РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 21.05.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр.
състав,
в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ П.
при секретаря Дарина Великова като разгледа докладваното от съдията гр. дело
707 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, съобрази:
Ищeца И.В.Н.
твърди, че е работил при ответника –„Ерика-97” ООД гр. Русе по трудово
правоотношение на длъжност „охранител”, с осем часов работен ден. Първоначално
трудовото възнаграждение било договорено в размер на 360 лева месечно.
Трудовото правоотношение било прекратено със заповед № 407 от 18.12.2017г.
Според договореното ищецът следвало да работи при сумарно изчисляване на работното
време. Твърди, че през месец май 2015 година положил 79 часа извънреден труд,
за което му се дължи допълнително възнаграждение в размер на 280,65 лева, която
сума претендира заедно с мораторна лихва в настоящото производство.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че през месец май 2015 година ищецът е
работил редовна смяна при осем часов работен ден и му е заплатено дължимото
трудово възнаграждение в пълен размер.
Предявените искове за заплащане на извънреден труд са с правно основание
чл. 150 във връзка с чл. 262 от КТ.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 04.05.2015г. е сключен трудов договор (л.4) между И.В.Н. и –„Ерика-97”
ООД по силата на който Н. е приел да изпълнява длъжността „Охранител“,
съобразно изисквания посочени в отделна длъжностна характеристика, с трудово
възнаграждение от 360 лева месечно и при работно време 8 часа дневно и 40 часа
седмично. В трудовия договор е включено и съгласие на работника да бъде
преместван на друго работно място и да изпълнява и други трудови дейности по
писмено разпореждане на работодателя. Посочено е, че това съгласие се дава на
основание чл. 119 от КТ.
Със заповед № 407 от 18.12.2017г. на
18.12.2017г. управителят на –„Ерика-97” ООД с която е прекратил трудовото
правоотношение между дружеството и И.В.Н. на основание чл. 328 ал.1 т.3 от КТ.
Спорът между страните е за режима на работа при който е работил ищеца през
месец май 2015 година, съответно времето през което е работил и положил ли е
извънреден труд.
И.В.Н. представя писмен документ озаглавен „МЕСЕЧЕН ГРАФИК, обект „СОД
ПАТРУЛ““, върху който има фирмен знак на
фирма „Ерика“ и печат на –„Ерика-97” ООД (л.6) в който е отразено, че ищеца
заедно с още петима работници са работили на сменен режим през месец май 2015
година. Върху този график няма положен подпис.
Ответникът на свой ред също представя месечен график за работата в който е отразено, че И.В.Н. е работил
редовна смяна (л.20). Този график също е подпечатан, но също така е и подписан
от неговия издател.
По делото е разпитан свидетелят Е.Л. Т., който също е работил в –„Ерика-97”
ООД едновременно с ищеца, включително и през месец май 2015 година. Той твърди,
че работата на охранителите в СОД на при „Ерика-97” ООД винаги е била на смени
при режим- 24 часова смяна, следвана от нощна смяна след, което два дни
почивка. Всички служители са работили при еднакъв режима на работа. В „СОД
ПАТРУЛ“ не е имало охранители, които да работят редовна смяна. Редовни смени
имало само при живата охрана. Свидетелят не помни през месец май 2015 година
кои дни точно е работил ищеца, но е категоричен, че не е работил редовна смяна,
а при посочения сменен режим на работа.
Св. Й. е работила като продавач- консултант в денонощен магазин в гр. Русе
на ул. „Чипровци“ № 25, който магазин е бил охраняван от ответното дружество.
Във връзка с работата си познава ищеца като служител на ответника, за който
твърди, че е работил на смени и че при патрула не е имало редовна смяна.
По делото е изготвена техническа документна експертиза, при която вещото
лице дава заключение, че печатът върху месечния график представен от ищеца,
както и печатът върху графика представен от ответника са идентични с печата на
„Ерика-97” ООД.
По делото е изготвена и съдебноикономическа експертиза, при която вещото
лице дава заключение, че през месец май 2015 година е работил извънредно в
продължение на 79 часа, за което му се дължи трудово възнаграждение в размер на
285,19 лева. Заключението е изготвено при допускането, че ищецът е работил на
смени по графика представен от него (л.6 от делото).
При така събраните доказателства съдът приема за доказано, че ищецът е
работил извънредно съгласно представения от него неподписан график и искът му
следва да се уважи в пълния предявен размер от 280,65 лева със законната лихва.
По спорните въпроси съдът намира следното:
Ищецът представя писмен график, който е неподписан, но носи печата на
дружеството ответник. Спори се както по допустимостта на това доказателства,
така и по неговата доказателствена стойност.
