Решение по дело №85/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Д. З. И. от [населено място], [област], чрез адв. К. С. от АК – Русе, срещу Решение № 16 от 06.03.2024 год., постановено по АНД № 269/2023 год. по описа на районен съд – Кубрат. С него съдът е изменил НП № 23-0290-000270 от 07.07.2023 год. на началник група в РУ Кубрат при ОДМВР – Разград, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл.175, ал.1, т. 4 ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 103 ЗДвП, като е преквалифицирал нарушението, за което е наказан жалбоподателя за такова по чл. 104 от ЗДвП. В останалата част съдът е потвърдил наказателното постановление.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необосновано. Излагат се подробни доводи, че районният съд неправилно е преквалифицирал деянието, тъй като е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. С новото обвинение съдът е въвел нови фактически обстоятелства свързани с деянието, които не са вменени на наказаното лице с АУАН и с НП. На следващо място твърди, че за нарушението на чл. 104, ал. 1 от ЗДвП има специална санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 1, т. 6 от ЗДвП и не е приложима разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от същия закон. Касационният жалбоподател иска съдът да отмени решението на районния съд и реши спора по същество като отмени наказателното постановление, както и да присъди сторените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – началник група в РУ – Кубрат при ОДМВР – Разград в съпроводителното писмо и чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт М., оспорва жалбата като неоснователна и иска съдът да остави в сила решението на районния съд. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Разград дава становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното въззивно решение.

Административен съд – Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима. С оглед разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 348, ал. 1 от НПК е недопустимо в настоящото производство съдът да се произнася по наведеното в жалбата касационно основание „необоснованост на въззивното решение”.

За да постанови решението си районният съд e приел от фактическа страна, че на 29.06.2023 г., около 17.40 часа в [населено място], по ул. „Цар Калоян“, Д. И. е управлявал собствения си лек автомобил БМВ 320А”, с рег. № [рег. номер], като пред дом № 13, въпреки подаден светлинен и звуков сигнал и посочено от контролния орган място за спиране на водача, не се е подчинил и е продължил движението си до ул. „Цар Калоян“ № 2А, където спрял. Там бил проверен от органите на КАТ, които му съставили АУАН, серия ГА № 917243, заведен с № 330/ 03.07.2023 г. на РУ – Кубрат за деяние, квалифицирано като нарушение по чл. 103 ЗДвП – не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган. АУАН бил предявен на водача, който го подписал и приел да получи връчения му препис. Въз основа на АУАН административнонаказващият орган издал обжалваното НП, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 103 от същия закон, наложил 2 административни наказания в минимален размер - лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец и глоба в размер на 50.00 лева.

По делото като свидетели били разпитани двама служители на МВР, извършили проверката. В показанията си същите заявили, че на 29.06.2023 г. се намирали по служба на територията на [населено място]. Работели по контрол на пътното движение. В началото на селото видели два автомобила, спрели напреки на уличното платно по ул. „Калоян“ в началото на селото. Единият от автомобилите се управлявал от касационния жалбоподател, който потеглил. Те тръгнали след него с патрулния автомобил, подали светлинен и звуков сигнал на водача, като същият не се подчинил на подадения сигнал и продължил движението си по ул. „Цар Калоян“. Те следвали водача до края на улицата, но той въпреки подадените сигнали не спирал. Спрял едва когато стигнал пред дома си - по – късно разбрали, че там е неговият дом. На въпроса защо не спира на подадения светлинен и звуков сигнал, жалбоподателят отговорил „Не сте вие хората, които ще ми казват къде да спра. Където искам там ще спра“.

При така установените фактически обстоятелства районният съд приел от правна страна, че с оглед разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и чл. 207 от ППЗДвП и установените от съда фактически обстоятелства, в случая на жалбоподателят не е бил подаден сигнал за спиране, който да вмени на водача задълженията по чл. 103 от ЗДвП – да намали скоростта и да спре на указаното място, поради което деянието му не представлява нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

Съдът е приел, че в случая касационният жалбоподател е извършил нарушение на чл. 104, ал. 1 от ЗДвП, който задължава водачите на ППС при приближаване на МПС със специален режим на движение да освободят достатъчно място на пътното платно, а при необходимост да спрат, за да осигурят безпрепятствено преминаване както на сигнализиращото, така и на съпровожданите от него превозни средства. Приел е, че то е извършено умишлено. Наред с това съдът приел, че разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП освен санкционна е и материално правна, тъй като съдържа описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции.

Съдът счел, че допуснатото от АНО нарушение на материалния закон с неправилната квалификация на деянието като нарушение на чл. 103, вместо правилната по чл. 104 от ЗДвП не налага отмяна на обжалваното НП. Приел, че доколкото в АУАН и в НП изчерпателно и ясно били описани всички обстоятелства от състава на нарушението по чл. 104 от ЗДвП, срещу които жалбоподателят е имал възможност да се защити и позовавайки се на чл. 63, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, е изменил квалификацията на вмененото във вина на наказаното лице деяние, като вместо по чл. 103, го преквалифицирал по чл. 104 от ЗДвП. Тъй като и двете били еднакво наказуеми по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП приел, че АНО правилно е приложил тази санкционна норма, а определените наказания са справедливи по размер - в минималния предвиден от закона.

Разградският административен съд намира решението на районния съд валидно, допустимо, но неправилно.

Районният съд неправилно е приел, че описаното в АУАН и в НП от фактическа страна деяние е съставомерно по чл. 104, ал. 1 от ЗДвП. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че на инкриминираната дата и място при подаден светлинен и звуков сигнал и посочено от контролните органи място за спиране, наказаното лице не се подчинило и продължило движението си до ул. „Цар Калоян” № 2а. Именно срещу тези факти касационният жалбоподател се е защитавал в хода на административното производство и пред районния съд.

Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП задължава водачите на ППС да спрат плавно в най-дясната част на пътното платно за движение или на посоченото от контролните органи място и да изпълнят неговите указания при подаден сигнал за спиране.

Разпоредбата на чл. 104 от ЗДвП вменява съвсем други задължения на водачите на ППС – при приближаване на МПС със специален режим на първо място да освободят достатъчно място на пътното платно за да осигурят безпрепятствено преминаване на сигнализиращото и съпровожданите от него ППС и едва на второ място и то при необходимост да спрат.

Очевидно е, че двете норми визират различни задължения на водачите на ППС при различни фактически обстоятелства. За да е налице нарушение на чл. 103 се изисква на първо място контролният орган да подаде сигнал за спиране по описания в чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и чл. 207 от ППЗДвП начин, а водачът на проверяваното ППС да не спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място, или да не изпълнява указанията на контролния орган.

За да е налице нарушението по чл. 104, ал. 1 от ЗДвП се изисква приближаване на МПС със специален режим, а водачът на МПС първо да не освобождава достатъчно място на пътното платно за осигуряване на безопасно преминаване и едва ако това не е достатъчно за безпрепятственото преминаване на МПС със специален режим да не спре, за да осигури това безпрепятствено преминаване.

Противно на приетото от районния съд описаното в АУАН и в НП деяние не съдържа фактическите елементи от състава на нарушението по чл. 104, ал. 1 от ЗДвП. Едва в хода на съдебното производство се установяват част от елементите от състава на нарушението на чл. 104, ал. 1 от ЗДвП, каквото районният съд е приел че е било описано в НП и е било извършено от жалбоподателя.

Ето защо според настоящия касационен състав е налице съществено изменение на обстоятелствата по обвинението, поради което не е била приложима разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН. Наказаното лице не се е защитавало срещу фактическите обстоятелства, установени и приети от съда едва в хода на въззивното производство, поради което е нарушено правото му на защита. Като е приел противното, районният съд неправилно е изменил обжалваното пред него наказателно постановление, като е преквалифицирал деянието за което е наказан жалбоподателят И. от чл. 103 в такова по чл. 104, ал. 1 от ЗДвП.

Решението е неправилно и в частта, с която НП е потвърдено. Следва да се посочи, че за нарушението на чл. 104, ал. 1 от ЗДвП е приложима специалната санкционна норма на чл. 179, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, съгласно която, който не осигури път за безпрепятствено преминаване на превозно средство, сигнализиращо със специален звуков и специален светлинен сигнал, или на съпровожданите от него превозни средства, се наказва с глоба от 150 лв. Несъмнено тази норма е по-лека от разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, която предвижда кумулативно две наказания – глоба от 50 до 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца.

С оглед на горното решението на районния съд като неправилно следва да бъде отменено, а спорът решен по същество, с оглед на обстоятелството, че фактите по делото са изяснени.

С обжалваното пред районния съд НП касационният жалбоподател е наказан за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, съгласно който при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Както правилно е приел районният съд в случая не е доказано по безспорен и несъмнен начин на инкриминираната дата и място органите на контрол на пътното движение да са подали сигнал за спиране на касационния жалбоподател, по начините посочени в чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и чл. 207 от ППЗДвП. Ето защо за него не са възникнали задълженията, визирани в чл. 103 от ЗДвП, поради което не е извършил от обективна страна вмененото му във вина деяние и с обжалваното НП е наказан за нарушение, което не е извършил. Като е приел противното АНО е издал НП в противоречие с материалния закон, което следва да бъде отменено.

Предвид изложеното решенето на Районен съд – Кубрат като неправилно следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което да се отмени обжалваното НП.

С оглед изхода на делото своевременно направеното искане на касационния жалбоподател за присъждане на разноските по делото за двете инстанции е основателно. Същото е доказано в размер на 1000 лв. за двете инстанция, изплатени в брой, съгласно представения договор за правна помощ пред районния съд. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид обстоятелството, че този размер се присъжда за двете инстанции.

Мотивиран така и на основание 63д, ал. 1 и чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 22, ал. 1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 16 от 06.03.2024 год., постановено по АНД № 269/2023 год. по описа на районен съд – Кубрат и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0290-000270 от 07.07.2023 год. на началник група в РУ Кубрат при ОДМВР – Разград

Решението е окончателно.