РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Русе, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, първи
касационен състав, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАН ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря Галина Кунчева и с участието на прокурор Емилиян Грънчаров като
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА КАН дело № 28 по
описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Н.Ф.М. чрез адв. С.И.
*** против решение № 718/09.12.2022
г. по АНД № 1527/2022 г. на РС – Русе, с което е потвърдено НП
№22-1085-001727/22.07.2022г. на Началник сектор ПП към ОДМВР-Русе, с което на Н.Ф.М.
за нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП е наложено кумулативно наказание на основание
чл.175 ал.3 ЗДвП „ глоба в размер на 200лв и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца“.
В касационната жалба се твърди, че
решението е постановено при неправилно прилагане на закона. Напълно погрешни
били изводите на съда за съставомерност на деянието. Сочи, че нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП може да бъде извършено
умишлено, но и непредпазливо- аргумент от чл. 7 от ЗАНН, а в случая липсва
умисъл, защото липсват данни жалбоподателят да е нарочно уведомен, че МПС е служебно
дерегистриран и съответно не е знаел или допускал, че няма право да управлява
автомобила.
Претендира се отмяна на съдебното решение
и отмяна на наказателното постановление
Ответникът не се явява, и не се
представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе
дава заключение за основателност на жалбата и предлага решението на Районен съд
- Русе да бъде отменено.
Касационната инстанция, като се съобрази с
нормата на чл. 218, ал. 1 от АПК, обсъди наведените от
касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл. 218, ал. 2 от АПК извърши и служебна
проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт,
поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Предмет на контрол в настоящото
производство е решение № 718/09.12.2022
г. по АНД № 1527/2022 г. на РС – Русе, с което е потвърдено НП №22-1085-001727/22.07.2022г.
на Началник сектор ПП към ОДМВР-Русе, с което на Н.Ф.М. за нарушение на чл.140
ал.1 ЗДвП е наложено кумулативно наказание на основание чл.175 ал.3 ЗДвП „
глоба в размер на 200лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца“, поради това, че е управлявал МПС с прекратена служебно регистрацията на
МПС, за което било получено уведомление от Гаранционния фонд поради неплатена
ЗЗ ГОА.
За да потвърди наказателното постановление
районният съд е приел, че наказаното лице
е действало виновно при извършване на нарушението ,като нарушението е
извършено по непредпазливост, тъй като собственик на МПС, служебно
дерегистрирано, поради липса на задължителна застраховка гражданска
отговорност, т.е без налична такава, като липсата на получено уведомление от
гаранционния фонд не го освобождава от задължението му за упражнява грижи за
собственото му МПС . Застъпена е тезата,
че при служебно прекратяване на регистрацията
на МПС, по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, фактът,че собственикът
на същото не е нарочно информиран е несъставомерно обстоятелство и не го
освобождава от административнонаказателна отговорност.
Решението е неправилно.
Настоящата инстанция намира извода на
районния съд за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление за
направен в противоречие с Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по ТД
№ 3/2022 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и
Първа и Втора колегии на ВАС.
В действителност, преди постановяване на
цитираното ТП, съдебната практика изобилстваше от решения, в които се приемаше,
че за съставомерността на деянието по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е без значение наличие
или не на знание у водача на съответното МПС за настъпила по отношение на
същото служебна дерегистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, особено ако случаите
касаят водач, който е и собственика на
МПС.
Независимо от горното, предвид
обстоятелството, че Тълкувателните постановления имат задължителна сила не само
по отношение на съдилищата, но и за всички органи, организации и граждани,
относно приетите със същите изводи, следва да се приеме, че не се наказва с
предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно
наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена
по реда на чл. 143, ал. 100 от ЗДвП, без за това да е
уведомен собственикът на МПС.
Въззивната инстанция е установила фактите
и въз основа на същите е достигнала до неправилен изводът, че вмененото на касатора
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е извършено виновно и
се явава наказуемо.
Съгласно посочената като нарушена
разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. В чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6
до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано,
но е без табели с регистрационен номер.
Следва да се отбележи, че в хода на
административнонаказателното производство АНО не е събрал доказателства за това-
кога и по какъв начин собственикът на автомобила е бил уведомен, съгласно
разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ – "Информационният
център на Гаранционния фонд уведомява собствениците на моторни превозни
средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният
застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни
от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие
на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка", и кога
същият този контролен орган, имащ задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, е уведомил собственика
на ППС, че служебно е прекратена регистрацията му, поради получено уведомление
от Гаранционен фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ. Нито в хода на
административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното следствие
пред въззивната инстанция са събрани каквито и да било доказателства
жалбоподателят да е управлявал превозното средство със знанието, че управлява
МПС, което е спряно от движение. В случая прекратяването на регистрацията на
описания в НП лек автомобил е било извършено служебно - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. По делото обаче не са
ангажирани каквито и да било доказателства, че собственикът на процесното МПС е
надлежно уведомен за последното обстоятелство, още повече, че и 14 дн.срок с
оглед на данните по делото не е бил изтекъл. Единствено и само този факт,
предвид цитираното ТП е достатъчен да се приеме, че издаденото срещу
жалбоподателя НП е незаконосъобразно.
По изложените съображения, касационната
инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено при
липса на съществени процесуални нарушения, но в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде
отменено и решено по същество като бъде отменено и потвърденото НП
Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 718/09.12.2022
г. по АНД № 1527/2022 г. на РС – Русе
И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ НП
№22-1085-001727/22.07.2022г. на началник сектор ПП към ОДМВР-Русе, с което на Н.Ф.М.
за нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП е наложено кумулативно наказание на основание
чл.175 ал.3 ЗДвП „ глоба в размер на 200лв и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: