ОПРЕДЕЛЕНИЕ
18.08.2020г., гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито заседание на осемнадесети август, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №283 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.256 от АПК.
Делото е образувано по жалба (искова молба) на П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощник, против бездействие на Общински съвет – Хасково по задължението му, разписано в чл.195 ал.2 от АПК, а имено да уреди служебно правните последици, възникнали от отмяната на чл.56б ал.7 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Хасково.
Оспорващият сочи,че е читател в Регионална библиотека „Христо Смирненски“ – гр.Х. от 2011г. и ежегодно заплащал незаконосъобразни цени за читателска карта: годишна – 7лв или дневна – 0.50 лв; ксерокс - 0.05 лв/стр.; разпечатване – 0.10 лв/стр. Цените били уредени с разпоредбата на чл.56б ал.7 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Хасково. Срещу тази разпоредба подал жалба по реда на чл.185 от АПК като с Решение №331/25.11.2016г. по образуваното адм.д.№451/2016г. на АС-Хасково същата била отменена. Сочи, че предвид правилото на чл.195 ал.2 от АПК ответникът би длъжен в 3-месечен срок да уреди служебно правните последици от отменения подзаконов нормативен акт (ПНА) , а именно да приеме решение за обезщетяване на всички потърпевши лица, в т.ч. и той, за нанесените им имуществени и неимуществени вреди през времето на действието на отменения ПНА, но към момента това не било сторено. Въпреки отмяната на чл.56 ал.7 от горепосочената наредба, ответникът не извършил никакво въздействие върху общинската администрация – в частност Регионална библиотека „Христо Смирненски“ – гр.Хасково, която продължила незаконно да събира от читателите цените за годишна и дневна читателски карти. Счита, че ответникът би длъжен да приеме свое решение, с което да задължи община Хасково да обезщети всички пострадали лица за времето на действие на отменената разпоредба. Сочи, че според приетото в ТР №2/27.06.2016г. по т.д. №2/2015г. на ВАС е недопустим иск за обезвреда на вреди , причинени от отменени ПНА, поради наличието на института на чл.195 ал.2 от АПК, поради което счита, че искът му е допустим и основателен като цитира съдебна практика.
По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да задължи Общински съвет Хасково да приеме решение за уреждане на правните последици за времето на действие на отменената разпоредба на чл.56б ал.7 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Хасково, като съдът определи и срок за това. Претендира разноски.
Ответникът – Общински съвет Хасково, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Излага подробни съображения за недопустимостта ѝ, поради липса на предмет и липса на правен интерес от оспорване, както и за неоснователността ѝ. Моли да се прекрати производството по делото или жалбата да се отхвърли като неоснователна. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира, че подадената от жалба е процесуално недопустима.
С Решение №331/25.11.2016г. , постановено адм.д.№451/2016г. по описа на АС-Хасково е отменена разпоредбата на чл.56б ал.7 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Хасково, определяща цени на услуги, извършвани от Регионална библиотека „Христо Смирненски“ – гр.Х. Решението е влязло в сила на 20.12.2016 г.
В случая се
претендира да е налице бездействие на ОбС-Хасково да изпълни задължението си по
чл.195 ал.2 от АПК да уреди правните последици, възникнали от отменената
разпоредба на чл.56б
ал.7 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на
услуги на територията на Община Хасково, като според оспорващия дължимото от
ответника действие, за извършването на което иска последният да бъде осъден, се
изразява в приемане на решение за
обезщетяване на всички потърпевши, вкл. и в негово лице, от действието на
отменената разпоредба за нанесените им имуществени и неимуществени вреди през
времето на действието ѝ.
Съдът счита, че претенцията на оспорващия не попада в обхвата на защитата, предвидена в чл.256 от АПК. Целеното от последния обезщетяване на вреди , произтичащи от отменената подзаконова разпоредба няма как да бъде постигнато по този ред.
Служебното
уреждане от административния орган на правните
последици от отменен подзаконов
нормативен акт по смисъла на чл. 195 ал.2 от АПК е различно от обезщетяването за понесени от такъв акт имуществени и
неимуществени вреди, каквото изначално търси жалбоподателят, видно и от
представената по делото Молба рег.инд. 94 П-1260-4/21.04.2020г. Нормата на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в редакцията, действаща при предявяване на жалбата и
понастоящем предвижда ефикасен ред за обезщетение, в случаи като процесния.
Такъв ред чл.195, ал.2 от АПК очевидно не предлага. Следователно, по аргумент
от нормата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, обезщетение за такива вреди, като
процесните, следва да се търси именно с
иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Наличието на специален процесуален ред за
защита изключва допустимостта на настоящото производство, поради което
позоваването на ТР №2/27.06.2016г. по т.д. №2/2015г. на ВАС с цел обосноваване
допустимостта на оспорването е неуместно.
Производството по реда на чл.256 от АПК (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), дава възможност за защита на гражданите и организациите срещу неоснователно бездействие на администрацията. Съгласно чл. 256, ал. 1 от АПК, на което основание е подадена жалбата (именувана искова молба), бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Според втората алинея на същия текст неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. Член 256, ал. 3 от АПК регламентира какъв следва да бъде резултатът от проведеното съдебно производство, а именно - с решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането.
Горното означава, че предмет на оспорване по чл. 256 от АПК е неизвършването на фактически действия от административния орган, като задължението за извършването им произтича пряко от правна норма. Приложимостта на защитата по реда на чл.256 от АПК е обусловена от съществуването на защитимо от закона субективно право, което се реализира директно по силата на закона, без да е опосредено от издаването на административен акт, а такова не се сочи в жалбата. Липсва административно правоотношение между оспорващия и административния орган, което да изисква извършване от страна на последния извършването на фактически действия.
Разпоредбата на чл.195 ал.2 от АПК не въвежда задължение за извършване на фактически действия от административния орган. Задължението му по смисъла на разпоредбата сочи на предприемане на правни действия т.е изисква волеизявление. Самият оспорващ сочи в жалбата си, че ОбС следва да приеме „решение“.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че оспорването е лишено от предмет, тъй като липсва подлежащо на оспорване фактическо бездействие от страна на компетентния орган, респ. липсват законовите предпоставки за търсената защита.
По изложените съображения жалбата (исковата молба) е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати като се отмени определението от 04.06.2020г., с което даден ход по същество на делото и същото е обявено за решаване.
При този изход на производството, основателна е претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски, дължими от оспорващия. Същите следва да се присъдят в поискания и доказан размер от 500 лв, представляващи договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение размер съгласно договор за правна защита и съдействие от 02.06.2020г. Възражението за прекомерността му, направено от оспорващия съдът не споделя, доколкото размерът му е минималният такъв съобразно разпоредбата на чл.8 ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 вр. чл.256 ал.1 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението от 04.06.2020г. , с което е даден ход по същество на делото и същото е обявено за решаване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ оспорването (искова молба) от П.Т.З. ***, против бездействие на Общински съвет – Хасково по задължението му, разписано в чл.195 ал.2 от АПК да уреди служебно правните последици, възникнали от отмяната на чл.56б ал.7 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Хасково.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. №283/2020г. по описа на Административен съд-Хасково.
ОСЪЖДА П.Т.З. ***, ЕГН **********, да заплати Общински съвет Хасково направените по делото разноски в размер 500.00 (петстотин) лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: