№ 289
гр. Стара Загора , 12.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501451 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.413 във връзка с чл.417, т.2 от
Гражданския процесуален кодекс / ГПК/.
Настоящото въззивно дело е образувано по повод постъпила частна жалба
от „Ю.Б.” АД, ЕИК: № ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от законните си представители П.Д., Д.Ш. и А.Я., действащи
чрез пълномощника - адв. С.З. против Разпореждане №653/01.06.2021 г.,
постановено по ч.гр.д. № 2372/2021 г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, с което е отхвърлено частично писменото заявление на частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.417 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги срещу С.А.Г.
за сумата от 190,08 лв., представляваща такси за периода от 03.07.2020 г. до
17.05.2021 г.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания акт като счита, че процесната сума е дължима и е обвързана от
клаузите на договора, сключен между страните. Твърди, че в ГПР ( годишен
процент на разходите) не се включват разходите по събиране на дълга от
страна на длъжника и претендираната сума не представлява такса, която е
свързана с управлението на кредита. С оглед твърденията си, моли настоящия
въззивен състав, да отмени обжалваното Разпореждане и да постанови
издаването на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и
1
изпълнителен лист за процесното вземане. Претендира за присъждане на
разноски в настоящото съдебно производство в размер на 15 лева - платена
държавна такса.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на „Ю.Б.”
АД – *** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК срещу длъжника – С.А.Г. от *** за
следните суми: 913, 43 лв. – главница за периода от 03.07.2020 г. до
17.05.2021 г.; 183,17 лв.- възнаградителна лихва за периода от 03.07.2020 г. до
24.03.2021 г.; 69,42 лв.- мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до
17.05.2021 г.; 127,20 лв. – застраховки за периода от 03.07.2020 г. до
17.05.2021 г. ; законна лихва за забава, считано от 28.05.2021 г. ( датата на
подаване на заявлението в съда) до окончателното изплащане на вземането,
както и 190,08 лв. – такси за периода от 03.07.2020 г. до 17.05.2021 г.
Направено е искане и за присъждане на разноски, които били направени в
заповедното производство.
В заявлението е посочено, че вземането произтича от Договор за кредитна
карта с номер VC276259 от дата 09.07.2018 г., сключен между банката и
длъжника, по силата на който банката е предоставила на С.А.Г. , кредитна
карта с разрешен кредитен лимит в размер на 1000 лева, а от своя страна
длъжникът се е задължил да погасява дължимите суми, в съответствие с
Общите условия по договора. Картодържателят не е изпълнил договорните
си задължения и поради неплащане на минималните месечни вноски по две
последователни месечни извлечения/ от дата 03.07.2020 г. и дата 03.08.2020
г./ , банката е упражнила правото си да обяви цялото задължение на
длъжника за изискуемо и дължимо, без да прекратява действието на
договора като той бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост
чрез уведомление, връчено чрез Български пощи.
С обжалваното Разпореждане , съдът е отхвърлил заявлението в частта, с
която заявителят претендира такси в размер на 190,08 лв. за периода от
03.07.2020 г. до 17.05.2021 г. като е приел, че уговорката за такси
2
противоречи на забраната в чл.10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит.
Със Заповед №441/01.06.2021 г., постановена по ч.гр.д.№2372/2021 г. по
описа на Старозагорския районен съд, съдът е уважил претенцията на
заявителя по отношение на останалите суми и е уважил искането за
присъждането на разноски, направени от молителя в заповедното
производство.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
приема от правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законния едноседмичен срок от легитимирано
да обжалва лице (заявител), поради което е процесуално допустима и по нея
въззивният съд следва да се произнесе по съществото на направеното
оплакване. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
В производството по обжалване с частна жалба въззивният съд извършва
проверка за правилността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.
Разпоредбата на чл.417, т.2 от ГПК предвижда възможността заявителят да
поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от
неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни
книги, с които се установяват вземанията на банките. Съгласно разпоредбата
на чл.60, ал.2 от ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да съдържа
най-малко информация за броя на вноските, които не са издължени на
договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на
просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия размер на
дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената
договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените
плащания.
Видно от приложеното към заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение извлечение от счетоводните книги е посочена само сумата от
190,08 лв. като „такси”за периода от 03.07.2020 г. до 17.05.2021 г. без
никаква друга конкретизация на вземането.
Освен това съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, заповед
3
за изпълнение не се издава, ако искането е в противоречие със закона или се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това. В случая искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.417, ал.2 от ГПК се основава на договор
за издаване на кредитна карта, който по своя характер е потребителски вид
договор и се прилагат правилата на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
При изпълнение на правомощията си, настоящият въззивен състав намира
че обжалваното Разпореждане е правилно, т.к. съответства на материалния
закон.
Клаузата в договора за издаване на кредитна карта, съгласно която
картодържателят дължи такси за различни по вид услуги, съгласно общите
условия нарушава забраната по чл.10а, ал.2 от ЗПК, съгласно която
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Именно такива действия
представляват таксите за обслужване на сметки, таксите при теглене в брой
от различни банкови институции и други такси, упоменати в Приложение №1
към Общите условия на договора. Действия, свързани с управлението на
кредита представляват и действията по ограничаване на негативните
последици при просрочие. Заплащането на такса се претендира за
извършването на фактически действия, чиято цел е стимулирането на
длъжника да изпълни, т.е се отнасят до действия, свързани с управлението на
кредита, които по съществото си представляват съвкупността от действията
по администриране на точното изпълнение на задълженията на двете страни
по договора за издаване на кредитна карта.
Ето защо клаузата в общите условия за откриване, водене и закриване на
сметки на физически лица, предвиждаща задължение за картодържателят да
заплаща такси при обслужване и извършване на операции по сметката когато
последната е блокирана, т.е такса за действия по ограничаване на негативните
последици при просрочие, противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от
Закона за потребителския кредит. Освен това клаузата противоречи и на
нормите на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК предвиждащи , че при забава на
потребителя , кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата, а обезщетението за забава не може да надвишава
4
законната лихва.
В случая е налице забава от страна на длъжника по договора за издаване и
използване на кредитна карта, във връзка с която кредиторът начислява такса
за фактически действия на свои потребители, целящи извънсъдебно събиране
на вземането, които се явяват допълнително финансово бреме за длъжника,
успоредно с дължимото от него обезщетение за забава.
Именно поради това тази клауза противоречи на закона и се явява нищожна
по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗПК, тъй като резултат от прилагането й в
случаите на забава на длъжника, кредиторът получава и други финансови
облаги, различни от лихвата върху неплатената в срок сума за времето на
забавата.
По всички изложени съображения, въззивният съд намира, че оплакванията
в частната жалба са неоснователни, а обжалваното Разпореждане е правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
В настоящото производство не се дължат разноски, тъй като се развива без
участието на длъжника.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК и чл.271,
ал.1, изр. I-во от ГПК, Старозагорският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане с №653/01.06.2021 г., постановено по
ч.гр.д. №2372/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е
отхвърлено заявлението на „Ю.Б.” АД ,ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: *** , представлявано от законните си представители Д.Б.Ш.,
П.Н.Д. и А.В.Я. , чрез адв. З., за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417 от ГПК срещу
С.А.Г. от *** за сумата от 190,08 лева – такси за периода от 03.07.2020 г.
до 17.05.2021 г., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6