№ 1467
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Въззивно гражданско
дело № 20211100515145 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20282766 от 22.12.2020 г., постановено по гр.д. № 63431
по описа за 2019 г. на СРС, I ГО, 42-ри състав и поправено по реда на чл. 247
от ГПК с Решение № 20203378/26.10.2021 г., съдът е признал за установено
на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД по отношение на ответника И. М. Р., че съществува вземане на ищеца
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД в размер на 3030,04 лева – главница за
топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г., 449,51 лева –
мораторна лихва за периода от 14.09.2016 г. до 05.04.2019 г., 41,26 лева –
сума за дялово разпределение за периода от м. 03.2016 г. до м. 04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считане от предявяване на иска
– на 16.04.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, относно което е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 21670/2019 г. по описа на СРС,
42 състав, като е отхвърлен предявеният иск в частта за сумата в размер на
7,18 лева – мораторна лихва върху сума за дялово разпределение. С
решението на основание чл. 81, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът е осъден
да заплати на ищеца сумата в размер на 703,46 лева – съдебноделоводни
разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство по
компенсация.
Решението е обжавалвано от ответника в частта, с която е признато за
установено, че дължи сумата в размер на 886,90 лева – главница, начислена за
периода от 01.05.2015 г. до 15.04.2016 г., и сумата в размер на 230,12 лева –
1
мораторна лихва върху тази сума. Възразява се срещу мотивите на съда, че
претендираните за този период суми не били погасени по давност. От
разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЕ следвал изводът, че задълженията
на потребителите за заплащане на месечни вноски не зависели от
изравнителния резултат в кР. на съответния отчетен период, а имали
самостоятелен характер. Изравнителното вземане винаги било самостоятелно
и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни
вноски, а не се касаело до корекция на тези вноски със задна дата. Твърди се,
че издаването на изравнителната сметка не променял срока, в който
месечните вноски ставали дължими, и момента, от който започвала да тече
погасителната давност. Посочва се, че заявлението по чл. 410 от ГПК било
подадено на 16.04.2019 г., от което следвало, че всички вземания за периода
от 01.05.2015 г. до 15.04.2016 г. били погасени по давност. Сочи се, че сумите
по месечните фактури за този период били в общ размер от 1109,16 лева, а с
общата фактура била определена сума за възстановяване в размер на 222,29
лева. Поддържа се, че реалната дължима сума възлиза на 886,90 лева. Твърди
се, че лихвата върху погасената по давност сума от 886,90 лева възлизала на
230,12 лева за периода от 14.09.2016 г. до 05.04.2019 г. Направено е искане за
отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковата претенция
за съответните суми. Направено е искане за присъждане на възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ в размер на 350,00 лева на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивна
жалба от ищеца в първоинстанционното производство. Не е постъпило и
становище от третото лице – помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД.
Решението в частта, с която е признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите над 886,90 лева до 3030,04 лева – главница за
топлинна енергия, над 230,12 лева до 449,51 лева – мораторна лихва за
периода от 16.04.2016 г. до 05.04.2019 г., 41,26 лева – сума за дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска – на 16.04.2019 г. до окончателно изплащане на
вземането, и в отхвърлителната част за сумата в размер на 7,18 лева –
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение, не е обжалвано и е
влязло в сила.
С Определение № 20093696/13.04.2021 г., постановено по гр.д. № 63431
по описа за 2019 г. СРС, I ГО, 42 състав, районният съд е оставил без
уважение искането на ответника за изменението на решението по реда на чл.
248 от ГПК.
Ответникът е депозирал частна жалба срещу определението по чл. 248
от ГПК. В частната жалба е посочено, че ответникът не е оспорил
начислените и фигуриращите в счетоводството на ищеца, претендирани от
последния суми, или калкулацията на размера на законната лихва, с оглед на
което е поискал да не се допуска изслушването на съдебно-счетоводна
експертиза. Въпреки това съдът е допуснал такава, за която е определил
депозит в размер на 250,00 лева. Поддържа се, че тези разноски не следва да
се възлагат на ответника, доколкото същият не е да повод за назначаване на
2
експертизата. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение.
Направено е искане за присъждане на разноски.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на частната
жалба.
В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не са се
явили и не са били представлявани.
Софийски градски съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление вх. № 3027801/16.04.2019 г., подадено от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, е поискано издаването на заповед по чл.
