Решение по дело №245/2023 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на „ДЖЕЛАТО 2015“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Русе, бул. „Цар Освободител“ № 46 представлявано от Ц. С. А.против отказ с рег. № РД-02-7752/23.10.2023г. на Х. Ц.- Гл. архитект на Община Търговище в частта относно искане с вх. № 26-00-833/07.09.2023 г. за продължаване на Разрешение за поставяне на преместваем обект - мобилен фургон за продажба на сладолед “Raffy” в гр. Търговище, пл. „Ст. М.“ пред сградата на читалище „Напредък, за площ от 8 кв. м. първа зона, за периода от 01.11.2023 г. – 01.11.2025 г.

Претендира се незаконосъобразност на оспорения отказ, с твърдения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Поддържа в тази връзка, че оспореният отказ е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 1 АПК, тъй като в него липсват задължителните реквизити на индивидуален административен акт. Сочи, че същият е оформен в писмо/отговор, което било самостоятелно основание за неговата отмяна. Релевира също и липса на конкретика в изявлението на органа, като в случая с един акт бил направен отказ по две различни заявления на оспорващото дружество – с вх. №26-00- 832/07.09.2023г. и с вх. №26-00-833/07.09.2023г. (процесното). Поддържа становище, че това е процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на дружеството и води до опорочаване на постановения отказ. Сочи се и липса на мотиви в оспорения административен акт. Налага доводи за незаконосъобразност на постановения отказ, сочейки противоречие с разпоредбите на чл. 19, ал. 3 от Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения на територията на Община Търговище (Наредбата). Сочи се наличие на дискриминационно отношение от страна на административния орган спрямо дружеството жалбоподател в сравнение с друг заявител - „КЕШ ЮФ“ с доводи, че на „ДЖЕЛАТО 2015“ ЕООД били издадени 2 броя разрешителни със срок от 25.05.2023г. до 31.10.2023г., а на „КЕШ ЮФ“ ЕООД от 25.05.2023г. до 25.05.2024г. Изразява се оплакване относно неправилно приложение на чл. 21, ал. 2 от Наредбата относно сроковете за които може да бъде дадено разрешително за търговка дейност и на чл. 22, ал. 5 от Наредбата, касаещ наличието на повече от едно заявление за осъществяване на дейност на едно и също място. Релевира и несъобразяване на постановения отказ със целите на закона, предвид направено от жалбоподателя дарение в полза на Община Търговище.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. С. заявява, че поддържа жалбата на повдигнатите в същата основания. Прилага писмено становище по съществото на спора. Моли за отмяна на оспорения отказ.

Ответникът по оспорването, Кметът на Община Търговище, чрез юрк. К. оспорва жалбата. В съдебно заседание и в писмени бележки оспорва жалбата с твърдения за неоснователност на заявлението на жалбоподателя за удължаване срока на разрешителното. Моли съда да отхвърли жалбата на дружеството като неоснователна.

След като разгледа твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. №26-00-387/27.04.2023г. (л. 61 от делото) търговското дружество „ДЖЕЛАТО 2015” ЕООД е заявило издаване на разрешение за ползване на 6 кв.м. от общински терен за поставяне на Мобилен фургон за продажба на сладоледи “Raffy”, който да бъде ситуиран на пешеходната алея на гр. Търговище, пл. „Ст. М.“ пред сградата на читалище „Напредък за срок от 01.05.2023 г. до 31.10.2023 г. Към същото заявителят е представил проект по част Архитектура, Конструктивно и ел. становище, съгласувани на 05.05.2023г. от Главния архитект на Община Търговище и главени експерти по съответните части, препис от Решение № XXVIII по Протокол № 3 от 04.05.2023г. на Общински експертен съвет по устройство на територията, съгласувана схема за разполагане от Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Търговище, отдел контрол на храните от 12.05.2023г. и становище с № КХ - 3029/12.05.2023г., от Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Търговище.

Във връзка с така подаденото заявление е издадено Разрешение за поставяне на преместваем обект № З-УТ-138/25.05.2023 г, с което на основание чл. 56 ЗУТ, чл. 16 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, чл. 21, ал. 5, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредбата за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения на територията на община Търговище и Заявление с вх. № 26-00-386/27.04.2023 г. и Заявление с вх. № РД-02-3702/17.05.2023 г., на „ДЖЕЛАТО 2015” ЕООД е разрешено поставяне на преместваеми обекти и съоръжения на открито - Мобилен фургон за продажба на сладоледи “Raffy”. Като място за извършване на дейността е посочено: гр. Търговище, на пл. „Ст. Мавродиев“ пред сградата на читалище „Напредък, за площ от 8 кв. м. първа зона, а срок за ползване на терена е определен от 25.05.2023г. до 31.10.2023 г. (л. 53 от делото).

Административното производство по издаване на оспорения отказ е инициирано по заявление на „ДЖЕЛАТО 2015” ЕООД с вх. № 26-00- 833/07.09.2023 г. (л. 21) и допълнително такова с вх. № РД-02-6847/19.09.2023 г. (л. 20), с което същият е отправил към главния архитект на Община Търговище искане за продължаване на даденото вече разрешение за поставяне на преместваем обект № З-УТ-138/25.05.2023 г. В заявлението с вх. № РД-02-6847/19.09.2023г. (л. 20) заявителят е поискал от адм. орган да получи указания относно възможностите за удължаване срока на полученото разрешение, както и на друго такова за още един обект на заявителя. Поискани са информация и указания относно начина по който е възможно да се удължи ползването на обектите и начина по който може да бъде осъществено това, съответно до какъв срок.

В отговор на искането главният архитект на Община Търговище е постановил оспорения отказ, обективиран в писмо рег. № РД-02-7752/23.10.2023 г., с което е приел че разрешение за поставяне за мобилен фургон за периода от 31.10.2023г. до 01.01.2024г, съгласно процесното заявление вх. № 26-00-833/07.09.2023 г., и това касаещо друг обект на жалбоподателя с вх. № 26-00-832/07.09.2023 г. не може да бъде издадено към момента на постановяване на отказа. В мотивите си административният орган се е позовал на чл. 22, ал. 5 от Наредбата - при наличие на повече от един търговец, подал заявление за упражняване на търговска дейност на открито на едно и също място, предимство има търговецът, подал първи заявление през текущата календарна година за упражняване на определената дейност и на чл. 21, ал. 2, изречение последно от Наредбата - срокът за ползване на общински терен за разполагане не може да бъде по-дълъг от 12 (дванадесет) месеца. Приел е, че разрешението за поставяне се издава еднократно в рамките на календарната година и за срок не по-дълъг от 12 календарни месеца и понеже заявителят е упражнил правото си да заяви разполагането на Мобилен фургон в рамките на календарната 2023г. със заявления №26-00-386/27.04.2023г. и №26-00-387/27.04.2023г., същият ще може да заяви повторно съответната услуга за издаване на разрешение за поставяне в рамките на 2023г., за срок, не по- дълъг от 6 месеца. Приел е, че след 1 ви януари, 2024г., се предоставя възможност за кандидатстване за нов период от 12 месеца, като тогава дружеството ще може да подаде Заявление за поставяне на мобилен фургон за нов период, но не по-дълъг от определения за съответната година.

Към административната преписка административният орган е приложил Обратна пощенска разписка от 25.10.2023г. (л. 18), от която е видно, че писмо рег. № РД-02-7752/23.10.2023г. е връчено на представител на жалбоподателя на 25.10.2023 г. и Заповед с изх.№ РД-3-233/10.03.2021 г. (л. 22), от която е видно, че кметът на община Търговище е делегирал на главния архитект на същата община правомощията си по чл. 56, ал. 1 ЗУТ.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

АС Търговище, ІІІ-ти състав, при извършена служебна проверка за допустимост на оспорването, приема жалбата за процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице в законоустановения срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ.

Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и по съображения различни от тези, които са изложени от жалбоподателя.

Оспореното писмо на главния архитект на община Търговище притежава всички белези на административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5, вр. ал. 1 - 3 АПК. Налице са и предвидените в чл. 59, ал. 2 Реквизити, поради което съдът не споделя оплакванията в жалбата за липсата на такива. Законът не поставя пречки с един административен акт адм. орган да се произнесе по повече от едно искане на един или повече молители. Съгласно чл. 32 АПК по производства, в които правата и задълженията на страните произтичат от еднакво фактическо състояние и по които е компетентен един и същ административен орган, може да се започне и проведе едно производство, засягащо повече от една страна. Поради това неоснователно е и оплакването в жалбата, че в нарушение на административнопроизводствените правила с един акт е постановен отказ относно двете искания на жалбоподателя. Не се установи и посоченото от жалбоподателя дискриминационно отношение от страна на административния орган. Видно е от приобщените в съдебно заседание три броя административни преписки (л. 53 – 120 от делото), че „ДЖЕЛАТО 2015“ ЕООД само е заявило да ползва общинския имот за срок от 6 месеца, докато другото дружество на което също е бил предоставен за ползване общински терен е заявило срок от 12 месеца. Не е налице и релевирането от жалбоподателя несъобразяване на постановения отказ със целите на закона, предвид направено от жалбоподателя дарение в полза на Община Търговище. Договорът за дарение е правна двустранна безвъзмездна сделка, който както в разпоредбите на чл. 56 и 56а ЗУТ, така и в тези на двете цитирани наредби на общински съвет Търговище, не е предвиден, като предпоставка за издаване на разрешение за ползване на общински имот.

Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт – отказ да се образува производство по издаване на разрешение за ползване на място - общинска собственост, намиращо се в град Търговище, на пешеходната алея на пл. „Ст. Мавродиев“ пред сградата на читалище „Напредък, гр. Търговище. Като площ на мобилния фургон е предвидена: 6,00 кв.м. - ПЪРВА ЗОНА, а срок за ползване на терена е заявен от 25.05.2023г. до 31.10.2023 г.

Съобразно правилото на чл. 1 от Закона за общинската собственост, приложими към предмета на настоящия спор са разпоредбите на чл. 56, чл. 56а ЗУТ, както и приетите въз основа на дадената законова делегация наредби на Общински съвет Търговище, а именно Наредбата за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения на територията на община Търговище (Наредбата) Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (Наредбата за общинско имущество).

Съобразно чл. 56а ЗУТ части от улици, тротоари, площади, озеленени площи за широко обществено ползване и други имоти и обекти – публична общинска собственост, могат да се ползват за извършване на търговска и/или друга дейност на открито чрез съоръжения и елементи – открити щандове, апарати, грилове, хладилни витрини, щендери, колички и други подобни, въз основа на разрешение, издадено от кмета на общината. Условията и редът за издаване на разрешението по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 56, ал. 2 ЗУТ или по чл. 13а ЗУТ.

Именно в посочените две наредби на Общински съвет Търговище са указани редът и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост за поставянето на преместваем обект, както следва: Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредбата, мобилните фургони са преместваеми обекти и съоръжения които са обслужващи търговията и услугите. В чл. 22, ал. 1 от Наредбата е предвидено разрешения за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения за определен срок върху общински имоти в Община Търговище пред кафе-аперитиви, заведения за бързо хранене и други обекти за отдих и развлечения, летни градини (включващи маси, столове, саксии, цветарници и др.), да се издават на собственика или ползвателя на търговския обект срещу документ за платена такса за ползване въз основа на одобрена подробна схема за разполагане, определяща точното местоположение и ползвана площ. В летните градини се допуска поставяне на леки слънцезащитни устройства (чадъри и тенти). Заверено копие от схемата се предоставя на заявителя. Срокът за ползване не може да бъде по-дълъг от 12 (дванадесет) месеца. Разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от Наредбата предвижда за ползване на общински терен в случаите на чл. 22, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от с.н. да се издаде разрешение за поставяне от Главния архитект на Общината въз основа на схема за разполагане и/или проект, одобрени по реда на глава Втора от същата Наредба уреждаща изготвянето на схемите за разполагане на преместваемите обекти и съоръжения.

В чл. 16 от Наредбата за общинско имущество е предвидено Предоставянето на общински терени за открити търговски площи към заведенията за обществено хранене да се осъществява по реда и условията на чл. 72 ЗМДТ, чл. 23, ал. 9 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Търговище и Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на община Търговище.

Съдът намира, че процесният отказ да се образува производство за предоставяне ползването на терена общинска собственост, в частта в която е заявено със Заявление с вх. № 26-00-833/07.09.2023 г. е постановен при наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

На първо място съдът намира, че административният орган се е произнесъл по нередовно заявено искане. В заявлението на „ДЖЕЛАТО 2015” ЕООД е поискано продължаване действието на вече даденото разрешително за ползване на общинския терен. Както в чл. 56 и 56а ЗУТ, така и в двете посочени наредби на общински съвет Търговище обаче, липсва изрично предвидена нормативна възможност или ред, според които даденото за определен срок разрешително да бъде удължено с нов срок. В тази връзка следва да се има предвид и че такова разрешение не може да бъде издавано за неопределен срок. Съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 2 и чл. 22, ал. 1, изр. последно от Наредбата срокът за ползване е ограничен до 12 (дванадесет) месеца. Следователно дори в заявлението да е посочено, че се иска продължаване на срока за ползване, следва да се счита, че е налице ново искане за ползване, респ. нова процедура по издаване на разрешение. Административният орган е трябвало да изясни и укаже на заявителя да посочи, дали прави ново искане за поставяне на преместваем обект на същото място, от същия вид и на същата площ. В тази връзка следва да се има предвид, че с последващо заявление с вх. № РД-02-6847/19.09.2023г. заявителят е поискал от адм. орган да получи указания относно възможностите за удължаване срока на полученото разрешение, както и такива относно начина по който е възможно да се удължи ползването на обектите и начина по който може да бъде осъществено това, съответно до какъв срок. Въпреки това, административният орган не е указал на дружеството какви са възможностите да приведе заявлението си в редовност и последиците от неизпълнение на указанията. Съгласно чл. 30, ал. 2 АПК, ако искането не удовлетворява всички изисквания на закона, административният орган е длъжен да уведоми заявителя да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това, с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. В закона ясно е разписано, че органът следва да уведоми заявителя, т. е. да му връчи съобщение, с оглед сериозната санкция, визирана в ал. 2 с.з. Това задължение за административния орган е предпоставено и от принципа на служебното начало, важащ в административното производство съгласно чл. 9 АПК. От приложената като доказателство преписка не може да се изведе извод, че органът е уведомил заявителя да отстрани констатираните недостатъци и да изясни предмета на отправеното до него искане. Органът не е изискал от заявителя и представянето на съответните документи, изискуеми съобразно чл. 21, ал. 2, 4 и 5 от Наредбата. При неизяснен предмет на заявеното искане ответникът е постановил оспорения отказ, като е счел, че не са налице предпоставките за разрешаване ползването на терена, с позоваване на ограниченията предвидени в чл. 21 и чл. 22 от Наредбата.

Обжалваният отказ е постановен и при неспазване на разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК. Същият е немотивиран, а от изложените формално фактически и правни основания в него не може да се извлече еднозначно извод за конкретното основание за постановяване на отказ да бъде издадено поисканото разрешение. Единствените изложени от административния орган съображения за отказа, са че предоставянето за срок по-дълъг от 12 м. за съответната календарна година е невъзможен предвид ограниченията предвидени в чл. 21, ал. 2 и чл. 22, ал. 5 от Наредбата и невъзможност да се издаде исканото разрешение, предвид наличие на такова от друго лице. Указано е на заявителя, ще може да заяви повторно съответната услуга за издаване на разрешение за поставяне в рамките на 2023г, за срок, не по- дълъг от 6 месеца, с което ще използва максимално допустимия срок от 12 месеца, определен е Наредбата, а след 1ви януари, 2024г., ще има възможност да кандидатства за нов период от 12 месеца. Посочено е, че целта на поставените условия е да се създава конкурентна среда и да се дава право на различни търговци да упражняват дейност на територията на Централната градска част на гр. Търговище. Следва да се има предвид и че в посочените две наредби на общинския съвет Търговище липсва разпоредба, която да ограничи ползването за нов период от време, до изтичане на календарната година. Липсват обаче изложени съображения, касаещи наличието или липсата на конкретните предпоставки свързани с издаване на поисканото разрешително за останалите месеци на календарната 2023 г, за които 12 месечния срок по чл. 21, ал. 2 от Наредбата не е бил изтекъл. Не са изложени и конкретни съображения относно основанията за отказ касаещи искането на заявителя за периода след календарната 2023 година.

