РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1258
21.06.2021г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив,
петнадесети състав, в публично заседание на седемнадесети юни, две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г..
Като разгледа
докладваното АД № 850 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс / Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./
Образувано е по жалба на И.В.И., с
ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат А., против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №21-0438-000059 от 23.02.2021г.
на ВПД Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ
03 Пловдив, с която на основание чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят намира оспорения акт за
неправилен и незаконосъобразен. Посочва, че оспорената заповед не е мотивирана
и не е конкретизирано конкретното нарушение като има разминаване в посоченото в
АУАН и в заповедта. Не са представени доказателства за спазване на Инструкцията
за работа с използваното техническо средство Дрегер Drug test
5000, както и преминал ли е използвалия го задължително обучение за работа с
него. Излагат се още подробни съображения.
Претендира
отмяната на оспорения административен акт и разноските по делото.
Ответникът по жалбата – ВПД Началник РУ към
ОДМВР Пловдив, Трето РУ Пловдив, в писмено становище от 26.04.2021г., чрез
процесуален представител- гл. юрисконсулт Пенкова, намира жалбата за
неоснователна. Претендира отхвърляне на жалбата и юрисконсултско
възнаграждение.
Пловдивският
административен съд, в настоящия състав, намира, че жалбата е подадена в срок и
от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, ето защо е
допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна поради
следните съображения:
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
- принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в
правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Заповедта е издадена от
материално и териториално компетентния орган съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и
Заповед № 317з-391 от 06.02.2017г. Директора на ОДМВР-Пловдив и Заповед №
8121К-3205 от 12.02.2021г. на Министъра на МВР /л. 34 по делото/.
Съдът намира, че заповедта е
издадена в установената от закона форма, съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл.
59 от АПК.
Установи се, че процесната
заповед отговаря на всички изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК - съдържа
наименование на органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта,
фактически и правни основания за издаването на ИАА, които с оглед предмета на
заповедта за налагане на ПАМ не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и
разпоредителна част, а също и реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК.
Следва да се отбележи, че мотивите на заповедта могат да се излагат и отделно в
самата административна преписка /каквато е константната съдебна практика/,
поради което и при наличие на посочване в заповедта на АУАН с №АА889265 от
23.02.2021г., който представлява част от административната преписка,
констатациите в същата, включително – талон за изследване, в който е посочено
„отказва проба“ /на л. 24 от делото/, също част от административната преписка,
съставляват и мотиви на заповедта.
В обстоятелствената част на
оспорената заповед е описано следното: на 23.02.2021г., около 02:20 часа, в гр.
Пловдив, на ул. „Победа“ №63, в посока север-юг, лицето И.В.И. като водач на МПС Мерцедес ЦЛК компресор, с рег. № ***,
собственост на Г.И.Д.с ЕГН **********, отказва да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Drug test 5000 с
№ АRКF-0023. Издаден талон за медицинско
изследване № 089817. Извършва нарушение на чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
Съдът намира, че оспорената заповед отговаря
на всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2
от АПК.
По отношение на изискването на
чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на
административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено
такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се
установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Обстоятелството,
че в АУАН е посочена за нарушена нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП не променя
изводите на съда, тъй като в случая се разглежда оспореният ИАА- ЗПАМ, а не
съответствието на АУАН с издаденото Наказателно постановление по реда на ЗАНН.
При това в АУАН изрично е изписано, че И.И. отказва да бъде изпробван за употреба
на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Drug test 5000
с № АRКF-0023. Тази фактическа обстановка е описана и в мотивите на оспорената
заповед.
Съдът служебно извърши проверка и за
наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК, като констатира, че обжалваната
заповед съответства на материалния закон.
Видно
от всички писмени доказателства: АУАН № АА889265 от 23.02.2021г., талон за
изследване, установява се фактическият състав на чл. 171, т. 1, б. "б"
от ЗДвП.
При
това положение констатациите в АУАН и талон за изследване следва да бъдат кредитирани.
Съдът
приема за установено, че И.В.И. е извършил нарушението, установено и описано с
коментирания АУАН и вмотивната част на оспорената заповед.
Съгласно чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки:1. временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач: който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи.
Следва да се посочи, че в
конкретния казус основанието на чл.146 т.5 от АПК - противоречие с целта на
закона, е изключено като отменително основание на оспорената заповед, поради
факта, че тя е издадена от административния орган в условията на обвързана компетентност.
При наличието на предвидените в
закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на
избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание, тоест той действа при
условията на обвързана компетентност.
След като
жалбоподателят управлява МПС Мерцедес ЦЛК 200 компресор, с рег. № *** и
отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техните
аналози с техническо средство Drug test 5000 с № АRКF-0023. Не изпълнява
предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, то административният орган
не само е имал право, но и задължение да издаде заповед за прилагане на
предвидената в чл.171, т.1, б.“б“от ЗДвП принудителна административна мярка,
доколкото нормата е императивна и административният орган действа в условията
на задължителна администрация. Т.е. преценката и мотивите за прилагане на
принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата
правна норма. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в заглавната част на
обжалвания административен акт е посочено изрично, че се касае за Заповед за
налагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.1,б.“б“ от ЗДвП,
т.е. посочен е и нормативният акт, послужил за правно основание за издаването
й. В диспозитивната част на заповедта е изписано също, че се налага санкция по
цитираната разпоредба. При установената фактическа обстановка по конкретния
казус /отказ за извършване на проверка с техническо средство, като само този
отказ е достатъчно основание за издаване на процесната заповед, тъй като
отказът да се дадат биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване е посочен с алтернативния съюз „или“ в цитираната
по-горе правна норма.
Извършено е коментираното по-горе
нарушение и обстоятелството, че жалбоподателят е употребявал медикаменти, които
биха се отразили негативно при теста, е ирелевантно за настоящия правен спор.
При извършеното правонарушение
водачът на МПС, следва да понесе санкцията-временно отнеманена свидетелство за
управление на МПС.
С прилагането на ПАМ се изпълнява
целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП, а именно да се осигури
безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните
нарушения от водача, управлявал пътно превозно средство.
ПАМ се налагат независимо от наложеното
административно наказание, както и независимо от реализирането на наказателната
отговорност, като не представлява административно наказание съгласно легалната
дефиниция на чл. 13 от ЗАНН. Различен е характерът на ПАМ /като ИАА/ с този на
наказателните постановления, като различен е и редът за тяхното обжалване.
По изложените съображения, следва да се
приеме, че законосъобразно административният орган е наложил на жалбоподателя
оспорената принудителна административна мярка, поради което подадената жалба,
като неоснователна, ще следва да бъде отхвърлена.
При посочения изход на спора, на
основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 78,
ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и
чл. 24 от Наредбата за правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06 г./, на
ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв., дължими от жалбоподателя.
Воден от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ХV състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.В.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №21-0438-000059 от 23.02.2021г. на
ВПД Началник РУ към ОДМВР Пловдив, Трето
РУ-Пловдив.
ОСЪЖДА И.В.И.,
с ЕГН **********, да
заплати в полза на ОД на МВР-Пловдив сумата в размер на 100лв. /сто лева/.
Решението е окончателно.
Административен
съдия: /п/