Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 28.05.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на двадесет и шести април две хиляди
и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: ДИМИТРИНА МИНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 294 по описа за 2018 година
и за да се
произнесе, взе предвид
Производството е по установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК
във вр. с чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД, като
производството се разглежда по реда на чл. 422 от ГПК, предявен от „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***,
със законен представител: Н.Н. и Д.Д. – прокуристи, чрез юрк. Ц.С., против
Л.И.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че с Договор за
потребителски заем с номер PLUS-***, сключен на 13.06.2014 „Б.П.П.Ф.“ ЕАД е
отпуснало на ответника заем в размер на 3000.00 лв. и закупуването на
застраховка от 432.00 лв. Дружеството изплатило сумата по заема по начина,
уговорен в договора, като по този начин изпълнило задължението си по договора и
фактическият състав по реалната сделка бил изпълнен. Вследствие на това за
ответника Л.И.Б. възникнало задължението да погаси заема на 36 вноски, всяка в
размер на 211.10 лв., според уговорен между страните погасителен план.
Месечните погасителни вноски съставлявали изплащане на главницата по заема,
ведно с оскъпяването ѝ, съгласно годишния процент на разходите и годишния
лихвен процент, уговорени в договора. Л.И.Б. преустановил плащането на вноските
по кредит номер PLUS-*** на 20.09.2015, като до този момент били платени 14
вноски. Съгласно общите условия по Договора вземането на кредитора ставало
предсрочно изискуемо, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска –
20.10.2015 . От посочената дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целия
му размер, за което ищцовото дружество –кредитор твърди, че изпратило и изрично
уведомление до ответника – длъжник. Л.И.Б. дължал и обезщетение за забава в
размер на 127.72 лв., начислено върху оставащата неизплатена главница по заема,
за периода от 20.10.2015 до 11.12.2017, ведно със законната лихва от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, както и
съдебни разноски по делото.
Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска,
кредитополучателят не изпълнил задължението си. Това принудило кредитора да
изпрати покана за доброволно изпълнение, в която изрично обявил вземането си за
изискуемо и го поканил да го погаси. Поканата била изпратена на адреса, който
бил деклариран в договора, а съгласно чл.10 от същия, всички изявления на
кредитора се считат за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на
адреса, посочен в договора.
Алтернативно ищецът счита всички претенции за дължими, на основание
изтичането и падежирането на последната погасителна вноска по съставения между
страните погасителен план, която била на 20.06.2017 г., т е. към датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, по кредита била изтекла и
последната падежна дата, въз основа на което счита вземането за изискуемо на
посоченото основание.
Заявлението по чл.410 ГПК било депозирано на 21.12.2017 г., по което РС
Карлово образувал ч. гр. д. №1982/2017 г. по описа на съда и на 28.12.2017 г.
издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Със заповедта
било разпоредено на Л.И.Б. да плати на ищцовото дружество – кредитор: сумата
2558.51 лв. (две хиляди петстотин петдесет и осем лева петдесет и една
стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски заем с номер
PLUS-***, сключен на 13.06.2014 г.; сумата 1480,67 лв. (хиляда четиристотин и
осемдесет лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща възнаградителна
лихва за периода от 20.09.2015 г. до 20.06.2017 г.; сумата 127,72 лв. (сто
двадесет и седем лева и седемдесет и две стотинки), представляваща мораторна
лихва за периода от 20.10.2015 г. до 11.12.2017 г.; законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението –21.12.2017 г. до
изплащането на вземането; сумата 83,34 лева, представляваща разноски по делото
за внесена държавна такса; сумата от 50.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.414 от ГПК постъпило
възражение от длъжника и съдът на осн. чл.415, т.1 от ГПК е дал указания на
ищцовото дружество (тогава заявител) да представи доказателства за предявен в
едномесечен срок от съобщението иск срещу нея. Това обуславяло правния интерес
на ищцовото дружество от образуване на настоящото производство..
МОЛИ съда да признае за установено, че ответникът Л.И.Б. с ЕГН **********,
с адрес: *** дължи на „Б.П.П.Ф.“ ЕАД,
ЕИК ******със седалище и адрес на
управление:***, със законен представител: Н.Н. и Д.Д. – прокуристи чрез юрк. Ц.С.:
- сумата 2558.51 лв. (две хиляди петстотин петдесет и осем лева и
петдесет и една стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски
заем с номер PLUS-****, сключен на 13.06.2014 г.;
- сумата 1480,67 лв. (хиляда четиристотин и осемдесет лева и шестдесет и
седем стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.09.2015
г. до 20.06.2017 г.;
- сумата 127,72 лв. (сто двадесет и седем лева и седемдесет и две
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 20.10.2015 г. до
11.12.2017 г.;
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК – 21.12.2017 г., до изплащането на вземането.
Претендират се направените разноски по делото, включително и тези в
заповедното производство.
Ответникът не депозира
отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. В първото по делото съдебно
заседание за него се явява пълномощника му адв. Начева, която оспорва иска.
Моли съда да го отхвърли на основание неспазване
на изискуемата съгласно ч.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит форма на
процесния договор за кредит, а именно – размер на шрифта не по-малък от 12.
Претендира разнооски.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от представения заверен препис, че между страните, е бил сключен договор за потребителски заем с номер PLUS-******от
13.06.2014 г., при който ищцовото дружество е предоставило на ответника паричен
кредит в размер на 3 000 лева и застраховка в размер на 432 лева. Договорен е
срок за погасяването на кредита 36 месеца, като задължението е следвало да бъде
погасено с 36 месечни вноски по 211.10 лева. На 20.09.2015 г. Л.И.Б. е преустановил
плащането на вноските по кредита като към тази дата са били погасени 14 месечни
вноски. На основание чл.5 от договора, вземането на „Б.П.П.Ф.“ ЕАД става
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората месечна вноска – в случая,
съгласно представения погасителен план тази дата е 20.10.2015 г..
Представено е ксерокопие на покана от 08.06.2016 г., с която „Б.П.П.Ф.“
ЕАД уведомява ответника Л.И.Б., че задължението му е станало предсрочно
изискуемо, поради неплащане на две или повече месечни вноски по процесния
договор. В поканата са описани дължимите суми за главница и лихви и се
предупреждава длъжника, че при неплащане кредиторът ще прибегне до съдебното им
събиране.
Представен е препис от товарителница и известие за доставяне на
куриерска фирма „П.Ц.“, от които е видно, че на 12.07.2016 г. на Л.Б., чрез
неговата майка, е връчена горепосочената покана за изпълнение на задължението
по договор за потребителски заем с номер PLUS-******от 13.06.2014 г..
Тъй като това не е било сторено, на 21.12.2017 г. ищцовото дружество е депозирало
в РС Карлово заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. От
приложеното ч. гр. д. 1982/2017 г. по описа на РС Карлово се установява, че на
28.12.2017 г. е издадена заповед №1266 за изпълнение на парично задължение, с
която е разпоредено длъжникът (ответник в настоящото производство) Л.И.Б. да
заплати на кредитора (ищец в настоящото производство) „Б.П.П.Ф.“ ЕАД: сумата
2558.51 лв. (две хиляди петстотин петдесет и осем лева петдесет и една
стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски заем с номер
PLUS-***, сключен на 13.06.2014 г.; сумата 1480,67 лв. (хиляда четиристотин и
осемдесет лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща възнаградителна
лихва за периода от 20.09.2015 г. до 20.06.2017 г.; сумата 127,72 лв. (сто
двадесет и седем лева и седемдесет и две стотинки), представляваща мораторна
лихва за периода от 20.10.2015 г. до 11.12.2017 г.; законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението –21.12.2017 г. до
изплащането на вземането; сумата 83,34 лева, представляваща разноски по делото
за внесена държавна такса; сумата от 50.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение. На 10.01.2018 г. ответникът в настоящото производство и длъжник
в заповедното такова, е депозирал възражение по реда на чл. 414 ГПК, в срока по
закон. На 22.01.2018 г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса,
което сторил, като е ангажирал доказателства за това.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна:
Предявените искове са допустими.
Против издадената заповед за изпълнение е подадено, в срока за това, възражение
от ответната страна, като за ищеца възниква правен интерес от предявяване на
иска за установяване на вземането си по заповедното производство.
По същество исковете са основателни.
В производството по иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД,
доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства е върху ищеца,
претендиращ връщането им. При оспорване на иска, ответникът следва да докаже
възраженията си, като в случая единственото възражение е за размера на шрифта
на сключения договор. Според ответника са нарушени изискванията на чл.10, ал.1
от Закона за потребителския кредит.
Съдът намира възражението на ответната страна за неоснователно. Изискването всички елементи на договора за потребителски кредит да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, е допълнено
в разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК със закона за изменение и допълнение на
ЗПК, обнародван в ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г. Процесният
договор за потребителски заем с номер PLUS-******е сключен на 13.06.2014 г., т.
е. повече от 1 месец преди влизане в
сила на изискването на закона за размера на шрифта. Съгласно § 13 от Преходните
и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за
потребителския кредит (ДВ, бр. 35 от 22.04.2014 г., в сила от 23.07.2014 г.)
„разпоредбите на този закон не се прилагат за договорите за кредит, сключени
преди датата на влизането му в сила, освен по отношение на такси, обезщетения
или неустойки по § 9, т. 3 от този закон“, в което изключение процесният случай
не попада. Поради това съдът намира, че сключеният договор за потребителски
заем с номер PLUS-******напълно отговаря на изискването по чл.10, ал.1 от ЗПК в
редакцията на разпоредбата към датата на сключване на същия.
Не е спорно между страните наличието на облигационни отношения,
възникнали по силата на договора за кредит. Вземането на ищеца произтича от
договор за банков кредит при който предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на
чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции. Фактите, относими към
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, са се осъществили преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането е
изискуемо в заявения размер и е възникнало на предявеното основание. В
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. Когато тя е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от
Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. В случая ищецът е сторил това, за което са представени
писмени доказателства, а и ответникът не оспорва този факт.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира искът по чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД за
основателен и като такъв следва да го уважи изцяло.
Основателен се явява и искът за договорна лихва с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД и също следва да бъде уважен.
Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, длъжникът, който изпадне в забава дължи
обезщетение за забавено плащане, считано от деня на забавата. Акцесорното право
на обезщетение за забавено плащане е в зависимост от уважаването на главния
иск, поради което и този иск следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца следва
да присъдят и сторените в исковото и заповедното производство деловодни разноски,
възлизащи на общо на 361.57 лева за платени държавни такси и юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен по реда на
чл.422 от ГПК от „Б.П.П.Ф.“
ЕАД, ЕИК ******със седалище и
адрес на управление:***, със законен представител: Н.Н. и Д.Д. – прокуристи,
чрез юрк. Ц.С. против Л.И.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, че Л.И.Б. дължи на „Б.П.П.Ф.“
ЕАД:
- сумата 2558.51 лв. (две хиляди петстотин петдесет и осем лева и
петдесет и една стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски
заем с номер PLUS-***, сключен на 13.06.2014 г.;
- сумата 1480,67 лв. (хиляда четиристотин и осемдесет лева и шестдесет и
седем стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.09.2015
г. до 20.06.2017 г.;
- сумата 127,72 лв. (сто двадесет и седем лева и седемдесет и две
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 20.10.2015 г. до
11.12.2017 г.;
- законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 21.12.2017 г., до изплащането на вземането,
за което вземане е издадена заповед №1266 от 28.12.2017
г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. 1982/2017 г. по описа на РС
Карлово.
ОСЪЖДА Л.И.Б., ЕГН: **********,
с адрес: *** да
заплати на „Б.П.П.Ф.“
ЕАД, ЕИК ******със седалище и
адрес на управление:***, със законен представител: Н.Н. и Д.Д. – прокуристи,
чрез юрк. Ц.С. сумата от общо 361.57 лв. (триста шестдесет и един лева и петдесет и
седем стотинки), за направени разноски в исковото и в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.