Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. С., 26.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на
дванадесети юни, две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.
мл.с. СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 7350 по описа за 2010г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК (1952г., отм).
С
Решение от 01.03.2010г. по гр.д.№ 9073/2008г. на
Софийски районен съд, 56-ти състав е
отхвърлен като неоснователен иск, предявен с искова молба вх. № 1564/29.02.2008г.
, вписана в Агенция по вписвания в том ІV, № 164, вх. Рег. №
64419/03.09.2008г., на Е.А.К., ЕГН ********** и М.К.К., ЕГН ********** при условията на
съпружеска имуществена общност, А.М.Х.,
ЕГН ********** срещу В.М.Ж., ЕГН **********
за допускане и извършване на съдебна
делба на недвижим имот,
представляващ магазин , находящ се
на приземния и надземния етажи на сграда с административен адрес: гр.С., бул. „********,
с площ на търговското помещение в приземната част 60кв.м., галерия от
28кв.м. при съседи на етажа: бул. „Я.С.“, магазин на Е.Т.и С.М.Х., жилище на Ц.
и К.Т., вътрешен двор и имот на К.Р.Б., две тоалетни с умивални и търговско
помещение с обща площ от 60кв.м. при съседи: бул. „Я.С.,“, Е.Т., С.М.Х.,
коридор и Г. и А. Д. и имот на К.Р.Б., заедно с прилежащите 7,77% ид.ч. от
общите части на сградата и 7,35% ид.ч. от дворното място, съставляващо имот
пл.№ 15, кв. 536 по плана на С., м. „Център“, целият с площ от 1066кв.м. при
съседи: К.Б., А. К., наследници на д-р Г. ***.
Срещу
така постановено решение са депозирани въззивна жалба вх.№ 1013801/12.04.2010г. , № 1014780/19.04.2010г.
и № 1014413/16.04.2010г. от ищците
по делото - Е.А.К. и М.К.К. при условията на съпружеска
имуществена общност, А.М.Х.. Изложили
са съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочили са, че съдът не
обсъдил всички събрани по делото доказателства, не съобразил че било установено
кои избени помещения към кои обекти са били прилежащи, както и че ответникът
попречил да се съберат доказателства по делото. Спогодбата по дело № 251/1991г.
била нищожна поради противоречие с чл. 37 от ЗС, т.к. към този момент
ответникът не притежавал самостоятелен обект в сградата , към който да е
прилежащо мазето с площ от 24 кв.м. ЗВСОНИ
не бил влязъл в сила при сключването на предварителния договор. Мазето в
югоизточната част на сутерена на сградата не било част от имота по
предварителния договор, обявен за окончателен с Решение от 15.02.1994г. по дело
505/1994г. на СРС, това решение било непротивопоставимо на ищците, а и имот по
него не бил идентичен с процесния.. Спогодбата по дело 22595/1994г. била
нищожна поради неучастие на част от съсобствениците –праводателите на ищците,
отделно била нищожна и поради невъзможен предмет, т.к. към този момент възложения
в дял на ответника магазин не съществувал действително и по документи. Към
15.02.1994г. С.Х.била чуждестранно лице по смисъла на чл. 5 от ЗСВЦВК, за
разпоредителни сделки било нужно разрешение от МФинанси. Мазето не било описано
в нотариалния акт от 2008г., т.к. праводателите на ответник не били негови
собственици. Мазето но нотариалния акт
от 2004г. било идентично с процесния имот Посочили, са че мазето, описано в договорите
от 01.08.1965г. и от 26.03.1969г. е с параметри дълбочина от 6,52м., странични
стени 3,42м., и 3,78м., височина от 1,85м. + 0,22м. плоча, входът за него е
странично Не били искали делба на идеални части от общите части и неправилно
районния съд приел, че е сезиран с такова искане. Оспорили са възражението на ответника за
придобиване на имота по давност, не били изтекли 10 години на владение на имота
от ответника като негов. Претендирали са разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете – В.М.Ж.,
ЕГН **********, е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението е
правилно, съсобственост не била възникнала между страните, имотът бил
индивидуална собственост на ответника, придобита по договор за покупко-продажба,
съдебни спогодби по делото за делба от 1994г. страна по което били
съсобствениците , евентуално придобил имота по давност чрез владение на същите
като свой повече от 10 години - от 01.03.1994г. до подаване на исковата молба
от 2008г. Границите , посочени в нотариалния акт от 2004г. били произволно
взети, не кореспондирали с документите за имотите и този нотариален акт не
можел да установи права на ищците върху имота. Махленското удостоверение по
нотариалното дело нямало юридическа стойност за правото на собственост. Фурната
била на две нива, едно от тях било на сутерена, мазето на ищците било съсед на
сутеренното ниво на фурната. Това
мазе не било присъединено към фурната и съсобственост между страните не била
възникнала. Претендирал е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх. № 1564/29.02.2008г., вписана в Агенция по
вписвания в том ІV, № 164, вх. Рег. № 64419/03.09.2008г., на Е.А.К.,
ЕГН ********** и М.К.К., ЕГН **********
при условията на съпружеска имуществена общност, А.М.Х., ЕГН ********** срещу В.М.Ж.,
ЕГН ********** за допускане и извършване на съдебна делба на недвижим
имот, представляващ магазин , находящ се на приземния и надземния етажи на
сграда с административен адрес: гр.С., бул. „********, с площ на търговското
помещение в приземната част 60кв.м., галерия от 28кв.м. при съседи на етажа:
бул. „Я.С.“, магазин на Е.Т.и С.М.Х., жилище на Ц. и К.Т., вътрешен двор и имот
на К.Р.Б., две тоалетни с умивални и търговско помещение с обща площ от 60кв.м.
при съседи: бул. „Я.С.,“, Е.Т., С.М.Х., коридор и Г. и А. Д. и имот на К.Р.Б.,
заедно с прилежащите 7,77% ид.ч. от общите части на сградата и 7,35% ид.ч. от
дворното място, съставляващо имот пл.№ 15, кв. 536 по плана на С., м. „Център“,
целият с площ от 1066кв.м. при съседи: К.Б., А. К., наследници на д-р Г. ***.
Навели са твърдения, че ищците са собственици на самостоятелни имоти в
сградата, придобити по договори за покупко-продажба, към тези имоти прилежащи
са както следва: към апартамента на ищцитеК.-
мазе с кубатура 35,56 куб.м. ; към апартамента на ищеца Х. – мазе с площ
от 11,74кв.м., ответникът приобщил тези
мазета към приземната част на собствения си магазин в сградата по одобрен план
и разрешение за строеж от 10.07.1992г. и така между страните била възникнала
съсобственост върху новосъздадения процесен имот. Мазетата на ищците първоначално били общо мазе
с граници: калкан, двор, избено помещение към апартамент на ет. 3, коридор и
мазе към фурната. В последствие при продажбата на апартамента то било разделено
на две – по едно за всеки от двата апартамента на ет. 4.
Ответникът
по исковете - В.М.Ж., ЕГН **********,
е опори исковете. Навел е твърдения, че не е приобщил към собствения си имот
мазета на ищците, поради което и съсобственост не е възникнала. Мазетата били
прилежащи части към самостоятелни обекти и нямали самостоятелен живот,
ответникът владял имота без противопоставянето на ищците повече от 15 години и
така евентуално го бил придобил по
давност, ако се приеме че не го е придобил на основание на спогодбата по
дело2295/1994г. Заявил е, че ищците не са придобили чрез продажба
североизточното мазе, нито са го владели.
По
делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 140/05.03.1928г., носещ
подпис за страните по него и за нотариус, съгласно който С. Г. Т. е продал на Б.В.Г.четириетажна
къща със застроена площ от 230,35 кв.м.
и едноетажна паянтова къща със застроена площ от 87 кв.м. с дворно място
от 681,85 кв.м. или общо пространство по
документи за собственост от 1000кв.м., а по скица с площ от 1066кв.м., находящи
се в гр.С., ул. „*******сегашен № 14.
По
делото е приет неоспорен от страните одобрен на 19.03.1927г. план за нова при-
и надстройка на имот на ул. „Регенска“ № 14 , съгласно които към този момент
има предвидени 6 мазета на подземния етаж, три от които са към ул. „Заимов“.
По
делото са приети неоспорени от страните АДС № 2028, 2032, 2033, 2034, 2035, с
номера по актова книга на V.ти РС по местонахождение на имота в С. съответно: 1460,
№ 1464, № 1465, № 1456, № 1467 всички
от 28.10.1949г., съгласно които по реда
на ЗОЕПГНС по преписки съответно № 3376,
3378, 3379, 3377, 3375 всички от 1948г. с Постановление №
154/04.08.1949г. на МС са одържавени имоти, които са предадени за ползване и
стопанисване на Софжилфонд“ на
28.10.1949г. , както следва :
1.от
Е.В.Г.е отчуждена 1/5 ид.ч. от четириетажна
къща в гр.С. на ул. „*********с изключение на 1/5 ид.ч. от първия и втория
надпартерен етаж и вътрешната къща застроена на площ от 30кв.м.; отчужден е
склад в дъното на двора ползван за гараж по-рано с площ от 50кв.м.
2.
от Е.В.Г.е отчужден 1/5 ид.ч. от имот в гр.С., на ул. „*********с изключение на
първия и втория етаж и 1/5 ид.ч. от вътрешната къща застроена на площ от
30кв.м.; заедно със съответните тавански и избени помещения и ид.части от
общите части на мястото и сградата;
3.
от Б.В.Г.е отчужден 1/5 ид.ч. от къща в гр.С., бул. „*********“ № 14 с
изключение на 1/5 ид.ч. от първия и втория надпартерен етажи и 1/ 5 ид.ч. от вътрешна къща застроена на 30кв.м.
4.
от С.В.Г.е отчужден 1/5 ид.ч. от
четириетажна къща в гр.С. на ул. „*********с изключение на 1/5 ид.ч. от първия
и втория надпартерен етаж и на 1/5 ид.ч. от вътрешната къща застроена на площ
от 30кв.м.;
5.
от Г.В.Г.е отчужден 1/5 ид.ч. от четириетажна къща в гр.С., ул. „********, с
изключение на първи и втори надпартерен етажи и на 1/5 ид.ч. от вътрешната къща
застроена на 30кв.м.
В
АДС № 1460 е посочено, че къщата е от четири етажа, от които три са жилищни
етажи с по едно жилище на всеки етаж, на
партера има: два магазина, две стаи и антре без кухня, една фурна с месалня
, склад и стая.
По
делото е прието неоспорено от страните допълнително решение № 626/06.12.1951г.
на Софийска комисия по чл. 11 от ЗОЕПГНС , съгласно което по преписка №
835-V/3378 от 1948г. от Е.Г.е отчуждено прилежащите на етажите мазе-пералня,
първото в ляво и вътрешното до пералнята.
По
делото е приет неоспорен от страните протокол-опис от октомври 1949г., носещ подписи
на страните по него, съгласно който С.Н.С.“Жилищно управление“ е предало на
С.С.П.“Софжилфонд“ имота на ул. „*********“ № 14, отчужден с ПМС №
154/04.08.1949г., завзет с акт 1460. Посочено е, че:
1.
партера на сградата се състои от:
-
Фурна с площ 4/4м. в която има пещ
на фурна;
-
Коридор с площ 1/5м., височина от
1,30м.;
-
Склад с площ 6/4м. с прозорец;
-
Стая за преобличане на служащи с
площ от 4/3м. с прозорец;
-
Месална с площ от 4/4м. с прозорец,
бакърен казан, който е вграден в огнище, умивалник с чешма,корито за месене на
циментова поставка. Посочено е , че под фурната има мазе.;
-
Клозет с площ 1,3/2м.;
-
Магазин с площ от 3,3/9м. и височина
от 1,2м.. В задната част на магазина на разстояние от 1м. има преграда с дъсчена
част и там се намира клозет. Под магазина има мазе.
-
Магазин с площ от 3,5/2м. и височина
от 1,60м.;
-
Входно антре с площ от 4/1,8м. с
прозорец;
-
Стая с площ от 5/4м. с прозорец;
-
Стая с площ от 4/4,20м. с прозорец. Под
апартамента има мазе.
2. трети надпартерен етаж състоящ се от 2бр. входно антре, 5 стаи,
кухня, коридор, килер, баня, към
апартамента има избени помещения и таванско помещение.
По
делото са приети неоспорени от страните договор за продажба от 01.08.1965г.,
носещ подпис за страните по него, удостоверение за наследници № 2751/06.10.2003г.,
издадено от СО, район Оборище, протокол на комисия с приложение , количествена
сметка, съгласно които М. А.Х. е закупил държавен имот, представляващ двустаен
апартамент на етаж четвърти на ул. „******** в парцел ХІV-15, кв. 536, местност
„Центъра“ , който апартамент се състои от две стаи, хол, кухня, баня, клозет с
площ от 103 кв.м. с таван от 15,84кв.м.
, заедно с 11,74 кв.м. или 24,29 куб.м. от мазе , цялото
с площ от 23,47 кв.м. и с кубатура от 48,58 куб.м., заедно с 11/100 ид.ч. от общите части на сградата и 9,25%
ид.ч. от мястото , цялото с площ от 1064 кв.м.,, М. Х. е починал на
06.02.1986г. и е оставил за наследници по закон сина си А.М.Х. и съпругата си В.В.Х.,
починала през 1993г., оставила за наследник сина си А.Х..
По
делото е приет неоспорен от страните договор за продажба от 28.03.1969г., носещ
подписи за страните по него, оценителен протокол, съгласно който К.Д.В.е закупил
държавен имот, представляващ апартамент на етаж четвърти на ул. „******** в
парцел ХІV-15, кв. 536, местност „Центъра“ , който апартамент се състои от две
стаи, кухня, входно антре и черно антрета, баня-клозет, мазе и таван със застроена
площ от 102,68кв.м. , мазето е с
кубатура от 35,56 куб.м., заедно с 11% ид.ч. от общите части на сградата и
9,25% ид.ч. от правото на строеж върху мястото.
По
делото е приет нотариален акт № 81/20.05.2004г., съставен от нотариус Е., рег.№
367 на Нот.К., носещ подпис за страните и за нотариуса, съгласно който Е. И.И.
е продала на Е.А.К. апартамент, находящ се в гр.С., ул. „********, ет. 4
състоящ се от две стаи, кухня, входно и черно антрета , баня-клозет със застроена
площ от 102,68кв.м. заедно с прилежащите мазе с кубатура от 35,56куб.м. при
съседи: север-коридор, юг-двор, изток-складово помещение към бившата фурна;
запад-мазе на сем.Р. заедно с таванско помещение от 25,05 куб.м., заедно с 11%
ид.ч. от общите части на сградата и 9,25% ид.ч. от правото на строеж върху
мястото в което е построена сградата, съставляващо УПИ V-15, кв. 536 по плана на С.,
м.“ГГЦ-Зона Г-12. В нотариалният акт е посочено, че продавачът се е легитимирал
като собственик с договор за продажба на
държавен имот от 28.03.1969г, удостоверение за наследници на К.Динева В..
По
делото е приета заповед № РД-57-2405/21.07.1993г. на кмета на С., с която на
основание на чл. 1 от ЗВСОНИ е наредено
да се отпише от актовите книги АДС № 2028, 2032, 2033, 2034, 2035/28.10.1949г.
да се предаде на Е.Т., С.В., наследници на Б., Г.и Е.Г.владението върху партерен етаж от два магазина, фурна,
склад, сервизна стая, клозет, месалня, намиращи се в четириетажна сграда на
бул. „Я.С.“ (стар ул. „Ген .Вл.Заимов“ № 14 със съответните идеални части от
общите части на сградата и дворното място със съответните избени и тавански
помещения.
По
делото е приет протокол от 29.10.1991г. по гр.д.№ 281 / 1991г. на СРС, вписано
в Служба вписвания том 11, № 189, съгласно който делото е било за делба на
наследство на Б.В.Г.съделители са били Е. В. Т.ска , В.Ж.и В.М.Ж., изрично е
изключена от участие в производството по делба С.М.-Х.поради липса на
доказателства че е съсобственик, на 29.10.1991г. съделитеите са се споразумели
в общ дял на Е.Т.и на В.Ж.да остане избено
помещение с площ от 20кв.м. разположено от едната страна на стълбищната
клетка при съседи: стълбище, коридор, двор, сем. Д., намиращо се в сграда в гр.С.,
ул. „бул.*********“ № 14, в дял на В.М.Ж. да остане избено помещение с площ от 24кв.м., разположено южно от
стълбищната клетка, при съседи: коридор, стълбищна клетка, двор, В.Т.а,
намиращо се в сграда в гр.С., ул. „бул.*********“ № 14.
По
делото са приети предварителен договор от 11.12.1991г. с приложение, носещи
подпис на страните по тях, съгласно които на 11.12.1991г. Е. В. Т.ска, С.М.Х., В.Ж.Т.а
като наследници на Б. Г.а и Г.Г., и В.М.Ж.
, действащ като ЕТ „Х.-В.М.Ж.“, са се съгласили с договора за продажба на наследство
Е.Т.е прехвърлила наследствените си права на В.Ж. в частта за жилищната сграда
в гр.С., бул. „********, като със спогодба за делба на Ж. са възложени избени
помещения, разположени в сградата, която е в лицето на двора, както и сградата,
която е в дъното на двора. С оглед на реституицонните закони, обаче, в
наследствата маса на Б. Р. Г.а биха се включили и други имоти и за тях се
сключва предварителния договор за продажба на 1/5 ид.ч. от магазинните
помещения, разположени в сградата на бул. „******** срещу продажна Ц. от
500 000лв., от които 100 000лв. е платена при сключването на този
предварителен договор, а след настъпването на реституцията следва да се плати
още 400 000лв., владението върху имота следва да се прехвърли срещу
платените 100 000лв. в едноседмичен срок от получаване на необходими
документи. Помещенията, които се прехвърлят по строителен проект са както
следва:
1.Помещения с обща площ от около
60кв.м., представляващи:
-Фурна с площ от 3,85м/4,25м. светли разстояния, прозорец на южна
фасада;
- Пещ и месалня с площ от 2,5м/3,5м. светли разстояния и обслужваща я
стълба;
-Коридор с площ от 0,9м./4м. светли разстояния;
-Месалня с площ от 3,05м./6,30м. светли разстояния с прозорец на
източна фасада;
2.Втори етаж с площ от около 28кв.м.
,разположен над месалнята с площ от 3,05м./6,30м.;
3.
прилежащото към тези имоти избено
помещение.
По
делото е прието влязло в сила Решение от 31.07.1991г. по дело № 865/1991г. на
Пети СРС, 12-ти състав , Решение от
16.09.1992г. на Софийски градски съд, ІV-А отд., съгласно които по иск предявен
от В.Ж. срещу останалите съсобственици на имота на ул. „********, гр.С. – Е. Т.а,
В. Т.а, К.Т., Ц. Т.ска, А. Д., Г. Д.а, В.Х., А.М.Х., Е. И. са определени на основание на чл. 40 от ЗС
идеални части от общите части на сградата и от дворното място , както следва:
едноетажната жилищна сграда е с 8,83% ид.ч. от дворното място; апартамент на
ет.2 вдясно е с 19,08% ид.ч. от общите части на сградата и с 7,50% ид.ч. от
дворното място ; апартамент на ет.2, вляво е с 18,02% ид.ч. от общите части на
сградата и с 16,53% ид.ч. от дворното място; магазините са с 8,62% ид.ч. от общите части на сградата и с
7,90% ид.ч. от дворното място
По
делото е прието влязло в сила на 22.02.1994г. решение от 15.02.1994г. по дело №
505/1994г. на СРС, 38-ми състав, с което е обявен за окончателен предварителния
договор от 11.12.1991г., сключен между В.М.Ж. , действащ като ЕТ „Х.-В.М.Ж.“ и Е.
В. Т.ска, С.М.Х. за продажба на 1/10 ид.ч. от магазин , находящ се в гр.С.,
бул. ********, състоящ се от фурна, пещ-месалня, коридор и месалня на площ от
около 60кв.м., месалня на втори полуетаж
с площ от около 28кв.м., при съседи: бул. „Ген.Вл.Заимов“ магазин на Е. Т.а
и С.М.Х., жилище на Ц. и К.Т., вътрешен двор и имот на К.Р.Б., заедно с принадлежащото избено помещение под магазина и 7,77%
ид.ч. от общите части на сградата и 7,35% ид.ч. от мястото, цялото с площ от 1066кв.м., съставляващо имот пл. № 15, кв. 536 по плана на С., м.“Центъра“.
По
делото е приет протокол от 01.03.1994г. по дело № 2295/1994г. на СРС, 52-ри
състав, вписан в Служба вписвания том ІV, № 135, съгласно който делото е било
за съдебна делба между В.Ж., действащ като ЕТ „Х.-В. Е.Т.и С.М., страните са
постигнали съдебна спогодба, съгласно която
в дял на В.Ж. е поставен магазин
, находящ се в гр.С., бул. ******** на подземния и приземния етаж на сградата,
състоящ се от: търговското помещение на
приземния етаж от около 60кв.м., галерия
от около 28кв.м. при съседни на етажа: бул. „Я.С.“ , магазин на Е.Т.и С.М.Х.,
жилище на Ц. и К.Т., вътрешен двор и имот на К.Р.Б.; две тоалетни с умивални и
търговско помещение в подземната част с обща площ от около 60кв.м. при съседи: бул. „Я.С.“ Е. Т.а и С.М.Х., коридор и Г. и А.
Д., вътрешен двор и имот на Г. и А. Д., вътрешен двор и имот на К.Р.Б., заедно с
7,77% ид.ч. от общите части на сградата и 7,35% ид.ч. от мястото, цялото с площ от 1066кв.м., съставляващо имот пл. № 15, кв. 536 по плана на С.,
м.“Центъра“ и за уравнение на дела на всеки от останалите съделители от по 9/20
ид.ч. е заплатил на всеки от тях сумата
от по 1710 000лв.
По
делото е приет нотариален акт № 77/05.05.1995г. съставен от нотариус Б., с
който В.М.Ж. е признат за собственик на основание на договор за
покупко-продажба и делба на магазин
, находящ се в гр.С., бул. ******** на подземния и приземния етаж на сградата,
състоящ се от: търговското помещение на
приземния етаж от около 60кв.м., галерия
от около 28кв.м. при съседни на етажа: бул. „Я.С.“ , магазин на Е.Т.и С.М.Х.,
жилище на Ц. и К.Т., вътрешен двор и имот на К.Р.Б.; две тоалетни с умивални и
търговско помещение в подземната част с обща площ от около 60кв.м. при съседи: бул. „Я.С.“ Е. Т.а и С.М.Х., коридор и Г. и А.
Д., вътрешен двор и имот на Г. и А. Д., вътрешен двор и имот на К.Р.Б., заедно
с 7,77% ид.ч. от общите части на сградата и 7,35% ид.ч. от мястото, цялото
с площ по скица от 1066кв.м.,
съставляващо имот пл. № 15, кв. 536 по
плана на С., м.“Центъра“.
По
делото е приет договор за продажба на държавен имот от 31.10.1989г. , Заповед
от 24.10.1989г., съгласно който А. Д. и Г. Д.а за закупили държавен имот на ул.
„В. ***, представляващ апартамент вдясно на ет. 3 от две стаи, кухня и
обслужващи помещения, заедно с таван , както и с мазе с граници на мазето: от изток – мазе на Х., Г.и,
от запад – мазе на държавен имот; от север-коридор, от юг-двор.
По
делото са приети писмо от 14.12.1990г.
от СО, писмо от 30.12.1992г. от Хлебозавод № 2, от 25.04.1993г., от
25.01.1993г., споразумителен протокол от 01.02.1993г., съгласно които от 1989г.
в магазина на ул. „В. *********е бил настанен Хлебозавод № 2 , на 30.12.1992г.
Хлебозавода № 2 е поискало от наследници на Б. Г.а да му заплатят разходи за
ремонт, извършен в имота в периода 1990г.1991г., Е. И. и С.Х.са отказали да ги
заплатят , като са поискали да им се заплати наем за ползването на имота до май
1992г., на 01.02.1993г. страните са се съгласили да нямат претенции една към друга
във връзка с наем и разходи за ремонт.
По
делото е приета жалба от 19.11.1992г. от В.В.Х. до СО, съгласно която Х. се е
оплакала от действия на В.М.Ж. от октомври 1992г., представляващи разбиване на
плочата между магазина и мазето под него, което било на Х., а и зазидал вратата
му.
По
делото е приета жалба от ищците, от Е.Т.и
от В. Т.ска от 02.12.2004г. до РДНСК-С., с която са се оплакали от действия на
ответника, представляващи завземане на част от мазетата им и присъединяването
им към магазина , незаконно преустройство на същия.
Разпитан
по делото св. Е. И. е заявила, че е
продала през 2004г. на ищеца К. ***,
заедно с прилежащите му мазе и таван. Посочила е, че мазето се намира в
приземния етаж в дъното до калканна стена с изглед към двора, имало врата и
било обособено като мазе, площта му била около 25кв.м., ползвали го заедно със
съседа й Х., свидетелят ползвала около 11-12кв.м. от него, оставяла стари вещи,
нафта. Заявила е, че ответникът Ж. присвоил това мазе, махнал дървената врата
на мазето и започнал да го ползва, затова имали спорове за него, подавали
оплаквания в общината, в полицията, но те не им помогнали. От нанасянето на
ответника Ж. в кооперацията – имал апартамент там, свидетелят не можела да ползва това мазе, в края на
2003г. след пожара била говорила с него, от 1999г. той живеел в Америка, но
периодично се прибирал в България. Заявила е, че съседи на мазето й са : на
втория етаж държавни жилища, а от другата страна били мазетата на фурната. Пред
мазето били мазетата на фурната и общински мазета. Тези мазета на фурната били
от лявата страна на улицата и така ако застане с гръб към стълбището тези
мазета оставали отляво. Жалби срещу поведението на Ж. подавала както свидетеля,
така и В.Х., която била майка на ищеца А.Х., целият блок, но нямало резултат.
Говорила с Ж. във връзка с мазето, защото искала да продава имота, но той все
бил зает.
Разпитан
по делото св. Р.М.е заявил, че с
ответника Ж. са състуденти, знаел че той има магазин в къщата, негова била и
къщата в задната част на двора. Знаел какво представлява магазина, това било
магазин на три нива, мазето било в
приземната част. Посочил е, че през 1991-1992г. ответникът сключил предварителен
договор с двете страни, огледали имота и това било описано в договора. Заявил
е, че не е влизал в мазето при сключването на договора и огледа, защото тогава
там имало вещи на стария собственик, но свидетелят бил участвал при
разчистването на вещите, не можело да се влезе в мазето заради вещите, наели
бригада да разчисти. Посочил е, че през 1993г. започнало преустройство и от тогава магазинът се ползва за офис и за
магазин в момента се отдава под наем, не знаел някой да е предявявал претенции
за този имот пред ответника Ж., той живеел в чужбина, не знаел Е. И. и Х. да са
предявявали претенции за мазетата, не знаел какви отношения са имали след
2003г. Заявил е, че в мазетата имало няколко клетки, не знаел дали те са
станали една клетка. Мазето било точно под магазина, в него имало преустройство
и за разчистването на това мазе били извикали бригада. Не бил влизал в това
мазе.
Разпитан
по делото св. В.И. е заявил, че през
1980г. често посещавал имота на ул. „Я.С.” № 14, ходел на гости на внучката на В.
Т.ска, през 1992г. станал адвокат и от 1993г. бил в течение на семейните им
дела, продължил да посещава сградата. През 1980г. поне два пъти с компания слизал в сутерена,
защото там В. криела книги и ги продавали на антиквариат, мазето на В. било
първото непосредствено до стълбите, другите две мазета до него В. казала, че са
на съседите от втория и третия етаж, В.
му била казала през 2000г. че ответникът тогава искал да купи третото мазе,
което е най-в дъното, откъм бившите фурна и месалня. След 1993г. не бил слизал
в сутерена и не знаел какво е фактическото положение.
Разпитан
по делото св.И.И.е заявил, че е строителен
инженер, познава ответника от 1991г. откогато ответникът ползвал услугите на
свидетеля включително и за магазина на ул. „Я.С.” № 14, за първи път влязъл в
магазина през 1991г., тогава под фурната и месалнята имало мазе към тях, през
1992-1993г. се обособила стълба от кота „0” към мазетата, мазето било едно
общо, до него имало вход откъм двора, не помнел дали за него имало вход откъм
коридора, след 1993г. не бил посещавал магазина.
Разпитан
по делото св. И.С.е заявил, че е
строителен инженер, за първи път видял магазина през 1991г., сутеренната му
част имала два входа: вход от задната
част на двора и от ул. Я.С.. През 1993г.-1994г. свидетелят извършил консултация
за изграждането на специфични стъпала, тогава се правела импорията на
надпартера.
На
въпрос по реда на чл. 114 от ГПК (отм) ответникът е заявил , че е вярно, че от
2002г.-2003г. ползва средното мазе откъм двора, предоставено му за ползване от М.
Р..
По
делото са приети протокол от 04.12.1988г. от ОС на ЕС на бул. „Вл.Заимов”,
декларация, съгласно която съсобствениците на имотите са взели решение сградата
да бъде топлофицирана, като за изграждане на командно помещение на отоплителната инсталация е определено мазе
на сем. Е. и Б.И.и сем. В.Вл. Х., К. и А. Х..
Приети
са разрешение за строеж от 07.10.1992г. , акт за узаконяване от 17.11.1995г.
издадени от СО, район Оборище, съгласно които на ответника е разрешено да
извърши преустройство на магазина, същото е извършено в отклонение от проекта,
но преустройството е узаконено.
По
делото са приети акт за узаконяване от 17.02.1998г., удостоверение за въвеждане
в експлоатация от 28.06.2005г., издадени
от СО, район Оборище съгласно което преустройството на мазе в офис в сграда на
ул. „Я.С.” 14 е узаконено, това избено помещение било собственост на ответника
съгласно протокол за делба от 29.10.1991г., строеж е въведен в експлоатация на
28.06.2005г.
Приети
са проекти от 1992г., 1995г., 1998г.
С
приетото по делото заключение по основаната единична съдебно-техническата
експертиза, изготвено от вещото лице М., вещото лице след запознаване с
документите по делото, проверка в архитектурен отдел при СО, оглед на имота е направило извод, че за сградата има одобрен
на 19.03.1927г. архитектурен проект за
пристройка и надстройка и въз основа на него е издаден позволителен билет №
813/1927г. Този проект сочел, че сградата е била предвидена да бъде изградена със сутерен, партер и три жилищни
етажа, като:
- в сутерена са били предвидени 6бр.
избени помещения, от които само едно било напълно самостоятелно, а останалите
били преходни помежду си.
-на
партера за сградата било предвидено изграждането на фурна, която е свързана с
пещ и месалня, два дюкяна, вестибюл и две стаи, но над месалнята е предвидено
да има второ ниво и затова височината на партера била увеличена от 2,5м. на
2,8м.
-за
трите жилищни етажа по проект било
предвидено да се изградят по един пет-стаен апартамент на всеки етаж.
Вещото лице е посочило, че по този
проект под помещенията: пещ и месалня и
месалня зад него, не били предвидени за
изграждане избени помещения. По протокола опис от 1949г., съставен при
одържавяването на част от сградата, е посочено че мазета има под фурната, под апартамента на партера и
под средния магазин на партера, без
да се сочат площ и граници, както и че прилежащи мазе и таван има и към
апартамент на трети надпартерен етаж без да се сочи площ и граници. Вещото лице
е посочило, че по договорите от 1965г. и 1969г. като отделни самостоятелни
обекти са продадени два апартамента на един и същи етаж – ет. 4, тоест към този
момент апартамента на ет. 4 е бил разделен на два отделни имота и към всеки от
тях е било прилежащо половината от мазето, което било към първоначалния
апартамент на ет. 4 . Вещото лице е посочило, че в представения по делото
проект от 16.12.1988г. се установявало,
че към този момент в сутерена е имало изградени 6бр. мазета, едно от тях в югоизточния ъгъл и с вход откъм общото
помещение в сутерена било предвидено за абонатна станция. Това мазе имало
врата към едно общо голямо мазе, което било разположено непосредствено под
фурната и пещта. На място в момента вещото лице е посочило, че разпределението
в сутерена съответства на проекта от 16.12.1988г., само била премахната вратата
между абонатната станция и общото помещение в сутерена, а мазето в
северозападния ъгъл на сутерена било свързано с мазето, намиращо се под средния
магазин, а нямало врата към стълбищната клетка. В момента на място нямало
изградена абонатна станция. Вещото лице е посочило, че спогодбата от 1991г. за
делба на мазетата сочела две избени помещения, това което било в северозападния ъгъл на сутерена било
поставено в дял на Е.Т.и В.Ж., а това, което било в югозападния ъгъл на сутерена било поставено в дял на ответника Ж..
По предварителния договор от 1991г. площ на помещения съответствала точно на
архитектурния проект и с него на ответника Ж. е поето задължение за продажба източната част от партерния етаж на
сградата. Вещото лице е установило, че през 1992г. бил одобрен проект за
преустройство на част от магазин в сградата и бил издаден позволителен билет №
75/1992г. за същото, изрично било посочено, че този проект е съобразен с
предварителния договор от 1991г. и е предвиждал свързване на магазина чрез
вътрешна стълба с две помещения под магазина, които са разположени в сутерена и
са преходни помежду си, обозначени едното като склад , а в другото е отделена
част за тоалетна. Тези две помещения се намирали непосредствено под
помещенията, които в първоначалния архитектурен проект са обозначени като фурна
и пещ-месалня, тоест мазето под бившата фурна не е обхващало мазето в
югоизточния ъгъл на сутерена. Вещото лице е установило, че въпреки проекта от
1927г. и в отклонение от него, под целия
партерен етаж и в отклонение от одобрения архитектурен проект е бил изграден
сутерен с общо 6 бр. избени
помещения, три от тях били към всеки от апартаментите на жилищните етажа, едно
било към фурната, едно към магазина и едно към партерния апартамент. В последствие
само две мазета останали прилежащи към апартаментите на жилищните етажи-мазето
в югоизточния ъгъл на сутерена и съседното му мазе, което е средното мазе, разположено
на юг-откъм двора. Под фурната имало мазе, прилежащо към нея, под средния
магазин имало мазе, прилежащо към него, двете мазета в северозападния ъгъл били
на Тодорвска, Т.а и Ж. по спогодбата от 1991г. Така от двете мазета, останали
към апартаментите едното се ползвало от сем. Р. и това било средното мазе,
разположено откъм двора.За апартаменти на четвъртия етаж оставало само мазето,
което е в югоизточния ъгъл на сутерена и
то било зад мазето, прилежащо към фурната и пещта. Посочило е, че със спогодбата от 1994г. на ответника
се били поставили в дял избеното помещение към фурната, но и избеното помещение
в югоизточния ъгъл на сутерена и то било
зад мазето, прилежащо към фурната и пещта, като е прието че това мазе е
част от подземно ниво на магазина с площ от около 60кв.м. Вещото лице е
установило, че на 23.10. 1995г. на основание на чл. 162 от ЗТСУ е одобрен
архитектурен проект за заснемане за узаконяване на бар на ул. „********, което
означавало, че изпълнено на място преустройство било в отклонение от проекта от
1992г.. При сравнение на проектите от 1992г. и от 1995г. се установявало, че към
магазините е приобщено мазето в югоизточния ъгъл на сутерена, находящо се
непосредствено под месалнята, това мазе не било част от магазина по проекта от
1992г. Вещото лице е посочило, че одобрен архитектурен проект имало и от
17.02.1998г. и той бил за преустройство на избеното помещение, поставено в дял
на ответника с делбата от 1991г.-мазето
в югозападния ъгъл, за него било преустройството в офис. Вещото лице е
посочило, че описаното мазе по нотариалния акт от 2004г. е некоректно описано в
частта за границата от изток, тази граница не била складово помещение,а била
калкан на сграда, това всъщност било мазето
в югоизточния ъгъл на сутерена, находящо се зад мазето към бившите фурна и
пещ. Мазе с граници, описани в нотариалния акт от 2004г., така както са
посочени не съществувало по проектите. В момента на огледа вещото лице е
установило, че в партерния етаж са разположени два магазина, този в източната
част бил на ответника и се състоял от три нива: подземно, разположено в
сутерена на сградата; приземно, разположено в партерния етаж на сградата;
галерия, разположена над част от приземното ниво и това съответства изцяло на
проекта от 1995г. В сутерена на сградата в момента били мазето на сем. Р.,
общото помещение, които са разположени под втория магазин и офис, собственост
на ответника, офисът бил изпълнен съобразно проекта от 1998г. Вещото лице е
посочило, че мазето, описано в документите за собственост на ищците, е мазето, което и принадлежало на апартамента
на ет. 4 от сградата, то е част от подземното ниво на магазина, предмет на иска
за делба. Към момента за това мазе няма достъп откъм стълбищната клетка,
съществуващия вход е зазидан, входът в момента е от запад. Това мазе било с
площ от 23,47кв.м., то е общо 15,86% ид.ч. от съществуващия в момента магазин,
предмет на иска за делба, така ищцитеК.биха имали 7,93% ид.ч. от този магазин,
ищецът Х. също би имал 7,93% ид.ч. от процесния магазин.
По
делото е прието заключение по
допълнителна съдебно техническа експертиза, изготвено от вещото лице Т., с
което вещото лице след запознаване с документи по делото и оглед на място ,
справки в СО е направило извод, че по проекта от 1927г. не са били предвидени
мазета под пещ и месалня зад нея, но при одържавяването на имоти в сградата
през 1949г. мазе под тях е описано без да се уточняват границите и площта им. В
проекта от 1988г. е посочено че има 6 бр. мазета, едно от тях е общо мазе,
намиращо се под фурната и пещта. Отделно в този проект от 1988г. е отразено
мазе в югоизточния ъгъл на сутерена, което е било предвидено за абонатна
станция, то било към вътрешния двор с вход от общото помещение (коридор в
сутерена) и с врата към мазето, което е под фурната и пещта. На място вещото
лице е установило, че това мазе, което е било предвидено за абонатна станция, в
момента е със зазидана врата към общото помещение (коридор), премахната е вратата му към мазето под фурната и пещта,
двете мазета- това за абонатна станция и това под фурната и пещта, са едно
помещение с предназначение склад.
По плана от 1992г. с вътрешна стълба е предвиден достъп от магазина до две
преходни помещения в сутерена – едното с предназначение склад , а другото с предназначение за санитарен възел и
двете помещения са под фурната и пещта по проекта от 1927г., тоест по този
проект от 1992г. мазето в югоизточния ъгъл не е към магазина. Решението по
делото от 1994г. протокола от съдебното дело от 1994г., нотариалният акт от 1995г. сочели и мазето в югоизточния
ъгъл на сутерена. В проекта - заснемане от 1995г.
се включвало и мазето в югоизточния ъгъл на сутерена като част от подземната
част на магазина. Това мазе в югоизточния ъгъл било описано в нотариалния акт
на ищцитеК.от 2004г., посочената граница на същото от изток била грешка, реално
границата била калкан, а не склад. На място магазин съответствал на проекта от
23.10.1995г. Мазето в югоизточния ъгъл описано в нотариалния акт на ищцитеК.било
с площ от 18,45кв.м. и то било около 12,85% от общата площ на магазина, описан
в исковата молба определени съобразно замервания на площите на място. Абонатна
станция нямало изградена на място.
По
делото е прието заключение по тройна съдебно-техническа експертиза, изготвена
от вещите лица Т., Н. и К. с особено мнение на в.л. Т.. Мнозинството от вещите лица по това
заключение са посочили, че сутеренния етаж на сградата не е изграден съобразно
проекта от 1927г., нито един документ за собственост не сочи кое мазе към кой
апартамент е прилежащо, не може да се установи кое е мазето, прилежащо към
апартаментите на ет. 4 от сградата, собственост на ищците. Особеното мнение на
вещо лице Т. сочи извод, че мазето, предвидено за абонатна станция с проекта от
1988г. съвпада с три граници с мазето по нотариалния акт от 2004г. и това
установявало идентичността им, то е включено в подземната част на магазина.
По
делото е прието заключение по тройна техническа експертиза, изготвена от вещите
лица А., Е. и С., с които вещите лица след запознаване с документи по делото,
оглед на място, са направили извод, че проекта от 1927г. предвижда 6 мазета,
нито едно от тях не е под пещ и месалня, при одържавяването на част от сградата
към ет. 3 са описани прилежащо мазе, мазе е описано че има под месалня и пещ, мазе има под средния
магазин, мазе има и под апартамента на партерен етаж. Посочили са, че мазето,
предвидено през 1988г. за абонатна станция е посочено от ОС на ЕС като
собственост на сем. И. и сем. Х.. Първия документ сочещ площта на подземната
част на магазина бил протокола от 01.03.1994г. по дело на СРС, описващо площ от
60кв.м. Описаната в проекта от 1992г. плътна стена с дебелина от 35см. в южната
част на подземното помещение към магазина в момента не съществува, подземната
част на магазина в момента съответства на проекта от 17.11.1995г. Мазето към
имотите на ищците е това в югоизточния ъгъл на сутерена, то е в югоизточния
ъгъл на подземната част на магазина така, както той е по проекта от 1995г и
това мазе е 12,93% от магазина. Посочили са, че описанието на мазето в
нотариалния акт от 2004г. сочело съсед от изток склад, но това било грешка,
реално от изток съсед бил калкан.
По
делото е прието заключение по основна и допълнителна тройна техническа
експертиза, изготвена от вещите лица Б., Д., К., с което вещите лица след
запознаване с документи по делото и оглед на имота, са направили извод, че на
изток мазето на ищците граничи със склад на фурната, до това мазе се стига през
партерната част на магазина. Подземната част на магазина на ответника от изток
граничел с калкан. Мазето, което е описано в нотариалния акт от 2004г. с три от
посочените си граници съвпада с границите на средното от трите мазета, които са
в южната част на сградата. В момента складовото помещение заема сутерена под
целия магазин – от фасада до фасада. Мазето на сем.Р. по описание съвпадало с мазето
на сем.К.. Посочили са, че не може да се посочи каква е площта на мазето, което
е било изградено под фурната.
Приет
е нотариален акт от 15.03.2012г., съгласно който ищцитеК.са дарили на А.Е.К. ***
заедно с прилежащите му таван и мазе, мазето е с граници: север-коридор,
юг-двор, изток-склладово помещение към бивша фурна, запад-мазе на сем.Р..
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
В конкретния случай постановеното по
делото решение е валидно и в обжалваната
част е допустимо.
По правилността на решението в
обжалваната част:
Предмет
на конститутивния иск за делба е потестативното право да се иска от съсобственик прекратяване на
съсобствеността върху определено имущество. В първа фаза на делбата се
установява съществуването, съдържанието, страните и обектите на съсобствеността,
като в доказателствена тежест на съделителя, предявил иска, е да установи тези обстоятелства. При съдебната делба приложимо е
общото правило за диспозитивното начало в частта за основанието, на което е
възникнала съсобствеността. Съдът изследва възникване на такава само на
въведени от страните основание.
В случая твърденията на ищците са, че
съсобствеността между страните е възникнала на основание на чл. 95, ал. 2 от ЗС
– чрез присъединяване на прилежащото на апартаментите на ет. 4 мазе, към магазина. За да се приеме, че
съсобственост върху магазина е възникнала на това основание, по делото следва да се установи, че чрез
преустройството е създадена нова вещ и връщане в предишното състояние е
невъзможно без да се разруши или съществено увреди магазина. В хипотезата на
чл. 95, ал.2 от ЗС вещта, следва да е създадена в резултат на преустройство и
обединяване на помещения по начин, по който всяко от присъединените помещения е
загубило своето предишно значение и е станало част от новото цяло. Функционално
свързване на помещения, промени свързани с функционалното им предназначение само по себе си не водят до създаване на нова
вещ, поради което и не може да обоснове извод за съсобственост , която да е
възникнала по чл. 95, ал.2 от ЗС. Актът за узаконяването на преустройството
също не може да обоснове извод за възникване на съсобственост. Актът за
узаконяване е административен акт, той представлява заснемане на извършения
строеж, одобряването на проект за него. Този акт нито прехвърля вещни права,
нито създава съсобственост. (В този
смисъл Решение № 40/06.03.2009г. по гр.д.№ 5798/2007г., ВКС, ІІ-ро Г.О.; Решение
№ 471/24.01.2013г. по гр.д.№ 308/2012г. на ВКС, І-во Г.О.; Решение №
6/19.02.2014г. по г.д.№ 4009/2013г. на ВКС, ІІ-ро Г.О.; Решение №
628/05.10.2010г. по гр.д.№ 1684/2009г. на ВКС, І-во Г.О. постатовени по реда на
чл. 290 от ГПК и задължителни за въззивния съдебен състав).
По
делото се установи от приетите по делото неоспорени от страните нотариални
актове, АДС, договори за продажба от 1965г. и от 1969г., че четириетажната
сграда на ул. ********, гр.С. със сутерен, партерен етаж и три жилищни
етажа, е била собственост на Б. В. Г.а,
в последствие същата през 1949г. е била отчуждена по реда на ЗОЕПГНС от 5
физически лица с изключение на първи и втори етаж, апартаментът на ет. 4 е бил
с пет стаи и с прилежащо мазе и таван, след одържавяването му е бил продаден от
държавата като два отделни двустайни апартамента съответно на К.В. през 1969г. и на М. А.Х. през 1965г. ,
през 2004г. наследникът на К.М. е продала апартамента на ищците К., М. Х. и
съпругата му В.Х. са починали, единствен техен наследник е ищецът Х.. При така
установеното съдът приема, че по делото е установено, че ищцитеК.са придобили
на основание на договор за покупко-продажба собствеността върху апартамента в
четириетажна сграда на ул. „********, ет. 4 с площ от 102,68кв.м. , а ищецът Х.
е придобил по наследство от родителите си собствеността върху апартамента в
четириетажна сграда на ул. „********, ет. 4 с площ от 109,37кв.м. Установява се,
че след подаването на исковата молба за делба ищцитеК.са прехвърлили собствеността
върху собствения им апартамент на сина си А.К. с договор за дарение.
Съдът
приема, че от събраните по делото доказателства, заключения по двете единични
експертизи, тройната експертиза, изготвена от вещите лица А., Е. и С., по
делото се установява, че мазето в югоизточния
ъгъл на сутерена, което по проекта от 1988г. е било предвидено за
абонатна станция, е било прилежащо
към апартаментите на ищците. Съдът изцяло кредитира изводите на заключенията на
тези вещи лица в тази част, като верни и
резултат от проследяване на хронологично на всички и документи за собственост,
проекти, описания на имотите в преписките за отчуждаване, проследяване на
съвпаденията на вътрешните и външните стени на приземния и подземния етаж, логически
обосновано, а и подкрепено от прието по
делото неоспорено от страните протокол от ОС на ЕС в сградата проведено с оглед топлоснабдяване на сградата, а и от
показанията на св. И.. Протоколът на ОС на ЕС от 1988г. носи подписи на
праводателите на страните и изрично сочи, че мазето към апартаментите на ет. 4
ще бъде обособено като помещение за абонатна станция. Проектът от 1988г.
установява местоположението на това мазе като такова в югоизточния ъгъл на
сутерена. По делото е установено, че останалите мазета в сутерена са били
прилежащи към други самостоятелни имоти в сградата. Установено е от
отчуждителните актове, че към апартамента на ет. 4 е имало мазе още през 1949г.
При така установеното съдът приема, че по делото е установено, че прилежащото
мазе на апартаментите на ет. 4 е мазето в югоизточния ъгъл на сутерена. Този
извод на съда се подкрепя и от показанията на св. И., които в тази част са
подкрепени от другите доказателства по делото и съдът ги кредитира. Останалите
свидетели не са описали границите на мазето и показанията им не са от естество
да опровергаят извода на съда. Приетите по делото заключения по тройните експертиза,
изготвена от в.л. Б., Д., К. не е имала
за задача да установят кое мазе е било прилежащо на апартамента на ет. 4 и също
не са от естество да опровергаят този извод на съда. Съдът не кредитира основното
мнение по тройната техническа експертиза, изготвено от вещите лица Н. и К. като опровергано от приетите писмени
доказателства и заключения по останалите технически експертизи. Следва да се посочи, че вещите лица са
установили, че описанието на границите на мазето по документи за собственост по
три граници съвпадат с мазето,
предвидено за абонатна станция, а четвърта граница не съвпада, но доколкото
вещото лице М. е посочила, че мазе с граници, посочени в документа за
собственост не съществува, този извод не е опроверган по делото, то съдът
кредитира изводите на вещите лица, че в този документ за собственост четвъртата
граница (посочена като склад) е посочена погрешно.
По
делото се установи от събраните по делото писмени доказателства и заключения по
съдебно-техническите експертизи, които в тази част съдът кредитира като
еднозначни, резултат от изводите на всички вещи лица, запознали се с документи
по делото, документи в СО и НАГ, както и след оглед на място, че процесният
магазин е в източната част на сградата на ул. „Я.С.“№ 14, гр.С. и към момента
се състои от три нива: подземно в
сутерена; приземно на партера; галерия,
разположена над част от приземното ниво, мазето в югоизточния ъгъл на сутерена
е част от подземното ниво на магазина и такова то е по проекта от 23.10.1995г.
за заснемане за узаконяване на строежа.
Установява се , че подземният етаж включва: избено помещение, което е
под фурната и пещта и което е било към магазина още към 1949г; избено помещение
в югоизточния ъгъл. При така установеното съдът приема, че мазето, което е било
прилежащо към апартаментите на ет. 4 е било приобщено към източния магазин в
сградата. Съдът приема, обаче, че това обстоятелство не може да обоснове извод
за възникнала съсобственост между страните върху магазина. Това е така, защото
в случая няма присъединяване на чужда вещ като част от главна вещ, премахването
на което да е невъзможно без съществени увреждания. Мазето е било функционално
свързано с магазина чрез премахване на преградна стена и така достъпа от магазина
до него е станал възможен чрез вътрешната стълба от партера към приземния етаж
и през площта на мазето, което е било прилежащо към магазина. Реално
премахването на преградната стена е премахнало едната от границите на двете
мазета – общата им стена на мазето, прилежащо към апартаментите на ет. 4 и мазето, прилежащото към магазина. Действително,
това е довело до функционално свързване на югоизточното мазе и магазина, но невъзможност
за удобно отделяне на мазето не е установено да съществува. Естеството на
преустройството не предполага такава невъзможност. Актът за узаконяване от
1995г. не може да обоснове друг извод, доколкото той не прехвърля права, не
води до промяна в собствеността. Зазиждането на вратата на мазето, което е
установено по делото, не е от естество
да обоснове извод, че приобщаването на мазето към магазина не е само
функционално, тоест че е необратимо без съществени затруднения. Следва да се
посочи, че в случая предназначението на югоизточното мазе е същото както и
преди преустройството – ползва се за складово помещение, обслужващо индивидуален имот в сградата,
което е в подкрепа на извода на съда, че предпоставки на чл. 95, ал.2 от ЗС не
са установени по делото. Към горното следва да се добави, че в случая
принадлежността – избено помещение, е функционално свързана с главна
вещ-магазин, поради което и не би могло да се обоснове извод, че не може да се
определи коя от тях е главната вещ.
При
така възприето съдът приема, че по делото не е установено съсобственост да е
възникнала между страните на основанието, въведено като предмет на делото от
ищците, ответникът не е въвел друго основание на съсобствеността и такова не е
установено по делото, поради което и иск за делба следва да бъде отхвърлен.
При
този извод на съда безпредметно е съдът да се произнася по възражението на
ответника , че е придобил мазето по давност и на това основание съсобственост
между страните не съществува. Само за пълнота на изложението следва да се
посочи, че по давност може да се придобие принадлежност към апартамент в етажна
собственост, ако владелецът притежава друг самостоятелен обект в сградата и
същевременно това мазе не е единственото складово помещение към обект, за който
закон задължително изисква наличието на складово помещение, отделно това мазе не е единственото складово помещение
в сградата и което се ползва общо от всички съсобственици в ЕС. (В този смисъл Решение
№ 394/22.10.2010г. по гр.д.№ 185/2010г.
на ВКС, ІІ-ро Г.О.; Решение № 81/04.04.2014г. по гр.д.№ 5556/2013г. на ВКС,
І-во Г.О.; ). В случая по делото се установи от нотариалния акт от 1995г.,
проекта от 1995г., делбата от 1994г., че фактически мазето е било завзето от
ответника още към 01.03.1994г., на 05.05.1995г. ответник се е снабдил с
нотариален акт за магазина с площ, включваща и тази на мазето в югоизточния
ъгъл, през октомври 1995г. е узаконено преустройството. Вещите лица са били
категорични в извода си, че в делбения протокол от 1994г. площта на приземния
етаж съответства на площта по проекта за узаконяване от 1995г., който включва
мазето в югоизточния ъгъл, поради което и съдът приема, че към 01.03.1994г.
ответникът е започнал да свои това мазе. В подкрепа на извода на съда е жалбата
на В.Х. от 1992г. , показанията на всички разпитани по делото свидетели,
заявили, че преустройството е започнало през 1992г. В случая мазето е било
завзето от ответника, поради което и презумпцията по чл. 69 от ЗС е приложима,
тя не е опровергана по делото, поради което и съдът приема, че държането на
мазето от ответника е било като на свой имот. Това своене е било явно и
непрекъснато, като доказателства, че 10 години считано от 01.03.1994г. е било смутено по делото не са
ангажирани . Нотариалният акт на ищцитеК.е от април 2004г., жалбата им до РДНСК
е от декември 2014г., тоест след изтичане на 10-годишния период на своене на
мазето от ответника. Показанията на св. И. не са от естество да обосноват
обратен извод. Свидетелят е посочила, че многократно е водела разговори с
ответника да освободи имота, но не е уточнила през кои години са водени тези
разговори, тоест не е установено че е било след 1994г. Отделно, нейните
показания не са подкрепени от други доказателства по делото и доколкото този
свидетел е праводателят на ищците К., тоест заинтересован от изхода на делото,
то съдът приема, че показанията не следва да се кредитират в тази част. По
делото е установено, че в приземния етаж има и други избени помещения, за
апартаментите не е нужно да имат избено помещение, включително и с оглед на
обстоятелство, че в случая за тях има прилежащ таван, поради което и по правило
няма пречка да се придобие процесното мазе по давност. Същевременно, съдът
приема, че приетите по делото доказателства не установяват, че ответникът е бил
собственик на отделен имот в сградата към момента на своене на мазето. Правата
си върху магазина ответникът черпи от прехвърлителна сделка и от спогодба по
съдебна делба, сключени с Е. В. Т.ска и С.М.Х.. Доказателства обаче, че те са
били индивидуални собственици на магазина към момента на прехвърлителната
сделка – решението по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, и делбата от 1994г. по делото не са
ангажирани. Магазинът е имот в сградата на ул. Янка С.“ № 14, която е била
собственост на Б. В. Г.а. В последствие тази къща с изключение на ет.1, и ет.2
са били отчуждени от 5 физически лица-от всеки по 1/5 ид.ч. и на същите по
силата на закона с влизането в сила на ЗВСОНИ собствеността е възстановена в
обема, в който е била отчуждена от тях. Целият магазин не е установено да е
придобит само праводателите на ответника по сделките с Т.ска и М.Х., поради
което и съдът приема, че по делото не е установено ответникът да е придобил
правата, предмет на тези сделки. С оглед на гореизложеното и на това
допълнително основание съдът приема, че съсобственост между страните върху
процесния имот не е възникнала, поради което и иск за делба е неоснователен и
решението на СРС следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че в тежест на въззивниците при равни
квоти (съобразно твърденията им за участието в съсобствеността) следва да се
поставят разноските на въззиваемия и всеки от тях следва да бъде осъден да му
заплати сумата от по 500лв. разноски за адвокат и сумата от по 600лв.разноски
за вещи лица. Действително, чл. 293а от ГПК (отм) е специална по отношение на
чл. 64 от ГПК (отм). Тази специална разпоредба се прилага тогава, когато няма
спор между страните за наличието на съсобственост, за участниците и за квотите
в съсобствеността. Тя се прилага и във втора фаза на делбата, но само пред І-ва
инстанция. Това е така, защото само в тези хипотеза всяка страна ще има
качество на ищец и на ответник по иска за делба. При спор в първа фаза на делба
за наличието на съсобственост, квотите и участниците, както и при обжалване на
решението по извършване на делбата в частта за способа за извършване на
делбата, отговорността за разноски се разпределя по правилото на общата
разпоредба на чл. 64 от ГПК(отм). Това е така, защото в тези хипотези се отрича
правото на делба на насрещната страна, тоест оспорва се правото на насрещна
страна на иск за делба, препятства се реализиране на потестативното й право.
Такова процесуално поведение е типично за общото исково производство, поради
което и няма основание да се приложи специалната разпоредба на чл. 293а от ГПК(отм).
(В този смисъл Определение № 692/29.09.2014г. по гр.д.№ 4283/2014г. на
ВКС, ІІІ-то Г..; Определение № 83/24.04.2014г. по гр.д.№ 948/2012г. на ВКС,
ІІ-ро Г.О на ВКС; т. 9 от ППВС № 7/28.11.1973г. на ВС).
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 01.03.2010г. по гр.д.№ 9073/2008г. на Софийски районен съд, 56-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Е.А.К., ЕГН ********** и М.К.К.,
ЕГН ********** с адрес: *** при условията на съпружеска имуществена общност, да
заплатят на В.М.Ж., ЕГН ********** ***
на основание на чл. 64 от ГПК (1952г., отм) сумата от 1100лв. (хиляда и сто лева, представляващи разноски по делото за
възнаграждение за адвокат и за вещи лица пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА А.М.Х., ЕГН **********
, с адрес: *** да заплати на В.М.Ж., ЕГН ********** с адрес: *** на основание на чл. 64 от ГПК (1952г., отм)
сумата от 1100лв(хиляда и сто лева, представляващи
разноски по делото за възнаграждение за адвокат и за вещи лица пред въззивната
инстанция.
Решение
може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.