№ 122
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20211001000482 по описа за 2021 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от „СЕЛЕКТ ГРУП
СЕКЮРИТИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Красно село, ул. Пчела, бл. 199, партер, офис 3, чрез управителя
А. Г. Н. против Решение №1120 от 30.07.2020 г. по т.д. № 2720/2019 г. на
Софийски градски съд,Търговско отделение, VI-18 състав.,с което са
отменени по иск с правно основание чл. 74 от ТЗ, предявен от Л. М. Е..,ЕГН
********** с адрес гр.***,ул.“***“№30,ет.3,ап.6 против дружеството
жалбоподател всички решения на проведеното на 12.12.2019г. Общо събрание
на съдружниците в дружеството.Подържа се в жалбата,че обжалваното
решение е незаконосъобразно,поради това,че първоинстанционният съд не е
обсъдил значителна част от наведените и от двете страни твърдения, които са
от значение за изхода на делото.Подържа се,че от страна на дружеството не са
създавани пречки на Е. за достъп до офиса на дружеството,което било
установено от показанията на разпитания свидетел.Незаконосъобразно съдът
приел,че действията на Е. не представляват основания за изключването му
като съдружник и освобождаването му като управител. В самото обжалвано
1
Решение е отбелязано, че основание за изключване съгласно чл. 126, ал. 3 от
Търговския закон е бездействието на съдружника. Съгласно чл. 141, ал. 1 ТЗ и
чл. 34, ал. 1 от Дружествения договор Е. имал законоустановеното
задължение да организира и ръководи дейността на „Селект Груп Секюрити“
ООД като негов управител. Същият е следвало да е наясно, че със забраната
за достъп до дружествени сметки, той поставял дружеството в изключително
неизгодно положение във връзка с разплащанията.По делото не били
доказани твърденията на Е. за теглени средства от сметките на
дружеството.Незаконосъобразно първоинстанционния съд приел,че
нарушенията на Л.Е., описани в нотариалната покана, не били достатъчно
основание за неговото изключване като съдружник, а само като управител.
Подържа се,че дори и да се приеме становището на първоинстанционния съд,
че част от нарушенията на Е. са в качеството му на управител на „Селект
Груп Секюрити” ООД, то останалите му действия били противни на
задълженията му като съдружник. С оглед на това се иска обжалваното
решение да бъде отменено,а предявения иск бъде отхвърлен.
По делото е налице и виззивна жалба от „Селект Груп Секюрити“
ООД против Решение №260230/08.02.2021 г. на Софийски градски съд, ГО,
V1-I8 с- в по т. д. № 2720/2019 г.,с която съдът е оставил без уважение молба
с вх. № 88141/28.08.2020 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в
мотивите на съдебното решение, постановено на 30.07.2020 г., а именно стр.
5, ред 4 относно отразеното за дадените свидетелски показания, като следва
името на г-н Н. да бъде поправено с г-н Е..Незаконосъобразно съдът приел,че
в протокола от откритото съдебно заседание е записано същото и че
допускането на техническа грешка при съставянето му не е основание да бъде
допусната ОФГ, тъй като е следвало да се иска поправка на протокола.
Подържа се,че наличието на грешка по отношение на свидетелските
показания е съществено, тъй като мотивите имат обвързваща доказателствена
сила по отношение на страните в процеса, а така също и би могло да доведе
до погрешна преценка за фактите от страна на въззивната инстанция.Иска се
обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено решение,с
което да бъде уважена молба с вх. № 88141/28.08.2020 г. за поправка на
очевидна фактическа грешка в мотивите на съдебното решение, постановено
на 30.07.2020 г„ а именно стр. 5, ред 4 относно отразеното за дадените
свидетелски показания, като следва името на г-н Н. да бъде поправено с г-н
2
Е..
От страна на Л.Е. не е постъпил отговор по посочените по-горе жалби.
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна
жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по
делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу
подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъдат разгледана по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от
Л.Е. с правно основание чл.74 от ТЗ,в която се подържа,че ищеца е
съдружник в ответното дружество-жалбоподател като с А. Н. били
съдружници и в други фирми.В средата на месец юни между ищеца и Н.
възникнал конфликт, вследствие на който бил ограничен достъпа му до офиса
на дружествата. До този момент Н. и И. И., счетоводителка на фирмата,,
разполагали с издадени от ищеца пълномощни за опериране с банкови сметки
на някои от дружествата. През наличното он-лайн банкиране на банковите
сметки на дружеството ищеца установил, че се прехвърлят суми,поради което
с нотариална покана рег. № 19742, том VI, акт 89 от 12.07.2019г., на рег. №
039 в рег. на НК, връчена на 02.09.2019г. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
оттеглил всички дадени пълномощия на И.,а с нотариална покана рег. №
19741, том VI, акт 88 от 12.07.2019г., на нотариус рег. № 039 в рег. на НК,
връчена на 02.09.2019г. - по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, оттеглил и дадените
пълномощия на Н..На 18.11.2019г. ищеца получил Нотариална покана рег. №
7618, том 3, акт 161 от 26.09.2019г., на нотариус рег. № 637 в рег. на НК,
отправена от Н., с която бил предупреден да преустанови действия против
интересите на дружеството и поканен на общо събрание на 12.12.2019г., от
13.30 часа, на което да се гласува изключването му като съдружник.Подържа
се,че описаните в нотариалната покана нарушения не са извършени от ищеца.
По отношение твърдяното незаконно присвояване лек автомобил собственост
на дружеството ищеца подържа, че го ползвал като съдружник и управител и
не само не го е присвоил незаконно, а след подаден сигнал от страна на Н. до
лизингодателя, на същия са представени резервен комплект ключове и
3
автомобилът бил отнет от държането му, за което подал сигнал, считайки че е
откраднат.Подържа се,че на проведеното Общо събрание на дружеството,
видно от Протокол от 12.12.2019г. ищеца бил изключен като съдружник в
дружеството, но счита, че решенията на общото събрание са
незаконосъобразни, тъй като с действията си не е увредил по никакъв начин
интересите на дружеството.Иска се
отмяна на всички решения на Общото събрание на съдружниците на
дружеството, проведено на 12.12.2019г., обективирани в Протокол от
12.12.2019г.Претендират се и направените по делото разноски.
В представения от дружеството отговор на исковата молба се оспорва
същата.Твърди се , че изложената от ищеца фактическа обстановка не
отговаря на действителността,а недопускането на ищеца до офиса било
недоказано, а дори напротив-съдружника Н. многократно се опитал да му
връчи ключове от общия офис. Подържа се,че с блокирането на достъпа до
дружествените сметки, не могло да бъдат заплащани задълженията на
дружеството,което поставяло дружеството в неизгодно положение. Оспорва
твърдението, че автомобилът на дружеството е ползван правомерно от ищеца,
като твърди, че предвид съвместната форма на управление, следва само
заедно да се ползва, а без знанието и съгласието на другите управители, не
било в съответствие с дружествения договор. Иска се предявения иск да бъде
отхвърлен като бъдат присъдени направените по делото разноски.
За да постанови обжалваното решение съдът приел за установено от
фактическа страна следното:От справка от Търговския регистър се
установява,че ищеца е съдружник в ответното дружество с А. Н..В
представената нотариална покана рег. № 7618, том 3, акт 161 от 26.09.2019г.,
на нотариус рег. № 637, отправена от Н., в качеството му на управител на
дружеството е посочено, че ищецът като съдружник извършвал действия,
които са в противоречие с интересите на дружеството-по молба на ищеца от
11.07.2019г. били блокирани банковите сметки на дружеството в „Уникредит
Булбанк“ АД, т.е. уточнява, че бил оттеглил пълномощията му.В поканата е
посочено,че било учредено дружество „Гард 24“ЕООД от И. П., с който
ищецът възнамерявал съвместно да осъществява конкурентна дейност и му
бил обещал 500 фирми за обслужване,както и че ищеца незаконно присвоил
описания автомобил, предмет на договор за лизинг №0029807/А1.С поканата
4
е даден едноседмичен срок за преустановяване на действията по увреждане на
дружеството и е посочено, че поканата ще се счита за писмено
предупреждение, както и че се свиква ОС на 12.12.2019г. с описания дневен
ред, включително по т.1 – изключване на ищеца като съдружник.Съдът е
приел, че поканата е връчена на ищеца на 18.11.2019г.Представен е протокол
от ОС на съдружниците на дружеството от 12.12.2019г., в който е отразено, че
са присъствали лично съдружниците Н. и ищеца, а съдружника К. М. бил
представляван от пълномощник –И. И. с нотариално заверено пълномощно.
В протокола от събранието е вписано изявление на ищеца, че от края на юни
2019г. няма достъп до офисите на дружеството и е оттеглил пълномощията
към банката, тъй като е констатирал неправомерни тегления.Заявил е , че по
отношение на дружеството „Гард 24“ЕООД няма нещо общо с него, а по
отношение на автомобила сочи, че му бил отнет юли или август от
представители на дружеството. След гласуване, при което Н. и съдружника К.
М.,чрез пълномощника си, са гласували за изключване на ищеца/т.1/, е взето
решение /по т.2/ дружествените му дялове да се поемат от другите двама
съдружници, като Н. поеме 10 дяла, а М. – 15 дяла. По т.3 е взето решение за
промяна на начина на представляване на дружеството, като ищеца е
освободен като управител. По т.4 е взето решение за предявяване на иск за
вреди от името на дружеството срещу ищеца, а по т.5 е приет нов дружествен
договор.С нотариална покана рег. № 19741, том VI, акт 88 от 12.07.2019г., на
нотариус рег. № 039 , връчена на 02.09.2019г. - по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, ищецът заявил оттегляне на описаните пълномощни на Н., като
съгласно разписката нотариалната покана е връчена на 03.09.2019г. при
условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.С нотариална покана с рег. № 19742, том VI,
акт 89 от 12.07.2019г., на нотариус рег. № 039 , връчена на 03.09.2019г. по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, ищецът е оттеглил описаното пълномощно,
дадено в полза на И. И..по делото е представен дружествения договор на
ответното дружество от 18.06.2018г. В чл. 20 от същия е предвидено, че
изключването на съдружник може да стане в хипотезата по т.1 – ако не е
внесъл предвидените дялови вноски и по т.2 – ако системно и грубо нарушава
договора, не изпълнява задълженията си за оказване съдействие на
дружествените работи, не изпълнява решенията на ОС на съдружниците,
действа против интересите на дружеството, не изплати и не внесе дела си в
определения срок. Предвидено е в чл. 20, ал. 2 от дружествения договор, че
5
изключването става с решение на ОС, като предложение може да направи
всеки един от останалите съдружници. В чл. 25, ал. 3 от дружествения
договор е предвидено, че общото събрание се свиква с писмено съобщение,
изпратено най-малко 30 дни предварително. По делото е представено
писмо с изх.№2024/15.07.2019г. от „ОББ Интерлийз“ ЕАД, адресирано до
тримата управители на ответното дружество,в което е посочено, че във връзка
с постъпило уведомление за откраднат автомобил, следва да предадат
ключовете на застрахователя. В писмото се сочи, че на 09.07.2019г.
упълномощен представител на дружеството е поискал и получил втория
наличен ключ за автомобила.По делото са разпитани двама свидетели ,които
са установили следното:Свидетелят В. е установил, че работел в ответното
дружество от 2017 г. или 2018 г. до 01.08.2019 г. като техник.Свидетелят
сочи, че знае за смяна на ключалките, тъй като Н. по телефона му казал, че е
забранено да се говори с ищеца. Преди това били сменили ключалките на
офиса и не му се давал достъп до офиса. Било му казано, че трябва да се
сменят ключалките на всички складове на фирмата през лятото на 2019 г.
Сочи, че отишъл в офиса на ответното дружество и понеже имал ключ,
констатирал, че не може да си отвори вратата, защото ключалките на офиса
са сменени. След смяната на ключалките мисли, че ищеца също не е имал
достъп. Преди да сменят ключалките ищеца идвал редовно в офиса, а Н.-
много рядко - в месеца 1, 2 пъти.Свидетелят Г. установява,че работи в
ответното дружество и познава съдружниците.Свидетелят установява,че
отношенията между Н. и ищеца се развалили преди година и повече, но не
знае каква е причината. Сочи, че работата му е такава, че почти винаги е в
офиса.Ищеца никога не е правил опит да влезе и да му е отказан достъп,
когато той е бил там. Свидетелят бил чул от счетоводителката за действия
на Н., които били в разрез с дейността на дружеството. Според свидетеля Н.
идвал по-рядко. Клиентите на дружеството рязко започнали да отказват
сключените договори и впоследствие се разбрало, че ищеца бил регистрирал
друго търговско дружество. Някои от обектите сключили договор с неговата
фирма. Свидетелят сочи, че ключ от офиса имали всички от администрацията
и той не знае да са се сменяли ключалки.
За да уважи предявения иск и да постанови обжалваното решение СГС
приел,че правото по чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ е потестативно и се упражнява
със специално регламентирания конститутивен иск, който следва да се
6
предяви в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал
или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от
узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на Общото събрание. В случая
ищецът е присъствал на събранието, проведено на 12.12.2019г., поради което
подадената на 17.12.2019г. искова молба е в законоустановения преклузивен
срок.Съдът е приел,че по делото не се оспорва процедурата по свикване на
събранието на съдружниците.Съдът е приел,че за законосъобразността на
процедурата по вземане на решение на Общо събрание за изключване на
съдружник е необходимо да се установи получаването на предупреждението
като документ, а за наличието на материалните основания за изключване по
чл. 126, ал. 3 от ТЗ значение имат фактите, относими към описаните в
предупреждението действия или бездействия на съдружника, съставляващи
основания за изключване. Връчването на писмено предупреждение по чл.126,
ал.3 от ТЗ поставя началото на процедурата по изключване на съдружник в
дружество с ограничена отговорност, като същото би могло да е
материализирано в самостоятелен писмен документ или да се съдържа в
поканата за събранието. Полученият писмен документ – предупреждение
следва да е такъв именно с оглед конкретното ОС, на което е взето решението
на изключване, а не може да се ползват дадени преди това предупреждения.
Целта на писменото предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ е да уведоми
съдружника за наличието на констатирани нарушения по повод на участието
или неучастието му в дружествените работи, а също така представлява и
известие, че дружеството би могло да предприеме действия по изключването
му, като на съдружника му се предоставя и възможност да се подготви за ОС,
на което ще се разглежда този въпрос, като при желание той би могъл да
изложи доводи против съобщените му писмено провинения, попадащи в
някое от основанията по чл. 126, ал. 3 ТЗ, евентуално и да коригира и
поведението си, ако нарушението позволява това, като е възможно писменото
предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ да бъде материализирано и в
самостоятелен документ, но и да се съдържа в поканата по чл. 139, ал. 1 ТЗ за
събранието.Поради това съдът е приел,че твърденията на ищеца, че
едновременното оправяне на предупреждение за изключване и покана за ОС с
такъв дневен ред представлява съществено нарушение, не могат да бъдат
споделени, тъй като това е допустимо по закон.Съдът е приел,че твърденията
изложени в писмото –покана за изключване на съдружника могат да бъдат
7
квалифицирани като такива за действия на съдружника в качеството му
управител на дружеството, като същите, дори и при доказването им от страна
на дружеството не съставляват основание за изключването му като
съдружник, а би могло единствено да се ангажира договорната отговорност
при евентуални вреди за дружеството.Същото било прието и по отношение на
доводите за оттегляне на пълномощията, което е свързано с
представителната власт и то на управителя, както и за твърдяните
затруднения за изплащането на заплати и други разплащания.Съдружникът в
едно дружество, ако не е и управител, няма представителна власт спрямо
третите лица и поради това не би могъл нито да оттегли пълномощно, нито да
извършва действия пред банката за изпълнение на паричните задължения на
дружеството.Тези твърдения, които са послужили като основание за
изключването, дори и да бъдат доказани, не са свързани пряко с нарушение
на задълженията на съдружника, а на управителя. Управителят на
дружеството е този, който го представлява и именно той би могъл да
осъществява такова представителство пред банката и други лица. Независимо
от горното дори и да се приеме, че доколкото и тримата съдружници, са и
управители, то действията им следва да се разглеждат в цялост, съдът е
приел, че от ангажираните по делото доказателства не се установява по
безспорен начин, че ищецът като съдружник е действал в нарушение на
интересите на дружеството. Твърденията по поканата, че ищецът възнамерява
да осъществява съвместно конкурентна дейност с трето лице и да отнеме
обслужвани от дружеството фирми, които да се привлекат към така
посоченото дружество – „Гард-24“ ЕООД, съдът е приел за недоказани.
Доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство е на
ответника, а същия не е ангажирал доказателства в тази насока.Дружеството
„Гард-24“ ЕООД е еднолично и ищецът не е съдружник в същото, нито е
установено да се намира в някакви отношения на свързаност с неговия
управител.От събраните доказателстве не било установено ищеца да се е
договарял с посоченото лице във вреда на дружеството. По отношение на
едноличното ползване на служебния автомобил съдът е приел,че твърденията
по поканата за незаконно отнемане на автомобила не са подкрепени с никакви
доказателства, които е следвало да бъдат ангажирани ответника. По
отношение на твърдяното нарушение във връзка с банковите сметки на
дружеството в „Уникредит Булбанк“ АД, съдът е приел, че също не се
8
установява от доказателствата, ангажирани по делото, че са налице действия
на съдружника Е., които да са във вреда на дружеството.Същият не оспорва,
че е оттеглил дадените от него пълномощни на счетоводителката И. и на
другия си съдружник – Н., което е извършил по надлежния ред, с изявление с
отправена нотариална покана, но горното не се установява да е действие в
нарушение на интересите на дружеството, още повече, че ищецът твърди, че е
установил тегления чрез интернет банкиране, които според него са без
основание. Изискването по дружествения договор всички управители да
действат заедно, не води до извод, че оттеглянето на пълномощията е
нарушение и е затруднило дейността на дружеството, тъй като няма пречка
при съответното уведомяване и съгласуване тримата управители заедно да
посетят банката и да разпоредят съответните плащания. Едностранната
сделка по упълномощаване на другия управител и на счетоводителката не е
свързана непосредствено със задълженията на ищеца като съдружник в
дружеството. Упражняването на това право не може да бъде квалифицирано
като нарушение на интересите на дружеството от страна на съдружника.
Съдът е приел,че ответника по иска с правно основание чл. 74 ТЗ следва да
докаже онези юридически факти, от осъществяването, на които следва
законосъобразността на взетите от общото събрание на търговското
дружество решения и то при пълно и главно доказване, а такива факти не
били установени със съответните доказателствени средства. С оглед на това
съдът е приел,че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като
се отменят атакуваните от ищеца решения на ОС на съдружниците от
12.12.2019г.
За да постанови второто обжалвано по делото Решение
№260230/08.02.2021 г. на Софийски градски съд, ГО, V1-I8 с- в по т. д. №
2720/2019 г., с което съдът е оставил без уважение молба с вх. №
88141/28.08.2020 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на
съдебното решение, постановено на 30.07.2020 г., а именно стр. 5, ред 4
относно отразеното за дадените свидетелски показания, като следва името на
г-н Н. да бъде поправено с г-н Е.. Съдът взел предвид следното:
С молба с вх.№88141/28.08.202г. ответникът по производството поискал
поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на съдебното решение,
9
постановено на 30.07.2020г., а именно на стр. 5, ре д 4 относно отразеното за
дадените свидетелски показания, като следвало името на г-н Н. да бъде
поправено с г-н Е.. Съдът е приел,че искането е неоснователно. Поправка на
очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК се допуска, когато е
налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното
външно изразяване в писмения текст на решението. Формираната от съда
воля трябва да следва от мотивите на съдебния акт, а изразяването й да е
обективирано в диспозитива. Когато се твърди грешка в описанието на
фактическата обстановка в мотивите на съдебното решение не е налице
основание за очевидна фактическа грешка, тъй като няма отразяване на това в
диспозитива на съдебното решение. В случая се твърди именно това,
погрешно описване на изложеното от свидетеля в мотивите на съдебното
решение, а не явна фактическа грешка в диспозитива. Само на това основание
молбата е неоснователна.Не е налице твърдяната грешка, тъй като в частта на
стр. 5, следваща от последния абзац на стр.4 на фактическата обстановка на
решението, съдът е възпроизвел почти дословно казаното от свидетеля Г.,
така както е отразено в протокола на съдебното заседание при разпита му, стр.
56 от делото. Така е отразено в протокола за разпит на свидетеля, а дали
секретаря е записал правилно чутото е ирелевантно, тъй като срокът за искане
на поправка на протокол отдавна е изтекъл.
По жалбата против Решение №1120 от 30.07.2020 г. по т.д. №
2720/2019 г. на Софийски градски съд
Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното
решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените от жалбоподателя оплаквания в жалбата.Подържа се в
жалбата,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради това,че
първоинстанционният съд не е обсъдил значителна част от наведените и от
двете страни твърдения, които са от значение за изхода на делото.
Съдът счита,че това становище по делото противоречи на съдържанието
на решението и на събраните по делото доказателства.Съдът в решението е
обсъдил всички установени по делото релевантни обстоятелства и дори и
такива,които не са относими към предмета на спора.Съдът привално е
разпределил доказателствената тежест и е постановил решението съобразно
10
представените по делото доказателства.
Подържа се в жалбата,че от страна на дружеството не са създавани
пречки на Е. за достъп до офиса на дружеството,което било установено от
показанията на разпитания свидетел.Състават на виззивния съд счита,че дали
са създавани или не пречки за достъп на Е. до офиса на дружеството е
ирелевантно с оглед предмета на правния спор по делото.В производството по
чл.74 от ТЗ се разглежда законосъобразността и/или съобразяването с устава
на дружеството на взетите решение от общото съобрание.Предмета на делото
следва да бъде съобразен с взетите решения,които се атакуват,мотивите на
ищеца и исканията му.В протокола от проведеното общо съобрание липсва
решение във връзка с достъпа на ищеца до офиса,поради което наличието или
липсата на достъп е несъотносимо към предмета на спора.
Подържа се в жалбата,че еезаконосъобразно съдът приел,че действията
на Е. не представляват основания за изключването му като съдружник и
освобождаването му като управител. В самото обжалвано решение е
отбелязано, че основание за изключване съгласно чл. 126, ал. 3 от Търговския
закон е бездействието на съдружника. Съгласно чл. 141, ал. 1 ТЗ и чл. 34, ал. 1
от Дружествения договор Е. имал законоустановеното задължение да
организира и ръководи дейността на „Селект Груп Секюрити“ ООД като
негов управител. Същият е следвало да е наясно, че със забраната за достъп
до дружествени сметки, той поставял дружеството в изключително неизгодно
положение във връзка с разплащанията.Съставът на виззивния съд счита,че
първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното решение
законосъобразно е направил разграничение между задълженията на
управителя на дружеството и задълженията на съдружник,който е и
управител на дружеството.Съгласно чл.141,ал.1 от ТЗ управителят
организира и ръководи дейността на дружеството,съобразно закона и
решенията на общото събрание,а съгласно ал.2 дружеството се представлява
от управителя.От посочените разпоредби може да се направи извод,че
управителят осъществява оперативното управление на дружеството в рамките
на закона и решенията на общото съобрание.В случая основанията за ищеца
като съдружник в дружеството касаят действия свързани с оперативното
управление на дружеството,извършени от него в качеството му на
управител.В случай,че посочените действия на ищеца в качеството му на
управител не съвпадат с вижданията на останалите съдружници за работата на
11
дружеството,същите разполагат с възможността да свикат общо събрание,на
което да вземат решения в тази връзка,включително и да освободят
съдружника Е. от качеството му на управител.
Подържа се в жалбата,че по делото не били доказани твърденията на Е.
за теглени средства от сметките на дружеството,което му дало основание да
оттегли упълномощаването на другите двама управители.съдът счита,че
доказването на тези твърдения е ирелевантно предвид предмета на спора.В
настоящето производство релевантни са само тези факти и
обстоятелства,които имат отношение по основанията за изключването на
ищеца в качеството му на съдружник на дружествато,а тегленето на средства
от другите управители не е между тези основания.
Подържа се в жалбата,че дори и да се приеме становището на
първоинстанционния съд, че част от нарушенията на Е. са в качеството му на
управител на „Селект Груп Секюрити” ООД, то останалите му действия били
противни на задълженията му като съдружник.Съдът счита,че по отношение
на останалите наведени в протокола от общото събрание основания за
изключване-във връзка със самостоятелното ползване на служебния
автомобил и във връзка евентуалното намерение за осъществяване на
конкурентна дейност с фирма „Гард 24“ЕООД по делото не са ангажирани
каквито и да било доказателства от страна на жалбоподателя,който носи
доказателствена тежест за това.
С оглед на горното съдът счита,че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно,поради което следва да бъда потвърдено.
По жалбата против Решение №260230/08.02.2021 г. на Софийски
градски съд
Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното
решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените от жалбоподателя оплаквания в жалбата.Подържа се в
жалбата,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради това,че съдът
не уважил молбата на жалбоподателя за поправка на очевидна фактическа
грешка в мотивите на съдебното решение, постановено на 30.07.2020 г., а
именно стр. 5, ред 4 относно отразеното за дадените свидетелски показания,
12
като следва името на г-н Н. да бъде поправено с г-н Е..Подържа се,че
наличието на грешка по отношение на свидетелските показания е съществено,
тъй като мотивите имат обвързваща доказателствена сила по отношение на
страните в процеса, а така също и би могло да доведе до погрешна преценка
за фактите от страна на въззивната инстанция.
Въззивния съд счита,че законосъобразно СГС не е уважил подадената
молба.Записаното в протокола от съдебното заседание от 14.07.20г. не е
оспорано от жалбоподателя,който не е искал поправка на протокола в
законния срок.Дори и да се приеме,че погрешно е отразено в протокола,че
действията не на Н.,а на ищеца били в разрез с дейността на дружеството,то
това обстоятелство не се отразява върху крайния извод на съда за
незаконосъобразност на взетите решения на общото събрание,атакувани по
делото.
С оглед на горното обжаваното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава Решение №1120 от 30.07.2020 г. по т.д. № 2720/2019 г. на
Софийски градски съд,Търговско отделение, VI-18 състав.
Потвърждава против Решение №260230/08.02.2021 г. по т. д. №
2720/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, V1-18 с- в .
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията
по чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13