РЕШЕНИЕ
№ 3134
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. Д.
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. Д. Административно
наказателно дело № 20221110212593 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от Г. С. Ш., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.Т, ул.“Х А“ №, чрез адв.Ж. Д от АК-Велико Търново,
против електронен фиш, Серия К, №6045303, издаден от СДВР-МВР, с който
на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесния ел.фиш, като неправилно и
незаконосъобразно издаден, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, довели до ограничаване правото му на защита, и
неправилно приложение на материалния закон.
Навежда доводи, че в процесния ел.фиш са посочени четири вероятни
места на извършване на нарушението, което го затруднява да разбере къде
точно го е извършил.
Навежда доводи за недоказаност по безспорен начин на
обстоятелството какво точно е ограничението на скоростта в процесния
1
участък от пътя. В този смисъл твърди, че е наказан за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, но няма доказателства по какъв начин е определено
ограничението на скоростта. Счита, че не посочването на това обстоятелство
предпоставя неяснота относно конкретните параметри на претендираното
нарушение и пределите на следващата се за него отговорност, като правна
квалификациия и вид/размер на приложимата административна санкция.
Твърди, че лаконичното описание на нарушението не позволява еднозначен
извод относно точния вид на нарушението, което от своя страна не позволява
да се провери дали е правилно квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
съответно дали законосъобразно е ангажирана отговорността му.
Моли съда, на посочените в жалбата основания, да отмени изцяло
процесния ел.фиш.
Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
В депозирана по делото писмена молба, надлежно упълномощения му
процесуален представител прави изявление, че поддържа подадената жалба.
Ответната страна по делото в лицето на структурата, издала процесния
ел.фиш: СДВР-МВР, не се представлява в съдебно заседание. В представени
писмени бележки по делото, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител – юрк.Деляна Иванова, моли съда да потвърди обжалвания
ел.фиш, като правилно и законосъобразно издаден, за което излага подробни
аргументи по същество на правния спор.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес да обжалва ел.фиш. Ел.фиш е връчен на жалбоподателя на
31.07.2022 г., съгласно справка АИС-АНД, а жалбата е изпратена по пощата
на 15.08.2022 г., съгласно отразената дата на пощенския плик, т.е. в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, във
2
вр. с чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и
следва да бъда разгледана по същество.
Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна.
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система - Серия К,
№6045303, за това, че на 14.06.2022 г., в 19:30 часа, в гр.София, управлява по
бул.“История Славянобългарска“ до №4, с посока на движение от
ул.“Каменоделска“ към бул.“Рожен“, при ограничение на скоростта 50 км/ч за
населено място, е извършено нарушение за скорост с МПС – лек автомобил
„БМВ Х3 3.0Д“, с рег.№, установено и заснето с АТСС – CORDON MD-1195,
извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила
на ел.фиш, Серия К, №5349838, като разрешената стойност на скоростта е 50
км/ч, установената стойност на скоростта е 72 км/ч, а превишената стойност
на скоростта е 22 км/ч.
За посоченото нарушение на жалбоподателя Г. С. Ш., в качеството му
на регистриран собственик на процесното МПС, на основание чл.189, ал.4,
във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от
приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният
ел.фиш, Серия К, №6045303; ел.фиш, Серия К, №5349838; клип със снимков
материал и един брой снимков материал на позиционираното АТСС на
процесния пътен участък; Решение за одобрение на типа на уред за измерване
на ДИМ на Република Хърватска; разпечатка от сайта на БИМ на вписан тип
средство за измерване; Протокол от проверка №07-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. на
БИМ; Протокол за използване на АТСС; ежедневна форма на отчет; Заповед
№8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, ведно с
утвърден образец на ел.фиш; два броя справки АИС-АНД; справка АИС
„Първоначална регистрация на МПС и собственици“; справка картон на
водач.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че нарушението е
безспорно установено от представените писмени доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
3
ел.фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Обжалваният ел.фиш е издаден от компетенетен орган и
съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
ел.фиш на формално основание.
В случая е налице нарушение, установено и заснето с преносима видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON M2, №
от ДР В-46, с място на монтаж: на триножник, за която от приложените по
делото решение за одобрение на типа на уреда за измерване вписване на тип
средство за измерване, съгласно разпечатка от сайта на БИМ, и протокол за
последваща проверка, се установява, че използваното към дата 14.06.2022 г.
АТСС е вписано като одобрен тип на 06.07.2018 г., със срок на валидност до
13.06.2027 г., както и последваща метрологична проверка на 15.03.2022 г.,
при която е установено съответствие с одобрения тип и същото е годно за
експлоатация до 15.03.2023 г., включително и към датата на установяване на
нарушението. В процесния ел.фиш, използваното АТСС е правилно
индивидуализирано по тип, доколкото същото изцяло съответства на
описаното в представените решение и разпечатка за вписване на одобрен тип
средство за измерване и протокол за последваща проверка на БИМ. Видът и
фабричния номер на използваното АТСС са посочени в съставения протокол
за използване на АТСС на 14.06.2022 г., а в снимковия материал на заснетия с
това техническо средство видеоклип се съдържа вида и фабричния номер на
описаното по тип техническо средство в ел.фиш.
По делото е приложен снимков материал – заснетия клип, от който се
установява датата – 14.06.2022 г., часа – 19:30 часа, мястото на извършване на
нарушението – гр.София, бул.“История Славянобългарска“ до №4, посоката
на движение – от ул.“Каменоделска“ към бул.“Рожен“, включително и с
географски координати; разпознатото от АТСС превозно средство,
извършило нарушения за скорост – лек автомобил с ясно различим
регистрационен номер - рег.№, измерената скорост на движение – 75 км/ч,
ограничението на скоростта на движение в този пътен участък – 50 км/ч; типа
и фабричния номер на използваното АТСС.
Приложен е и снимков материал на поставеното преносимо АТСС,
4
встрани на пътното платно на процесния пътен участък. Видно от
приложения по делото протокол за използване на АТТС е, че на 14.06.2022 г.
е използвано по вид CORDON MD-1195, разположено до пътното платно и
настроено, съгласно изискванията за обслужване от производителя и
нормативните предписания, с посочен срок на годност за експлоатация – до
15.03.2023 г., в интервал от време от 19:15 часа до 21:30 часа, броя на
установените с него нарушения, номера на първото и последното статично
изображение, при стационарен режим на измерване с място на контрол –
гр.София, ул.“История Славянобългарска“ до №4, с посока на движение на
контролираните МПС – от ул.“Каменоделска“ към бул.“Рожен“, с посока на
задействане – приближаващи МПС. Съгласно отразеното в протокола,
общото ограничение на скоростта в посочения пътен участък е 50 км/ч в
населено място, което не е обозначено с поставен пътен знак. Описаната в
ежедневната форма на отчет от състава на наряда от дата 14.06.2022 г., в
графа извършена дейност, касаеща установяване на нарушения за скорост с
използване на описаното в ел.фиш АТСС, напълно съответства на отразените
данни в съставения протокол за използване на АТСС от същия този наряд на
процесните дата, час и място.
Съдът не споделя релевираното в жалбата възражение, че са посочени
четири възможни места на извършване на нарушението. Напротив, в ел.фиш
ясно и точно е посочено, че нарушението е извършено в гр.София,
бул.“История Славянобългарска“ до №4. Същото място фигурира в
приложения снимков материал и съставения протокол за използване на
АТСС, поради което направеното описание не внася никакво съмнение къде
точно е извършено нарушението. Действително, в ел.фиш е посочена и
посоката на движение на заснетото МПС, но това не означава, че се касае за
второ или трето възможно място на извършване на нарушението, а уточнение
на посоката на движение на процесното МПС по време на заснемането, а
именно: в гр.София, по бул.“История Славянобългарска“ до №4.
Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП указва, че собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил МПС. От справка от СДВР-МВР безспорно се
установява, че към датата на нарушението – 14.06.2022 г., регистриран
собственик на заснетия лек автомобил е физическо лице – Г. С. Ш..
5
Жалбоподателят не е посочил лице, на което е предоставил собственото си
МПС на посочените дата, час и място, в писмена декларация по реда на
чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което и от гледна точка на субекта на
нарушението, ел.фиш правилно и законосъобразно е издаден на физическото
лице, което в качеството си на собственик на МПС към датата на
нарушението, дължи заплащане на глобата.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП, която въвежда императивна забрана за водачите на ППС
да превишават разрешената скорост на движение в населено място, което е 50
км/ч. Съдът не споделя и релевираното в жалбата възражение, че не е
доказано безспорно какво точно е ограничението на скоростта и по какъв
начин е определено. Доколкото, в ел.фиш не е изрично посочено, че
ограничението на скоростта от 50 км/ч в процесния пътен участък, който
несъмнено се явява населено място, е въведено с поставен пътен знак, то на
основание чл.21, ал.1 от ЗДвП, относимо е предвиденото в закона
ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч. В съставения протокол
за използване на АТСС изрично е посочено, че общото ограничение на
скоростта е 50 км/ч в населено място, като няма поставен пътен знак. С оглед
на горното, няма никаква неяснота относно конкретните параметри на
описаното нарушение и пределите на следващата се за него отговорност.
В настоящия случай, в ел.фиш е прието, че извършеното от
жалбоподателя нарушение е повторно, поради което санкцията е наложена на
основание чл.182, ал.4 от ЗДвП. Според разпоредбата на §.6, т.33 от ДР на
ЗДвП, „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите на чл.174, ал.2 от ЗДвП – в двегодишен срок от влизане в сила на
НП, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид
нарушение, включително и когато първото наказание му е наложено като нов
водач. Следователно, следва да бъде доказано, че коментираното нарушение е
извършено в едногодишен срок от влизане в законна сила на наказателно
постановление или ел.фиш, по аргумент от чл.189, ал.11 от ЗДвП, с който на
лицето е била наложена глоба за същото нарушение. Видно от справката
картон на водач Г. С. Ш. е, че с приложения ел.фиш, Серия К, №5349838,
6
издаден от СДВР-МВР, на лицето е наложено административно наказание
глоба в размер на 400 лева на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е отбелязано, че същият е влязъл в
сила. От приложената справка АИС-АНД се установява и точната дата на
влизането му в законна сила, а именно: на 04.01.2022 г. С оглед датата на
влизането му в сила – на 04.01.2022 г., нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
предмет на обжалвания ел.фиш, извършено на 14.06.2022 г. от жалбоподателя,
несъмнено е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ел.фиш,
Серия К, №5349838, т.е. налице е квалифициращия признак „повторност“ по
смисъла на чл.182, ал.4 от ЗДвП. В случая е наложен двойният размер на
глобата по чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП – в размер на 100 лева за превишаване от
21 до 30 км/ч, съобразно установената стойност на превишението от 22 км/ч.
С оглед на това обстоятелство, по отношение на жалбоподателя е наложена
глоба в двоен размер от 200 лева, на основание санкционната разпоредба на
чл.182, ал.4 от ЗДвП. Налице е абсолютно определена санкция, в която
предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер, с оглед на което
съдът констатира, че материалният закон е правилно приложен.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски, които
се присъждат по реда на АПК. С оглед изхода на делото, право на разноски
има ответната страна по жалбата в лицето на издателя на ел.фиш: СДВР-
МВР. Присъждане на юрисконсултско възнаграждение се претендира
своевременно от ответната страна по жалбата в представените писмени
бележки по делото. Съгласно чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
ЗПП, което от своя страна препраща към Наредбата за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата, възнаграждението за защита
в производството по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящото /въззивно/
производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт. Делото не
представлява фактическа и правна сложност, и при това положение,
справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
7
лева, който съответства на минималния предвиден размер в Наредбата.
Разноските следва да се присъдят в полза на СДВР, със седалище гр.София.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с чл.58д, т.4 от
ЗАНН, ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ, Серия К, №6045303, издаден от СДВР-МВР,
с който на Г. С. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Т, ул.“Х А“ №, на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОРАЗЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, Г. С. Ш., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.Т, ул.“Х А“ №, да заплати на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, сумата от 80 лева /осемдесет лева/,
представляваща направени разноски за процесуално представителство в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8