Представения график вън от съмнение представлява документ. Документът има
доказателствено значение в процеса като средство за установяване на изявление
на дадено лице. Подписаният частен документ доказва, че изявлението в него
изхожда от лицето което се сочи за издател- чл. 180 от ГПК. Неподписаният
документ също има своя доказателствена стойност. При него обаче за установяване
на авторството не е приложима презумпцията на чл. 180 ГПК- т.е. не се
предполага че той изхожда от лицето което се сочи за издател, а този факт
подлежи на доказване и тежестта за това пада върху лицето, което иска да се
ползва от документа. Авторството в тази хипотеза може да се доказва с всички доказателствени
средства, ако за конкретния документ няма изрични законови изисквания в
различен смисъл. Спорният документ в случая е подпечатан с печата на
дружеството ответник. Спори се за правното значение и удостоверителното
значение на положения печат, поради което този въпрос ще бъде разгледан по-долу.
В законодателството въпросът за печатите е уреден в Закона за държавния печат и националното знаме на
Република България, (който закон няма отношение към случая) и в Указ
№ 612 от 26.08.1965 г. за печатите. В чл. 1 от посочения указ се сочи, че
печати ползват централните и местните органи на власт и управление, министерствата,
ведомствата, организациите и предприятията на Република България. Съгласно чл.
7 от указа
„Право на
обикновени печати и щемпели имат всички учреждения, предприятия и организации,
представляващи юридическа личност, и техните поделения, което удостоверяват
висшестоящите им ведомства и организации или съответният районен съд.“
Тази уредба е силно остаряла, като е създавана по време на друг вид
обществено устройство и на практика не отразява съвременните обществени
отношения. Дори и остаряла обаче споменатата уредба не дава отговор за
удостоверителното значение на печата. Друга уредба на материята за печатите в
българското право няма- т.е. законът не урежда, какво е правното и удостоверителното
значение на печата на търговските дружества. Съгласно чл. 5 изр. второ от ГПК „При липса
на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и
морала“. Според
настоящият състав на съда в случая следва да се приложи обичаят, като критерии
за удостоверителното значение на печата на търговец. А обичаят е търговците да
поставят печат върху документи за да удостоверят, че тези документи изхождат от
тях. Обичайно държавни институции, (НАП, митници, министерства) изискват от търговците да полагат фирмен
печат на документите към тях, като в самите бланки на институциите има места за
„подпис и печат“ и липсата на печат се приема за липса на реквизит, водещ до
отказ да се приеме документа. На настоящият състав не е известна нормативна
опора на тези изисквания, а в съдебната практика по административни дела се
сочи, че такова нормативно изискване няма (напр. решение Решение № 3237 от
14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8148/2017 г., VII о.). В частния
оборот някои банки, застрахователи и др. изискват от търговците, с които
встъпват правоотношение „подпис и печат“. Самия ответник има обичай, да полага
печат на документите които издава видно от представените от него график и
ведомост за заплати. Предвид изложеното съдът приема, че съществува обичай
търговците да удостоверяват издадените от тях документи с полагане на печат и
ответното дружество се придържа към този обичай. Удостоверителното значение на
фирмения печат е значително по-малко от това на саморъчния подпис, като при
наличие на печат върху един документ при преценката на авторството следва да се
съобразяват и другите събрани по делото доказателства. В случая са събрани
гласни доказателства- свидетелските показания на Емил Лазаров и Евгения
Йосифова. Св. Лазаров е работил в дружеството ответник, включително и през
процесния период, и твърди, че охранителите в отдел „СОД ПАТРУЛ“ са работили
само на смени, като не е имало работещи на редовна смяна. Св. Йосифова е
работила в магазин, охраняван от ответника и потвърждава, че охранителите от
„СОД ПАТРУЛ“ в –„Ерика-97” ООД са работили само на смени, и през месец май 2015
година ищецът също е работил на смени. Преценявайки в съвкупност представения
от ищеца график (подпечатан и неподписан) с показанията на св. Лазаров й
Йосифова съдът приема за установено, че ищецът е работил на смени през месец
май 2015 година и режимът му на работа се установява от представения от него
график, носещ фирмения печат на ответника.
На свой ред ответникът представя график за месец май 2015г. с различно
съдържание, който носи както печата на дружеството така и подпис на
съставителя. Този документ притежава формалната доказателствена сила по чл. 180 ГПК- доказва, че изхожда от –„Ерика-97” ООД- но не доказва верността на
отразеното в него, доколкото документът съдържа изявления изгодни за неговия
издател. Документът е съмнителен и поради факта, че от него излиза, че на 6-ти,
26-ти, 27-ми и 31-ви май в СОД Патрул не е имало служители, които да работят
нощна смяна, а характера на охранителната дейност и свидетелските
показания сочат, че работата е била в
непрекъснат режим.
Неоснователнни са доводите на ответника, че ищецът подписвайки ведомостта
за заплати е удостоверил че не е полагал извънреден труд. Ведомостта за заплати
удостоверява получаването на посочената в нея сума и по никакъв начин не
установява, че това е цялата дължима сума и че липсват остатъчни задължения.
Ако работникът не подпише ведомостта няма да получи и намаления размер на
трудовото си възнаграждение, за това подписът във ведомостта не удостоверява
никакви неизгодни за работника факти извън получаването на посоченото във
ведомостта възнаграждение.
Съдът не споделя и доводът на ответника, че свидетелите не могат да
установят точните дати на които ищецът е работил през нощта и съответно искът не
е категорично доказан. В тази връзка следва да се анализира стандарта на
доказване който може да се изисква от работника в производство като настоящото.
Работникът е по-слабата страна в трудовото правоотношение и не разполага с
механизъм да изиска от работодателя да му представи надлежно оформени документи
за полагания извънреден труд. Житейски достоверно е ищецът да се е доверил на
един график носещ печата на дружеството, предвид широко разпространения обичай
търговците да удостоверяват с печат изходящите от тях документи. Не може да се
очаква свидетели да помнят конкретни дати на които ищецът е работил преди три
години. Режимът на работа обаче е нормално да бъде запомнен и свидетелите именно
това възпроизвеждат- че ищецът е работил на смени. Конкретните смени се
установяват от графика носещ печата на дружеството ответник. Но дори и без този
график, при подкрепящи се свидетелски показания за режима на работа на
ответника, които кореспондират и с характера на охранителната дейност (която
следва да е с непрекъснат режим), то искът е несъмнено доказан по своето
основание. А ако липсват достатъчно категорични доказателства за конкретните
дати на които ищецът е работил, то размерът на дължимата сума следва да се
определи по преценка на съда съобразно чл. 162 от ГПК и размерът на
задължението на ответника би бил приблизително същия.
Ако ищецът наистина е работил на редовна смяна работодателят разполагаше с
възможности да докаже този факт, като разпита работници, работили по същото
време, които принципно да установят, че е имало и охранители работещи на
редовна смяна. Съставителя на
представения от работодателя график би могъл устно да даде потвърди устно и под
страх от наказателна отговорност верността на графика. Съставителят на графика и
съответния ръководител на дейността биха могли да дадат разумно обяснение какво
е наложило всички останали работници да работят при сменен режим на работа, а
само ищеца да работи редовна смяна, обичайно ли е да остават нощни смени, при
които няма нито един охранител в СОД Патрул, както и наистина ли още в началото
на месеца при изготвянето на графика работодателят е заложил, че през четири дни
през месец май 2015 година никой няма да работи нощна смяна. Практиката да се остават нощни смени без
дежурни охранители е достатъчно запомняща се и би могла да се установи и от
служители или собственици на охраняваните обекти. Горните разсъждения относно възможностите за
доказване както от страна на работника така и от страна на работодателя не
променят тежестта на доказване по делото, но са определящи за стандарта на
доказване, който може да се изисква от всяка от страните. Стандарта за
доказване за работника напълно се покрива от кореспондиращите показания на
двама свидетели и подпечатан график с печата на ответното дружество и при
липсата на достатъчно опровергаващи доказателства. Ответникът съответно не
покри стандарта на доказване при опровергаване на ищцовите доказателства и
предвид широките възможности за ангажиране на доказателства изброени по-горе.
Представеният от „Ерика-97” ООД график изхожда от дружеството и не е годен да
докаже с необходимата степен на достоверност никакви изгодни за дружеството
факти, а представената ведомост не удостоверява друго извън получаването на
посочените в нея суми. Представеният от „Ерика-97” ООД график най-вероятно е
съставен за целите на настоящото дело и е възможно да има осъществено
престъпление по чл. 309 от НК, за което би следвало да се сезира прокуратурата.
Предвид изложеното предявеният иск за заплащане на възнаграждение за
извънреден труд следва да се уважи изцяло, а искът за законна лихва следва да
се уважи до изчисления от вещото лице размер от 56,26 лева, а за горницата да
се отхвърли.
На ищецът следва да се присъдят разноски по делото съразмерно на уважената
част от исковете в размер на 280,74 лева, а на ответника следва да се присъдят
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете или 19,26 лева и след
насрещна компенсация на ищца следва да се присъдят 261,48 лева разноски.
Ответникът следва да заплати по сметка на Русенски районен съд държавна
такса в размер на 100 лева и 223,94 лева разноски за вещи лица.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА –„Ерика-97” ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Русе, ул. „Баба Тонка“ № 10 да заплати на И.В.Н., ЕГН **********
с адрес *** сумата 280,65 лева представляваща възнаграждение за 79 часа положен
извънреден труд през месец май 2015 година със законната лихва от 01.02.2018г.
до окончателното изплащане на вземането, законна лихва за периода до 31.01.2018г.
в размер на 56,26 лева и 261,48 лева
разноски след компенсация, като отхвърля
иска за лихва над уважения размер.
ОСЪЖДА –„Ерика-97” ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Русе, ул. „Баба Тонка“ № 10 да заплати по сметка на Русенски районен съд 100 лева държавна
такса, както и 223,94 лева разноски.
Решението може да
се обжалва пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия:
/
П/