ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ………./…….2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, в закрито заседание на 01.06.2020 г., в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
Като разгледа
докладваното от съдията
т.д. № 1971/2019 г. по описа на ВОС
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „КЕЙ ЕНД EC ЕНЕРДЖИ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, срещу "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна, с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца: 1.) сума в размер 16 905.76 лева, съставляваща
цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец
октомври 2016 г., както и сума в размер 4 991.94 лeвa, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.01.2017
г. до датата на предявяване на настоящия иск, 2.) сума в размер на 109 771.22 лева,
съставляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия
за месец ноември 2016 г., както и сумата от 33 413.16 лева, представляваща
обезщетение за забава върху сумата за периода от 01.01.2017
г. до датата на предявяване на иска, ведно законната лихва върху горепосочените
суми от подаване на настоящия иск до окончателното им плащане.
Исковите претенции са за реално изпълнение на търговска сделка, което
обосновава търговския характер на спора и същият ще бъде разгледан по реда на
глава 32 от ГПК.
Процедурата по размяна на книжа е приключила, като е извършена двойна
такава. Депозирани са допълнителни искова молба и отговор.
Писмените доказателства, представени от ищеца и ответника ще се приемат
като допустими, относимостта им ще бъде ценена по
същество.
С отговора си на исковата молба, ответникът
„Енерго-Про Продажби” АД, е обективирал искане за
конституиране като трето лице – помагач на негова страна на „Национална
Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София.
Искането е своевременно направено и по
същество основателно, при наличие на правен интерес от привличане, предвид
това, че третото лице е общественият доставчик на електрическа енергия,
нормативно задължен да заплати за изкупеното по реда на чл.94 от ЗЕ количество
електрическа енергия по цената, по която енергията е заплатена от крайния
снабдител.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ редовна искова молба от „КЕЙ ЕНД EC ЕНЕРДЖИ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр.София, срещу "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати: 1.) сума в размер 16 905.76 лева, съставляваща
цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец
октомври 2016 г., както и сума в размер 4 991.94 лeвa, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 01.01.2017 г. до датата на
предявяване на настоящия иск, 2.) сума в размер на 109 771.22 лева,
съставляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия
за месец ноември 2016 г., както и сумата от 33 413.16 лева, представляваща
обезщетение за забава върху сумата за периода от 01.01.2017
г. до датата на предявяване на иска, ведно законната лихва върху горепосочените
суми от подаване на настоящия иск до окончателното им плащане.
ПОСТАНОВЯВА разглеждането
на делото по реда на
част трета, гл.32 „Производство по търговски спорове”.
КОНСТИТУИРА
като трето лице – помагач на страната на ответника „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Триадица“, № 8.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в съдебно
заседание като
доказателства по делото, писмените такива, представени от ищеца, а именно: Договор
за изкупуване на електрическа енергия между Енерго-Про Продажби и Ищеца; Договор
за присъединяване между "Е.ОН България Мрежи" АД и Ищеца фактура №
180: Дебитно известие № 186; Фактура № 187; Писмо от КЕВР от 2008 г.;Писмо изх.
№ Е-04-01-4/28.04.2015 г; Писмо от Енерго-Про;
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове като разяснява, че медиаторът може да съдейства за доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд Варна, адрес гр. Варна, ул. „ Ангел Кънчев” № 12, ет. 4 /сградата в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните
могат да се обърнат към координатора на ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, тел. 052 623 362, e-mail: *********@***.**.
УКАЗВА на страните, че
за да се постигнат благоприятните
последици от доброволно уреждане на спора, предвидени в
чл. 78, ал. 9 от ГПК, а именно връщане на половината от внесената държавна такса на ищеца, следва да бъде постигната съдебна спогодба по предмета на спора, която
да е обективирана и подписана от представителите
на страните в протокола от насроченото
открито съдебно заседание,
и одобрена от съда, по реда
на чл. 234 от ГПК.
НАСРОЧВА производството за разглеждане в открито
съдебно заседание на 22.06.2020г. от
14.00 часа, за която дата и час да
се призоват страните, третото лице помагач с връчване на препис от определението
и проекто-доклада по делото, а на ищеца и препис от
допълнителния отговор.
При съгласие на страните с оглед периода до датата на ОСЗ и в случай, че
страните изразят съгласие, призоваването и връчването на документите да се
извърши по факс или е-мейл.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД:
ПРОЕКТО-ДОКЛАД
т.д. № 1971/2019 г.
Ищец: „Кей енд Ес Енерджи“
ЕООД
Ответник: „Енерго-Про Продажби“ АД
В исковата си молба ищецът „Кей енд Ес Енерджи“ ЕООД излага твърдения, че е собственик на вятърна електроцентрала, която е присъединена към електроразпределителната мрежа на основание договори за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия, сключен между ищеца и „Е.ОН България Мрежи“ АД /сега „Енерго-про мрежи“ АД/. Твърди също така, че е сключил и Договор за изкупуване на електрическа енергия № 83/11.05.2009 г. с ответното дружество „Е.ОН България ПРОДАЖБИ“ АД /сега „Енерго-про продажби“ АД/, по силата на който последното се е задължило да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от ДКЕВР /сега КЕВР/ с Решение № Ц-010/30.03.2011 г. Вятърната електрическа централа била присъединена към електроразпределителната мрежа на "ЕЛЕКТРО-РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД (с предходно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД) на основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на електроенергия № 4009 от 20.12.2006 г., сключен между ищцовата страна и Електроразпределение - Варна АД.
Ищецът твърди, че за месец
октомври 2016 г. е произвел и доставил на ответника електроенергия в размер на
78,109 MWh, за която е издал Фактура № 180/14.11.2016
г. на стойност 742,81 лв. с ДДС, като продажната цена по излишък на
балансиращия пазар за количеството от 78,109 MWh
възлизала на 7,9250 лв./MWh. Издаден е първичен
счетоводен документ по горните цени, тъй като съответните количества ел. енергия са произведени докато централата в рамките на
същия месец е работила под 2 250 часа при надхвърлен праг от 2 000 MWh нетно специфично производство /НСП/ на електроенергия от инсталиран 1 кW мощност. Тъй като в следващия месец централата е надминала 2 250 часа
работа и преди достигане на 2 300 MWh/инсталиран
1 кW мощност, ищецът издал на ответника
Дебитно известие № 186/30.11.2016 г. към Фактура № 180/14.11.2016 г. за сумата
от 16 905,76 лв. с ДДС за количествата електроенергия произведени през м.
октомври 2016 г. Сочи, че към настоящия момент дължимата сума не била заплатена
от ответника, който поради забавата си дължи обезщетение по чл. 86 от ЗЗД в
размер на 4 991,94 лева за периода от 01.01.2017 г.
до датата на подаване на настоящата искова молба.
По отношение на
втория иск твърди, че за месец ноември 2016 г. е доставил електроенергия на
ответника в размер на 421.891 MWh, за която е издал Фактура № 187/30.11.2016 г.
на стойност 116 079. 43 лв. с ДДС, като продажната цена за посоченото
количество е 188,29 лв./MWh /приложимата цена за
електроенергия, произведена преди достигане на 2 250 часа работа и след
достигане на 2 000 MWh НСП на електроенергия от
инсталиран 1 kW мощност/, а за количеството от 100 MWh е 172,95 лв./MWh - преференциална
цена за електроенергия, произведена след достигане на 2 250 часа работа и преди
достигане на 2 300 MWh НСП от инсталиран 1 kW мощност. Ответникът е заплатил ищеца единствено сумата от 6
308,21 лв., като останалата сума в размер на 109 771,22 лв. с ДДС останала
дължима заедно с обезщетение за забава в размер на 32 413,16 лв. за периода от
01.01.2017 г. до датата на депозиране на исковата
молба.
Относно формиране на претендираната
цена, ищецът излага твърдения, че към момента на сключване на договора за
изкупуване се прилага преференциалната цена, определена в Решение
Ц-010/31.03.2010 г. на ДКЕВР, която се прилага за период от 15 години. С влизане
в сила на Закона за енергията от възобновяеми
източници /ДВ, бр.35/03.05.2011г./, на основание §7 от ПЗР на същия, договорът
за изкупуване, сключен между страните, запазва действието си, като
преференциалната цена за изкупуване е действащата към датата на влизане в сила
на закона, т.е. тази по решение Ц-10.
Ищецът сочи, че с посоченото решение бил
въведен специален критерий за заплащане на цената на произведената ел.енергия
от вятърни електрически централи, като са определени две преференциални цени за
изкупуване на енергията, които се прилагат в зависимост от това колко работни
часа е достигнала централата. В т.8 на Решение Ц-10 е определена цена от
188,29лв./MWh за централи работили до 2500 часа, а в
т.9 е определена цена от 172,95лв./MWh за централи
работили над 2500 часа. С последващо изменение на
ЗЕВИ в ДВ бр.56/2015г. е въведен допълнителен критерий досежно
количествата енергия, подлежащи на изкупуване по преференциална цена, без
същата да се променя, като е предвидено, че се заплащат по преференциалната
цена количествата енергия до размера на „нетното специфично производство на
ел.енергия”, а количествата енергия, надхвърлящи нетното специфично
производство, следва да се изкупуват по цена за излишък на балансирания пазар.
Въз основа на така приетите изменения в закона, е постановено Решение СП-1/31.07.2015г., с което са определени преференциални цени за изкупуване на енергията, като съгласно т.1.7 нетното специфично производство за електрическа енергия на вятърни ел.централи при определена цена 188,29лв., без ДДС /т.е.т.8 от Решение Ц-10/ е 2000kwh за вятърни ел.централи, работещи до 2 250часа, а съгласно т.1.8 от Решение СП-1 нетното специфично производство на вятърни централи при определена цена от 172,95лв., без ДДС /т.е т.9 от Решение Ц-10/ е 2300 kwh за вятърни ел.централи, работещи над 2 250часа.
С оглед на така определените стойности на НСПЕ, за които се прилага преференциалната цена по т.8 и т.9 от Решение Ц-10 в зависимост от часовете продължителност на ефективна работа на единица инсталирана мощност на вятърна ел.централа, ищецът твърди, че „Енерго-Про Продажби“ АД следва да изкупува количествата ел.енергия, произведени от централата на ищеца, по преференциална цена, до достигане на максималното количество от 2000 kwh при условие, че централата не достигне 2250 ефективни годишни часове работа. В случай, че вятърната централа достигне тези часове работа, то ответникът следва да изкупува произведената от нея енергия по преференциалната цена по т.9 от Решение Ц-10. Едва след достигне на 2300 kWh НСПЕ, ел.енергията на тези часове се изкупува по цена на излишък на балансиращия пазар. На основание горното счита претендираните суми за дължими и моли за постановяване на осъдително решение в негова полза.
Правна квалификация на правата: чл. 79 ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.
С
депозирания отговор на искова молба „Енерго-Про Продажби" АД изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Не
оспорва факта на сключен между страните договор за изкупуване на електрическа
енергия, но сочи, че приложимата цена за ел.енергията до размера на НСП е
преференциалната цена, определена с Решение № Ц-10/30.03.2011г., а за
количеството ел.енергия, надхвърлящо нетното специфично производство, приложима
се явява цената за излишък на балансиращия пазар. Твърди, че с оглед становище
на НЕК ЕАД относно приложимата цена при изкупуването и липсата на решение на КЕВР
относно приложението на т.1 и 2 от Решение № СП-1/31.07.15г., ответникът
заплащал произведената ел.енергия над нетното специфично производство по цена
за излишък. Излага, че за становището на НЕК, който изкупува ел.енергията
ищецът е уведомен, поради което и с оглед съществуващата неяснота относно
тълкуването на Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, респективно при
осъщественото плащане по съответната цена за излишък на балансиращия пазар,
определена от „ЕСО“ ЕАД, ищецът е следвало да издаде кредитни известия и
коригира данъчната основа посока намаление до приложимата цена за излишък на
балансиращия пазар. Според ответника тълкуването на разпоредбите на ЗЕВИ вр. решенията на КЕВР водят до извод, че прагът, след който
не се дължи преференциална цена за произведената енергия е съответстващото за
категорията нетно специфично производство, а не ефективните часове за ценовата
категория, а в конкретика законът допуска да бъдат
заплатени по преференциална цена само 2000 kWh, респективно остатъкът при
продажба се заплаща по цена за излишък.
В допълнителната
искова молба и респективно допълнителен отговор, страните поддържат
и доразвиват аргументите си по приложението на относимите
нормативни актове и собствената си изправност по договорите.
За безспорни
и ненуждаещи се от доказване факти съдът приема: ищецът е производител на
електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ; ответникът е краен снабдител на електрическа енергия;
страните са в правоотношения за изкупуване на ел.енергия по договор №
83/11.05.2009 г.; НЕК е обществен доставчик, изкупуващ от ответника закупената
от последния ел.енергия; до достигане на НСП ищецът е продавал ел.енергия по
преференциална цена по т.8 от Решение Ц-10/30.03.2011 г.; количествата
произведена и фактурирана електроенергия; факта на получаване на фактурата от
ответника, плащанията, извършени от ответника за двата месеца.
Разпределение на
доказателствената тежест между страните – ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване фактите, от които извлича изгодни за себе си
правни последици съгл. чл.154, ал.1 ГПК, а именно – наличието на договорно
правоотношение, изпълнение на задължението си по договора, механизма за определяне
на приложимата цена. Ответникът носи доказателствената тежест да установи правоизключващи и правопогасяващи
спорното право факти, на които основава своите възражения, в т.ч. заплащане на
дължимата цена за изкупената ел.енергия, както и обстоятелството, че изкупената
електроенергия се плаща по цена на излишък на балансиращия пазар
Съдът приема за ненуждаещо
се от доказване, че с решение №1115/28.01.2019г. по адм.
дело №5284/2018г. на Върховен административен съд е обезсилено решение
№1177/23.02.2018г. по адм. дело №8522/2015г. на
Административен съд – София в частта, с която е отменено решение
№СП-1/31.07.2015г. на КЕВР по т.1.8 и е оставено в сила в частта, с която е
отменено решение №СП-1/31.07.2015г. на
КЕВР по т.1.7.
Указва на
страните, че са ангажирали доказателства за установяване на твърденията си.
Да се връчи препис от проекто
– доклада на всяка страна за становище в съдебно заседание в това число по правната
квалификация на исковете.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: