Определение по дело №157/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 341 ал.1, във вр. с чл. 250 ал. 5, във вр. с ал.1 т.2 от НПК и се движи по реда на Глава XXI от НПК.

Образувано е по постъпил въззивен протест на РП – К., против Разпореждане № 225/10.06.2015год. на съдията – докладчик по Н.о.х.дело № 408/2015год. по описа на К.районен съд, с което на основание чл. 250 ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по обвинението по чл.343”в”ал.2, във вр.с ал.1 от НК, предявено на подсъдимия С.М.М. от с.Н., общ.К.. В протеста прокурорът от РП – К. е изложил подробни съображения относно неправилността на протестираното разпореждане, като се предлага същото да бъде отменено, и делото да бъде върнато на РС – К. за ново произнасяне по реда на чл.248 ал.2 от НК. В съдебно заседание прокурорът от ОП – К. не поддържа протеста, като моли съда да съобрази ТР №3/2015г. и потвърди атакуваното разпореждане.

Ответникът по протеста – подсъдимия С.М.М.,нередовно призован не се явява, като назначения му служебен защитник - адв.М.Х от АК гр.К., заявява, че разпореждането е правилно и моли съда да го потвърди.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на протестираното разпореждане, с оглед доводите, изложени в протеста и становищата на страните в съдебно заседание, на основание чл. 250 ал.5, във вр. с ал.1 т.1, във вр. с чл.341 ал.1 от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В КРС е бил внесен Обвинителен акт, за престъпление по чл.343”в”ал.2 във вр. с ал.1 от НК, срещу обвиняемия С.М.М. и е било образувано Н.о.х.дело №408/2015год. по описа на КРС.

С протестираното в настоящото производство разпореждане, постановено в разпоредително заседание на 10.06.2015 год. по реда на чл.248 ал.2 от НПК, съдията-докладчик е прекратил на основание чл.250 ал.1 т.1 от НПК наказателното производство. За да постанови прекратяване на наказателното производство, съдията-докладчик е приел следното:

С Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание от 04.06.2015г. на Районна прокуратура- гр. К., било направено предложение обвиняемия С.М.М. да бъде освободен от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание, за това че на 05.04.2012г. около 9.50 часа, в гр. К., на ул. „Г. Ч.“, до ханче „Б.“, в едногодишен срок от наказването му административен ред с Наказателно постановление №3514/12.11.20 Юг., издадено от Началник на група „АНД“ при сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР- гр. Х., влязло в сила на 07.04.2011г. на основание чл.64, б.“б“, вр. с чл.58, ал.1 от ЗАНН, за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, извършил такова деяние- на 05.04.2012г. около 9.50 часа в гр. К., на ул. „Г. Ч.“, до ханче „Б.“, управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „ВАЗ“, модел „2105“, с per. №*, без съответно свидетелство за управление- престъпление по чл.343в, ал.2 вр. с ал.1 от НК.

От събраните в хода на досъдебното производство доказателства било видно, че на 05.04.2012г. бил съставен АУАН №294/05.04.2012г. /бланков № 185009/, на С.М.М., за нарушение по чл.150, чл.147, ал.1 от ЗДвП, за това че на същата дата- 05.04.2012г. около 9.50 часа в гр. К., на ул. „Г. Ч.“, до ханче „Б.“, управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „ВАЗ“, модел „2105“, с per. №*, собственост на Н.Н. М. от гр. К., без да притежава свидетелство за управление на МПС /справка с ОДЧ/, както и че автомобила не е бил представен на задължителен годишен технически преглед в определения срок, видно от знак за ГТП№*********. Със съставянето на този акт, съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН било образувано административнонаказателно производство срещу М. Същото производство било приключило с влязло в сила на 30.01.13г. Наказателно постановление №294/12г. на Началник на РУП към ОД на МВР- К., с което на С.М.М. въз основа на цитирания акт, за нарушение по чл.150 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 120лв. на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП и за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП- административно наказание глоба в размер на 20лв. на основание чл.185, предл.1 от ЗДвП.По делото било приложено и влязло в сила на 07.04.2012г. Наказателно постановление №3514/12.11.2010г., с което на С.М.М., за нарушение по чл.150 от ЗДвП- за управление на МПС без да е правоспособен водач, било наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. Това наказателно постановление било релевантно при ангажиране на наказателната отговорност на М. по чл.343, ал.2 вр. ал.1 от НК.

При тези данни, първоинстанционният съд е приел, че е налице пълно тъждество по отношение на фактите, съдържащи се в АУАН №294/05.04.2012г. /бланков № 185009/, респ. пренесени в Наказателно постановление №294/12г. на Началник на РУП към ОД на МВР- К., с което била реализирана спрямо С.М.М. административнонаказателната му отговорност и фактите, посочени в Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание от 04.06.2015г. на Районна прокуратура- гр. К.. Идентичността касаела както датата, часа, мястото на извършване на нарушението, респ. престъплението, така и самото изпълнително деяние. Това от своя страна било основание да се приеме, че било допуснато нарушение, което попадало в обхвата Ýа чл.4, т. 1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС. Съгласно тази разпоредба никой „не може да бъде съден или наказван от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази държава”. Несъмнено и хипотезата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК не допускала повторно наказване на едно и също лице за същото деяние, като това правило /nе bis in idem/ било въплатено и в разпоредбата на чл.17 от ЗАНН. В случая обаче следвало да се има предвид, че практика на ЕСПЧ недвусмислено сочила, че описаните факти в самия акт имали характер на „наказателно обвинение“, а административната санкция се приравнявала на „осъждане“ по смисъла на чл.4, т. 1 от Протокол №7 към ЕКЗПЧОС. Т.е. реализираната административнонаказателна отговорност спрямо едно лице за конкретно деяние, покриващо признаците на административно нарушение било пречка за санкционирането на същото лице за същото деяние чрез наказателно преследване, независимо, че то покривало и признаците на състав на престъпление по НК. Това било с цел изключване възможността за двойно използване на репресия по отношение на едно и също лице за едни и същи фактически положения, дори да са предвидени различни по вид наказания или да са били засегнати различни обществени отношения. Или, чл.4 от Протокол №7 запретявал наказателно преследване или съденето за второ „престъпление“, ако то произтичало от идентични фактически данни или такива, които са еднакви по същество / решение на Европейския съд по правата на човека по делото Sergey Zolotukhin v. Russia [GC], № 14939, ECHR 2009; решението на този съд от 14.01.2010 година по делото Ц. Ц. срещу България /№ 2/ по жалба № 2376/2003 година/. Съгласно чл. 5 ал. 4 от Конституцията на РБ, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, /какъвто е случая с цитирания протокол № 7 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ратифициран със закон, приет от НС, обн., ДВ, бр. 87/24.10.2000 г. и в сила от същата дата/, са част от вътрешното право и нещо повече- имали примат пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. При това положение следвало да се даде приоритет на международните актове пред задължителните указания дадени от Върховния съд, плод на тълкувателни правомощия на този съд, по време на действие на отменената Конституция от 1971 г.

В настоящия казус на М. било повдигнато обвинение за извършено престъпление, след като за това деяние вече е бил „осъден“ в административното производство, уподобено на „наказателно производство“ съгласно автономния смисъл на този термин в Конвенцията, и това „осъждане“ било влязло в сила. Обстоятелството, че обвинението спрямо М., предмет на настоящото наказателно производство съответствало като съдържание на административното „обвинение“ и обратното, налагало извода, че по същество, фактите за двете правонарушения трябвало да се считат за едни и същи, както с оглед разпоредбата на чл. 24, т. 6 от НПК, така и по смисъла на чл. 4 от протокол 7 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. По този начин съдът е приел, че прокурорът внесъл Постановлението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание от 04.06.2015г. акт срещу С.М. за престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, за същите факти, за които с влязло в сила наказателно постановление, цитирано по- горе последният е бил наказан по реда на ЗАНН, вместо да прекрати наказателното производство срещу него, е действал в противоречие с чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК и по чл. 4 от Протокол 7 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.Поради изложеното,съдът е приел,че наказателното производство спрямо обвиняемия М. за престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, образувано с Постановление за образуване на досъдебно производство от 03.04.2015г. на Районна прокуратура К. било недопустимо и е прекратил наказателното производство.

Настоящият състав намира, че протестираното разпореждане е правилно, обосновано и законосъобразно.Спор по фактическата обстановка по делото няма, като спорния въпрос в случая е дали е нарушен принципът „ ne bis in idem“, според който никой не може да бъде преследван и съден два пъти за едно и също престъпление, и по който имÓше противоречива практика.С Тълкувателно решение №3/22.12.2015год., по Тълкувателно дело №3/2015г.ОСНК сложи край на тази противоречива практика, като изрично прие, че в аспекта на правилото ne bis in idem, отговорът на въпроса дали е допустимо деецът да носи отделно наказателна и административнонаказателна отговорност за деяние, с което се нарушават едновременно наказателна и административнонаказателна норма, логически се предпоставя от застъпеното в практиката на ЕСПЧ становище за понятието "idem" - че сама по себе си разликата в защитения обект не предотвратява действието на принципа. Отправна точка при определянето на тъждеството на деянието е акцентът върху фактите на инкриминираното поведение. Преценката дали се касае до същото деяние се основава само на фактическото му съдържание, без оглед на неговата квалификация и на класификацията му като "престъпление" или "административно нарушение". Щом деянието е едно и също, провеждането на две отделни самостоятелни производства - наказателно и административнонаказателно с наказателен характер по смисъла на Конвенцията - съставлява нарушение на чл. 4 § 1 от Протокол № 7 независимо от обстоятелството, че са засегнати различни обекти на защита. В точка 1.1. от това решение-задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт- се приема,че наказателно производство, образувано срещу лице, по отношение на което за същото деяние е било проведено приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно производство с характер на наказателно производство по смисъла на ЕКПЧ, подлежи на прекратяване на основание чл 4§ 1 от Протокол № 7 по реда на чл.24 ал.1 т.6 от НПК, така както правилно и законосъобразно е постъпил и първоинстанционния съд.

Ето защо, следва атакуваното Разпореждане на съдията-докладчик да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 225/10.06.2015год. на съдията – докладчик по Н.о.х.дело № 408/2015год. по описа на К. районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.