№ 386
гр. Русе , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20214520100392 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ищцата СН. ИВ. Ц. твърди, че на 17.11.2017 г. в гр. Русе сключила
договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт" № ********** в
размер на 1000 лв. с ,,Профи Кредит България" ЕООД. С Решение №
260226/12.10.2020 г. по гр.д. № 1268/2020 г. на РРС, потвърдено с Решение №
260104/31.12.2020 г. по т.д. № 472/2020 г. на РОС, процесният договор за
потребителски кредит бил признат за нищожен, на основание чл. 22 от ЗПК
поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. От приложените по делото
вносни бележки от „Алианц банк България" АД и преводни нареждания от
„Юробанк България" АД било видно, че общата сума, постъпила за
погасяване на кредита, била в размер на 2100 лв. и че ищцата е изплатила
напълно чистата стойност на кредита. Счита, че „Профи Кредит България"
ЕООД е получило без правно основание и се е обогатило неоснователно за
нейна сметка със сумата 1100,00 лв. Моли да бъде постановено решение, с
което „Профи Кредит България" ЕООД, гр.София, бъде осъдено да й заплати
сумата 1100,00 лв. - недължимо платена и получена без правно основание по
прогласен за нищожен договор за потребителски кредит „Профи Кредит
Стандарт" № ********** с влязло в сила Решение № 260226/ 12.10.2020 г. по
1
гр.д. № 1268/2020 г. по описа на РС-Русе, ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане и направените
разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор, в който излага
съображения за неоснователност на предявения иск. Моли искът да бъде
отхвърлен, като му се присъдят деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
От приложеното към настоящото производство гр.д.№ 1268/2020 г. по
описа на РС-Русе е видно, че на 17.11.2017 г. между страните е сключен
договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ********** със
следните параметри: сума по кредита – 1000 лв., срок на кредита – 36 месеца,
размер на вноската – 48.80 лв., ГПР – 49.90 %, ГЛП – 41.17 %, дължима сума
по кредита – 1756.80 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги е
предвидено възнаграждение – 1267.20 лв., размер на вноската – 35.20 лв. Така
общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза
на 3024 лв. и общ размер на месечната вноска – 84 лв.
С влязло в сила решение № 260226/12.10.2020 г., постановено по
приложеното дело по описа на РС-Русе, е признато за установено в
отношенията между Снежанка Иванова Ц. и „Профи Кредит България“
ЕООД, че сключеният между тях договор за потребителски кредит №
**********/17.11.2017 г. е нищожен на основание чл.22 от ЗПК, поради
нарушаване на чл.11, ал.1, т.10 от същия закон.
От представените по делото вносни бележки е видно, че в периода
27.12.2017 г. – 16.12.2019 г. ищцата е заплатила по банков път на ответника 25
месечни вноски, всяка от 84 лв. или общо сумата 2100 лв., който факт не се
оспорва от „Профи Кредит България“ ЕООД.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи:
В настоящото производство ищцата претендира връщане от ответника
на сумата 1100 лв., получена от последния без правно основание – по
2
нищожен договор за потребителски кредит.
Характерно за първата хипотеза, уредена от разпоредбата на чл.55 ЗЗД
е, че основанието, което е в състояние да оправдае имущественото
разместване между даващия и получаващия, липсва изначално. Релевантен е
моментът на получаването – към този момент между даващия и получаващия
не е налице валидно задължение-част от съдържанието на валидно
правоотношение, което да бъде погасено чрез даването. Т.е., при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на
едно лице в имуществото на друго.
Няма спор между страните, а и приложените писмени доказателства
установяват по несъмнен начин, че въз основа на сключения между тях
договор за потребителски кредит № **********/17.11.2017 г. ищцата е
получила от ответното дружество кредит в размер на 1000 лв., като до
м.12.2019 г. е върнала 2100 лв. С цитираното по-горе съдебно решение на РС-
Русе е призната нищожността на договора за потребителски кредит, която
нищожност е изначална. Нищожната сделка не поражда целения от страните
по нея правен резултат – не възниква частноправно взаимоотношение, нито се
придобиват субективните права и задължения от неговото съдържание.
Имуществените последици от извършена недействителна сделка се свеждат
до възстановяване на фактическото положение отпреди извършването й. В
този смисъл е както общата норма на чл.34 от ЗЗД, така и специалната на чл.
23 от ЗПК. Последната повелява когато договорът за потребителски кредит
бъде обявен за недействителен, потребителят да върне само чистата стойност
на кредита, но не и лихва или други разходи по него.
Ето защо претенцията на ищцата за връщане на сумата 1100 лв.,
надвнесена над получената по нищожния договор за кредит чиста стойност,
се явява изцяло основателна и като такава следва да бъде уважена.
В отговора на исковата молба ответникът излага съображения за
непротиворечивост на споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги към договора за потребителски кредит с нормата на
чл.10а, ал.2 и 4 от ЗПК.
Доколкото това споразумение е част от обявения за нищожен договор за
3
кредит, съдът намира, че относно неговите клаузи е налице сила на пресъдено
нещо и пререшаването на въпроса досежно неговата законосъобразност е
недопустимо в настоящото производство.
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника са направени от ищцата деловодни разноски. Такива се
претендират в общ размер 400 лв., от които 50 лв. държавна такса и 350 лв.
адв.възнаграждение. Ответникът в отговора на исковата молба прави
възражение за прекомерност на това възнаграждение. Съобразно липсата на
фактическа и правна сложност на спора, на основание чл.78, ал.5 ГПК съдът
намира, че заплатеното от ищцата адв.възнаграждение следва да бъде
редуцирано до минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или до
сумата 307 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“ 49, бл.53Е, вх.В,
да заплати на СН. ИВ. Ц., с ЕГН **********, по банкова сметка в „Юробанк
България“ АД, BIC: BPBIBGSF и IBAN: BG58BPBI79211041559202, сумата
1100 лв. - недължимо платена и получена без правно основание по прогласен
за нищожен договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт" №
********** с влязло в сила Решение № 260226/ 12.10.2020 г. по гр.д. №
1268/2020 г. по описа на РС-Русе, ведно със законната лихва, считано от
27.01.2021 г. до окончателното й изплащане, както и 357 лв. деловодни
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4