№ 68
гр. Варна, 15.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Ели К. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно
търговско дело № 20213001000698 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 16:25 часа се явиха:
Въззивникът „Кей Енд Ес Енерджи 1“ ЕООД, гр. София, редовно призован,
представлява се от адв. П. П., редовно преупълномощен от адв. Т. Т. и приет от съда от
днес.
Въззиваемата страна „Енерго-Про Продажби“ АД гр.Варна, редовно призован,
представлява се от адв. Н. Б., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Третото лице помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД гр.София,
редовно призовано, не се явява представител.
Адв. П.: Да се даде ход на делото
Адв.Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални пречки
по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР
Производството е въззивно, образувано по жалба на „КЕЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1“
ЕООД– гр. София, ЕИК *********, чрез адв.Р.М. от АК –Видин срещу решение
№280/17.08.2021г. по т.д. № 1151/2020год. на ВОС, с което съдът е: отхвърлил исковете на
въззивното дружество, с правно основание чл.79, ал.1 отЗЗД, във вр. с чл.327, ал.1 ТЗ и
чл.31, ал.5, т.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници -ЗЕВИ, съответно чл.294,
ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на „Енерго-Про Продажби“ АД ЕИК
10353369, да заплати на въззивника: сумата 44 377,73 лева, представляваща остатък от
1
дължимата, но незаплатена продажна цена за цялото количество електрическа енергия,
произведена през м. септември 2017г. от собствената на ищеца вятърна електрическа
централа, състояща се от два броя генератори тип „VESTAS V90”, съответно „ВГ8” и „ВГ9”,
с обща инсталирана мощност от 4.000 kW, находящи се в землището на гр. Каварна, за която
е издадена фактура №118/11.10.2017 г. и дебитно известие №119/31.10.2017 г. към нея,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда - 12.10.2020г., до окончателното й плащане, както и сумата 12 462,67 лева,
представляваща следващо се обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 44 377,73 лв., за периода от 01.01.2018 г. до дата, предхождаща датата на
исковата молба (12.10.2020г.), както и сумата 199 907,99 лева, представляваща остатък от
дължимата, но незаплатена продажна цена за цялото количество електрическа енергия,
произведена през м. октомври 2017г., за която е издадена фактура №120/31.10.2017 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда - 12.10.2020г., до окончателното й плащане, както и сумата 56 140,83 лева,
представляваща следващо се обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 199 907,99 лв., за периода от 01.01.2018 г. до дата, предхождаща датата на
исковата молба (12.10.2020г.), като неоснователни: Осъдил е въззивника да заплати на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, сумата 10 668 лева, представляваща
сторениразноски за производството, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Национална Електрическа
Компания“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, като трето лице - помагач на страната на
ответника.
В жалбата са инвокирани конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради
необоснованост.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно- като незаконосъобразно и
необосновано. Твърди се, че същото е постановено в нарушение на процесуалните правила
и разрешенията дадени в ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като към датата на
постановяването е налице висящо преюдициално производство, по проверка за
законосъобразност на Решение СП-5/28.03.2019год. на КЕВР, до приключване на което
делото е следвало да бъде спряно по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. За това се иска от
въззивнаат инстанция производството да бъде спряно до окончателното произнасяне на
административните съдилища относно законосъобразността на Решение СП-5, обжалвано
по адм.д. № 1719/2021год. на АССГ.
Изложени са съображения, че съдът е следвало да се произнесе по реда на чл.17 ГПК
по валидността на Решение № СП–5/28.93.2019г. на КЕВР, което не е сторено с обжалвания
акт.
Постановеното решение е издадено в нарушение на материалния закон и е
необосновано. В същото не е направен анализ на ефекта на измененията на ЗЕВИ от м.юни
2015г. върху механизма на заплащане на произведената ел.енерия от ВяЕЦ. С последния е
2
въведено понятието „нетно специфично производство на ел.енергия“, което да се заплаща по
преференциални цени, но не предвижда изменение на пазарните механизми или нова
регламентация на пазара, респ. преуреждане на съществуващите договори и пазарни
практики. В решението не е посочено кои точки от Решение СП -1 са относими към
процесната ВяЕЦ. Не са изследвани и отношенията между страните, начина на заплащане на
произведеното количество енергия до измененията на закона.
Твърди се още, че съдът неправилно е приложил последиците от отмяна на решение
СП -1/31.07.2015г.
Т. 1,7 от това решение е окончателно отменена с Решение № 1115 от 28.01.2019год.
на ВАС по адм.д. № 5284/2018год., като същата е отменена спрямо всички с обратна сила.
Съдът само е констатирал, че новото Решение СП-5 е обявено за нищожно, но не е
изследвал дали това решение има обвързваща сила и ефект.
Наред с това излага доводи, че липсва нормативен акт, определящ индивидуален
критерий, по който всеки от енергийните източници може да бъде отнесем към едната, или
другата група производители- на централи работещи до и над 2 250ч., поради което
произведената електрическа енергия следва да бъде фактурирана по двете преференциални
цени. Нещо повече, при решаване на спора съдът следва да съобрази и вече постановените
решения по адм.д.№14112/2018г. на ВАС, както и Решение № 9209/09.07.2020год. по адм.д.
№ 4146/2019год. на ВАС, в които е прието, че е възможно една ВЯЕЦ да се отнесе
едновременно към централите работещи до 2250часа и към централите работещи над
2250часа. За това не са налице пречки по отношение на централата на ищеца да се прилагат
двете преференциални цени.
По същество се претендира отмяна на решението и уважаване на предявените искове
в пълен размер. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна „Енерго – Про Продажби“ АД, гр.Варна с писмен отговор, чрез
адв.Т., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението на първостепенния съд е
правилно като законосъобразно и обосновано-като постановено въз основа на събраните по
делото доказателства.
Твърди, че след отмяната на реш. СП-1, е прието реш. СП-5/27.03.2019год., на което
със закон е придадено обратно действие. С решението е определено НСПроизводство на
ел.енергия за ВяЕЦ каквато е на ищеца в размер на 2000кв/ч при централи работещи до
2 250часа, при цена на изкупуване определена с Решение № Ц-010/2011год. Новоприетото
решение на основание чл.13 ал.9 ЗЕ е породило правно действие, а законосъобразността му
не е от преюдициално значение. Твърди, че въведеното редуциране е съобразно нормата на
чл.31, ал.5 от ЗЕВИ която е еднозначна - преференциална цена се дължи за количествата
ел.енергия, произведени до достигане на размера на нетното специфично производство на
ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните
решения на КЕВР. Отмяната на решението не е преюдициален факт, тъй като след него няма
да възникне ново основание за изкупуване на по-големи обеми, докато не се постанови ново
решение, което да увеличи преференциално изкупувания обем енергия. Изводите на съда за
3
приложение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ съответстват на материалния закон, както и на неговите
цели, изложени от законодателя в мотивите към изменение на закона. Отмяната на акта, с
който се определя НСП има за последица единствено възобновяване на задължението на
административния орган да извърши отново установяването му по предвидения в закона
ред, което есторено с постановеното Решение СП-5/28.03.2019г.
По същество се претендира отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението и
присъждане на направените по делото разноски.
Третото лице помагач „НЕК“ ЕАД, гр. София с писмен отговор, чрез ю.к. М.А.
оспорва жалбата като неоснователна, по изложени съображения. По същество моли съда да
отхвърли жалбата и потвърди решението на ВОС.
Настоящият състав на съда намира, че жалбата, въз основа на която е образувано
настоящото производство отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК. Относно становището
за спиране на производсвото пред въззивния съд:
Не са налице посочените във въззивната жалба пречки по движение на делото-
наличие на висящ преюдициален спор, до приключване на който производството по делото
следва да бъде спряно, по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Оспореното решение №СП –
5/28.03.2019г. на КЕВР подлежи на предварително изпълнение по силата на чл.12, ал.3 от
ЗЕ, поради което е породило действие и е приложимо в отношенията между страните.
Искането за спирането му е неоснователно.
Адв. П.: Поддържам въззивната жалба, оспорвам отговора. Нямам възражения по
доклада.
Адв. Б.: Оспорвам въззивната жалба. Нямам възражения по доклада.
Адв.П.: Нямаме искания по доказателствата. Единствено молим съдът да осъществи
косвен съдебен контрол на Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР, като съобрази всички
предпоставки за нищожност и незаконосъобразност, които сме посочили във въззивната
жалба, а и в самата искова молба. Представяме и списък на разноските с доказателства за
извършването им.
Адв.Б.:Нямам доказателствени искания. Представям списък на разноските.
Адв.П.: Правим възражение за прекомерност за размера на адвокатското
възнаграждение, предявен от въззиваемаа страна.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв. П.: Моля, да отмените обжалваното решение на Варненския окръжен съд, да
постановите друго, с което да уважите претенциите ни, както и да уважите искането за
разноски. Моля, за възможност да представим писмена защита.
Адв. Б.: Моля, да отхвърлите въззивната жалба като неоснователна. Подробни са
4
съображенията от фактическа и правна страна в депозирания по делото писмен отговор.
Моля, да ни бъдат присъдени разноските пред настоящата инстанция.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в определения от закона
срок.
Дава възможност на процесуалния представител на въззивника да представи писмени
бележки в 10-дневен срок, считано от днес.
Разглеждането на делото приключи в 16.30 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5