Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 261231                             18.04.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На дванадесети август през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 13186 по описа за 2019 година.

 

         Предявеният иск намира правно основание в е чл.79, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Е. 2013” ЕООД твърди, че е дружество, което се занимава с  посредничество при  покупка на недвижими имоти. Поддържа, че ответницата е  подписала с него договор за продажба на недвижим имот от 28.06.2018г. Съобразно него дружеството се задължило да проучи пазара и да изготви и поддържа оферти, както и да посредничи при сключване на договор за продажба на поземлен имот, находящ се в с. Б.. Твърди се, че е било уговорено възнаграждение в размер на 2%, като тази комисионна се определяла на основа на посочената от клиента най-ниска цена. Ищецът бил установил, че на 16 май 2019г., без неговото посредничество, е извършена продажба на 9/10 ид.части от имота и дарение на 1/10 ид.части от него. Тъй като договорът за посредничество бил подписан от ответницата в качеството ѝ на лице, представляващо останалите съсобственици, ищецът бил извършил действия по офериране на целия имот, а не само на ид. части на ответницата. Поради това дружеството предявило към нея претенция за заплащане на 2039,10 евро, за което била изпратена покана. Сумата не била заплатена в определения срок, поради което се претендира да бъде осъдена ответницата да му заплати сумата 3984 лева, представляваща равностойността на комисионната,  уговорена с договора.

Ответницата В.С.С. не спори, че е подписала такъв договор, но отрича това да е извършено от нея в качеството на представител на останалите съсобственици. Излага доводи за нищожност на договора поради липса на съгласие на всички съсобственици на имота. Освен това твърди, че не се дължи възнаграждение, тъй като ответникът дори и да се приеме, че договорът е валиден, не е изпълнил всички действия, от които произтича правото му да получи възнаграждение. Поради това счита, че искът е неоснователен моли да бъде отхвърлен.

След като обсъди събраните по делото доказателства ведно с доводите на страните съдът намери следното:

            На 18.06.2018г. между ответницата, в качеството на възложител и дружеството ищец, в качеството на изпълнител, бил сключен договор за поръчка за продажба на недвижим имот с изключителни права /лист 7 на делото/. По силата на чл. 1 възложителят възлагал на изпълнителя за извърши за негова сметка проучване на пазара на недвижими имоти, издирване на потенциални купувачи, осъществяване на преговори и продажба на поземлен имот находящ се в с. Б.********. Съобразно чл.6 от договора най-ниската цена за която изпълнителят можел да води преговори с потенциален купувач  била 101 955 евро /лист 7 – 8/. Срещу това изпълнителят имал право на възнаграждение дължимо от възложителя съобразно чл.3 на договора в размер на 2% от цената по предварителния договор, но не по-малко от 200 евро. Възнаграждението се дължало и в случай, че сделката бъде сключена не лично от възложителя, а и от негов съпруг, внук, брат, майка, син, баба, дядо, внук, както и от фирма.

            Установява се, че на 16.05.2019г. ответницата В.С., сключила с „Р. О.“ ЕООД договор за дарение относно 1/10 от 1/3 ид.ч. от процесния поземлен имот с идентификатор *********, находящ се в с. Б.********** /лист 9/. На същата дата, но с нотариален акт № ************** по описа на нот. ******** В.С. продала на „Р.О.“ ЕООД 9/10 от 1/3 ид. ч. от същия недвижим имот /лист 10/. Продажбата била осъществена за цена от 9600 лева.

От показанията на свидетелката М.С., която е служител на дружеството ищец, е видно, че ответницата била посетила офиса, с цел дружеството да предлага нейния имот за продажба. Тя била посочила и минимална цена от 55000 евро. След като бил сключен с нея договор за посредничество дружеството пуснало реклами в различни сайтове, за които то било абонирано. Реклами били публикувани в собствения сайт, като и в OLX и „Имоти БГ“. Свидетелката твърди, че не си спомня да е водила някой на оглед на имота, но счита, че е имало срещи с потенциални купувачи в офиса на дружеството, макар да не може да посочи колко са били те. Поддържа, че единствено когато има сериозен интерес от купувач, се провеждала среща в присъствието и на продавача. За конкретния имот такава среща не била провеждана. Поддържа обаче, че с ответницата е била поддържана връзка по телефона / лист 36/.

Разпитаният от искане на ответницата свидетел Х.С., който е неин с., поддържа, че след сключване на договора от фирмата ищец не били търсили м. му. Поддържа, че по негово настояване ответницата се опитвала да се свърже по телефона, но никой не отговарял. Когато свидетелят отишъл до офиса на дружеството също не открил никого. М. му също не могла да установи контакт. Впоследствие без посредничеството на ищеца бил намерен купувач и майката на свидетеля продала нейните идеални части от имота.

            Съдът намира, че и двамата свидетели са еднакво заинтересовани от изхода на делото, доколкото първата е служител на ищеца, а втория – с. на ответницата. При обсъждане на показанията им съдът установи, че те не са противоречиви по отношение на това, че след подписване на договора, между посредника и възложителя са осъществявани само контакти по телефон, без да се е стигнало до извършване на срещи или огледи на недвижимия имот с потенциален купувач.  

