Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………….. ……….
2020 година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, ХХХІІ-рисъстав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 15.01.2020 г.със секретар
Мая Вълева, при
участието на прокурор от ВОП, изслуша докладваното от председателя административно дело№ 1040/2019 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр.чл.203
от АПК.
Инициирано е по искова молба от М.Х.Т. ***, ЕГН **********, чрез пълномощник адв.Й.А.-***, срещу ОД на МВР гр.Търговище,
представлявано от старши комисар Николай Ненков, с цена на иска 360 лева.
Претендират се за обезщетяване сторените от ищеца разноски
за адвокатско възнаграждение по НАХД № 185/2015 г. по описа на РС - Търговище, с
решението по което е отменено
издаденото срещу него НП №
14-1292-000970 от 05.01.2015 г. от Началник сектор при ОД на МВР-Търговище.
В
исковата молба са
изложени обстоятелства, от които е видно, че по цитираното НАХД №185/2015г. по
описа на ТРС ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. по
договор за правна защита и съдействие №********** от 26.02.2015 г. Същият не е приложен
в кориците на цитираното
дело. Претендират за обезщетяване разноски са в размер на 360лв. Формиран е петитум с искане съдът да
осъди ответника за заплати претендираното
в същия размер обезщетение. Претендира се и присъждане на разноски по
настоящото дело.
Ответникът, в представен по делото писмен отговор, чрез
процесуалния си представител оспорва иска,
счита го за неоснователен и недоказан, тъй като не е доказана по безспорен начин
настъпилата за ищеца вреда от незаконосъобразно издаденото срещу него
наказателно постановление. Обосновава
тази си теза с обстоятелството, че по
цитираното НАХД № 185/2015 г. на РС
Търговище е представено единствено адвокатско пълномощно, същото не съдържа
данни за уговорено и платено адвокатско възнаграждение, а договор за правна
защита и съдействие по чл. 36, ал.2 от ЗАдв не е представян в рамките на съдебното
производство пред РС Търговище.
Ответникът счита, че
с представения едва в настоящото
съдебно производство договор за осъществена правна защита и съдействие по НАХД
№ 185/2015 г. пред РС Търговище не се доказва действителното плащане на
адвокатския хонорар от страна на ищеца, не приема като следствие от това настъпването на реално причинена за него
щета.
Моли съда да отхвърли така предявения
срещу него иск като неоснователен и
недоказан. Формирано е алтернативно искане в случай, че искът е
приет от съда за основателен, то
обезщетението да се присъди в размер на
50 лв. съобразно чл. 6, ал.5 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г.
Представителят на ВОП намира
исковата претенция за неоснователна и недоказана, моли съда да я отхвърли..
Съдът като съобрази доводите и възраженията
на страните с данните и доказателствата по делото и с относимата за случая
правна уредба прие следното:
Предявеният
иск е допустим, разгледан по същество е и ОСНОВАТЕЛЕН.
По фактите:
С Решение № 110/16.04.2019 г., постановено по НАХД №
185/2015 г. от ХІІІ-ти състав на РС гр. Търговище, е отменено НП №14-1292-000970/05.01.2015 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР гр.Търговище, с което на основание чл. 182,ал.2, т.2 от ЗДвП на ищеца е наложено административно
наказани глоба в размер от 50 лв.
В производството пред РС гр. Търговище ищецът е ползвал правна защита и
съдействие от адвокат, видно от
приложеното по НЕАХД № 185/2015 г. пълномощно.
Видно от договор за правна защита
и съдействие №********** от 26.02.2015 г., представляваният М.Х.Т. (ищецът) е
платил договореното възнаграждение в
размер от 300 лв. в брой на същата
дата.
Този факт беше потвърден и от
изявленията на ищеца, направени в открито съдебно заседание на 09.10.2019 г.
Договорът не се съдържа в
кориците на НАХД № 185/2015 г. по описа на ТРС,
представено е заверено за вярност с оригинала копие ведно с исковата молба, инициирала настоящото
дело, както и неговия оригинаел – л. 49
от делото.
Съдът изиска представянето на
цитирания договор в оригинал, целият кочан, част от който е, както и цветни
копия, заверени за вярност на договорите за правна защита и съдействие от хронологичната поредица на същия кочан,
извърши съпоставка на копията с оригиналите в открито съдебно заседание в
присъствие на ищеца и участващия по делото прокурор от ВОП.
Не се установиха данни, сочещи на антидатиране
на процесния договор – спазена е поредността
на номерата и датирането на договорите, предхождащи и
следващи процесния с № **********.
Фактът, че този договор не е
представен в хода на съдебното
производство пред РС Търговище намира своето обяснение в действалата редакция
на чл. 63 от ЗАНН, преди изменението и допълнението и с ДВ бр. 94/29.11.2019 г.
, която не предвиждаше присъждане на
сторените от страните разноски по реда
на АПК.
По правото:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ.
Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на
администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните
елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно, предвид чл.
203, ал. 2 от АПК: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и
настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на
посоченият фактически състав не може да бъде ангажирана отговорността на
държавата на основание чл. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за
кумулативното наличие на тези три елемента е възложена изцяло на ищеца, търсещ
обезвреда.
Съгласно Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19 май 2015
г., по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на
Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, дейността по
административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на
администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод
на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на
независимост и самостоятелност на решаването.
Свързана е със защитата на реда в областта на държавното
управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и
наказания и представлява санкционираща управленска дейност.
Наказателното постановление, като резултат от
упражнената дейност по административно наказване, също представлява по
естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки
това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на
извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване
не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително
като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по
реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на
правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват.
Независимо, че наказателното
постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган,
представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателно правни
последици, е правен резултат от административна дейност по осъществяване на
една от формите на юридическа отговорност. Неговото издаване е последица от
изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно
наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на
административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност.
От друга
страна в настоящия случай, до въведеното
с ДВ бр. 94/29.11.2019 г. допълнение на
ЗАНН – чл. 63, ал.2 (нова) законодателят не
предвиждаше ред за
присъждане на разноски в производствата по този закон. Доколкото искът по чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразен
електронен фиш, действия или бездействия в рамките на административно
наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в
производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.
Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2 по описа за 2016 г.
на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища
искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от същия закон.
Сторените във въззивния
процес съдебни разноски не са
подлежали на присъждане в рамките на това производство, поради което за жалбоподателя
не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.
Събраните по
делото доказателства установяват по
безспорен начин, че с фактическото плащане на уговорения адвокатски
хонорар от 300(триста) лв.,за ищеца са
настъпили имуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от
издаденото наказателно постановление, отменено от компетентния съд като
незаконосъобразно.
Това предпоставя реализирането на отговорността на Държавата на основание
чл. 1 от ЗОДОВ.
Предвид изложеното съдът намира иска освен за
основателен и за доказан и следва да го
уважи, но до действително доказания му
размер от 300 лв. В останалата си част над този размер – до претендираните 360 лв. искът е недоказан и
следва да се отхвърли.
Предвид приетия по спора краен правен резултат и
своевременно направеното от процесуални представител на ищеца искане за
присъждане на разноски по настоящото дело,
съдът го намира за основателно и доказано – нае л. 15 от делото е представен договор за правна защита и съдействие, от
който е видно плащането на адвокатско възнаграждение в размер от 360 лв., внесена е и държавна такса от 10 лв., сторени
са и 10.83 лв. деловодни разноски.
Мотивиран от горното основание чл. 203 от АПК
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОД на МВР
Търговище да заплати на М.Х.Т. ***, ЕГН **********, сумата от 300 лв.
(триста лв.) , представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди
по НАХД № 185/2015 г. по описа на
РС- гр.Търговище ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на М.Х.Т. ***, ЕГН ********** в
останалата претендирана част над 300 лв.
(триста лв.).
ОСЪЖДА ОД на МВР Търговище да заплати на М.Х.Т. ***, ЕГН **********,
сумата от 380.83 лв. (триста и осемдесет
лв. осемдесет и три ст.) ,
представляваща сторените по настоящото дело разноски.
Решението подлежи на обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14–дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА