№ 20114
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20221110111419 по описа за 2022 година
Предмет на делото е предявен от „Топлофикация София" ЕАД срещу Г.
Г. Д.-...., от гр. София, в обстоятелствената част на която се твърди, че
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ответника за заплащане на сумата от 2845.83 лв., представляваща цена
на доставена топлинна енергия до имот с адрес в гр.София, ..., ап. 50, аб. №
272582, за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва
от 24.08.2021г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на
667.60 лв. за периода от 15.09.2018г. до 02.08.2021г. върху цената на
топлинната енергия, сума в размер на 18.10 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019г.,
ведно със законната лихва от 24.08.2021г. до окончателното плащане,
мораторна лихва в размер на 4.85 лв. за периода от 31.08.2018г. до
02.08.2021г. върху цената на услугата дялово разпределение. По така
подаденото заявление било образувано гр.дело № 20211110148822/2021 г. по
описа на СРС, 150 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът подал възражение,
поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за
предявяването на установителен иск. При така изложените факти и като
поддържа, че ответника, като потребител на топлинна енергия на
1
топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ..., ап. 50, аб. № 272582, е
потребявал топлинна енергия в периода 01.05.2017г. до 30.04.2019 г., като не
е заплатил начислената сума, ищецът моли да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че същия дължи заплащане на сумата от
2845.83 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия до имот с
адрес в гр.София, ..., ап. 50, аб. № 272582, за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2019г., ведно със законната лихва от 24.08.2021г. до окончателното
плащане, мораторна лихва в размер на 667.60 лв. за периода от 15.09.2018г.
до 02.08.2021г. върху цената на топлинната енергия, сума в размер на 18.10
лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.07.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 24.08.2021г. до
окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 4.85 лв. за периода от
31.08.2018г. до 02.08.2021г. върху цената на услугата дялово разпределение.
Ответникът - ползвател на имота, описан в исковата молба, е и ползвател на
топлинна енергия през периода 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г. и съответно е
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ, поради което за него важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката, с оглед на
което сумите за същия са дължими от него. Продажбата на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия за
продажба на топлинна енергия от ищеца, които се одобряват от ДКЕР към
МС, с които се регламентират търговските взаимоотношения между ищеца и
потребителите на топлинна енергия. В същите са определени редът и срокът,
по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните
суми за топлинна енергия, а именно - 45-дневен срок след датата на
публикуването им на интернет страницата на дружеството. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
посочените ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на
текущия месец, следващ този на доставка на топлинна енергия. С изтичането
на последния ден от месеца, същия изпада в забава за изплащането на
съответната сума, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е ползвал
доставяната от ищеца топлинна енергия през исковия период, но
задължението не е погасено. Сградата-етажна собственост, в която се намира
имотът на ответника, е сключила договор за извършване на дялово
разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис“ ЕООД, гр. София
2
съгласно закона, като сумите за топлинна енергия за процесния имот са били
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършвала дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, поради
което и изготвените изравнителни сметки са на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение, в съответствие с действащата нормативна уредба.
Ето защо ищецът моли след доказване основателността на иска да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответника дължи
заплащане на сумата от 2845.83 лв., представляваща цена на доставена
топлинна енергия до имот с адрес в гр.София, ..., ап. 50, аб. № 272582, за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от
24.08.2021г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 667.60
лв. за периода от 15.09.2018г. до 02.08.2021г. върху цената на топлинната
енергия, сума в размер на 18.10 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната
лихва от 24.08.2021г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер
на 4.85 лв. за периода от 31.08.2018г. до 02.08.2021г. върху цената на
услугата дялово разпределение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Г. Г. Д.-...., чрез адв. Н., е
депозирала отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни,
по подробно изложени съображения. Твърди, че оспорва между страните да е
налице договорно правоотношение, оспорва основанието за дължимост на
дялово разпределение и лихви. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Прави искане съдът да не назначава поисканите експертизи, тъй като
не оспорва размера на начислените суми, а оспорванията са само по
основание и давност.
Третото лице помагач – „Техем сървисис“ ЕООД, гр. София твърди, че
не е извършвал услугата дялово разпределение за процесния период.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите
на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. № 20211110148822/2021 г. по описа на
СРС, 150 състав, от ищеца на 24.08.2021 г. е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по
3
настоящото дело суми относно топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ...,
ап. 50, аб. № 272582. По отношение на собствеността на процесния недвижим
имот не бяха представени доказателства, от които да бъде установено кой е
собственик на процесното жилище.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, с уточнение в открито съдебно заседание, което съдът възприема
изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че ответникът не
е платил начислените суми за процесния период, като начислени от ищеца по
фактури и след корекции по изравнителни сметки са суми в размер на
2 858.43 лв. главница и лихви в размер на 788.46 лв. Размерът на сумите за
главница и лихви, които касаят период след 24.08.2018 г., т.е. тригодишен
период преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК на 24.08.2021 г. и
не са погасени по давност са в размер на 1 649.02 лв. главница и 454.86 лв.
лихви.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Исковете са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. В конкретният
случай от доказателствата по делото не може да се направи извод за наличие
на облигационно правоотношение за доставка на ТЕ между страните по
делото. Това е така, защото не бяха представени от страна на ищеца, чиято е
доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че ответника е
собственик или носител на вещно право на ползване на процесното жилище, с
оглед и на изричното оспорване от страна на ответника в отговора на
исковата молба на това твърдение на ищеца. В тази насока следва да се има
предвид, че от изисканата информация от Столична община е видно, че тя не
е продавач на процесното жилище, а от справките от Агенцията за
вписванията е видно, че за ответника няма вписвания, отбелязвания и
заличавания. Индиция за собствеността на имота е представена декларация по
чл. 14 от ЗМДТ с писмо от СО, Дирекция Общински приходи от 13.04.2023 г.,
от която е видно, че през 2011 г. имотът е деклариран от ответницата, но без
4
данни за титула за собственост. Отделно от това следва да се има предвид, че
по делото остана неустановена собствеността на ответника за процесния
период, който е 01.05.2017г. до 30.04.2019г.
На следващо място съдът намира единствено за пълнота на изложението и
че вземането е частично погасено по давност с изтичането на тригодишен
давностен срок по чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, доколкото периода на вземането е от
01.05.2017г. до 30.04.2019г., а заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано на
24.08.2021 г., като според вещото лице размера на непогасените по давност
сума са в размер на 1 649.02 лв. главница и 454.86 лв. лихви.
С оглед изхода от настоящия спор съдът намира, че на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК ответницата има право на разноски в размер на 600 лв., платими на
предоставИ. безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 т. 2 от ГПК на
ответницата адв. И. А. Н. от САК, съд. адрес гр. ...., ..., офис 6, съгласно
списък по чл. 80 от ГПК. Съдът намира, че възражението на ищеца за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответницата е
неоснователно, тъй като то е уговорено в минималните размери по Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Ястребец”
№23Б, против Г. Г. Д.-...., ЕГН **********, със съд. адрес гр. ...., ..., офис 6,
чрез адв. Н., за признаването за установени на вземанията, предмет на
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
31.08.2021г. по ч.гр.д. № 20211110148822/2021 г. по описа на СРС, 150 състав,
а именно 2845.83 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия до
имот с адрес в гр. София, ..., ап. 50, аб. № 272582, за периода от 01.05.2017г.
до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 24.08.2021г. до окончателното
плащане, мораторна лихва в размер на 667.60 лв. за периода от 15.09.2018г.
до 02.08.2021г. върху цената на топлинната енергия, сума в размер на 18.10
лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.07.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 24.08.2021г. до
5
окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 4.85 лв. за периода от
31.08.2018г. до 02.08.2021г. върху цената на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул.”Ястребец” №23Б, да заплати
на адв. И. А. Н. от САК, съд. адрес гр. ...., ..., офис 6, сума в размер на 600 лв.,
представляващи възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Техем
сървисис“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ....
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6