Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1955
гр. Русе, 21.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 22 октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при секретаря Л.С.
и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.
д. № 4179 по описа на 2013 г., за да се произнесе съобрази:
Предявени са обективно съединените искове с правно основание чл. 422 от ГПК
вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата А.Е.К. твърди, че ответницата Р.А.С. се обогатила
за нейна сметка със сума в размер на 2073,12 лв., представляваща
равностойността на 1060 евро, която ищцата й изпращала от Германия за издръжка
за дъщеря й И.. На 20.03.2009 г. на сватбата й в Германия й дала на ръка сумата
от 500 евро, през лятото на 2012 г., когато била в България отново й дала на
ръка 300 евро, а в периода 2010 - 2011 година, чрез Western Union й изпратила сума в размер на 260 евро. Ответницата
пращала издръжка на дъщеря й ежемесечно в размер на 40 лв., което извършвала с пощенски записи, а
остатъка, който трябвало да внася по сметката й в ОББ не й ги била плащала. След
многократни молби ответницата да й възстанови парите, последната отказвала да
стори това, поради което ищцата подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. №
2722/2013 г. по описа на РРС. Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК била
издадена на 22.05.2013
г. В срок ответницата подала възражение, поради което за ищцата
възникнал правен интерес от разглеждане на делото по общия ред. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че й дължи сумата от 2073,12 лв., представляваща
получени без основание пари, равностойни на 1060 евро до 25.01.2013 г.- сума в размер на 500 евро, дадени на ръка на
ответницата на
20.03.2009 г. на сватбата си в Германия, сумата от 300 евро, дадени на ръка при
гостуването си в България през лятото на 2012 г. и сумата от 260 евро изпращани
по WESTERN UNION за периода 2010-2011 г., сумата от 255,79
лв.– лихва за забава за периода от 27.02.2012 г. до 10.05.2013 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК - 11.05.2013
г. до пълното погасяване на задължението.
В отговора на исковата молба
ответницата Р.А.С. счита предявеният иск за неоснователен. Твърди, че не била получавала никакви
пари от ищцата, а единствено съпругът на ищцата й бил изпращал съответни суми,
които са изплащани за издръжка на дъщерята на ищцата, заедно с други разноски.
Съдът, след като
взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 22.05.2013 г. по гр. д. №
2722/2013 г. по
описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника Р.А.С. да заплати на ищцата сумата от 2073.18 лв., получени без
основание, равностойни на 1060 евро, преведени по банкова сметка ***.01.2013
г., сумата от 255,79
лв.– лихва за забава за периода от 27.02.2012 г. до 10.05.2013 г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от 11.05.2013 г. до
окончателното и изплащане и 213.96 лв.- разноски в производството. В срока по
чл.414 от ГПК – на 11.06.2013 г. длъжникът Р.А.С. възразил писмено срещу
заповедта за изпълнение и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
Между страните по делото било
подписано споразумение на 15.06.2007 г., съгласно което ищцата щяла да плаща по
30 евро на ответницата за да се грижи за дъщеря и, посещава училище, да и
купува необходимите неща и заплаща
месечна издръжка.
Според удостоверение за родствени
връзки №./14.09.2012 г. ищцата е съпруга на Г. К./ сключен граждански
брак на 20.03.2009 г., видно от Удостоверение за сключен граждански брак- л.29/ и майка на И. Г. М., родена
на *** г.
Г. К. превел на ответницата сумата от
40 евро с паричен превод чрез Western Union на неизвестна дата. Според извлечение от сметка той в периода 22.09.2008 г.- 25.01.2013 г на 8
пъти превеждал суми по 120 евро на неизвестно лице.
Според разпитания по делото свидетел Ю. Ц.
П. страните по
делото били приятелки и след заминаването на ищцата в Германия се договорили,
тя да изпраща на ответницата сумата от 40 лв., които да заплаща за издръжка на
дъщеря и И.. Ищцата изпращала пари по сметката на ответницата и по Western Union, чрез
съпруга си. През лятото на 2012 г., когато била в България, ищцата помолила
свидетеля да й обмени 200 евро, за да
даде 300 лева на ответницата. След 2009 г. ежемесечно ответницата получавала от
ищцата суми от по 100 евро, от които според тяхната уговорка тя трябвало да
изплати за издръжка за детето на ищцата, а останалите да ги внася по нейна
сметка в България в ОББ, като от няколко години сметката и не била захранвана. Не
бил присъствал, когато ищцата давала пари на ръка на ответницата.
Свидетелката Ф.Х.М. изнася данни, че страните
по делото били приятелки, като ищцата изпращала от Германия пари за дъщеря
си на ответницата, които ги харчела за
издръжка на момичето. Не знае ищцата да е давала пари на ответницата на
сватбата си. През лятото на 2012 г. когато ищцата била в България, не
знаела тя да е давала пари на
ответницата за дъщеря и, тъй като И. била голяма и си имала свое дете.
Съдът не коментира представените 4
бр. бележки за извършени преводи с Western Union от Г. К. на
ответницата / л.41-л.44/, тъй като същите са отнасят за различен от процесния
период -2010 г.-2011 г., съгласно направеното по реда на чл.143, ал.2 от ГПК
уточнение от ищцата. Съдът намира за неотносими и представените фискални бонове
за направени разходи, тъй като предмет на настоящото производство са парични
суми преведени по банков път на ответницата. Неотносими са и Собственоръчни
записки - сметки за 2009 г. за периода м. януари до м. декември 2009 г., тъй
като са извън процесния период 2010 г.-2011 г.
Въз основа на установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е положителен
установителен иск, в производството, по който ищцата цели да установи, че
ответницата и дължи парична сума получена без основание, преведена по банкова
сметка ***.01.2013 г. по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е
издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в
законоустановения срок за недължимост на претендираната сума.
Разгледан по същество, същият се
явява неоснователен.
Съобразно разпределението на доказателствената
тежест по делото ищеца, при пълно и главно доказване следваше да установи , че
ответницата по банков път е получила сума в размер на 1060 евро до 25.01.2013 г., така като е прието в издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 22.05.2013 г. по гр. д. № 2722/2013 г. по описа на РРС. Видно от
исковата молба и от направеното от
процесуалния представител на ищцата уточнение в проведеното на 08.10.2013 г.
съдебно заседание ищцата предоставила на ответницата сума в размер на 500
евро, дадени и на ръка на 20.03.2009 г. на нейната сватба в Германия, сумата от 300 евро, дадени
на ръка при гостуването и в България през лятото на 2012 г. и сумата от 260
евро изпращани по Western Union за периода 2010-2011 г. Предмет на настоящото
производство не са сумите от общо 800
евро предоставяне на ръка на ответницата, тъй като същите не са включени в
Заповедта по чл.410 от ГПК. Относно другите 260 евро -по делото липсват
доказателства от които да е видно, че ищцата, включително чрез своя съпруг е
изпращала на ответницата пари по банков път през процесния период 2010 г.- 2011
г., съобразно посоченото в исковата молба и в уточнението чл.143, ал.2 от ГПК. Събраните
по делото гласни и писмени доказателства могат да се третират косвено като
индиция за наличие на такова правоотношение между страните- ищцата чрез
ответницата да плаща издръжка на дъщеря си, но може да съществуват и други
облигационни правоотношения между страните. Не може да се приеме, че всяко
плащане на суми между тях е за това, тъй като плащането може да бъде също
резултат на уреждане сметките, дарение или, погасяване на задължение. Съгласно чл. 154 ГПК всяка страна е длъжна да
установи обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. Ищецът
не е направил това, поради което искът му следва да бъде отхвърлен поради
недоказаност на основанието.
С
оглед отхвърляне на предявения иск, неоснователен се явява и акцесорната
претенция за претендираната мораторна лихва в размер на 255,79 лв.– за периода от 27.02.2012 г. до 10.05.2013 г.
Предвид изхода на спора и
разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответницата сумата от 280
лв.- разноски в производството.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Е.К., ЕГН ********** , от гр. З., ФРГермания,
ул. Ф. №., със съдебен адрес гр. Р., бул. „Л.” №., чрез адв. И.М. от РАК, срещу
Р.А.С.,*** искове с правно основание
чл.422 от ГПК за установяване съществуването на
парични задължения от 2073.18 лв., получени без основание, равностойни
на 1060
евро, преведени по банкова сметка ***.01.2013 г., сумата
от 255,79 лв.– лихва за забава за периода от 27.02.2012 г. до 10.05.2013 г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от 11.05.2013 г. до
окончателното и изплащане и 213.96 лв.- разноски в производството, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 22.05.2013 г. по гр. д. №
2722/2013 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА А.Е.К., ЕГН **********, от гр. З., ФРГермания,
ул. Ф. №., със съдебен адрес гр. Р., бул. „Л.” №., чрез адв. И.М. от РАК да
заплати на Р.А.С.,***, сумата от 280 лв.– разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: