Решение по дело №679/2017 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 33
Дата: 6 февруари 2018 г.
Съдия: Евгения Георгиева Симеонова
Дело: 20171400500679
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 33

 

гр. ВРАЦА,  06.02.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 24.01.2018 г., в състав:

 

Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

       Членове: ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

                                                              МАРИЯ АДЖЕМОВА

  

в присъствието на секретар ИРЕНА МИТОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 679 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

    Образувано е по въззивна жалба вх.№ 13611/06.10.2017 г. на А.Й.М., в качеството й на Земеделски производител "А.Й.М." от с.***, обл.Враца против Решение № 599/21.09.2017 г. по гр.д.№ 1174/2017 г. на Районен съд-Враца.

В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е нищожно, тъй като районният съд не е съобразил арбитражната клауза в постигнатото между страните споразумение от 31.01.2017 г. и е излязъл извън своята материална компетентност за решаване на спора. Навеждат се доводи и за необоснованост на обжалвания съдебен акт, тъй като изводите на районния съд за наличието на признание от страна на ответницата за възникнали задължения по посочените в исковата молба фактури не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Изтъква се, че първоинстанционният съд е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е приел представените от ищеца писмени доказателства - споразумение от 31.01.2017 г. и договор за ипотека от 02.05.2017 г., в нарушение прогласения в разпоредбите на чл.127, ал.2 и чл.143, ал.2 ГПК принцип на процесуалната преклузия. Развиват се съображения и за допуснати нарушения на процесуалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт, а именно - нарушение на разпоредбата на чл.69, ал.1 ЗЗД относно изискуемостта на срочните задължения, нарушение на разпоредбата на чл.20 ЗЗД относно тълкуването на отделните уговорки в договора за ипотека, нарушение на разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗЗД относно неизпълнението на задълженията, нарушение на разпоредбата на чл.303а, ал.3 ТЗ относно изискуемостта на търговските сделки, нарушение на разпоредбата на чл.130, ал.1 ЗЗД относно правото на избор при изпълнението на задълженията, нарушение на разпоредбата на чл.95, ал.1 ЗЗД относно съдействието на кредитора при изпълнение на задълженията. Въззивникът моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде прогласена нищожността на атакувания първоинстанционне съдебен акт и да бъде прекратено производството по делото, като при прекратяването незабавно да бъдат отменени всички допуснати обезпечения на иска, вкл. да бъде вдигнат наложения запор върху банковата сметка на ответницата. В условията на евентуалност моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждане на деловодните разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна "Пиргос" ООД, гр.Бургас, чрез пълномощника на дружеството адв.И.Ч., в който се оспорва въззивната жалба. Въззиваемата страна намира за неоснователни наведените в жалбата доводи за нищожност на съдебния акт, като изтъква, че исковете са основани на съставени между страните фактури, сочещи на договор за покупко-продажба, а не на споразумението, както и че възможността на ответника да прави възражение за неподведомственост на спора е преклудирана с изтичането срока за отговор на исковата молба съгласно чл.8, ал.1 ЗМТА. Оспорват се и доводите на въззивника за необоснованост на съдебния акт, като се сочи, че убеждението на съда е формирано от отразяването на процесните фактури в счетоводството на ответника и от извънсъдебното двукратно документално признание на задължеността му. Въззиваемият счита, че районният съд не е допуснал процесуално нарушение при събирането на доказателства, тъй като представянето на двата документа - споразумение и договор за ипотека е извършено в съответствие с разпоредбата на чл.143, ал.2 ГПК след предприетото от ответника оспорване на исковите претенции и след доклада на съда в определението по чл.140 ГПК, с което е разпределена доказателствената тежест. В отговора се оспорват и твърденията за допуснати нарушения на материалноправни норми, като се навеждат доводи, че съгласно чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, поради което указаната в договора за ипотека дата 04.08.2018 г. може да препятства осребряването на имота по ипотеката, но не е пречка за предявяване на осъдителни искове за обезпечените вземания и събиране на същите чрез осребряване на друго имущество. Излагат се подробни правни доводи, че със споразумението не е уговорен нов падеж, тъй като не е налице новация на дълга. Посочва се, че в случая не е приложима разпоредбата на чл.303а ТЗ, а разпоредбата на чл.327, ал.1 ТЗ, както  и че са неоснователни наведените от въззивника доводи относно правото на избор и липсата на съдействие от страна на кредитора. Въззиваемият моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да му бъдат присъдени деловодните разноски за настоящата съдебна инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

От А.Й.М., в качеството й на ЗП "А.Й.М." от с.***, обл.Враца е постъпила и частна жалба вх.№ 12418/14.09.2017 г. против протоколно определение от 13.09.2017 г. по гр.д.№ 1174/2017 г. на РС-Враца, с което не е уважен отвод за неподведомственост поради наличие на арбитражна клауза и е отказано прекратяване на съдебното производство.

В частната жалба се навеждат доводи, че на 05.07.2017 г. в първото съдебно заседание ищецът е представил сключено между страните споразумение от 31.01.2007 г., имащо за предмет уреждане на задължение в общ размер от 65488,08 лева, което е напълно идентично със задължението, предмет на повдигнатия пред съда правен спор и в този смисъл е неразделна част от основанието на исковата претенция. Посочва се, че в това споразумение е обективирана арбитражна клауза за разглеждане на споровете относно изпълнението му пред Арбитражния съд за търговски спорове в гр.Бургас. Развиват се съображения, че доколкото споразумението е представено от ищеца едва в първото съдебно заседание, то не е настъпила процесуална преклузия по чл.133 ГПК вр. чл.8, ал.1 ЗМТА за извършване на възражение за неподведомственост, поради което същото е следвало да бъде уважено от районния съд. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение, прекратяване на производството по делото и отмяна на всички допуснати обезпечения на иска.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна "Пиргос агро" ООД.

Частната жалба също е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт по смисъла на чл.15, ал.2 ГПК.

След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав намира следното:

Районен съд-Враца е сезиран от „Пиргос агро” ООД с обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, вр. чл.309а, т.1 от ЗЗД за осъждането на ЗП "А.Й.М." да заплати следните суми:

-сумата от 15 854,40 лева, дължима по фактура № *********/02.05.2013г. и по фактура № *********/02.05.2013г., ведно с мораторна лихва върху нея в размер от 4638,13 лева за периода от 01.01.2014г. до 02.12.2016г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 2772,00 лева, дължима по фактура № *********/30.11.2015г., ведно с мораторна лихва върху нея от 278,82 лева за периода от 01.12.2015г. до 02.12.2016г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 1857,60 лева, дължима по фактура № **********/27.04.2016г., ведно с мораторна лихва в размер от 57,83 лева за периода от 11.08.2016г. до 02.12.2016г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 10 860 лева, дължима по фактура № 30000093/28.04.2016г., ведно с мораторна лихва в размер от 646,84 лева за периода от 29.04.2016г. до 02.12.2016г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 18 240 лева, дължима по фактура № 30000114/30.04.2016г., ведно с мораторна лихва от 612,99 лева за периода от 02.08.2016г. до 02.12.2016г.,  ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 12 444,48 лева, дължима по фактура № **********/30.05.2016г., ведно с мораторна лихва от 214,20 лева за периода от 01.10.2016г. до 02.12.2016г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 3459,60 лева, дължима по фактура № **********/30.06.2016г., ведно с мораторна лихва от 146,49 лева за периода от 01.07.2016г. до 02.12.2016г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника са налице облигационни отношения във връзка с извършвани доставки на семена, торове и препарати за нуждите на ответника като земеделски производител. Сочи се, че тези отношения са започнали отдавна, като в началото ответникът изпълнявал задълженията си за плащане, а ищецът доставял заявената от него като вид и количество стока. Ответникът допуснал забава в плащанията на доставените му стоки за 2013г., 2015г. и 2016г. Излага доводи, че претенцията за дължими суми от 2013г. е по фактура № *********/02.05.2013г. и по фактура № *********/02.05.2013г. По първата фактура било постъпило частично плащане, като дължима останала сумата от 960 лева. По втората фактура била платена сумата от 1560 лева, за което било издадено кредитно известие и дължимата сума по нея била намалена до 14 894,40 лева.  През 2015г. била извършена доставка на семена от ечемик на стойност 2772 лева, за което била издадена фактура №*********/30.11.2015г. През 2016г. ответникът не заплатил доставените му стоки: препарати за растителна защита Дует Ултра и Ципефор, семена за царевица и слънчоглед, тор Карбамид, препарати за растителна защита Листего, Пулсар и Атоник, Фокус ултра, за което били съставени фактури №**********/30.06.2016г., №**********/30.05.2016г., №30000114/30.04.2016г., №30000093/28.04.2016г.; № **********/27.04.2016г.; №*********/30.11.2015г.. Във връзка с претенцията за обезщетение за забава ищецът сочи, че в част от фактурите е посочен изричен падеж, от който е изчислявана мораторната лихва. При фактурите с непосочен падеж е съобразен текстът на чл.327, ал.1 ТЗ и мораторната лихва е изчислявана от датата на съставяне на фактурата. Общият размер на всички дължими суми от ответника е 65 488,08 лева.  Навежда доводи, че в проведените извънсъдебни преговори ответникът не оспорва дължимостта на сумите, но не предприема действие по погасяването им.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Със становище постъпило след изтичане на срока по чл.131 ГПК и произнасяне от съда по реда на чл.140 ГП ответникът е възразил, че не е получил фактурираните стоки, както и че представените фактури не са подписани от него.

По делото са събрани писмени доказателства и е прието заключението на специализирана съдебно-счетоводна експертиза.  

Първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, въз основа на която е направил задълбочени  изводи за частична основателност на исковите претенции, като с обжалваното решение е осъдил ЗП А.Й.М. да заплати на „Пиргос агро" ООД, гр. Бургас на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата 15 854,40 лева, дължима по фактура №*********/02.05.2013г. и по фактура №*********/02.05.2013г.; сумата от 2772 лева, дължима по фактура №*********/30.11.2015г.; сумата от 1857,60 лева, дължима по фактура № **********/27.04.2016г.; сумата от 10 860 лева, дължима по фактура №30000093/28.04.2016г.; сумата от 18 240 лева, дължима по фактура №30000114/30.04.2016г.; сумата от 12 444,48 лева, дължима по фактура №**********/30.05.2016г.; сумата от 3459,60 лева, дължима по фактура №**********/30.06.2016г., – цена на доставени препарати за растителна защита Дует Ултра и Ципефор, семена за царевица и слънчоглед, тор Карбамид, препарати за растителна защита Листего, Пулсар и Атоник, Фокус ултра, семена от ечемик, ведно със законната лихва върху тях от настъпване на изискуемостта им – 31.07.2017 г. до окончателното им погасяване, както и сумата 3684,46 лева– разноски за производството, и е отхвърлил изцяло акцесорните искове с правна квалификация чл.86, ал.1 ЗЗД.

Фактическите констатации и правните изводи се споделят изцяло от настоящият съдебен състав, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт. 

В допълнение към изложените от районния съд мотиви и в отговор на наведените във въззивната жалба и отговора на същата, както и в частната жалба, доводи на страните, настоящият съдебен състав намира следното:

На първо място, във въззивната жалба, както и в частната жалба на ЗП "А.Й.М." се навеждат доводи, касаещи липсата на компетентност на районния съд за разрешаване на спора и произтичаща от това незаконосъобразност на протоколно определение от 13.09.2017 г., с което е оставено без уважение искането на ответницата за прекратяване на производството и изпращането му по компетентност на Арбитражен съд за търговски спорове в гр.Бургас, както и  нищожност на Решение № 599/21.09.2017 г.

Ответницата е направила искане за прекратяване на производството по делото и изпращането му за решаване на арбитражен съд в първото по делото съдебно заседание, проведено на 05.07.2017 г. Това искане се основава на представено от ищеца в същото съдебно заседание споразумение от 31.01.2017 г. с нотариална заверка рег. №2113/05.04.2017г. на В.В., нотариус с рег. №338 при НК, по силата на което страните са приели, че ЗП "А.Й.М." дължи на „Пиргос агро” ООД главница в размер от 65 488,08 лева, представляваща сбор от задълженията по фактури, както следва: фактура № **********/30.11.2015г.; фактура № **********/27.04.2016г.; фактура № **********/28.04.2016г.; фактура № **********/30.04.2016г.; фактура № **********/30.05.2016г.; фактура № **********/30.06.2016г.; кредитно известие № *********/28.10.2016г. Посочено, е че към този момент задълженията за неустойка за забава е в размер на 5587,92 лева. В т.8 на споразумението е предвидено, че разрешаването на споровете по изпълнението, тълкуването и пр. на същото е от компетентността на Арбитражния съд за търговски спорове в гр.Бургас.

 Настоящият съдебен състав намира, че направеният от ответницата отвод за неподведомственост е неоснователен при следните съображения:

Арбитражното споразумение, с което страните по договора постигат предварително съгласие евентуалните спорове помежду им да бъдат отнасяни за разрешаване от избран от тях арбитраж, е процесуална пречка за надлежно упражняване на правото на иск пред държавния съд. Това споразумение обаче е относителна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът не следи служебно, а съобразява само ако ответникът се позове на споразумението до изтичане на срока за отговор на исковата молба - чл. 8, ал. 1 ЗМТА. В противен случай се счита, че страните са дерогирали арбитражната клауза и се съгласяват спора да се разгледа от съда, който според ГПК се ползва с обща правораздавателна компетентност.  

 В случая ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е направил отвод за неподведомственост в срока по чл.131 ГПК, при което настоящият съдебен състав намира, че липсва своевременно релевирано възражение по смисъла на чл.8, ал.1 ЗМТА.

Както в частната жалба, така и във въззивната жалба се излагат подробни доводи, които най-общо се свеждат до това, че не е настъпила процесуална преклузия на възражението за неподведомственост по чл.133 ГПК вр. чл.8, ал.1 ЗМТА, тъй като ищецът е представил  споразумението едва в първото съдебно заседание, а не с исковата молба. Въззивният съд намира тези доводи за неоснователни. Арбитражната клауза е включена в споразумение, което според извършеното в текстовата му част отразяване е сключено на 31.01.2017 г., а нотариалната заверка на подписа на ЗП А.Й.М. е от 05.04.2017 г. Препис от исковата молба е връчен на ответницата на 03.04.2017 г. и срокът й за отговор е изтекъл на 03.05.2017 г. При наличието на достоверна дата - 05.04.2017 г. се налага извода, че към момента на изтичане на преклузивния срок по чл.131 ГПК вр. чл.8, ал.1 ЗМТА ответницата е била наясно с клаузите на сключеното споразумение, в т.ч. и със съдържащата се в него арбитражна клауза, и е могла да направи възражение за неподведомственост. Доколкото ответницата е страна в споразумението, а не трето лице за договорните отношения, то упражняването на нейното процесуално право на възражение не е обусловено от представянето на този документ като писмено доказателство по делото от страна на ищеца. Най-сетне следва да се отбележи и това, че в исковата молба липсва позоваване на споразумението като обстоятелство, на което се основават исковите претенции, за да се приеме, че ищецът не е изпълнил задължението си по чл.127, ал.2 ГПК.

При тези съображения, настоящият съдебен състав намира за правилно и законосъобразно обжалваното протоколно определение от 13.09.2017 г. по гр.д.№ 1174/2017 г. на РС-Враца, с което не е уважен направения от ответницата отвод за неподведомственост поради наличие на арбитражна клауза и е отказано прекратяване на съдебното производство, при което подадената частна жалба вх.№ 12418/14.09.2017 г.  на ЗП "А.Й.М." против този съдебен акт следва да бъде оставена без уважение. В този смисъл неоснователни се явяват и наведените във въззивната жалба доводи за нищожност на постановения съдебен акт по същество на спора.

 На второ място,жалбоподателят навежда доводи за липсата на доказателства относно съществуването на облигационни правоотношения между страните, от които да произтичат претендираните вземания.

Настоящият съдебен състав намира тези доводи за неоснователни.

За установяване на твърденията си, че между страните са съществували облигационни правоотношения, произтичащи от договори за търговска продажба на стоки, ищецът е представил заверени копия от посочените в исковата молба фактури, а именно: фактура № *********/02.05.2013г., фактура № *********/02.05.2013г., фактура № **********/01.11.2013 г., фактура № **********/30.11.2015г.; фактура № **********/27.04.2016г.; фактура № **********/28.04.2016г.; фактура № **********/30.04.2016г.; фактура № **********/30.05.2016г.; фактура № **********/30.06.2016г., както и  кредитно известие № *********/28.10.2016г.

Както бе посочено, в първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд ищецът е представил сключено между страните споразумение от 31.01.2017г., с нотариална заверка на подписа на ответника от 05.04.2017 г., в което е отразено, че ЗП "А.Й.М." дължи на „Пиргос агро” ООД главница в размер от 65 488,08 лева по фактури, както следва:15 854,40 лева – салдо от 2014г.; фактура № **********/30.11.2015г.; фактура № **********/27.04.2016г.; фактура № **********/28.04.2016г.; фактура № **********/30.04.2016г.; фактура № **********/30.05.2016г.; фактура № **********/30.06.2016г.; кредитно известие № *********/28.10.2016г. Посочено, е че към този момент задълженията за неустойка за забава е в размер на 5587,92 лева. В същото съдебно заседание е представен и нотариален акт за учредяване на ипотека върху недвижим имот № 195, том ІІІ, рег. № 2787, дело № 344/2017г. на нотариус В.В., с рег. №338 при НК. В договора страните посочват, че „Пиргос агро” ООД е извършил в полза на длъжника А.Й.М. доставки на стоки по няколко фактури, като цената на стоката е останала частично или изцяло неплатена и към момента на учредяване на договорната ипотека задължението на длъжника към кредитора е в общ размер от 65 488,08 лева и представлява сбор от задълженията по осем фактури, както следва: сумата от 15 854,40 лева по фактура № *********/02.05.2013г. и по фактура № *********/02.05.2013г. за доставка на препарат КАН, течна тор, семена и препарати; сумата от 2772,00 лева по фактура № *********/30.11.2015г.  за доставка на семена за ечемик; сумата от 1 857,60 лева по фактура № **********/27.04.2016г. за доставка на препарати за растителна защита Дует ултра и Ципефор; сумата 10 860 лева по фактура № **********/28.04.2016г. за доставка на семена за царевица и слънчоглед; сумата от 18 240 лева по фактура № **********/30.04.2016г. за доставка на тор Карбамид; сумата 12 444,48 лева по фактура № **********/30.05.2016г.  за доставка на препарати за растителна защита Листего, Пулсар и Атоник и сумата 3 459,60 лева по фактура № **********/30.06.2016г. за доставка на препарати за растителна защита Фокус ултра и Атоник. За обезпечаване на посочените задължения е учредена ипотека върху недвижим имот, собственост на А.М., като е уговорено, че при неизпълнение на посочените парични задължения в срок до 04.08.2018г. кредиторът може да пристъпи към изпълнение върху ипотекирания имот.

Ответникът е оспорил споразумението и нотариалния акт и първоинстанционният съд е открил производство за установяване истинността на тези документи по реда на 193 ГПК. Въпреки указаната му доказателствена тежест, ответникът не е внесъл такса за изготвяне на допуснатата експертиза, а в съдебно заседание на 13.09.2017г. изрично е заявил, че не оспорва споразумението и нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека и ще се ползва от тях.

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза. На вещото лице не е даден достъп до счетоводството на ответника, поради което е работило въз основа на документи, представени от ТД на НАП – офис Враца. Вещото лице е посочило, че въз основа на осчетоводяването на процесните фактури задължението на ответника към ищеца е в размер на 65 488,08  лева. Вещото лице е установило от представените от ТД на НАП – офис Враца документи, че ответникът А.М. е осчетоводила процесните фактури № *********/02.05.2013г.; № *********/02.05.2013г.; фактура № **********/27.04.2016г.; фактура № **********/28.04.2016г.; фактура № **********/30.04.2016г.; фактура № **********/30.05.2016г. Не са отразени в дневниците за покупки по ДДС и не е използван данъчен кредит по фактура № **********/30.06.2016г. и фактура № *********/30.11.2015г. Установено е, че за фактурите, за които е спазен механизмът за обратно начисляване на ДДС са извършени необходимите действия.  

При тази фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че ищецът е провел пълно и главно доказване на соченото основание, от което произтичат претендираните вземания. Договорът за търговска продажба на движими вещи е консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните - продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са вещта /стоката/, обект на продажба, и цената. С постигането на съгласие, за продавача възниква задължението да заплати уговорената цена. Поради консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения, като при липса на други договорености - чл. 327, ал. 1 ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването.

Според константната съдебна практика, фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й. В конкретния случай повечето от представените фактури не носят подпис на купувача. Поемането на задължения по тези фактури от страна на ответника обаче се потвърждава от представените от ищеца споразумение от 31.01.2017 г. и нотариален акт № 195, т.ІІІ, рег.№ 2787 по н.д.№ 344/2017 г. на нотариус В.В.. Тези документи са подписани от А.М., като това обстоятелство е нотариално удостоверено, и в същите се съдържа нейно изрично извънсъдебно признание на задълженията, описани подробно по вид и размер и с конкретно посочване номерата на фактурите. Както бе посочено, ответницата не е провела успешно оспорване по реда на чл.193 ГПК, на истинността на документите, поради което въззивният съд приема, че същите представляват допустими и относими доказателства. Във въззивната жалба се излагат доводи, че тези документи не представляват годни доказателства, тъй като са приети от районния съд в нарушение процесуалните норми на чл.127, ал.2 и чл.143, ал.2 ГПК и прогласения с тях принцип на процесуална преклузия. Настоящият съдебен състав намира тези оплаквания за неоснователни. Както бе посочено по-горе в мотивите, споразумението носи дата 31.01.2017 г., но извършената нотариална заверка на подписа на А.М. е от 05.04.2017 г.  Учредяването на договорна ипотека с нотариален акт № 195/2017 г.  е извършено на 02.05.2017 г. Исковата молба е депозирана в РС-Враца на 13.03.2017 г., т.е. преди извършването на нотариалната заверка на подписа на ответницата в споразумението и преди сключването на договора за учредяване на ипотека. Следователно съдържащите се уговорки между страните и в двата документа представляват нововъзникнали обстоятелства, които безспорно са от значение по делото, поради което приемането на споразумението и нотариалния акт като доказателства по делото е извършено в съответствие с разпоредбата на чл.147, т.2 ГПК.

Възникването на продажбените правоотношения, по повод на които са били съставени фактурите, се установява и от заключението на ССЕ и констатираното от вещото лице  вписване на фактурите и кредитните известия в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, както и отразяването на стойността им в справките- декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит във връзка с фактурите.

В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав приема за доказано наличието на договорни отношения между страните в посочения период, произтичащо от сключени договори за търговска продажба на стоки, чиито условия са обективирани в посочените от ищеца фактури, и съгласно които ищецът има вземания спрямо ответника в размер на посочените в исковата молба главници.

На трето място, въззивникът навежда подробни доводи във връзка с изпълнението на задълженията по сключените договори, които най-общо се свеждат до това, че претендираните от ищеца вземания не са изискуеми.

От приложеното споразумение от 31.01.2017 г. е  видно, че страните не само конкретизират размера на задълженията на ЗП "А.Й.М." по конкретно посочени фактури, които напълно съвпадат с описаните в исковата молба вземания на ищеца, но и са постигнали съгласие относно крайния срок за погасяване на тези задължения -  31.07.2017г. В т.4.4 от споразумението е посочено, че при недостатъчен добив, останалата сума за издължаване се прехвърля до 31.07.2018 г.

Въззивникът навежда доводи, че  по силата на сключеното споразумение е настъпила обективна новация, вследствие на която всички главници по предишните отделни задължения се смятат за окончателно погасени и вместо това се заменят от главницата по новото общо задължение при условията, сроковете и другите модалитети, уговорени в сключеното на 31.01.2017 г. споразумение. Настоящият съдебен състав намира, че със споразумението не е извършена новация на задълженията по посочените в същото фактури. За да се приеме възникването на новация е необходимо наличието на няколко предпоставки – съществуване на валидно възникнало задължение, което се погасява, възникване на нов дълг на мястото на стария, да е налице разлика между двете задължения, като те трябва да имат различен предмет, както и намерение у страните за новиране. Новацията по естеството си предполага въвеждане на нов елемент в състава на облигационното отношение, като при обективната новация, новият елемент се отнася до предмета на задължението, т. е. променя се самият предмет или се счита, че задължението е възникнало от друг юридически факт. Новацията не се предполага, а волята за новиране трябва да е изразена изрично и по недвусмислен начин. В конкретния случай тези предпоставки не са налице и страните не са изразили новационни намерения, поради което следва да се приеме, че предоговарянето не води до новиране на задълженията по посочените фактури, а касае единствено продължаване на срока за изпълнение на задълженията, който е несъществен елемент от договорните задължения и не внася новост в правоотношенията.

При това положение и съобразно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде взето предвид обстоятелството, че към настоящия момент уговореният падеж в сключеното между страните споразумение - 31.07.2017 г. е настъпил, с оглед на което и вземанията на ищеца се явяват изискуеми. При наличието на уговорен срок за плащане не следва да бъдат коментирани наведените във въззивната жалба доводи относно приложението на чл.69, ал.1 ЗЗД и чл.303а ТЗ. Договорената възможност за отсрочване до 31.07.2018 г. е под условие - "недостатъчен добив", наличието на което нито се твърди, нито се доказва от страна на ответника.

Не могат да бъдат споделени и наведените от въззивника доводи, че съгласно нотариален акт № 195,/2017 г. крайният срок за изпълнение на задълженията е 04.08.2018 г. В договора за учредяване на ипотека страните са предвидили, че при неизпълнение на обезпечените парични задължения в срок до 04.08.2018 г. кредиторът има право да събере вземанията си чрез продажба на ипотекирания имот по предвидения в закона ред. Настоящият съдебен състав намира, че така уговореният срок не представлява договаряне на нов падеж на вземанията, а определя началния момент, от който кредиторът може да пристъпи към събиране на същите чрез осребряване на ипотекираното имущество. В изразената от страните воля не се съдържа ограничение до настъпване на този момент, ищецът да търси съдебна защита чрез предявяване на осъдителни искове за вземанията си, както и принудително изпълнение за събиране на същите върху друго секвестируемо имущество на длъжника.

На четвърто място, въззивникът обосновава неизпълнението със забава на кредитора по смисъла на чл.95 ЗЗД. Въззивният съд намира тези доводи за неоснователни, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява длъжникът да е предлагал изпълнение, което да не е прието от кредитора, както и да е дължал съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задълженията си. Не могат да бъдат възприети съображенията, че не е оказано съдействие, тъй като от кредитора не  е посочена банкова сметка, ***и, както и поради обстоятелството, че не е упражнил своето право на избор на изпълнение - в пари или продукция. От една страна не се установява ответникът да е поискал от ищеца посочването на банкова сметка ***, а от друга страна съгласно разпоредбата на чл.97 ЗЗД, ако задължението е да се предаде нещо и кредиторът е в забава, длъжникът може да се освободи, като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението, като при дължимост на пари, същите могат да се оставят за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешение от съда. Що се касае до правото на избор, очевидно с предявяването на осъдителните искове за присъждане на дължимите суми, ищецът е упражнил същото като е предпочел парично изпълннеие.   

В заключение може да се обобщи, че от доказателствата по делото се установява наличието на облигационни правоотношения между страните, произтичащи от договори за продажба /доставка/ на стоки, по силата на които ищецът има изискуеми парични вземания в претендираните размери. Ответникът не твърди и не доказва извършено пълно или частично плащане по тези фактури в пари или продукция, при което исковите претенции за присъждане на главниците се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени в пълния претендиран размер. С първоинстанционното решение претенциите за акцесорните вземания, представляващи обезщетения за забавено плащане, са отхвърлени изцяло и ищецът не е подал жалба, поради което и с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271, ал.1, изр.2 ГПК в тази част спорът не следва да бъде разглеждан от въззивната инстанция.  При тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно.

Разноски:

С оглед изхода на спора, право на съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция има въззиваемото дружество и същото е  поискало присъждането им с отговора на въззивната жалба. По делото обаче липсват доказателства за направени разноски от "Пиргос Агро" ООД пред настоящата инстанция, поради което в тежест на въззивника ЗП "А.Й.М." не следва да бъдат възлагани такива.   

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

                   Р             Е             Ш           И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 12418/14.09.2017 г. на ЗП "А.Й.М."против протоколно определение от 13.09.2017 г. по гр.д.№ 1174/2017 г. на РС-Враца, с което не е уважен отвод за неподведомственост поради наличие на арбитражна клауза и е отказано прекратяване на съдебното производство.

   ПОТВЪРЖДАВА Решение № 599/21.09.2017 г. по гр.д.№ 1174/2017 г. на Районен съд-Враца.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........              2..........