410 от ГПК за сумите: 3030,04 лева – главница за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., сумата от 449,51 лева –
лихва за забава от 14.09.2016 г. до 05.04.2019 г., сумата от 41,26 лева –
главница за услугата дялово разпределение за период аот 01.05.2015 г. до
30.04.2018 г., сумата от 7,18 лева –лихва за забава за периода от 30.04.2016 г.
до 05.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателно изплащане, срещу И. М. Р.. В законоустановения срок е
подадено възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта. На 03.10.2019 г.
ищецът е уведомен, че претенциите по заповедта са оспорени и може да
предяви искова молба касателно същите в едномесечен срок.
С искова молба с вх. № 2028928/01.11.2019 г. ищецът
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявил срещу И. М. Р. искове за
сумите по заповедта, ведно със законната лихва от 16.04.2019 г. до
окончателно изплащане. В исковата молба са изложени твърдения, че
ответникът се явявал клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.
1 от ЗЕ за следния топлоснабден имот - апартамент, намиращ се на адрес: гр.
София, ж.к. *******, аб. № 352323. Посочва се, че съгласно чл. 150 от
ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни общи условия за
продажба на топлинна енергия от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, като ответникът не бил упражнил
правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо него били влезли в сила общите
условия за продажба на топлинна енергия, одобрени с решение от 2016 г. на
ДКЕВР, влезли в сила на 10.07.2016 г. Релевирани са съображения, че в
общите условия от 2016 г. са определени редът и срокът, по които купувачите
били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а
именно: в 45-дневен срок от публикуването им на интернет страницата на
дружеството, и че дружеството начислявало обезщетение за забава само за
задълженията по изравнителните сметки. Поддържа се, че ответникът е
използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не е заплатил
дължимите суми.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е възразил срещу
основателността на исковете и е направил възражение за изтекла погасителна
3
давност. С оглед направеното доказателствено искане за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза било заявено, че такава не е необходима, тъй
като страната не оспорвала претендираните суми дали съответстват на тези,
които били начислени и които фигурирали в счетоводството на ищеца.
От представените по делото писмени доказателства – писма от
Столична община с приложения (заповед, молба и писма), находящи се от л.
124-125, л. 128-130, л. 133-134, л. 137-139, л. 141-142, и Удостоверение от
Столична община – район „Илинден“ от 17.07.2012 за идентичност на адреси
се установява, че ответникът е носител на правото на собственост върху
процесния имот.
В протокол от 28.07.2002 г. е отразено решението на общото събрание
на етажните собственици на процесния имот за сключване на договор с
третото лице- помагач. Видно от Договор от 28.09.2002 г. етажната
собственост на процесния адрес са сключили договор с третото лице- помагач
за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение.
По делото са представени общите фактури за исковия период,
индивидуалните справки за отопляемия имот и са назначени съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертиза. Въззивният съд, подобно на
първоинстанционния, кредитира изцяло изготвените заключения от вещите
лица, като съставени от специалисти в съответната област с необходимите
знания и след запознаване с материалите по делото. Видно от експертните
изводи, за исковия период дължимата сума по предварително заявени
показания възлиза на 3071,48 лева, а тази по действително потребление –
3030,05 лева. За периода от 05.2015 г. до м. 03.2016 г. по фактури цената на
потребената топлинна енергия възлиза в размер на 1031,39 лева, а сумата за
възстановяване по изравнителната сметка, припадаща се за този период –
200,99 лева.
Въззивният съд счита, че предвид параметрите на осъществяване на
въззивния съдебен контрол не е необходимо и относимо да обсъжда
останалите писмени материали, събрани по делото.
С оглед приетите фактически положения въззивният съд достигна до
следните изводи от правна страна:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена в срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените
в жалбата оплаквания. При извършената проверка настоящата инстанция
намира, че съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Единственото оплакване във въззивната жалба е по отношение на
неуважаването на заявеното с отговора на исковата молба възражение за
погасяване по давност на главница за топлинна енергия за периода от
01.05.2015 г. до 15.04.2016 г. и лихвите. За да стигне до извода, че
задълженията в посочения период не са погасени по давност районният съд е
4
приел, че с исковата молба са претендирани паричните суми по общите
фактури от 31.07.2016 г., 31.07.2017 г. и 31.07.2018 г. Съдът е възприел, че
именно тези фактури отразяват действително потребената енергия.
Контролираният съд е изложил разсъждения в мотивите си, че с изготвянето
на изравнителната сметка не възниква вземане само за разликата между сбора
на прогнозните стойности и стойността по изравнителната сметка, тъй като за
възникване на вземане за разликата, сумите по месечните фактури следва да
са заплатени. Въззивният съд не се съгласява с посочените мотиви, като
счита, че подадената въззивна жалба е частично основателна.
За задълженията за главница за топлинна енергия за периода от
01.05.2015 г. до 15.04.2016 г. са били приложими Общите условия от 2014 г.,
влезли в сила на 12.03.2014 г. и действали до влизане в сила на Общите
условия от 2016 г., последните в сила от 11.07.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
Общите условия от 2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно чл. 33,
ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за
отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на продавача. Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия, продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 от Общите условия, ако не са заплатени в срока
по ал. 2. По своята правна същност публикуването на дължимите суми на
интернет страницата на топлопреносното дружество представлява покана от
кредитора до длъжника. Задълженията за месечни вноски възникват след
изтичането на съответния месец, през който е доставена топлинна енергия -
всяка доставка поражда вземане за месечна вноска. Публикуването на
ежемесечните фактури, отразяващи месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия от 2014 г. и на фактурата по чл.
32, ал. 2 от същите, представлява по своето естество уговорен между страните
начин, по който кредиторът отправя покана за изпълнение, т. е. от волята на
кредитора зависи кога да поиска изпълнение.
Издаването на общата фактура не променя предвидения в Общите
условия начин за определяне на падежа на месечните задължения или
обособяването им като самостоятелни задължения. Това не се променя и от
заплащането на предходно дължими, но непогасени задължения. Общата
фактура обективира месечните задължения за целия отчетен период, след
отчитане на уредите за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки, т. е. при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и
добавяне на сумите за доплащане от клиента, респ. изваждане на сумите за
връщане на клиента. Въз основа на общата фактура, отчитаща резултата от
изравнителната сметка, би могло да възникне ново вземане за ищеца само в
случай, че изравнителният резултат е сума за доплащане.
Отделно от това и видно от съдържанието на исковата молба, ищецът е
претендирал не само вземанията по общите фактури за процесния период, с
оглед възникнало задължение за суми за доплащане след отчитане, а
5
месечните задължения, вкл. и с оглед издадените общи фактури през исковия
период.
Заявлението по чл. 410 от ГПК е било подадено на 16.04.2019 г.
Съобразно Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по тълкувателно дело №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС вземанията на топлоснабдителните дружества са
периодични по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок. Оттам погасени по давност се
явяват задълженията за топлинна енергия, станали изискуеми преди
16.04.2016 г., а именно - за периода от м. 05.2015 г. до м. 03.2016 г., които
възлизат в размер на 830,40 лева. Изчислена на основание чл. 162 от ГПК,
мораторната лихва за периода от 14.09.2016 г. до 05.04.2019 г. върху
погасената по давност главница за топлинна енергия възлиза на 215,43 лева.
С оглед разминаването на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
решението на СРС следва да бъде отменено в обжалваната част, в която е
признато за установено, че ответникът дължи сумата от 830,40 лева за
главница за топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м. 03.2016 г. и за
сумата в размер на 215,43 лева за мораторна лихва върху тази част от
главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2016 г. до 05.04.2019 г.,
като в тази част исковете бъдат отхвърлени. В останалата обжалвана част
решението следва да бъде потвърдено.
Що се отнася до депозираната частна жалба, въззивният съд счита
същата за неоснователна, поради което обжалваното определение по чл. 248
от ГПК следва да бъде потвърдено. Доколкото ответникът е станал причина
за завеждане на делото и е оспорил претенцията, на същия следва да бъдат
възложени по правилата на ГПК сторените от насрещната страна разноски
предвид уважената част от исковата претенция. Обстоятелството, че
ответникът не е оспорил начислените и фигуриращите в счетоводството на
ищеца суми, е ирелевантно, доколкото поведението на ответникът е
обусловило стартирането и поддържането висящността на производството.
Нещо повече, това му поведение е предпоставило необходимостта ищецът да
ангажира доказателства, вкл. и чрез доказателственото искане за назначаване
на съдебно-счетоводна експертиза, за да докаже основателността на
претенцията си по основание и размер предвид разпределената
доказателствена тежест между страните.
Предвид изхода на настоящото производство, на въззивника се полагат
разноски с оглед уважената част от въззивната жалба. Претендира се от
страната адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска
помощ в размер на 350,00 лева на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. С молба с вх.
№ 30380/19.05.2022 г. въззиваемото дружество е направило възражение за
прекомерност. Следва да се отбележи, че съдът е определящият размера на
адвокатското възнаграждение при престирана безплатна адвокатска защита
съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗА. С оглед фактическата и
правна сложност на делото, обстоятелството, че пред възивния съд не е било
провеждано съдебно дирене и предвид процесуалната активност на
процесуалния представител на въззивника, въззивният съд счита, че следва да
се присъди минималния размер на адвокатско възнаграждение съобразно чл.
6
38, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 36, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията към момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие (25.01.2021 г.), а именно – 308,19 лева. С оглед уважената част от
въззивната жалба в полза на адв. Р. Н. следва да се присъди адвокатски
хонорар в размер на 289,70 лева. На въззивника се дължат и разноски за
внесената държавна такса предвид уважената част от въззивната жалба. На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззиваемото дружество следва да бъде
осъдено да заплати на въззивника сумата в размер на 46,81 лева – държавна
такса за въззивното производство.
Доколкото въззиваемото дружество не е показало процесуална
активност в производството пред въззивния съд – по делото е била
депозирана само една бланкетна молба от 19.05.2022 г., въззивният съд счита,
че на страната не се следват разноски.
Що се отнася до разноските в първоинстанционното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца се дължат такива в размер на
686,96 лева с оглед уважената част от исковата претенция, а на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК на ответника– 142,36 лева. След приспадане на постъпилата в
полза на ищеца сума в размер на 254,74 лева дължимите разноски за ищеца
възлизат на 432,22 лева, а предвид постановеното от СРС прихващане
крайната дължимата на ищеца сума за разноски възлиза на 289,86 лева.
Следователно решението на СРС следва да се отмени и в частта с разноските,
с която ответникът е бил осъден да заплати на ищеца сумата над 289,86 лева
до присъдената сума от 703,46 лева – съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнагаждение за исковото производство по компенсация.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20282766 от 22.12.2020 г., постановено по гр.д. №
63431 по описа за 2019 г. на СРС, I ГО, 42-ри състав и поправено по реда на
чл. 247 от ГПК с Решение № 20203378/26.10.2021 г., В ЧАСТТА, с която е
било признато за установено на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК,
вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД по отношение на И. М. Р., ЕГН **********,
че съществува вземане на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******,
в размер от 830,40 лева – главница за топлинна енергия за периода от м.
05.2015 г. до м. 04.2018 г., и в размер на 215,43 лева - мораторна лихва за
периода от 14.09.2016 г. до 05.04.2019 г. върху нея, и В ЧАСТТА, с която И.
М. Р., ЕГН **********, е осъден да заплати на основание чл. 81 от ГПК, вр.
чл. 78, ал. 1 от ГПК на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******,
сумата над 289,86 лева до присъдената сума от 703,46 лева –
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнагаждение за исковото
производство по компенсация, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******* срещу
7
И. М. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. *******, иск за признаване
за установено на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че И. М. Р., ЕГН **********, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, сумата в размер на 830,40
лева – главница за топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2018
г., и сумата в размер на 215,43 лева - мораторна лихва за периода от
14.09.2016 г. до 05.04.2019 г. върху нея.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалваната част, с която е
било признато за установено, че дължи сумата над 830,40 лева до 886,90 лева
– главница за топлинна енергия, и сумата над 215,43 лева до 230,12 лева –
мораторна лихва върху тази сума.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 20093696/13.04.2021 г., постановено
по реда на чл. 248 от ГПК по гр.д. № 63431 по описа за 2019 г. СРС, I ГО, 42
състав.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******* да заплати на адвокат
Р. Б. Н., член на САК с личен № **********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2,
вр. чл. 36, ал. 2 от ЗА сумата в размер на 289,70 (двеста осемдесет и девет
лева и седемдесет стотинки) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ и съдействие
във въззивното производство.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******* да заплати на И. М.
Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. *******, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК сумата в размер 46,81 лева (четиридесет и шест лева и осемдесет и
една стотинки) – държавна такса за въззивното производство.
Решението в частта, с която е било признато за установено, че И. М. Р.,
ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*******, сумите над 886,90 лева до 3030,04 лева – главница за топлинна
енергия за периода от м. 05.2015 г. до м.04.2018 г., над 230,12 лева до 449,51
лева – мораторна лихва за периода от 16.04.2016 г. до 05.04.2019 г., 41,26 лева
– сума за дялово разпределение за периода от м. 03.2016 г. до м. 04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска
– на 16.04.2019 г., до окончателно изплащане на вземането, и в
отхвърлителната част за сумата в размер на 7,18 лева – мораторна лихва
върху сума за дялово разпределение, не е било обжалвано и е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач
„ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9