Решение по дело №1608/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 44
Дата: 23 януари 2023 г.
Съдия: Таня Петкова
Дело: 20225220201608
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. П., 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая Владова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20225220201608 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. Я. Й., с ЕГН **********, с адрес с. Ю.,
обл. Пазарджишка, ул. „***, чрез пълномощника адв. С. Д. от ПзАК, против
Наказателно постановление № 22-1818-000704 от 30.09.2022 г., издадено от
Началник сектор в ОДМВР гр. П., РУ- П., с което за нарушение на чл.140 ал.1
от ЗДвП на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
С бланкетната жалба се иска отмяна на НП като незаконосъобразно и
неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.
Представлява се от процесуалния му представител, който поддържа жалбата
и излага обосновано становище в подкрепа на искането за отмяна на НП.
Прави искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие.
Въззиваемата страна- наказващият орган, редовно призован не се явява.
Не се явява и процесуалният му представител, от който по делото е
депозирано писмено становище, с което се иска от съда да потвърди НП като
законосъобразно и обосновано и да отхвърли жалбата като неоснователна,
излагайки конкретни съображения. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност
на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на
1
страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено
следното:
Жалбоподателят Й. е санкциониран с НП за това, че на 16.09.2022 г.,
около 11,00 часа, в с. Ю., обл. П., на ул. „Ш.“, е управлявал МПС- мотопед
марка „TGB“ с рама № EFRCBR152A9Y672427, без поставена
регистрационна табела и не е регистрирано по надлежния ред.
Това било установено от автопатрул на в Група ООР при РУ- П.. По
този повод с разпит на свидетел било отпочнато наказателно производство-
БП № 778/22 г. по описа на РУ- П., пр. преписка Вх. № 5299/22 г. на РП- П. за
извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК.
След проведено разследване по ДП, с постановление на наблюдаващия
прокурор от 27.09.2022 г. било прекратено образуваното наказателно
производство на основание чл.357 ал.1 т.1 във вр. с чл.243 ал.1 т.1 във вр. с
чл.24 ал.1 т.1 от НПК, като прокурорът приел, че извършеното от А. Й.
деяние не съставлява престъпление с оглед малозначителността на случая по
смисъла на чл.9 ал.2 от НК.
Препис от прокурорското постановление ведно с материалите по БП
били изпратени на Началника на РУ- П. с оглед преценка дали извършеното
от Й. съставлява адм. нарушение и дали следва да бъде ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност.
Преписката постъпила в РУ- П. на 29.09.2022 г., като била разпределена
на Началник Сектор в ОДМВР- П., РУ- П..
По този повод АНО преценил, че следва да ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено
от него нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като на 30.09.2022 г. на основание
чл.36 ал.2 от ЗАНН срещу А. Й. било издадено атакуваното НП. Последното
било връчено лично на наказаното лице на 27.10.2022 г., видно от разписката
към санкционния акт. Жалбата против НП била депозирана чрез АНО до съда
чрез надлежно упълномощен от санкционираното лице адвокат и била
входирана в деловодството на РУ- П. на 01.11.2022 г. С оглед на изложеното
съдът намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока
по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и материалите по ДП (БП) №
778/22 г. на РУ- П., пр. преписка Вх. № 5299/2022 г. по описа на РП- П..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства, които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, но не поради изложените от
въззивника съображения, а поради следното:
2
Разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП императивно предвижда, че „по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места.“ В случая от всички
доказателства по делото се установи безспорно, че жалбоподателят на
процесната дата и място е управлявал мотопед „TGB“ с рама №
EFRCBR152A9Y672427. Това обстоятелство не се отрича и от самия
жалбоподател. Установи се по несъмнен начин, че управляваният от
жалбоподателя мотопед ** с цитиран номер на рама, е негова собственост,
като го е закупил преди 4 години, но не го регистрирал в сектор ПП, тъй като
стоял в дома му и не го ползвал. Безспорно е установено, че в момента на
управлението мотопедът не е бил регистриран по надлежния ред и е бил без
поставена регистрационна табела. Установи се също така, че процесното
ППС- мотопед представлява МПС и съответно „мотопед“ по смисъла на §6 т.1
и т.14 от ДР на ЗДвП. Това е така, тъй като от събраните данни в хода на
проведеното разследване по ДП е установено, че мотопедът е тип скутер, по
думите на жалбоподателя „мотор“, то несъмнено това ППС подлежи на
регистрация в Сектор „ПП“. Жалбоподателят сам е посочил, че разполага с
всички необходими документи за регистрацията на МПС, но не е го е
регистрирал, тъй като не го ползвал. От извършената служебно от съда
справка на официалната страница на ППС- мотопеди (скутери) мотопед марка
„TGB“ има технически характеристики- двигател, мощност и скорост, които
го определят като МПС от категория L1 (с две колела, задвижвано от
двигател с вътрешно горене с работен обем не по-голям от 50 куб.см,
максимална мощност не по-голяма от 4 kW и максимална скорост не по-
голяма от 45 км/ч). Казано с други думи по смисъла на цитираните
разпоредби ЗДвП този мотопед е МПС, подлежащо на регистрация.
Установи се също и това, че жалбоподателят е управлявал
нерегистрираното МПС по път за обществено ползване, какъвто представлява
ул. „Ш.“ в с. Ю., обл. Пазарджишка. Това обстоятелство не се отрича от Й..
С оглед на изложеното до тук несъмнено жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл.140 ал.1 от НК и по този начин формално е осъществил
състав на административно нарушение.
Според настоящия съдебен състав обаче извършеното от жалбоподателя
деяние разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този тип. Целта на
посочената нарушена разпоредба е да не се допусне по пътищата, отворени за
обществено ползване да се движат превозни средства, за които въобще липсва
регистрация или пък знаците, удостоверяващи същата не са надлежно
поставени на управляваното МПС.
В конкретния случай въпросното МПС не е било надлежно
регистрирано съгласно Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране на МПС и ремаркета, теглени от тях и
3
реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. От доказателствата по
делото става ясно, че жалбоподателят инцидентно е управлявал въпросния
скутер и то за кратко разстояние, да отиде до магазина в селото. В този
именно момент той е бил спрян от контролните органи за проверка. При това
положение имайки предвид, че скутерът е управляван за кратко разстояние в
малко населено място и инцидентно, тъй като доказателства, респ. данни, за
системно управление на това МПС от жалбоподателя не са събрани, то
обществената опасност на това деяние е явно незначителна. От друга страна и
обществената опасност на дееца е изключително ниска. От справката за
нарушител/водач се установява, че той е бил санкциониран за нарушения на
ЗДвП с 7 НП и 3 фиша, но последното му наказване е било през 2011 г. От
този момент в продължение на повече от единадесет години жалбоподателят
не е извършвал административни нарушения на правилата за движение. Не
без значение е и обстоятелството, че предходните му санкционирания са за
нарушения, чиято обществена опасност не е завишена. Характеристичните
данни за жалбоподателя също са добри. Той не е нарушител на обществения
ред, трудово ангажиран е, не се движи в криминална среда и се ползва с
добро име по местоживеене, а по отношение на осъждането му е настъпила
реабилитация по право още през 2008 г.
Всичко това според настоящия съдебен състав характеризира случая като
маловажен поради своята явно незначителна обществена опасност. АНО е
следвало на основание чл.28 от ЗАНН да не налага наказание, а да предупреди
нарушителя писмено, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще
му бъде наложено административно наказание.
Преценката за „маловажност на случая“ подлежи и на съдебен контрол,
като в неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на
преценката по чл.28 от ЗАНН от страна на наказващия орган. При това
положение, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са
налице, но наказващият орган не ги е приложил, то това е основание за
отмяна на НП. С оглед на изложеното, като не е съобразил
малозначителността на деянието, АНО е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя със санкция,
която не била съответна на ниската тежест на конкретното нарушение и по
този начин НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени,
като съобразявайки разпоредбата на чл.63 ал.2 т.2 във вр. с ал.4 от ЗАНН,
като предупреди жалбоподателя, че при следващо извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебното решение, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
От пълномощника на въззивника е поискана отмяна на НП като
незаконосъобразно, поради наличие на хипотезата на чл.24 ал.1 т.6 от НПК,
тъй като след като прокурорът бил прекратил наказателното производство
4
приемайки, че извършеното от жалбоподателя деяние не съставлявало
престъпление поради своята малозначителност по смисъла на чл.9 ал.2 от НК
и независимо, че бил изпратил преписката на АНО, последният неправилно
ангажирал административнонаказателната отговорност на нарушителя, тъй
като при това положение (предвид съображенията на прокурора) деянието
било несъставомерно и като административно нарушение, предвид влязлото в
сила постановление на прокурора за прекратяване на наказателното
производство.
Това възражение настоящият съдебен състав намира за абсолютно
неоснователно. Основно правило в правната доктрина е, административното
нарушение е деяние с по-ниска степен на обществена опасност, което не
налага наказателна репресия. Няма спор и в този смисъл е и константната
съдебна практика, че едно деяние, осъществяващо едновременно съставите на
престъпление и на административно нарушение, може да не налага
ангажиране на наказателната отговорност на дееца, поради своята
малозначителност по смисъла на чл.9 ал.2 от НК, но същевременно по своята
тежест да съставлява административно нарушение. В този случай преценката
за маловажност на случая не се прилага автоматично, т.е. след като деянието
не съставлява престъпление поради своята малозначителност, значи не е и
административно нарушение. Преценката за маловажност при
административните нарушения по смисъла на чл.28 от ЗАНН също е на
плоскостта на чл.9 ал.2 от НК по силата на чл.11 от ЗАНН, но следва
преценката за освобождаване от административнонаказателна отговорност да
почива на степента на засягане на защитените обществени отношения със
съответната материалноправна норма в сравнение с другите случаи на същото
по вид нарушение. В тези случаи не важат автоматично мотивите на
прокурора за прекратяване на наказателното производство по отношение и на
административнонаказателното производство. Противното не намира опора в
НПК и в ЗАНН. Правилно прокурорът е прекратил ДП и е изпратил
материалите на АНО за преценка относно ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя за извършено от
него административно наказание. При това прекратяване не се прилага
принципа „nоn bis in idem“ по аргумент на чл.36 ал.2 от ЗАНН. Друг е
въпросът относно преценката на АНО да санкционира нарушителя, ако счете
че извършеното съставлява адм. нарушение или да го предупреди, ако
прецени че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В случая АНО
е приел, че жалбоподателят е извършил адм. нарушение, заради което е
ангажирал административнонаказателната му отговорност като го е
санкционирал с издаденото НП, без да отчете че случаят е маловажен. Това
налага НП да бъде отменено, без производството да се прекратява, а
нарушителят да бъде предупреден.
При този изход на делото- отмяна на НП, основателна е претенцията на
процесуалния представител на въззивника за присъждане на разноските за
заплатен адвокатски хонорар в полза на жалбоподателя. Това е искане е
5
направено своевременно, а именно в хода на съдебното производство преди
обявяване делото за решаване. Пълномощникът има право на такива разноски
предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН,
препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие (л.9), от който се установява, че договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева жалбоподателят Й. е
заплатил в брой на адвокат С. Д. от ПзАК. При това положение ОД на МВР
П., към което учреждение е структуриран органът издал НП, следва да бъде
осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-
горе съдебни разноски. Направеното възражение за прекомерност на
претендираните разноски от страна на въззиваемата страна е неоснователно,
тъй като претендираният размер на адвокатското възнаграждение е доста под
минималния предвиден в разпоредбата на чл.18 ал.1 във вр. с чл.7 ал.2 т.1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (изм. и доп. с ДВ бр.88/04.11.2022 г.) и е съразмерен на
осигуреното процесуално представителство от адвоката.
Пак с оглед изхода на делото неоснователно се явява искането на
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и същото следва да се остави без уважение.
Така мотивиран и Районен съд П. в настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.2
във вр. с ал.4 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1818-000704 от
30.09.2022 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР гр. П., РУ- П., с което
на А. Я. Й., с ЕГН **********, с адрес с. Ю., обл. Пазарджишка, ул. „***, за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА А. Я. Й., с ЕГН **********, с адрес с. Ю., обл.
Пазарджишка, ул. „***, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизане в сила на настоящето решение, за това друго нарушение ще
му бъде наложено административно наказание
ОСЪЖДА ОД на МВР- П., представлявана от директор, ДА ЗАПЛАТИ
на А. Я. Й., с ЕГН **********, с адрес с. Ю., обл. Пазарджишка, ул. „***,
разноски в размер на 100 (сто) лева- за адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред
6
Административен съд П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7