Р Е Ш Е
Н И Е
№ 329
град Велико Търново, 10.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на четвърти
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.М. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 625/2020 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на И.Г.Ц.
с постоянен адрес ***Б., срещу Заповед за прилагане на ПАМ №
20-1275-000203/07.04.2020 г., издадена от ВПД началник сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР – Велико Търново, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „н“ от ЗДвП
е наложена принудителна административна мярка – временно спиране от движение на МПС
товарен автомобил „Пежо експерт“ с рег. номер ***за срок от един месец. Жалбоподателят
счита, че заповедта е нищожна. Развива съображения кога административният акт е
нищожен поради нарушение на материалния закон. Сочи, че в настоящия случай са
засегнати съществени изисквания на относимата правна норма, относими към
правното основание за издаване на процесната ЗППАМ. В същата било посочено, че
се издава на основание навлизането на съответното МПС при въведена временна
забрана за движение със Заповед № РД-11-ВТ-19/26.03.2020 г. на директора на
Областно пътно управление гр. В. Търново, която обаче била обявена за нищожна с Решение № 192/11.08.2020
г. по адм. дело № 270/2020 г. на АСВТ, влязло
в законна сила на 08.09.2020 г. Нищожността на заповедта, въвеждаща временна
забрана за движение я прави негодна да породи правни последици, поради което и
процесната ЗППАМ се явявала лишена от посоченото в нея законово основание за
издаване. Според жалбоподателя е налице съществено нарушение на материалния
закон, което се отразява непоправимо върху съдържанието и волеизявлението на
административния орган, като липсата на въведена временна забрана за движение
извън населените места в определен участък от пътната мрежа, представлявала и
липса на предпоставките на материалния закон за издаване на процесната ЗППАМ. По
тези съображения, доразвити в съдебно заседание от
пълномощника му,
жалбоподателят иска от съда да обяви нищожността на оспорената заповед. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново, не взема становище по
жалбата.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка от
контролните органи при ОДМВР – В. Търново е констатирано, че на 06.04.2020 г. около
19:25 ч. в община Велико Търново на път Трети клас № 551, км. 8 в посока към
гр. Дебелец, И.Г.Ц. е управлявал собствения си товарен автомобил „Пежо експерт“
с рег. № ***, като навлиза след знак В-2 забраняващ влизането на съответното
ППС, при въведена временна забрана за движение със Заповед №
РД-11-ВТ-19/26.03.2020 г. на директора на Областно пътно управление гр. В.
Търново. Тези факти са описани надлежно в съставения АУАН серия GA № 218803/06.04.2020 г., който по
силата на чл. 39, ал. 1 от АПК се определя за допустимо доказателствено
средство и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с обвързваща
доказателствена сила.
При тази фактическа обстановка
от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – В. Търново е издадена Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1275-000203/07.04.2020
г., с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т.1, б.„н“ от ЗДвП е
наложена ПАМ – временно спиране от движение на МПС товарен автомобил „Пежо
експерт“ с рег. № ***за срок от един месец. Заповедта е връчена на жалбоподателя
на 08.04.2020 г., като същата не е била оспорена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалба с искане за обявяване нищожността на ЗППАМ е била подадена от И.Ц. на
05.10.2020 г.
Междувременно, с Решение №
192/11.08.2020 г. по адм. дело № 270/2020 г. по описа на Административен съд –
Велико Търново е обявена за нищожна Заповед № РД-11-ВТ-19/26.03.2020 г. на
директора на Областно пътно управление гр. В. Търново в частта, в която е
въведена забрана за движение на всички пътни превозни средства по републикански
път ІІІ-551 „Дебелец-Средни колиби-Елена“. Решението не е обжалвано или
протестирано и е влязло в законна сила на 08.09.2020 г.
При
горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за
разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от оспорване.
Разгледана по същество е неоснователна,
предвид следните съображения:
В действащото законодателство няма
легална дефиниция на понятието нищожен административен акт. Регламентирани са
критериите, които обуславят незаконосъобразност на административния акт, а
именно: липса на компетентност, неспазване на определената форма, съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с
материално-правни разпоредби и несъответствие с целта на закона /чл. 146 от АПК/. Нищожността означава, че административният акт страда от такъв важен,
силен, тежък или съществен порок, който прави акта напълно недействителен,
непроизвеждащ правни последици, а само създава привидност за настъпването им. В
правната теория са установени критерии, кога един порок води до нищожност и
кога същият води до унищожаемост. На първо място - липсата на компетентност винаги
е основание за нищожност на акта, без значение дали тя е материална,
териториална или лична. На следващо място неспазване на определената в закона
форма е порок на акта водещ до нищожността му само тогава, когато е толкова
сериозен, че практически се приравнява на липса на форма. Нарушаването на
административнопроизводствените правила обикновено води до унищожаемост, освен
ако нарушаването на тези правила е довело до липса на волеизявление и на това
основание – до нищожност. Нарушенията на материалния закон касаят правилността
на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен на
посоченото основание би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова
опора, т. е. не е издаден на основание нито една правна норма. Само пълната
липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата
материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на
възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до
нищожност. Несъответствието с целта на закона или т.нар. превратно упражнение
на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило. Налице
ще е нищожен административен акт, ако неправомерната цел, която се преследва с
него не може да бъде постигната по никакъв друг начин и от никой орган или се
преследва някаква престъпна цел.
Изхождайки
от тези принципни постановки съдът счита, че атакуваният акт не страда
от толкова тежки пороци, които
да обуславят неговата нищожност. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Със служебно известната на съда Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г.
министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да
осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна
дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“-в района
на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните
работи. С представената по делото Заповед
№ 366з-2141/27.07.2017 г. директорът на ОД на МВР – Велико Търново на основание
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка с т. 3 от горецитираната заповед е
оправомощил различни служители при ОД на МВР – В. Търново да прилагат
принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“,
и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.2 от заповедта е посочен началник сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна полиция“
при ОДМВР – В. Търново-за цялата територия обслужвана от областната дирекция.
Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Процесната
заповед е издадена и в предвидената от закона писмена форма, като евентуалното нарушаване на
формата на акта по чл. 59,
ал.
2, т. 4 от АПК, част от
която е изискването той да съдържа фактическите и правните основания за
издаването си,
е основание за неговата унищожаемост, а не за нищожността му.
Издаването на заповедта не
само не е лишено от законова опора и не се установява липса на правна норма за
това, а
напротив – такава правна норма е била
предвидена в действащото законодателство към момента на издаването на ЗППАМ –
чл. 171, т. 2, б. „н“ от Закона за движението по пътищата, като същата
изрично е посочена и
в мотивите на заповедта
като основание за издаването й. Не е налице и невъзможност предписаното с
оспорената заповед да не може да бъде изпълнено, или да е налице такава
неяснота на изявлението на издателя на акта, че да не може изобщо да бъде
разбрано волеизявлението му. Предвид
изложеното дотук не се установяват и драстични пороци, представляващи
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
несъответствие с целта на закона, които да водят до нищожност на процесната
заповед.
Възражението, че обявяването на
нищожността на заповедта за налагане на временна забрана за движение по
горепосочения път води до нищожност и на процесната ЗППАМ, е неоснователно. Всъщност
оспорващият претендира липсата на фактически основания за налагането на ПАМ. Това
възражение касае материалната законосъобразност на ЗППАМ №
20-1275-000203/07.04.2020 г. и е следвало да се наведе в производство по
оспорване законосъобразността на ИАА с искане за неговата отмяна. Всякакви
евентуални нарушения, свързани с липса на фактически основания за издаването на
заповедта за налагане на ПАМ, нямат отношение към валидността на тази заповед.
Както е в настоящия случай, при който липсва ефективно наложена забрана за
движение на ППС, ще е налице липса на елемент от обективна страна в хипотезата
на правната норма, регламентираща налагането на ПАМ и това ще води до
незаконосъобразност, но не и до нищожност на акта. Липсата на фактически
основания за налагането на ПАМ не означава изначална липса на правна възможност
за налагане на мярката, респ. за издаване на акта, с която тя се налага. Такъв
акт ще породи правни последици, поради признатата от закона възможност неговият
издател да предписва подобно поведение и спазването на формата за неговата
действителност. Такъв акт ще е незаконосъобразен, или унищожаем, а правните му
последици ще могат да се заличат с обратна сила, но не е налице толкова
радикален порок, че разпоредените правни последици с акта да се явяват
нетърпими от гледна точка на правния ред. Следва обаче да се има предвид, че в
настоящия случай съдът е сезиран единствено с искане за обявяване на
нищожността на акта, а не и с искане за отмяната му като незаконосъобразен,
направено в рамките на преклузивния срок за обжалване.
По тези съображения жалбата е
неоснователна, а оспорването следва да бъде отхвърлено.
При този изход на спора няма правна
възможност за присъждане на разноски на оспорващия, а ответникът не е направил
искане в такава насока.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ искането на И.Г.Ц. с постоянен
адрес *** за обявяване на нищожността на
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-1275-000203/07.04.2020 г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Велико Търново. |
Решението e окончателно
и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: