20,82 лв.
всяка), ведно с добавената разлика в размер на 149,52 лв. между стандартната
цена на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J3 2016 Black без отстъпка съгласно
актуалната към *** г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена, за
която е сключен Договор за лизинг от *** г., съответстваща на оставащия период
до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги. Сочи,
че за процесното мобилно устройство предсрочно изискуемият остатък от
лизинговите вноски е в общ размер на 124,64 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на
шестнадесет неначислени лизингови вноски, като общата сума, начислена във
фактурата, е 336,62 лв. Заявява, че изискуемостта на вземанията по всяка от
фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й, но ответникът не е
изпълнил задължението си да заплати дължимите суми. Поради това ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд
- Варна, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 14912/2019 г. пред 40-ти
състав. Заповедният съд уважил искането и издал заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на ответника да заплати на
ищеца претендираните суми. Издадената по делото заповед за изпълнение на
парично задължение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,
като на ищеца било указано да предяви иск за установяване на вземането си,
поради което за дружеството е налице правен интерес от провеждане на избраната
форма на искова защита. По изложените съображения по същество моли да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
процесните суми, за които е издадена заповедта за изпълнение, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане на
съдебно-деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р.А.А., чрез
назначения си особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, в
който предявеният иск се оспорва като неоснователен и необоснован. Намира, че
от приложените по делото страници не може да се направи категоричен извод, че
са част от един и същ договор, както и че се отнасят до претендираните от ищеца
суми. Сочи, че в приложения договор и фактури сочения от ищеца мобилен номер не
е отразен по какъвто и да било начин, а в приложените фактури било посочено, че
те се отнасят за клиентски номер ***, който не бил отразен в представените
договори. Изразява съмнение, че претендираните задължения произтичат именно от
договорите, приложени по делото. Оспорва изцяло претендираните от ищцовото
дружество суми, като счита, че е налице съществено противоречие в начина на
определянето им, за което излага подробни аргументи. Оспорва дължимостта и
размера и на претендираната от ищеца неустойка.
Поддържа, че правото на ищеца на разваляне на договора не е надлежно
упражнено и следователно договорът между страните не може да се счита за
прекратен, поради което не е възникнало вземане за неустойка. Прави възражение
за нищожност на клаузата, с която е уговорено заплащането на неустойка. По
изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искови претенции и
претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът подава молба, с която
поддържа иска. Посочва, че в хода на процеса задълженията са заплатени, с
изключение на разноските по делото.
В съдебно заседание особения представител на
ответника признава факта на плащането на задължението.
Настоящият състав на съда,
въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, формира следните фактически изводи:
Страните
са сключили Договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от *** г., по
силата на които на ответника е предоставен мобилен телефонен номер *** със стандартна месечна абонаментна такса 24,99 лв. с
ДДС и мобилно устройство SAMSUNG
Galaxy J3 2016 Black с обща цена на лизинговата вещ в размер на 231,67 лв. с
ДДС.
Във
връзка с неплатени суми по договорите ищецът е издал Фактура № *** г., Фактура №
*** г. и Фактура № *** г. на обща стойност 398,61 лв.
От
представеното лично от ответника платежно нареждане се установява, че на *** г.
същият е заплатил на ищеца сумата от 398,61 лв.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
Производството е образувано по предявен
положителен установителен иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземанията по
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, във връзка с проведено заповедно
производство по ч.гр.д. № 14912/2019 г. по описа на ВРС.
Разпоредбата на чл.. 422 ал. 1 ГПК е специална
процесуална норма, относима към заповедното производство, с която се предоставя
правото за предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на
вземането. Първоначално ищецът се е снабдил за претендираните вземания със
Заповед за изпълнение № 7247 от 25.09.2019 г на ВРС по ч.гр.д № 14912/2019 г.,
поради което е заведено настоящото дело за доказването на претенцията по общия
ред. Настоящият съдебен състав намира така предявения положителен установителен
иск за допустим, тъй като е предявен в законоустановения срок по чл. 415 ГПК от
надлежна страна, срещу лице, за което се твърди, че дължи на ищеца процесната
сума, представляваща дължими месечни вноски по договор за мобилни услуги и
договор за лизинг, заедно с лихвата за забава от датата на издаване на
съответните фактури. Ищецът, като търговец предлагащ тези услуги, има правото
да поиска плащане на стойността им от ответника - потребител, което с оглед
липсата на доброволно изпълнение, е извършено по съдебен ред в заповедно
производство по чл. 410 ГПК.
Установява
се от представеното платежно нареждане и становището на ищеца, че ответникът е
заплатил изцяло доброволно в хода на процеса претендираните вземания, с
изключение на разноските, което плащане съдът е длъжен да вземе предвид
съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК и разрешенията дадени в ТР №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Предвид
установяването по делото, че вземанията по заповедта за изпълнение са заплатени
в хода на процеса, то същите вече не се дължат и следва предявения положителен
установителен иск по чл. 422 ГПК да се отхвърли изцяло, доколкото
съществуването на вземането се установява към момента на приключване на устните
състезания.
Независимо
от отхвърлянето на иска разноските по делото следва да се възложат на
ответника, доколкото същият е станал причина за подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, предвид неизпълнението на задълженията му на
съответните падежи. Ищецът претендира сумите от 25 лв. държавна такса и 360 лв.
адвокатско възнаграждение в заповедното производство, както и 25 лв. държавна
такса, 360 лв. адвокатско възнаграждение, 360 лв. депозит за назначаване на
особен представител. Тези разноски са реално извършени и следва да се присъдят
в негова полза.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът
Р.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на ищеца „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 398,61 лв. (триста деветдесет и осем лева и шестдесет и една
стотинки) – главница по фактури както следва: № *** от *** г., № *** от *** г.
и № *** от *** г., представляващи незаплатени
задължения по сключени между „Т.Б.” ЕАД (с предишно наименование ,,К.Б.М.“
ЕАД) и Р.А.А. Договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от *** г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от *** г. до окончателното
й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№ 14912/2019 г. по описа на ВРС, 40-ти състав.
ОСЪЖДА Р.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 385 лв. /триста осемдесет и пет лева/,
представляваща дължими съдебно-деловодни разноски в заповедното производството
и сумата от 745 лв. /седемстотин
четиридесет и пет лева/, представляваща дължими съдебно-деловодни разноски в исковото
производство.
Дължимите
от ответника суми за разноски могат да се заплатят по представената със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение банкова сметка ***-КЛОН
БЪЛГАРИЯ, BIC:
***, IBAN: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: