Р Е Ш Е Н И Е
№ 64 11.11.2019 год. гр.Ч.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - Ч. ПЪРВИ СЪСТАВ
На 29.10.2019 год.
В публично заседание в състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Милена Ташева
сложи за разглеждане докладваното от председателя Атанас Динков гр.дело № 548
по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
иск с правно основание чл. **2, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по искова молба (ИМ) от Р.П.Т., ЕГН **********, с адрес:
*** против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов" № 37,
представлявано от Михаела Михайлова Михайлова - Дьорфлер, Жанет Петкова
Стойчева и Робърт Дик. В исковата молба се твърди, че Р.П.Т. е потребител на
електрическа енергия, която ответното дружество доставяло на адрес в гр. Ч.,
ул. Н.С.№ **. С писмо изх. № 8018730/14.06.2019г., ищецът бил уведомен, че на
26.11.2018г. бил демонтиран и предаден за проверка в БИМ, електромер с фабричен
номер № *********, от горепосочената измервателна точка, както и че на
основание чл. 48 (2) и чл. 51 (1) ПИКЕЕ, сметката на ищеца за електроенергия ще
бъде коригирана за времето от 71 дни, т.е. за периода от 16.09.2018г. до
26.11.2018г., като допълнително начислената дължима сума, вследствие на
установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството
електрическа енергия била на стойност 366.54 лв., за което била издадена фактура
№ **********/14.06.2019г. Тъй като падежа по фактурата настъпил и захранването
на ищеца с електроенергия подлежало на прекъсване, последният заплатил
посочената сума, въпреки че нямало основание за това. Поради това, подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за връщане на
недължимо платената сума. Във връзка с това, било образувано ч.гр.д. № 11360/2019г.
по описа на РС - Пловдив, по което била издадена заповед за изпълнение на
паричното задължение, срещу която законоустановения срок ответникът подал
възражение. Ищецът счита, че сумата посочена по-горе е платена без основание,
поради което ответното дружество дължи връщането и, тъй като не бил потърсен и
информиран за проверката на електромера, не присъствал при изготвяне на
констативен протокол от служители на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД и
такъв не му бил връчван. Не било ясно как била определена посочената в писмото
сума, както и защо за период на отчитане бил взет посочения в писмото. Освен това,
остойностената електроенергията била само прогнозно начислена и не била реално
консумирана. Също така, ответното дружество не изпълнило вмененото му от
законодателя задължение да създаде в общите условия на договорите с крайния
потребител на електрическа енергия ред за уведомяване на клиента, съгласно
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, поради което не бил осъществен фактическия
състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия и съответно извършената
корекция била неправомерна, като в тази връзка цитира съдебна практика. Моли
съда да постанови решение, с което на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да
признае за установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД
съществуването на вземането на Р.П.Т., ЕГН ********** за сумата 366.54 лв.,
представляваща платена без правно основание от ищеца в полза на ответното
дружество сума, за допълнително начислена енергия по фактура №
**********/14.06.2019г., за 71 дни, за периода от 16.09.2018г. до 26.11.2018г.
Претендира за направените по делото разноски, както и разноските в заповедното
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е подал отговор, с който
счита предявения иск за допустим, но неоснователен, поради което го оспорва,
както по основание, така и по размер. Излага подробни съображения за
фактическите и правните основания, даващи право на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД да извършва едностранна корекция на сметка за изминал
период, като твърди, че в случая техническата проверка и едностранната корекция
на сметката на ищеца за изминал период са били извършени след влизане в сила на
новите текстове на Закона за енергетиката (ЗЕ) /чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ и чл. 104а, ал. 2, т.
5 от ЗЕ/ приети със ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр. 54 от 2012г. / и ПИКЕЕ /обн. в ДВ, бр.
98/12.11.2013г. /, даващи основание за това. Правото на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД да коригира сметките за ел. енергия за минал период от
време било установено в чл. 45, ал. 1, във връзка с Раздел IX от приетите на
основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ - ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г.),
които вече подробно и детайлно уреждали условията и редът за установяване
случаите на неизмерена неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и
начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа
енергия, към които препращали и новоприетите ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 35 от
30.04.2019г. Ответникът твърди, че в случая изцяло били спазени редът и
процедурата за проверка на електромера на ищеца и за едностранна корекция на
сметката им, предвид констатираната манипулация на същия, разписани в ПИКЕЕ от
12.11.2013г. Сочи, че разписаните правила по никакъв начин не обуславяли като
предпоставка за извършването на едностранна корекция наличието на виновно
поведение за манипулирането на електромера, от което и да е лице. Отделно от
това, твърди, че в Общите условия на дружеството бил предвиден изричен ред за
уведомяване на клиентите за извършената корекция, който също бил спазен. В
заключение счита, че понастоящем законодателят е дал възможност на крайния
снабдител да коригира в своя полза сметката в посочените случаи, като този ред
вече е нормативно и детайлно регламентиран в ПИКЕЕ. Цитира съдебна практика в
този смисъл.
Моли иска да
бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено
следното:
От приложеното
ч.гр.д. № 11360/2019г. по описа на РС - Пловдив се установява, че в полза на
заявителя (ищец по настоящото дело) е била издадена Заповед № 6502 от 16.07.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника (ответник по настоящото дело), съгласно
която съдът е разпоредил на длъжника да заплати на заявителя, процесната сума,
срещу която заповед в срок е постъпило възражение от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД.
По делото
не е спорно, че ищецът и ответникът са страни по договор за продажба на
електроенергия, като ищецът е потребител на електрическа енергия на адрес: гр. Ч., ул. Н.С.№ ***,
с ИТ№ *** и клиентски № ***.
По делото
са представени констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №
441901/26.11.2018г. и констативен протокол от метрологична експертиза на
средство за измерване № 151/27.02.2019г. от които се установява, че монтираният
на горепосочения адрес електромер с номер № ********* е бил манипулиран, в
резултат на което е отчитал по-малко от консумираната електроенергия.
Коригирана била сметката за електроенергия на потребителя за периода от
16.09.2018г. до 26.11.2018г., като била начислена 1896 кВтч ел. енергия общо на
стойност 366.54 лева с ДДС, видно от представените справка за коригиране на
сметка за електроенергия, писмо и данъчна фактура № **********/14.06.2019г.
От
представената квитанция – л. 6 се установява, че ищецът на 04.07.2019г. е
заплатил в полза на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, начислената сума в
размер на 366.54 лева с ДДС по фактура № **********/14.06.2019г.
При така
установеното от фактическа страна, съдът от правна страна, намира следното:
Предявения установителен иск с
правно основание чл. **2, вр. чл. 415 от ГПК е допустим, тъй като в срок е
предявен от лице - заявител, разполагащо с правен интерес да установи със сила
на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против която е подадено своевременно
възражение от страна на длъжника (Определение № 163 от 04.02.2011г. по ч.т.д. №
901/2010г., Т.К., ІІ т.о. на ВКС).
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД
който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне.
Заявения от ищеца фактически
състав на чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице
в имуществото на друго.
По този иск в тежест на ответника
е да установи с допустимите от ГПК доказателствени средства основанието за
полученото от ищеца плащане. В тежест на ищеца е да докаже факта на плащането,
а именно, че процесната сума е излязла от неговото имущество и е преминала в
имуществото на ответника.
В случая безспорно се доказа, че ищецът
на 04.07.2019г. е заплатил в полза на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
начислената сума в размер на 366.54 лева с ДДС по фактура № **********/14.06.2019г.
Тъй като ответникът твърди, че е
налице неправилно въздействие върху електромера съгласно чл. 48, ал. 2 от
ПИКЕЕ, корекцията по чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ на сметката на абоната се извършва
само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в
измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 от ПИКЕЕ и е
съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях.
В процесния случай съдът следва
да провери дали са били приложими чл. 51 от Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети от ДКВР /сега КЕВР/, обн. в
ДВ, бр. 98/12.11.2013г. в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.
83, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ с Решение по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013г. на
основание чл. 21, ал. 1, т. 9 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ.
В тази връзка, на съда е служебно
известно, че с Решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г., обнародвано
в ДВ, бр. 15/14.02.2017г., са отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ, обн. в ДВ,
бр. 98, от 12.11.2013г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ.
Впоследствие с влязло в законна
сила Решение № 2315 от 21.02.2018г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017г., IV о. на
ВАС, обнародвано в ДВ, бр. 97/2018г., в сила от 23.11.2018г. /с действие
занапред/, са отменени и разпоредбите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от
ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г., приети с т. 3 от Протоколно решение на
ДКЕВР от закрито заседание, проведено на 14.10.2013г. и обективирано в протокол
№ 147 от същата дата.
Това означава, че към датата на проверката
– 26.11.2018г. ПИКЕЕ са били неприложими към настоящия случай, доколкото
техническата проверка в обекта на потребление е била извършена, след отмяната
на гореописаните разпоредби от ПИКЕЕ. Съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК, правните
последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен
или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок
не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение.
Нови Правила за измерване на
количеството електрическа енергия са издадени от председателя на Комисията за
енергийно и водно регулиране, и обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г., т.е. към
момента на проверката – 26.11.2018г. е липсвала приложима нормативна уредба, в
т.ч. и процедура, по силата на която да бъдат установявани случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Следователно извършените от ответника в тази връзка действия на 26.11.2018г. не
са били изрично регламентирани от закона, поради което и не са основани на
него. Доколкото законодателят не е предвидил друга процедура и ред, освен този
по ПИКЕЕ, по който да се извърши проверката и коригирането на сметката, то
доставчикът няма правомощия да извършва такива действия на друго непредвидено в
закона основание, поради което извършването им няма юридическа стойност.
Ето защо, съдът приема, че на 26.11.2018г.,
правото на ответника да начисли исковата сума на основание цитираните
разпоредби от ПИКЕЕ, въз основа на констатациите от проверката извършена на
тази дата, следва да се отрече изцяло. Същевременно по делото не е наведено и
доказано, наличието на друго законово или договорно основание, което да породи
в полза на ответника твърдяното от него право за начисляване и претендиране на
процесната сума. Предвид, че корекционната процедура е била извършена
неправомерно, абонатът не дължи начислената му чрез тази процедура сума за
процесния минал период.
Ето защо платената от ищеца в
полза на ответника сума от 366.54 лева с ДДС, представляваща последващо
допълнително начислени 1896 кВтч ел.
енергия за жилището, за което се отнася процесния електромер, вследствие
незаконосъобразното коригиране на сметката и за минал период от 16.09.2018г. до
26.11.2018г. съгласно горепосочения констативен протокол и издадената
корекционна фактура, е лишено от основание, поради което платеното подлежи на
връщане в патримониума на обеднелия се абонат на основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД.
За пълнота на изложението, следва
да бъде отбелязано, че настоящият съдебен състав споделя изцяло Решение №
111/17.07.2015г. на ВКС по т.д. № 1650/2014г., постановено по реда на чл. 290
от ГПК, с което беше уеднаквена противоречивата практика на съдилищата по
въпроса - Може ли ответникът, като доставчик на електрическа енергия,
едностранно да коригира сметките на потребителите за доставената през изминал
период електрическа енергия, който въпрос е релевантен и за изхода на настоящия
спор. При произнасянето си съставът на ВКС е изложил съображения и е дал
отговор, че със ЗИД на Закона за енергетиката /ДВ, бр. 54/12г., в сила от
17.07.2012г./ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия
(какъвто е настоящия случай), ако обаче е изпълнил задълженията си по чл. 98а,
ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, т.е. само и единствено при
предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че
има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на
електроразпределителното дружество да създаде посочените правила за измерване
на количеството електрическа енергия със съответното съдържание на новата
законова уредба, въведена с изменението на Закона за енергетиката /ДВ бр.
54/12г., в сила от 17.07.2012г./, както съответно и Общи условия на договорите
с крайния потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента
при наличие на основание за корекция. Както беше посочено по-горе ПИКЕЕ, приети
на основание горепосочените норми, издадени на 12.11.2013г., са отменени с
горецитираните решения на ВАС. Нови ПИКЕЕ са издадени от председателя на
Комисията за енергийно и водно регулиране, и обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г.
след която дата, следва да се приеме, че корекцията на сметката на клиента от
крайния снабдител е допустима и правомерна, но при предвиждане в Общите условия
на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция. В
случая не е спорно, че в Общите условия на договорите на ответника такъв ред не
е предвиден. Следователно ответникът няма право на извършената от него корекция.
По гореизложените съображения,
съдът приема, че предявения иск по чл. **2, вр. чл. 415 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед изхода на делото и
заявеното от страна на ищеца искане за присъждане на разноски, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, на същия следва да бъдат присъдени такива. В тази връзка
възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение се явява основателно. В случая
производството не се отличава с особена фактическа и правна сложност –
разгледано е в едно съдебно заседание, събран е неголям доказателствен
материал, налице е установена трайна практика по сходни казуси. При това
положение и съобразно разпоредбите на чл. 36 от Закона за адвокатурата вр. чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение следва да се
намалят до минималния размер от 300 лв. Ето защо ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от общо 325 лв. за платена държавна такса –
25 лв. и адвокатско възнаграждение – 300 лв.
Ответникът дължи и направените от
ищеца разноски за заповедното производство в размер на 25 лева, за които
съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на
ОСГТК на ВКС по т.д.№ 4/2013г. съдът следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, район Централен, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, ЕИК
*********, представлявано от Жанет Петкова Стойчева, Михаела Михайлова
Михайлова – Дьорфлер и Робърт Дик, съществуването на вземането на Р.П.Т., ЕГН **********
с адрес: ***, за сумата
366.54 лв., представляваща платена без правно основание от ищеца в полза на
ответното дружество сума, за допълнително начислена енергия по фактура №
**********/14.06.2019г., за 71 дни, за периода от 16.09.2018г. до 26.11.2018г. за
която сума е издадена Заповед №
6502 от 16.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК ч.гр.д.
№ 11360/2019г. по описа на РС – Пловдив.
ОСЪЖДА „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район
Централен, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, ЕИК *********, представлявано от Жанет
Петкова Стойчева, Михаела Михайлова Михайлова – Дьорфлер и Робърт Дик, ДА
ЗАПЛАТИ на Р.П.Т., ЕГН
********** с адрес: ***, направените в настоящото производство съдебни и
деловодни разноски в общ размер на 325 лв. за платена държавна такса – 25 лв. и
адвокатско възнаграждение – 300 лв.
ОСЪЖДА „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен,
ул. „Христо Г. Данов“ № 37, ЕИК *********, представлявано от Жанет Петкова
Стойчева, Михаела Михайлова Михайлова – Дьорфлер и Робърт Дик, ДА ЗАПЛАТИ на Р.П.Т.,
ЕГН ********** с адрес: *** направените от ищеца разноски за заповедното производство в размер на 25
лв.
ПРЕПИС от настоящото решение да
се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
ПРЕПИС от решението, след
влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. № 11360/2019г. по описа на РС – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ОС - Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: