М О Т И В И
към решение по НАХД № 265 по описа за 2020 год. на Варненския районен
съд ХХVІІ наказателен състав.
По отношение на обвиняемия Б.М.О., роден на *** ***, българин, български гражданин, начално
образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********, от
Варненска районна прокуратура е внесено мотивирано постановление по реда на
чл.375 от НПК, за извършено от същия деяние по чл. 313, ал.1 от НК, за това че на 04.01.2017 г. в гр. Варна, в
сектор „ПП" ОД МВР - Варна, потвърдил неистина в писмена декларация, която
по силата на закон - чл.160 от ЗДвП, който гласи: „Дубликат за свидетелство за
управление се издава, когато свидетелството е изгубено, откраднато, повредено
или унищожено, за което притежателят подписва декларация", се дава пред
орган на властта - Началник сектор ПП при ОД МВР - Варна за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства - като заявил, че е установил липса на СУМПС
№ ***/25.02.2015 г., тъй като същото е изгубено, а в действителност същото е
било отнето от немските власти за нарушение на немското законодателство за
движение по пътищата.
Предлага се О. да бъде освободен от
наказателна отговорност на основание чл.78”А” от НК и да му бъде наложено
административно наказание.
В съдебното заседание представител на
ВРП не се явява.
В съдебно заседание обв.О. се явява
лично. Признава вината си и изразява съжаление за извършеното.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Обвиняемият Б.М.О. е роден на *** ***. Той е
български гражданин, с начално образование, не е осъждан и притежава ЕГН **********.
През последните години О. живее преимуществено във Федерална Република
Германия, като работи в строителна фирма. Той е правоспособен водач за
категории В, М и АМ, като към 2016г. имал издадено свидетелство за управление
на МПС /СУМПС/ № ***/25.02.2015 г. валидно до 25.02.2025г..
С
влязло в сила Определение на Районен съд Есен - Борбек от 28.09.2016 г.,
компетентните немски власти отнели СУМПС от обв. О. поради нарушение на
немското законодателство за движение по пътищата. Обвиняемият бил санкциониран
с парична глоба и му било наложено наказание „Лишаване от право да управлява
МПС" за периода от 28.09.2016 г. до 27.06.2017 г. за управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта 0.7%о.
Въпреки
че знаел, че СУМПС било отнето от представителите на немските власти, на 04.01.2017
г. обв. О. посетил сградата на Сектор „ПП" при ОД МВР – Варна. Там пред
служител при Сектор „ПП КАТ" ОД МВР - Варна - св. Е.Д. К., обв.О. подал
Декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБДС и по чл. 160 от ЗДВП, заведена в последствие
с peг. № 819000-500/05.01.2017 г., в която декларирал, че е изгубил документа
си за самоличност СУМПС № ***/25.02.2015 г.. След приемане на декларацията, още
същият ден СУМПС било обявено за невалидно. Обв. О. подал и заявление за издаване на дубликат на СУМПС,
което било входирано в Сектор ПП-Варна на 05.01.2017г.. На 09.01.2017 г. на
обв. О. бил издаден дубликат на СУМПС с № *********, връчен на 13.01.2017 г..
На 21.07.2017 г. в Сектор „ПП" ОД
МВР - Варна било получено писмо от ГД „Национална полиция" при МВР -
София, ведно с приложено СУМПС-БГ № ***, издадено на Б.М.О., в което се сочело,
че СУМПС на О. е временно отнето от немските власти, поради забрана за
управление на МПС.
В хода на ДП били изготвени две
графически експертизи /л.14-16 и л.98-100 от ДП/. Видно от техните заключения
положеният подпис в графа „Декларатор" на Декларация за изгубен,
откраднат, повреден или унищожен документ за самоличност е положен от лицето Б.М.О..
Положеният ръкописен текст: „Изгубено свидетелство за МПС" в графа
„Декларирам" в Декларация за изгубен, откраднат, повреден или унищожен
документ за самоличност е изписан както следва: - думата „изгубено" е
положена от лицето Б.М.О.; текста „свидетелство за МПС" не е изписан от
лицето Б.М.О..
От
приложените по делото справки от
Началника на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР-Варна /л. 14, л.17 от СД/
е видно, че Декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБДС и по чл. 160 от ЗДВП е
подадена в Сектор ПП-Варна на 04.01.2017г., като същата е била регистрирана в
деловодството на Сектор ПП-Варна с peг.
№ 819000-500/05.01.2017 г.
По
делото е приобщена справката съдимост за обв. О., от която е видно, че той не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Съдът изцяло кредитира показанията на св.Е.Д.
К., тъй като същите са логични, кореспондират с гласните и писмени
доказателства, кредитирани от съда и съответстват на установената фактическа
обстановка.
Съдът напълно се доверява и на обясненията
на обв.О. депозирани в ДП и в с.з., тъй като те са в унисон с останалите гласни
и писмени доказателства и напълно кореспондират със заключенията на изготвените
и кредитирани от съда две графически експертизи.
Като
компетентни и безпристрастно дадени съдът кредитира и заключенията по
назначените и изготвени по делото графически експертизи.
Съдът изцяло кредитира и приобщените по
делото писмени доказателства, тъй като същите кореспондират с установената по
делото фактическа обстановка, която не се оспорва.
Гореописаната фактическа обстановка се
доказва от събраните по делото
доказателства, а именно – от показанията
на свидетеля Е.Д. К., кредитирани от съда, обясненията на обвиняемия депозирани
в хода на досъдебното и съдебното производство, в които същия добросъвестно
признава вината си, също кредитирани от съда, писмените доказателства –
протоколи за изготвени графически експертизи, заявление за издаване на документ
за самоличност на български гражданин, декларация по чл. 17, ал.1 от ПИБДС и
чл. 160 от ЗДП, СУМПС № ***, издадено на името на обвиняемия, писмо адресирано
до Директора на ОД на МВР Варна, копия от съдебни актове на немските власти,
ведно с превод на български език, справка за нарушител/водач в региона, справка
за съдимост, които в своята съвкупност
очертават идентична фактическа обстановка и сочат, че има извършено
престъпление и че негов автор е обвиняемия.
След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата
на чл. 14 от НПК- поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :
Обв. Б.М.О., роден на *** ***, ЕГН **********
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
313, ал.1 от НК, тъй като на 04.01.2017 г. в гр. Варна, в сектор „ПП"
ОД МВР - Варна, потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на
закон - чл.160 от ЗДвП, който гласи: „Дубликат за свидетелство за управление се
издава, когато свидетелството е изгубено, откраднато, повредено или унищожено,
за което притежателят подписва декларация", се дава пред орган на властта
- Началник сектор ПП при ОД МВР - Варна за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства - като заявил, че е установил липса на СУМПС № ***/25.02.2015 г.,
тъй като същото е изгубено, а в действителност същото е било отнето от немските
власти за нарушение на немското законодателство за движение по пътищата.
За съставомерността на деянието по чл.313, ал.1 от НК
е необходимо деецът да е извършил лъжливо документиране в частен документ в
своя полза, а именно чрез потвърждаване на неистина или затаяване на истина в
писмена декларация, която по силата на закон, указ или Постановление на
Министерски съвет се дава пред орган на властта за удостоверяване на някои
обстоятелства.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано лице.
От
обективна страна деянието по чл.313, ал.1 от НК е осъществено от обв.О. при
форма на изпълнителното деяние-действие и се състои в потвърждаване на неистина
в писмена декларация, а именно, че СУМПС е изгубено. Декларацията за удостоверяване на
това обстоятелство обвиняемият е бил длъжен да даде по силата на чл. 160, ал.1
от ЗДП. Съгласно цитираната разпоредба, в редакцията й към инкриминираната
дата, дубликат на СУМПС или на контролен талон към него се издава когато СУМПС
или КТ е изгубен, откраднат, повреден или унищожен за което притежателят
подписва декларация. Такова задължение се съдържа и в цитираната по-горе норма
на чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи. Следва
да се приеме, че деянието е осъществено в първата предвидена в нормата на чл. 313, ал. 1 НК
форма – потвърждаване на неистина, тъй като с вписването на обстоятелството
"изгубено", обв. е декларирал, че документът, се намира на неизвестно
за него място, съзнавайки, че това му изявление не съответства на обективната
истина. Декларацията е депозирана пред
надлежен орган на власт – служител на Сектор ПП при ОД на МВР Варна. В
конкретната хипотеза с подаване на процесната декларация, чието
авторство не се оспорва от обв., същата се явява депозирана пред орган на власт
по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК. Съгласно цитираната разпоредба "орган на
власт" са органите на държавна власт, органите на държавно управление,
органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с
упражняването на властнически функции, а според чл. 1, ал. 2 от ЗБЛД,
българските лични документи се издават от Министерството на вътрешните работи,
Министерството на външните работи, Министерството на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и Министерството на отбраната,
съобразно предоставената им компетентност по този закон, което установява по
положителен начин и другата обективна предпоставка за съставомерност на
деянието по чл. 313, ал. 1 НК - декларацията да се дава пред орган на власт. Налице е лъжливо документиране в своя полза,
тъй като безспорно по делото е установено, че обвиняемият не е изгубил
свидетелството си за правоуправление, а напротив същото е било иззети от органите
на ФРГ с оглед извършено нарушение на територията на тази страна. В горната
насока са всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни.
От
субективна страна горепосоченото деяние е извършено умишлено, при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като обвиняемият е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици и ги е искал. Умисълът на обвиняемия се извежда
по категоричен начин от неговите действия – няколко месеца след като СУМПС е
бил отнето от властите на ФРГ той отишъл в Сектор ПП Врна и подал заявлението
за издаване на ново СУМПС като посочил, че предходното такова е изгубил.
При индивидуализацията на
наказанието по отношение на обв. Б.О. за извършеното от него престъпление по
чл.313, ал.1 от НК, съдът прецени степента на обществена опасност на
конкретното деяние и данните за личността на извършителя, подбудите за
извършване на деянието и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства от значение за отговорността на обв. констатира
следното:
Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът
отчита самопризнанията на обвиняемия,
чистото му съдебно минало, изразеното съжаление и критично отношение към
извършеното. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установиха.
Като съобрази гореизложеното съдът намира,
че са налице всички кумулативното предвидените в закона предпоставки за
прилагане на задължителната диференцирана процедура по освобождаване на
обвиняемия О. от наказателна отговорност за горепосоченото престъпление, с
налагане на административно наказание по реда чл.78 А от НК- обвиняемият е
пълнолетно лице, предвидената за умишленото престъпление по чл.313, ал.1 от НК
законова санкция е „лишаване от свобода“ до
три години или „глоба“ от сто до триста лева, обв.О.
не осъждан и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл.78”а” от НК , от деянието
му не са причинени имуществени вреди. При горните констатации съдът освободи
обв. Б.О. от наказателна отговорност и му наложи административно наказание
“Глоба”.
Съдът,
съобразявайки посочените по-горе обуславящи отговорността обстоятелства
определи наказанието при наличие на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Като отчете, възрастта на обвиняемия, обстоятелството, че
престира труд като работник в строителството, отсъствието на каквито и да било
данни за други противообществени прояви на територията на Р България, прецени,
че следва да му наложи наказание в минималния размер на предвиденото в
законовия текст на разпоредбата на 78а от НК. Затова му наложи административно наказание „Глоба“ в
размер на 1 000 лв.
С така определеният размер на наказанието
съдът счита, че ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН
и чл.36 от НК – генералната- ще се въздейства предупредително спрямо другите
членове на обществото, и индивидуалната превенция- ще се въздейства възпитателно
и възпиращо спрямо обвиняемия да не върши други престъпления.
Съдът се произнесе по приложеното
по делото веществено доказателство, като на основание чл.112, ал.4 от НПК
постанови СУМПС № ***/25.02.2015 г. да бъде изпратено в Сектор ПП при ОД на МВР – Варна по компетентност, доколкото
към момента обвиняемият разполага с ново СУМПС.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът възложи в тежест на обв. Б.О. направените по делото разноски в размер на
89.77 лв. в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР- Варна.
По
гореизложените съображения, съдът постанови решението си.
СЪДИЯ при ВРС: