Решение по дело №134/2021 на Районен съд - Сливен

        Р Е Ш Е Н И Е   №   260161

 

                                         гр. Сливен,   26.04.2021 г.

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, І-ви наказателен състав,  в публично заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година в състав:   

                              

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН МАНЧЕВ

 

 

          при секретаря Р. НЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия АНД № 134 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе съобрази следното:

          Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от ПМ „ЛАКИ“ ЕООД, чрез адв. Ст.К. срещу НП № 3 от 14.01.2021 г. на директор на Регионална здравна инспекция - Сливен, с което на основание чл. 209а ал.2 от Закон за здравето, обн. В ДВ бр.70/2004 г. му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв., за нарушение на Т.11 от Заповед РД -01-677/25.11.2020 г. изменена и допълнена със заповед РД-01-718/18.12.2020 г., вр. с чл. 63 ал.4 от Закона за здравето, обн.ДВ бр.70/2004г. Иска НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява.  

В с.з. въззиваемата страна, административно - наказващият орган,  не изпраща представител.

Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 27.12.2020 г. инспектори РЗИ – Сливен, извършили проверка по повод постъпил сигнал на тел.112 за събиране на хора празнуващи в кафе-аператив „Свети Илия“  с адрес: гр. Сливен, ул. Ел. Багряна № 38, стопанисван от жалбоподателя. Било установено, че в 18:00 часа в залата за консумация на обекта са били събрани около 60 човека – по съставен списък от служители на РУ полиция Сливен, двама човека обслужващ персонал и управителя на обекта, който е разрешил посещението на клиенти в кафе – аперитив „Св.Илия“ гр. Сливен.  

За установеното нарушение на жалбоподателя му бил съставен АУАН № 44/27.12.2020 г., с който констатираното било квалифицирано като нарушение  по Т.13 от Заповед РД -01-677/25.11.2020 г. изменена и допълнена със заповед РД-01-718/18.12.2020 г., вр. с чл. 63 ал.4 от Закона за здравето.  Актът бил предявен на жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието му не е направил възражение.

На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 3 от 14.01.2021 г.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът даде вяра на АУАН № 44/27.12.2020 г. и НП № 3 от 14.01.2021 г., кредитира показанията на разпитания по делото акост. Р.П.М. и свидетелите Г.П.Й. и П.И.К..  

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

НП е обосновано, тъй като приетата в него за установена фактическа обстановка се подкрепя със събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. АУАН е съставен при спазване изискванията на чл. 40 и следващите от ЗАНН и съдържа изискуемите по чл. 42 от с. з. реквизити. Административно-наказателната преписка е изпратена на компетентния наказващ орган, който се е произнесъл в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и при спазване на правилата на чл. 52 и следващите от с. з., а НП съдържа всички изброени от Закона реквизити. В административно-наказателното производство не е допуснато незаконосъобразно или неправилно приложение на материалния закон.  Административно наказващия орган след като е преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства, е направил извода, че соченото административно нарушение, неговото авторство, както и вината на нарушителя са доказани.

Настоящият съдебен състав не споделя становището на жалбопод., че в НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които водили до отмяна на НП. В случая нарушението е ясно описано – жалбопод. в качеството си на управител на питейно заведение е разрешил посещение на 60 човека за да празнуват сватба в нарушение на забраната, въведена от МЗ на основание чл. 209а от ЗЗ, съгласно която разпоредба който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с имуществена санкция от 500 до 2000 лв. Самата заповед на МЗ не може да се сочи като нарушена нормативна разпоредба, т. к. тя съставлява ОАА, а не нормативен такъв и по тази причина правилно в АУАН и НП е посочена като нарушена именно тази разпоредба от ЗЗ. Нарушената заповед е първоначалната такава-РД 01 124 от 13.03.2020г., издадена в началото на пандемията, т. к.,  останалите цитирани такива нямат самостоятелно битие, а са част от нея, като допълващи и изменящи я и съдът няма защо да ги сочи. По несъмнен начин е установено нарушение на тази заповед, като е посочено точно в какво се изразява това нарушение и противоправното поведение е установено безспорно от обективна и субективна страна.

Дали въведените мерки са законосъобразни или дори действителни, дали те се споделят като целесъобразни, необходими, правилни, адекватни, своевременни и т. н. от адресатите на въведените с тях забрани и задължения е без значение, след като са въведени с общозадължителен административен акт, който подлежи на изпълнение до момента на изричната му отмяна или оттегляне. Към 27.12.2020 г. процесното задължение е било действащо и неизпълнението му води до нарушаване на посочената правна норма, съдържаща и санкция за неизпълнение.

 Неоснователен е доводът, че жалбоподателят не е осъществил изпълнителното деяние на нарушението по чл. 209а, ал. 2 от ЗЗ, тъй като подопечния му  обект не функционирал като питейно заведение към момента на извършената от  служителите проверка. От показанията на разпитаните здравни инспектори се установява, че в кафе аператива се е празнувало, като имало повече от 60 човека, двама сервитьори и управителя, който в случая е жалбоподателя. Посетителите празнували сватба. Сигналът бил даден на тел 112. На място били изпратени служители на ОД на МВР, инспектори от РЗИ Сливен и служители на ОД безопасност на храните гр. Сливен. Бил направен списък на намиращите се в заведението хора. Така установените обстоятелства опровергават тезата, че по време на проверката обектът не е функционирал като питейно заведение. Освен като опроверган от доказателствата, обсъжданият довод на защитника следва да бъде преценен и като неотносим към въпроса за отговорността на жалбоподателя. Целта на противоепидемичната мярка преустановяване на посещенията в питейни заведения е да ограничи разпространението на заразната болест COVID-19 чрез предотвратяване на посещенията в посочените заведения. Основание за въвеждането на тази мярка е обстоятелството, че посещенията в питейните заведения водят по необходимост до събиране на хора на закрито пространство, които сядат близо един до друг и разговарят помежду си и с персонала, с което създават риск от заразяване с посочената инфекция. Степента на този риск не зависи от обстоятелствата дали посетителите в заведението са заплатили сервираните им напитки или са ги получили безвъзмездно, дали са консумирали алкохолни или безалкохолни напитки, дали се познават и поддържат приятелски отношения със собственика. Ето защо изложените обстоятелства са без значение за съставомерността на деянието от обективна страна. Другото сочено от защитника обстоятелство, – че няколко познати на собственика посетители са се намирали в заведението при заключена входна врата и желаещи да се почерпят без да наемат заведението, – не дава основание да се приеме, че рискът от разпространение на заразното вирусно заболяване е бил изключен или съществено ограничен, доколкото за предаване на инфекцията от заразоносител към незаразен са достатъчни и само двама души. Следователно и това обстоятелство не изключва съставомерността на деянието от обективна страна.

     Настоящият съд намира, че не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. За да е деянието такова, то следва от него  да не са настъпили никакви вредни последици или неговата обществена опасност да е незначителна. Едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на засягане на охраняваните от закона обществени отношения е много ниска. Преценката дали дадено деяние следва да се квалифицира, като маловажно е строго индивидуална. Преценящия орган следва да изхожда освен от накърнените обществени отношения, така също и от личността на дееца, на пострадалия, както и от сферата на самите обществени отношения, които се засягат. Необходимо е да се изследват и начина на извършване на деянието, мотивите и подбудите водили дееца при извършването му, не на последно място и отзвука който деянието има в обществото. В процесния случай извършеното от жалбоподателя не е такова. От жалбата става ясно, че жалбопод. не е  критичен към извършеното от него противоправно деяние, бил е на мястото на нарушението и е позволил тържество на множество хора.

      Ето защо административно-наказващият орган след като се е запознал с фактите и обстоятелствата правилно е вменил във вина нарушението на жалбопод.  

Съдът прие, че при установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно-процесуалните правила. Нарушението е безспорно доказано, а наложеното наказание е неправилно определено.От доказателствата по делото е видно, че нарушението е първо за жалбопод. и АНО е следвало да наложи минимално наказание за допуснатото нарушение- В случая това е имуществена санкция в размер на 500 лв. Съдът следва да измени атакуваното НП, като намали санкцията към минимума.

Мотивиран от посоченото, съдът

 

                                            Р  Е  Ш  И:

   ИЗМЕНЯ НП № 3 от 14.01.2021 г. на Директор Регионална здравна инспекция - Сливен, с което на ПМ „ЛАКИ“ ЕООД, седалище и адрес на управление – гр. Сливен, ж.к. Младост бл.6, вх.Б, ап.9, БУЛСТАТ:*********, представлявано от Панайот Митев Панайотов,  му е наложено административно наказание от ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 /хиляда/ лева, на ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл. 209а ал.2 от Закон за здравето.                

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: