Р
Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 06.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично
заседание на седми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 17279 описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
иска на „З.Д.Ж.И З.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, срещу „С.“ ООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление:***,
к.к. „******, представлявано от управителя Д.К.Х., с правно основание чл. 415 от ГПК
във вр. с чл. 284 ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата по издадената Заповед
за изпълнение № 6559/31.8.2018г. по ч.г.д. № 13125/2018г., на ВРС, 46 състав, а
именно: 20 000.00 лева /двадесет хиляди/ лева, представляваща част от задължение по фактура №**********/01.08.2018г.
издадена за сумата от 38 922,77лв. предсталвяваща неотчетени на
възложителя застрахователни премии по Договор за застрахователно посредничество
№146/11.04.2016г.,
ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
29.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 140лв. /сто и четиридесет/ лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата
от 20 000.00лв. за периода от 01.08.2018г. до 28.08.2018г.
Претендират
се и разноските в заповедното производство, както и разноските в исковото производство.
Обстоятелствата, от които се твърди, че
произтича претендираното право:
В исковата молба ищецът твърди,
че е подадено заявление по чл. 410 от ГПК, като е издадена Заповед за
изпълнение срещу ответника, но същият е възразил в срока, поради което е налице
правен интерес да бъде предявен настоящия иск.
Твърди се, че вземането на ищеца
произхожда от сключен между страните Договор за застрахователно посредничество,
като ответникът не е изпълнил задълженията си по отчетните сделки.
На 11.04.2016 г. в гр. София,
между „Застрахователно акционерно дружество Д.***" АД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление:*** (наричано за краткост по-долу
„Застрахователя" или „Кредитора"), представлявано от проф. Т.В.,
д.м.н. в качеството му на Изпълнителен директор на дружеството и „С." ООД,
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 9006, р-н „****",
к.к. „****, представлявано от управителя Д.К.Х. (наричано за краткост по-долу
„Брокера" или „Длъжника"), е сключен Договор за застрахователно
посредничество № 146 (наричан за краткост по-долу „Договора").
Съгласно чл. 1 от Договора
Застрахователят възлага, а Брокерът приема при условията на възмездно и трайно
изпълнение, в рамките на договорения срок, да извършва застрахователно
посредничество от името и по възлагане на потребителите на застрахователни
услуги, договаря условията и сключва застрахователни договори със Застрахователя,
като следи сроковете за подновяване и съдейства на потребителя на
застрахователни услуги при уреждането на претенциите при настъпване на
застрахователно събитие.
На основание чл. 6, т. 1 от
Договора, Брокерът се задължава да събира премиите по сключените от него
застрахователни договори и осигурява превеждането в полза на Застрахователя на
дължимите застрахователни премии в срок не по-късно от 7 (седем) дни след
сключването на застрахователния договор или събирането на дължимата вноска при
разсрочено плащане.
Въпреки поетите с Договора
задължения, Брокерът не превел дължимите премии на Застрахователя в уговорения
в Договора срок. Липсва плащане и към настоящия момент. При парично задължение
с фиксиран падеж, длъжникът изпада в забава с настъпване на уговорения падеж и
без да е необходима покана, както е станало в случая.
Издадената Фактура № **********
от 01.08.2018 г., обективира вземанията на ищеца по договори, изрично посочени
в УМ от 14.12.2018г.
Независимо, че длъжникът е
изпаднал в забава по всички договори преди датата на издаване на фактурата, то
претенцията за мораторна лихва е от датата на издаване на фактурата (01.08.2018
г.) до датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Отговор по чл. 131 от ГПК е
подаден от ответника в законоустановения срок.
В същия
не се оспорва, че е сключен Договор за застрахователно посредничество № 146 от
11.04.2016 г. между страните.
Оспорва
се неизпълнението на ответника по договора, като се твърди, че всички
задължения към ищеца са изпълнени. Софконсулт е отчел всички сключени, чрез
него като застрахователен посредник застрахователни договори с предоставени от
застрахователя отчети на място в брой в офиса на ищцовото дружество в град
Варна, които отчети са
приети от застрахователя с подпис. Въз основа на тях е
изплатено и комисионно възнаграждение от ищеца на ответника.
Оспорва
се фактурата като счетоводен документ. На
първо като подписана и приета от ответника, и на второ място поради липса
на задължителни реквизити, а именно
липсва посочена ставка на ДДС, съгласно
чл. 47 ал. 2 от ЗДДС.
На
основание на чл. 193 от ГПК се оспорва истинността на процесната Фактура
№********** от 01.08.2018г. от ЗАД Д.***.
По
отношение на иска за присъждане на мораторна лихва върху главницата от 20 000
лв., считат същия за неоснователен и недоказан. На първо място поради
неоснователност на главния иск и на второ място по делото липсват
доказателства, че ответникът е получил процесната фактура и че същия е изпаднал
в забава от посочена от ищцовото дружество дата 01.08.2018 г.
В съдебно заседание ищецът
поддържа исковете, както са предявени, и моли за уважаването им, а ответникът поддържа
отговора си.
Съдът, като прецени становищата на страните и въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и
по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК, като по
същество ищецът претендира установяване
дължимостта на вземания,
представляващи предаване на полученото в изпълнение на поръчката по договор за
поръчка /мандат/, а именно отчитане на застрахователни премии по Договор
за застрахователно посредничество №146/11.04.2016г.
Въз
основа на общите правила на договорното право, в тежест на ищеца по делото е да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните съществуват твърдените договорни отношения
по договор за поръчка /договор за застрахователно посредничество/, че в
изпълнение на договора ответникът е сключил конкретно твърдените договори за
застраховка и дължи отчетна сделка в посочения размер – заплащане на
застрахователните премии /без удържания комисион/ в полза на ищеца.
В тежест на ответника е да установи плащане или други
твърдени от него правопогасяващи възражения.
Спорен по делото е само факта на плащане, както и
дължимостта на мораторната лихва.
Съгласно чл. 5 ал. 1 от КЗ, застрахователно посредничество е дейността по разпространение
на застрахователни продукти, която се извършва срещу възнаграждение от лице,
различно от застраховател или негов служител.
Видно от Договор
за застрахователно посредничество №146/11.04.2016г., същият е сключен между
ищеца в качеството му на застраховател и ответника в качеството му на брокер.
Няма спор
между страните, че ответника се явява брокер на застрахователни
услуги. Като такъв същият следва да отговаря на законовите изисквания на КЗ.
Съгласно
чл. 306 ал. 1 т. 2 от ЗК, Застрахователният брокер е длъжен да гарантира
изпълнението на задълженията си да прехвърли платена на него застрахователна премия,
предназначена за застрахователя, или да прехвърли на ползвателя на
застрахователни услуги, платено от застрахователя застрахователно обезщетение
или парична сума, по един от следните начини:
т.2. като създаде
една или повече специални клиентски сметки, които да служат само за превеждане
на застрахователните премии за застрахователя и застрахователните
обезщетения или суми за ползвателя на застрахователни услуги.
Съгласно чл. 306 ал.
2 от КЗ, Паричните средства по клиентската сметка по ал. 1, т. 2 не са
част от имуществото на застрахователния брокер, не подлежат на
запориране и не влизат в масата на несъстоятелността при откриване на
производство по несъстоятелност на застрахователния брокер.
Това изискване на
закона е поставено като задължение за брокера, за да гарантира вземанията на
застрахователя по отчетните сделки на брокера. От разпоредбата на чл. 306 ал. 2
от КЗ следва, че събраните средства по посочената сметка от застрахователните
премии по застрахователните договори не са собственост на брокера.
Съгласно чл. 6 т. 1
от Договора за посредничество, Брокерът се задължава да:
1. прехвърля платената му застрахователна
премия от застрахованите по следната банкова сметка ***:
IBAN: ***, BIC: ***, не по-късно от 7 дни след сключване
на застрахователен договор или събирането на дължимата вноска при разсрочено
плащане на премията, а по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите да превежда на застрахователя до края на следващия работен ден
след плащането събраните вноски съгласно чл. 44 от Наредба № 49 от
16.10.2014г.за задължителното застраховане по чл. 461, т.1 и 2 от КЗ и за
методиката за уреждане на претенции за вреди, причинени на МПС.
3. предостави на
застрахователя номера на клиентската сметка, в случай, че е декларирал да
гарантира изпълнението на задълженията си по чл. 306 ал. 1 т. 2 от КЗ – BG*******, BUIBBGSF, СИБАНК ЕАД.
Съгласно чл. 8 от
Договора за
посредничество, процента на комисионно възнаграждение за всеки един вид
застраховка е посочен в Приложение: Б, което е неразделна част от настоящия
договор.
Чл. 9. Застрахователят
превежда по банков път по сметка BG*******, BUIBBGSF, СИБАНК ЕАД полагащото се
комисионно възнаграждение на Брокера, в
срок от 7 дни, след получаването на събраните премии от Брокера по своя
сметка и представянето на коректно попълнен отчет, всички сключени полици и/или
събрани вноски, съпровождащите ги документи и коректно попълнена фактура за
размера на комисионното възнаграждение.
Чл. 10. В случай, че
брокера гарантира изпълнението на своите задължения съгл. чл. 306, ал. 1, т. 1
от КЗ, той може и да удържа комисионното възнаграждение, като превежда
разликата между събраната премия и удържаното комисионно възнаграждение,
определено по реда на Приложение Б от настоящия договор, заедно с всички
сключени полици и/или събрани вноски, съпровождащите ги документи и коректно
попълнена фактура за удържан комисион в сроковете, регламентирани в чл. 6, т.
12 от настоящият договор.
Видно от изготвената
ССЕ страните са избрали приложението на чл. 10 от Договора, като комисионът е
бил самоудържан.
Съгласно изготвената
и приета по делото ССЕ, документооборота между страните е бил както следва:
Дружествата ползват
два софтуера: застрахователен софтуер за издадените застрахователни полици и
счетоводен софтуер за осчетоводяване на сумите по полиците, извършените
плащания от брокерите и начислените върху тях комисионни услуги.
Застраховките, които
са сключвани от името на ищеца за сметка на трети лица са били за застраховки
ГО; Каско и имуществени застраховки, за които се издават застрахователни полици
от името на застрахователното дружество на името на съответния застрахован. В
полицата се отбелязва № на полица, № на стикер, № на зелена карта, стойност на
застрахователна премия, процент на отстъпката за посредника, бройките
застрахователни вноски и техните стойности, както и срокове, до които следва да
бъдат платени.
При всяка вноска се
издава и сметка със специален код, който е от информационната система, с
вписана в нея номер на полица, номер на стикер и номер на зелена карта, брой
вноска и стойност по нея, както и дата и място на издаване.
На всеки седем дена
се изготвя от посредника специална форма наречена „ОТЧЕТ" по бланка, която
е договорена между страните, в който отчет се вписва № на застрахователна
полица; № на стикер; № на зелена карта (ако има такава); № на вноска; № на
сметка за получаване на застрахователната премия; Обща стойност по премията;
стойност на данък; стойност на гаранционен фонд „ГФ"; Сума за стикер; сума
за комисион (който за отделните видове застраховки е с различен %) и в
последната графа е вписано „Внесена сума без комисион", т.е. това е сумата
дължима на застрахователя след приспадане на комисионната за посредника.
При предаване на
вторите екземпляри от всички подробно описани по-горе документи към отчета на
служителя на дружеството - застраховател в долния ляв ъгъл на ред „Приел
отчета" се подписва служителят, който е приел документите към отчета.
За дължимата
комисионна стойност на посредника ответникът издава фактура с №/дата и обща
стойност по отчета. Към всяка издадена фактура ответникът издава и касов бон от
ЕКАФП, който е прикрепен към оригинала на всяка издадена фактура.
Оттук нататък следват
различията в счетоводствата на страните.
ПРИ проверката в
счетоводството на ищеца вещото лице установява, че:
За целият период на
взаимоотношения между страните по Договора за застрахователно
посредничество плащанията по застрахователните премии са се извършвали по
банков път с платежно нареждане от банковата сметка на ответника в
„СИБАНК" АД № BG ******* в полза и по банкова сметка *** «Уникредит
Булбанк» АД № BG *******, а за комисионните, които са дължими на ответника,
сумата се е задържала от него от заплатените от третите лица по
застрахователните премии суми. За тях са издавани фактури от ответника като
доставчик на получателя - ищеца, като към всяка една фактура се е издавал касов
бон по ЕКАПФ на датата на фактурата.
ПРИ проверката в счетоводството на ответника вещото лице
установява, че:
Когато по отчетите стойността към застрахователя е
заплатена по банков път е изготвено платежно нареждане от ищеца в полза на
ответника само за дължимата към него сума, а комисионната се задържа от
ответника от получените от него по застрахователните полици от третите лица
суми.
По обясненията на Управителя на
дружеството - ответник когато сумата се заплаща в брой на представителя на
ищеца в офиса в гр. Варна, който се е подписвал на всеки отчет на реда „Приел
отчета" също се е предавала само сумата дължима към ищеца, а комисионната
се задържа от ответника от получените от него по застрахователните полици от
третите лица суми. За предаването на сумата НЕ СА предоставени първични счетоводни
документи, удостоверяващи предаването на паричните средства - квитанция
от ПКО (приходен касов ордер) с посочена дата, стойност и подпис на получил
сумата.
Заплатените в полза на ищеца по банков път застрахователни
премии са в размер на 3576.58лв.
Сумите, дължими за плащане в полза на ищеца като
застрахователни премии, които НЕ СА осчетоводени И ПРИ ДВЕТЕ дружества като
заплатени в брой, са в размер на 26949.64лв.
Съдът намира, че ответникът не е изпълнил законовото си и
договорното си задължение да заплаща в срок дължимите в полза на застрахователя
и събрани от него застрахователни премии по посочения в договора ред – по
банков път от сметката по чл. 306 ал. 1 т. 2 от ЗК в сметката на застрахователя,
изрично посочена в договора.
По делото липсват данни страните да се предоговаряли
писмено отношенията си по повод
плащанията на застрахователните премии. Доколкото договорът между страните не е
изменян, задължение на ответника е да заплаща премиите по банков път.
Дори и да се приеме, че страните са предоговорили начина
на плащане устно /което е недопустимо/, то не са налице никакви доказателства
за плащането на сумите в брой.
В счетоводството и на двете страни липсват данни за
издаване на първични счетоводни документи, доказващи плащане – ПКО или касови
бонове. Такива задължително следва да бъдат издавани, съгласно обясненията на
вещото лице в с.з., а такива липсват.
Не може да се приеме, че се доказва плащане на суми в
брой чрез подписа на представителя на ищеца, приел отчета за сключените през
съответните периоди застрахователни договори, като съдът не кредитира
заключението на вещото лице в тази му част. Документът, въз основа на който е
направен изводът на вещото лице за плащане в брой, е посоченият отчет, а същият
не е счетоводен документ /така сочи и вещото лице/. Липсват първични счетоводни
документи - касов бон или квитанция към
ПКО, доказващи плащане, а следва към този отчет /несчетоводен документ/ да има приложени
такива документи /първични счетоводни/.
Подписът на представителя на ищцовото дружество е положен под „приел отчета“, но приел отчета /съответната сметка, т.е.
изчисленията/ не означава „приел плащане“. Подписът е положен с оглед
предадените документи и направените изчисления за дължими между страните суми,
но няма как да се приеме, че това включва и направени плащания.
С оглед на всичко изложено до тук следва, че /съгласно
изчисленията на вещото лице/ дължимата /посочена
неправилно като платена в брой/ сума от ответника в полза на ищеца за процесния
период застрахователни премии по сключените между застрахователния брокер и
крайните клиенти застрахователни договори, е в размер на сумата от 26 949.64лв.
Поради това предявеният частичен иск за сумата от 20 000лв. се явява
изцяло основателен.
По останалите възражения на ответника:
Оспорването на фактурата, издадена от ищеца за всички
задължения на ответника, които не са изплатени в срок като счетоводен документ
е неотносимо към предмета на доказване. Основанието на вземането са осъществените
юридически факти, а не издадената фактура. Задължението на ответника съществува
дори и без да е била издадена оспорената фактура. Поради това оспорването на
фактурата е без правно значение.
По отношение на иска за присъждане на мораторна лихва
върху главницата от 20 000 лв.:
Отново фактурата няма значение за възникване на
задължението за заплащане на обезщетение за забава. Правото на обезщетение
произтича от забавата, а тя настъпва с настъпване на падежа на задължението.
Падежът на задължението на ответника да прехвърля платената му застрахователна
премия по банков път е посочен в чл. 6 т. 1 от Договора за посредничество – „не по-късно от 7 дни след сключване на застрахователен договор или събирането на
дължимата вноска при разсрочено плащане на премията, а по застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите да превежда на застрахователя до края на следващия работен ден след
плащането събраните вноски...“ Доколкото е налице падеж на задълженията не е
необходима нарочна покана за изпадането на ответника в забава – чл. 84 ал. 1 от ЗЗД.
От УМ от
14.12.2018г. е видно, че претендираната сума в за заплатени застрахователни
премии за период от 2017г. до 31.01.2018г. Следователно ответникът е изпаднал в
забава най-късно на 07.02.2018г. Поради това претенцията за заплащане на
мораторна лихва върху вземането от дата 01.08.2018 г. се явява основателна. Изчислена
съгласно АПИС, мораторната лихва върху сумата от 20 000лв. за периода от
01.08.2018г. до 28.08.2018г. по размер е 155.56лв. Следователно искът с правно
основание чл. 86 от ЗЗД следва да бъде уважен в претендирания размер от 140лв.
Поради изложеното до тук исковете
по чл. 415 от ГПК се явяват изцяло основателни.
Съдът намира, че с оглед развитието на производството, се
следват разноски на ищеца както за заповедното производство - сумата от
402.80 лева /четиристотин и два лева и
осемдесет стотинки/ заплатена държавна такса и сумата от 50 лева /петдесет
лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, така и за исковото
производство, които са в размер на 447.20 лв. - държавна такса, 100лв. -
депозит за вещо лице и 400лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено по
реда на чл. 25 ал. 2 от Наредба за заплащане на правната помощ, или общо сумата
от 947.20лв.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че „С.“ ООД с ЕИК ****
със седалище и адрес на управление:***, к.к. „******, представлявано от
управителя Д.К.Х., ДЪЛЖИ НА „З.Д.Ж.И З.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, сумите по издадената Заповед за изпълнение №
6559/31.8.2018г. по ч.г.д. № 13125/2018г., на ВРС, 46 състав, а именно: 20 000.00 лева /двадесет хиляди/ лева, представляваща част от задължение по фактура №**********/01.08.2018г.
издадена за сумата от 38 922,77лв. представляваща неотчетени на
възложителя застрахователни премии по Договор за застрахователно посредничество
№146/11.04.2016г.,
ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
29.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 140лв. /сто и четиридесет/ лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата
от 20 000.00лв. за периода от 01.08.2018г. до 28.08.2018г., на основание чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 284
ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „С.“ ООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление:***,
к.к. „******, представлявано от управителя Д.К.Х.,
ДА ЗАПЛАТИ НА „З.Д.Ж.И З.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** сумата от
402.80 лева /четиристотин и два лева
и осемдесет стотинки/ заплатена държавна такса и сумата от 50 лева /петдесет лева/, юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски в заповедното производство, за които
е издадена Заповед за изпълнение №
6559/31.8.2018г. по ч.г.д. № 13125/2018г., на ВРС, 46 състав, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „С.“ ООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление:***,
к.к. „******, представлявано от управителя Д.К.Х.,
ДА ЗАПЛАТИ НА „З.Д.Ж.И З.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, сумата
от 947.20лв. /деветстотин четиридесет и седем лева и 20ст./, представляваща разноски в исковото производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: