Р
Е Ш Е
Н И Е №260080
гр.
Шумен, 11.12.2020 г.
Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на седемнадесети ноември двe хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.
Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова
2. мл.с. С.
Стефанова
при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното
от съдия Т. Димитрова в.гр.д. № 193 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Р.А.Х., чрез пълномощника адв.
Г. С. от ШАК, срещу решение № 95/14.04.2020 г. по гр.д. № 1623/2019 г. по описа
на НПРС, с което е отхвърлен искcът му да бъде признато за установено по отношение на ТП на НОИ – гр. Ш., че в
периода от 01.08.1980 г. до 31.12.1986 г. е работил в АПК „ Лудогорие „, гр. К.,
обл. Ш., клон „ Автостопанство „ на длъжността „ шофьор на товарна кола „, което време се зачита за трудов стаж и трудов стаж при
пенсиониране.
Жалбоподателят намира решението за необосновано и неправилно по
съображения, подробно изложени в жалбата, с оглед на което моли въззивният съд
да го отмени изцяло като му присъди
извършените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият ТП на НОИ – гр. Ш.,
представлявано от директора Е.С.М., чрез гл. юрисконсулт Л. Б.– И., депозира
отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без
уважение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно
легитимирано лице, редовна и допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради следното:
Гр.д.
№ 1623/2019 г. по описа на НПРС е образувано по искова молба на жалбоподателя,
в която е изложил твърдения, че в периода 18.04.1978 г. – 31.12.1986 г. е
полагал труд по трудово правоотношение при АПК „ Лудогорие „, гр. К., обл. Ш.,
клон „ Автостопанство „ на длъжността „ шофьор на тоВ. кола „, с място на
изпълнение на работата с. К., който период се зачита за трудов и осигурителен
стаж при пенсиониране. Поради навършване на пенсионна възраст по чл.68, ал.1 от КСО, подал заявление за отпускане на пенсия за навършена възраст 66 години. С
разпореждане № 2113-27-239#5/18.07.2019 г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – гр. Ш. му било отказано
отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО, поради
недостигащ изискуем осигурителен стаж. С предходни заявления до ТП на НОИ
поискал издаването на удостоверения обр. УП-13, тъй като работодателят е с
прекратена дейност и без правоприемник. За частта от посочения период, а именно
от м. август 1980 г. до 31.12.1986 г. исканото удостоверение не му било издадено, тъй като липсвали данни
в съхраняваните архивни документи за него. С оглед на това, му било отказано
отпускане на пенсия по чл.68 от КСО. В трудовата му книжка било отразено, че
през периода 18.04.1978 г. – 31.12.1986 г. е работил по трудово правоотношение
8 г. 8 м. и 13 дни, както и, че данните са извлечени от разплащателните
ведомости. Трудовата му книжка обаче не съдържала подпис на ръководителя на
предприятието, поради което не отговаряла на изискванията на законовите и
подзаконовите актове. След събитията през 1985 г., трудовата му книжка била
преиздадена от правоприемника, а именно АПК „ Лудогорие „, гр. К.. Позовавайки
се на изложеното, ищецът е поискал от съда да бъде признато за установено по
отношение на ТП на НОИ – гр. Ш., че в периода от 01.08.1980 г. до 31.12.1986 г.
е работил в АПК „ Лудогорие „, гр. К., обл. Ш., клон „ Автостопанство „ на
длъжността „ шофьор на тоВ. кола „, което време се зачита за трудов стаж и трудов
стаж при пенсиониране.
В срока по чл.131 от ГПК,
ответникът по иска ТП на НОИ – гр. Ш. е депозирал отговор, в който е изразил
становище, че искът е недопустим, тъй като трудовоправните документи и
разплащателни ведомости на ЗК „ Единство „, с. К. не са изгубени или унищожени,
а са налични и се съхраняват в ТП на НОИ – Ш., поради което не е налице
особената процесуална предпоставка по чл.5 от ЗУТОССР. В условията на
евентуалност, ответникът е оспорил иска като изцяло неоснователен.
Първоинстанционният съд е
квалифицирал исковата претенция по чл.3, вр. чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР, като с
решението си е отхвърлил иска изцяло.
С определение №
260038/23.09.2020 г. по настоящото дело исковата молба е оставена без движение
като нередовна и на ищеца - жалбоподател във въззивното производство е
предоставена възможност за отстраняване на нередности по чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, вр. чл.4, ал.1, т.5, т.6 и т.7 и чл.4, ал.2, т.1, вр. ал.3 от ЗУТОССР.
С молба вх. №
260931/23.10.2020 г. ищецът е уточнил претенцията си като е посочил, че ЗК „
Единство „, с. К. е наследник на ТКЗС – с. К.. През 1959 г. същата е преминала
към ТКЗС – с. И.чрез вливане. През 1975 г. като съвкупност от активи е
преминала към ТССК – с. Б.. Последната не е самостоятелно ЮЛ, а съществува като
поделение към АПК „ Лудогорие“, гр. К., създаден през 1970 г.. През 1989 г. АПК
„ Лудогорие „, гр. К. прекратява дейността си, вследствие на което се формират
нови самостоятелни КЗС, като след отделянето от АПК „ Лудогорие „, гр. К. ТССК
– с. Б. се преобразува в КЗС – с. Б.. Стопанството в с. К. остава под
ръководството на КЗС – с. Б. до 1990 г., когато чрез разделителен протокол се
създава стопанство „ Лазур – Агропром „, с. К. като поделение към ДФ „ Лазур „,
гр. В.. През 1991 г. „ Лазур – Агропром „, с. К. се преобразува в ЗК „ Единство
„, с. К. „, която е прекратена през 1995 г. чрез ликвидация. Според
историческите данни, ТКЗС-тата към АПК, преименувани по-късно като клонови
стопанства, след 1978 г. са възстановили своята самостоятелност, като фондовете
СБМК и Работна заплата са били прехвърлени на клоновите стопанства, т.е. на
бившите ТКЗС-та. В тази връзка следва да се приеме, че разплащателните ведомости
на наетите през годините лица са се създавали и съхранявали в клоновото
стопанство в с. К.. От изложеното следва, че работодател/осигурител на ищеца
през периода 01.08.1980 г. – 31.12.1986 г. е АПК „ Лудогорие „, а
местополагането на труд – Клоново стопанство, с. К., с краен правоприемник ЗК „
Единство „, с. К.. Ищецът е работил на посочената в исковата молба длъжност на
пълен работен ден, с месечна работна заплата от 135.00 лева. Лицата, с които е
работил през процесния период са Х.И.М., Р.Т.А., Н.И.И., Б.Б.Д., Ф.И.И. и С.Е.С..
По повод на депозираната
от ищеца молба ответникът по иска е изразил становище, че предявеният иск е
допустим, но неоснователен по същество.
При проверка по реда на
чл.269 от ГПК въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество, съобрази
следното:
Видно от изложеното в
исковата молба ищецът претендира установяване на трудов стаж и трудов стаж при
пенсиониране за период преди 31.12.1999 г., а именно в периода 01.08.1980 г. –
31.12.1986 г., придобит по трудово правоотношение при работодател АПК „
Лудогорие „, гр. К., с краен правоприемник ЗК „ Единство„, с. К., който е
прекратил дейността си през 1995 г. чрез ликвидация без да има правоприемник. В
тази връзка представя удостоверение изх. № АС-В-1911#1/22.10.2013 г., издадено от РУСО –
Шумен, удостоверение № 5510-27-3/18.09.2019 г., издадено от ТП на НОИ – Ш. и удостоверение № 5510-27-2/15.10.2020 г., издадено от ТП на НОИ
– Ш., в които е посочено, че от страна на осигурителя ЗК „ Единство „, с. К. не са предадени документи за периода
01.08.1980 г. – 31.12.1986 г., удостоверяващи осигурителен стаж и доход на Р.А.Х..
Изложеното е основание да се приеме, че предявеният иск е с правно основание
чл.3, вр. чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР и е процесуално допустим.
За доказване на
твърдения от него трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране ищецът представя и
разпореждане № 2113-27-239#5/18.07.2019 г. на
ръководител ПО при ТП на НОИ – Ш., с което му е отказано отпускането на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, поради недостигащ изискуем осигурителен стаж и липса
на навършена възраст; извлечение от трудова книжка № 29 на К.К.И./ Р.А.Х. /,
издадена на 19.04.1985 г. от ОП „ Автотранспорт
„ при АПК „ Лудогорие „, гр. К.; удостоверение № 1911-1679/21.10.2013 г. на ТП
на НОИ – Ш., от което се установява, че през
периода м. април 1978 г. – м. юли 1980 г. е работил при осигурител ЗК „
Единство „, с. К., на длъжност шофьор, автоколона, за който период има признат
трудов стаж от 2 г. 3 м. и 5 д.; извлечения от 4 бр. трудови книжки на лицата Н.И.И.,
Б.Б.Д., Ф.И.И. и С.Е.С., с които твърди, че е работил заедно през процесния
период; 5 бр. исторически справи от Държавен архив на АПК „ Лудогорие „, гр. К.,
ОТКЗС „ Лудогорие „, с. Б., ТССК „ Лудогорие „, с. Б. и ЗК „ Единство „, с. К..
От ответната страна е
представен приемо-предавателен протокол № 27-293/05.06.2007 г. на ТП на НОИ –
Ш. за предаване на партидни книги и книга за трудовите и разплащателни
ведомости на ЗК „ Единство „, с. К. „ за времето от 01.01.1957 г. до 31.12.1994
г., ведно с предадените пълномощно и 14 бр. описи.
В представеното
извлечение от трудова книжка на ищеца, издадена на 19.04.1985 г. от ОП „
Автотранспорт „ при АПК „ Лудогорие „, гр. К., стр. 10-11 е отразено, че в
периода от 01.01.1980 г. до 31.12.1986 г. същият е работил в АПК „ Лудогорие „,
клон „ Автостопанство, гр. К., на длъжност „шофьор на кола“, със заплата от 135
лева. Според вписванията в трудовата книжка, ищецът е работил при същия
работодател и в периода 18.04.1978 г. – 31.12.1979 г., на длъжност „ сменен шофьор
на тоВ. кола „, с местоизпълнение ЗК „ Единство „, с. К., като за двата периода
има трудов стаж общо от 8 г., 8 м. и 13 д.. Представената трудова книжка представлява
доказателство, установяващо вероятността на претендирания трудов стаж по
смисъла на чл.6, ал.2, т.5, вр. ал.1 от ЗУТОССР, като отразеният в нея трудов
стаж за периода 18.04.1978 г. – 31.12.1979 г. се потвърждава и от представеното
по делото удостоверение № 1911-1679/21.10.2013 г. на ТП на НОИ – Ш., в което е
посочено, че през периода м. април 1978
г. – м. юли 1980 г. ищецът е работил при осигурител ЗК „ Единство „, с. К., на
длъжност шофьор, автоколона, за който период има признат трудов стаж от 2 г. 3
м. и 5 д..
От приложените по делото
исторически справки се установява, че АПК „ Лудогорие „, гр. К. е създадено
през 1970 г., а през 1973 г. се преобразува в ПАК, като включва общо 12 бр.
ТКЗС, включая ТКЗС – с. К. и ТКЗС – с. Б. и специализирани предприятия. През
1979 г. от ПАК се обособяват няколко АПК, включая АПК „ Лудогорие „, гр. К., в
който остават стопанствата в селата Т. И., Б., С.В.и К.. Дейността на АПК „ Лудогорие „, гр. К. е
прекратена през 1989 г., съгласно указ № 922/19.05.1989 г. на ДС на НРБ и
заповед № РД-148/10.08.1989 г. на ОбНС – гр. К.. В резултат на разделителен
протокол и баланс между КЗС – с. Б. и ТКЗС – с. К., през 1990 г. се създава
стопанство „ Лазур – Агропром „, с. К., поделение на ДФ „ Лазур „, гр. В.,
което съществува до 1991 г.. След това на неговата база се създава ЗК „
Единство „, с. К., вписана в регистъра при ШОС с решение от 20.11.1991 г.. С решение на ШОС от
15.07.1992 г. ЗК „ Единство „, с. К. е прекратена и обявена в ликвидация. Дейността
на кооперацията е приключена окончателно през 1995 г..
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР, за да са
допустими свидетелски показания по иска за установяване на трудов стаж, следва
да са налице писмени доказателства, които установяват вероятността на този
стаж. Трудовата книжка съставлява документ по чл. 6, ал. 2, т. 5 ЗУТОССР и
удостоверява наличие на сключен трудов договор за процесния период и
вероятността на трудовия стаж, поради което ангажираните от ищеца свидетелски
показания за доказване на иска са допустими.
В първоинстанционното
производство са разпитани лицата Р.Т.А. и Х.И.М., по отношение на които съдът е
извършил справка от трудовите им книжки, при която е установено, че през
процесния период двамата са работили по трудово правоотношение към стопанството
в с. Б., а вторият от тях и в СРБЖ – с. К., за времето от 01.01.1986 г. до
20.10.1987 г.. Показанията на двамата свидетели са лаконични и непълни, като от
изявленията им се установява, че през периода 1980 г. – 1986 г. ищецът е
работил като шофьор на товарен автомобил, но не се изяснява към кое стопанство.
Свидетелите заявяват, че са работили в един стопански двор с ищеца, но той е
бил към шофьорите, които били отделно от тях. По отношение местоизпълнението на
трудовите им задължения и наименованието на работодателя обаче споменават
различни стопанства и населени места, като изнесените от тях данни в
по-голямата си част не съответстват на
отразеното в трудовите им книжки. При съпоставка показанията на свидетелите с представените по
делото писмени доказателства може да се предположи, че са работили към АПК „
Лудогорие „, гр. К., но остава неизяснено местоизпълнението на трудовите им
задължения. От показанията на свидетелите и останалите доказателства по делото
не се установява с категоричност също и продължителността на работния ден на
ищеца, докато е изпълнявал посочената длъжност, конкретните трудови функции,
които са му били възложени и начина на заплащане на положения от него труд, без
които елементи от трудовото правоотношение е невъзможно установяването
продължителността на трудовия стаж за съответния период.
При така установените
факти и доказателствената тежест на ищеца да установи, при условията на пълно и
главно доказване, твърдените от него факти във връзка с наличие на конкретно
трудово правоотношение през исковия период, по което следва да му бъде зачетен
трудов стаж и трудов стаж при
пенсиониране, настоящата инстанция достига до извод, че исковата претенция е
неоснователна и следва да се отхвърли.
В съответствие с
изложеното, приема, че обжалваното решение, с което искът е отхвърлен като
неоснователен и недоказан е правилно и следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
решение № 95/14.04.2020 г. по гр.д. № 1623/2019 г. по описа на Районен съд – Нови
пазар.
Решението може да се
обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.