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Сключеното между ищеца и ответницата съглашение по своето съдържание представлява договор за изработка, тъй като предмет на задължението на изпълнителя е постигането на определен резултат, а не сключването на сделки или извършването на правни действия. Именно липсата на клаузи, които да предвиждат поемане на задължения за сключване на сделки от името на изпълнителя и за сметка на възложителя са причина договорът да не разкрива елементи присъщи на договора за посредничество, който е разновидност на договорите за поръчка и комисионния договор. Видът на възникналото правоотношение се определя от характера на правата и задълженията на страните, а не от наименованието на договора или вписванията в търговския регистър относно предмета на дейност на съответния търговец / в този смисъл - Решение № 503 от 25.01.2010г.  по т.д. №260/2009г., ВКС, І т. о. /. От това следва, че ищецът няма характер на търговски посредник по смисъла на чл.49 и сл. ТЗ и сключваните от него сделки не са посреднически.

            Съгласно чл.266 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждение за приетата работа. В случая не е спорно, че окончателният договор не е сключен при съдействието и посредничеството на дружеството ищец, което като изпълнител се е задължило, освен да предостави информация за предлаганите на пазара недвижими имоти, също да извърши и други действия, които да са насочени към подпомагане и консултиране на възложителя с оглед запазване на интересите му при бъдеща покупка. Не се установи дружеството да се е намирало в договорни правоотношения с купувача на имота, нито пък да са били провеждани огледи на имота и срещи между потенциален купувач и възложителката. Това се установява от показанията на служителката на ищеца. Прехвърлянето на притежаваните от ответницата идеални част от имота е било осъществено без участието на ищеца, но и с лице, за което не се установява, че е получило информация за офертата от ищеца.

            Съгласно договора ищецът е поел да извърши действия, които могат да бъдат обособени в общо шест групи – цялостно проучване на пазара, намиране на евентуални купувачи, водене на преговори и сключване на предварителни и /или/ окончателен договори с тях, изготвяне на предварителния договор или нотариален акт и консултиране на възложителя по всички въпроси, свързани с покупко- продажбата / чл.7 и 8 от договора/.

Уговореното възнаграждението съобразно чл.11 се дължи или при заплащане на капаро, или при сключване на предварителен договор, или при постигане на съгласие за покупко-продажба между продавача и купувача. Следователно за да се дължи пълния размер на уговореното възнаграждение, следва до сделката да се е стигнало в резултат от посредничеството на изпълнителя, било чрез изготвяне от негова страна на предварителен договор, било чрез изпълнение на останалите действия, описани в договора като негови задължения. В случая ищецът е извършил само действията по даване на гласност на офертата, чрез публикуване на обява в интернет. Не е доказано обаче, че сделката по прехвърляне на собствеността от ответницата се явява резултат от тези действия на изпълнителя. Установи се, че ищецът е изпълнил около една шеста част от уговорената работа. Тъй като в случая в чл. 3 от договора между страните е било уговорено минимално възнаграждение от 200 евро, следва да се приеме, че това е сумата, която се дължи и при частично изпълнение от страна на ответника. Съобразно фиксирания курс 200 евро се равняват на 391,17 лв. Ето защо съдът намира, че предявеният иск е основателен до този размер.

Неоснователно и възражението на ищцата относно това, че сключеният от нея договор е нищожен поради липса на съгласие съобразно чл.26, ал.1 ЗЗД. Липсата на съгласие в тази хипотеза е свързана с хипотези при които изявлението е дадено със съзнанието, че страната не желае да се обвърже – като учебен пример или на шега. Това, че ищцата не е била собственик на целия имот към момента на сключване на договора, не означава, че сключеният от нея договор е нищожен. Това е така, защото договорът за продажба на чужд имот не е нищожен, а освен това предварителният договор не прехвърля вещи права. Следователно съществено за прехвърляне на собствеността е обстоятелството дали ищцата е собственик към момента на сключване на окончателния договор.  

            С оглед изложеното съдът намира, че искът е частично основателен до посочения по-горе размер, а в останалата си част следва да се отхвърли.

            Съобразно уважената част от иска ответницата дължи на ищеца разноски в размер на 70,94 лв.

            Ищецът следва да заплати на ответницата разноски в размер на 765 лева, съобразно отхвърлената част от иска.

            Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА В.С.С. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Е. 2013” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. П.************, на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД, за сумата 391,17 лв./ триста деветдесет и един лева и 17ст./, представляваща възнаграждение по договор за поръчка за продажба на недвижим имот с изключителни права сключен на 28.06.2018г. в гр. П.,  както и законната лихва, върху нея считано от 08.08.2019г. до окончателното заплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в частта му за разликата до претендираните 3984 лв.

 

ОСЪЖДА В.С.С. да заплати на „Е. 2013” ЕООД, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, сумите: 70,94 лв./седемдесет лева и 94 лв./, представляваща деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА „Е. 2013” ЕООД да заплати на В.С.С., на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, сумата 765 лв./седемстотин шестдесет и пет лева/, представляваща деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/

 

Вярно с оригинала

ВД