По делото няма данни компетентният административен орган да е изпълнил законовото изискване на чл. 35 АПК. Същият не е изискал от заявителя необходимите за издаване на разрешението документи, нито е изяснил релевантните обстоятелства от които обосновано да формулира преценката относно наличието или липсата на предпоставките да се издаде разрешението за ползване, съответно да откаже издаването му - основание за отмяна на акта поради недостатъчно изяснена фактическа обстановка, водещо и до неправилност на обективираните в него правни мотиви.

Вярно е, че съгласно чл. 21, ал. 2 от Наредбата срокът за предоставяне на ползването на общински имот е ограничен до 12 месеца в рамките на календарната година, но в същата наредба не е налице изрична забрана, или изискване заявлението за ползване да бъде подадено в календарната година за която ще се ползва имота. Освен това, в оспорения административен акт адм. орган се е аргументирал с разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от Наредбата, съгласно която при наличие на повече от един търговец, подал заявление за упражняване на търговска дейност на открито на едно и също място, предимство има търговецът, подал първи заявление през текущата календарна година за упражняване на определената дейност. В мотивите на обжалваното писмо обаче липсват данни дали поискания за ползване терен е отдаден за ползване на трето лице и за какъв срок. По делото няма доказателства и не се твърди от страна на ответника, че теренът е бил поискан за ползване от друг, или предоставен на определен ползвател. Нещо повече - обстоятелството, че на жалбоподателя вече е било предоставено ползването на същия терен за шестмесечен срок през същата календарна 2023 година само по себе си опровергава заключението на органа, че е налице отрицателната предпоставка на чл. 22, ал. 5 от Наредбата. В този смисъл, освен при липса на конкретни мотиви, административният акт е постановен и в противоречие с материалния закон.

Предвид изложеното обжалваният отказ следва да се отмени, а преписката да бъде върната за ново произнасяне от компетентния орган, с указания да бъде извършена преценка за необходимостта да бъдат изискани пояснения от заявителя, съответно за събиране на писмени доказателства от заявителя, ако е необходимо такива да се съберат и служебно, с цел изясняване на релевантните факти както и евентуално да поиска становищата на заинтересованите лица (ако се установят други лица подали заявление за същия терен и за същия срок), след което въз основа на конкретно изложени мотиви да издаде административен акт по чл. 56, ал. 1 ЗУТ във връзка с искането или мотивиран отказ по него.

При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски в общ размер от 1250 лева, от които 50 лева – внесена държавна такса и 1200 лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат понесени от Община Търговище, юридическо лице съгласно чл. 14 ЗМСМА. Уговореното адвокатско възнаграждение е в рамките на предвидения в чл. 8, ал. 1, т. 1 НМРАВ минимален размер, поради което възражението на ответника с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изричен отказ с рег. № РД-02-7753/23.10.2023г. на Х. Ц.- Гл. архитект на Община Търговище в частта относно заявление с вх. № 26-00-833/07.09.2023г. за продължаване на Разрешение за поставяне на преместваем обект - мобилен фургон за продажба на сладолед “Raffy” в гр. Търговище, пл. „Ст. Мавродиев“ пред сградата на читалище „Напредък, за площ от 6 кв. м. първа зона, за периода от 01.11.2023 г. – 01.11.2025 г.

ВРЪЩА преписката на Главния архитект на Община Търговище за ново произнасяне по заявление с вх. № 26-00-833/07.09.2023г. при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение.

ОСЪЖДА Община Търговище да заплати на „ДЖЕЛАТО 2015“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Русе, бул. „Цар Освободител“ № 46, сумата от 1250 лева – деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: