Р Е Ш Е Н И Е
№260054 11.01.2021 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На дeсети декември през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 10 454 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е
образувано по повод искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда
Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, за приемане за установено
по отношение на ответника М.Н.М., ЕГН:**********, постоянен
адрес: ***, настоящ адрес:***,че дължи на ищеца сума от 550,26
лв., представляваща изискуемо задължение по Договор за паричен заем
№86279/02.09.2016г., сключен между „Сити кеш” ООД и длъжника, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда– 31.05.2019г. до окончателното изплащане на вземането, сума
от 63,45 лв., представляваща възнаградителна лихва, за периода: 23.12.2018г.-
30.06.2017г., сума от 480,44 лв., представляваща неустойка за обявяване
предсрочна изискуемост на договорното задължение, сума от 218,83 лв.,
представляваща неустойка за непредоставяне в срок на договорно обезпечение,
сума от 153,40 лв., представляваща обезщетени
е за забава, за периода: 14.01.2017г. до 30.05.2019г., както и за
присъждане на разноските, направени в исковото и заповедното производство.
Исковата молба е основана на
следните фактически твърдения:
На 2.09.2016 г. между „Сити кеш“ ООД, като
заемодател, и М.Н.М., като заемател, е сключен договор за паричен заем с №
86279, за предоставяне на заем в размер
на 800,00 лв., представляваща главница и чиста стойност на заема отбелязана в
Договора в поле „размер на отпуснатия заем“. В исковата молба е посочено, че с
подписването на договора за кредит страните са декларирали, че същия е сключен
на основание отправено искане за заем от страна на заемателя, чиито параметри и
условия са описани в предоставения от заемодателя на заемателя Стандартен
европейски формуляр и Общи условия към договора за заем, с които заемателят се
е запознал подробно и с които се е съгласил изрично и безусловно. Договорната
лихва, която страните са уговорили, е в размер от 142, 51 лева и стойността на
плащанията по заема е в размер от 942, 51 лева, която следвало да бъде върната
от заемателя на 43 седмични погасителни вноски, всяка в размер от 21,92 лева,
до 30.06.2017 година.
На следващо място в исковата молба е
посочено, че на основание чл.7 от договора и съгласно ОУ, поради допусната
забава в плащанията на 4 броя седмични погасителни вноски от страна на
ответника, на 13.01.2017 година е настъпила автоматична предсрочна изискуемост,
която дата е датата на падежа на дванадесета погасителна вноска. По тази
причина на същата дата и на същото основание на заемателя е начислена неустойка
в размер от 218, 83 лева, представляваща 20 %
от сумата 1094, 15 лева, формирана като сбор от главница, договорна
лихва и неустойка.
Ищецът твърди, че поради непредставяне
на поне две от обезпечение в договора
обезпечения /запис на заповед, поръчителство от физически лица, които отговарят
на определени изисквания, залог върху
движима вещи, първа по ред ипотека, безусловна банкова гаранция/, е начислена неустойка в размер от 751, 69 лева, която е разсрочена на 43 равни
вноски, всяка в размер от 17,48 лева, платими на съответните падежни дати. По
този начин падежната вноска, която е следвало да плаща ответника е в размер от
39,40 лева.
На 31.10.2017 година е подписано
Приложение №1 към договор цесия от 31.10.2017 година между заемателя и ищеца,
по силата на който вземанията по договора са прехвърлени на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, за което до ответника са изпратени уведомителни
писма с писма с обратна разписка, които
са върнати в цялост. Поради това ищецът излага, че прилага копие от уведомление
за извършената цесия до ответника за връчването й, заедно с препис от исковата
молба.
Посочено е, че по договора до
момента е платена сума в размер от 600,
05 лева, от която сумата 249, 74 лева, представляваща главница, сумата 79,06
лева, представляваща договорна лихва, сумата 271, 25 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
Поради изложеното ищецът предявява
исковете си. Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от
получаване на препис от исковата молба назначения на основание чл. 47 от ГПК
особен представител на ответника – Т.Е., дава писмен отговор, в които оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан.
На първо място в писмения отговор е изложен довод за нищожност на
уговорката за договорна лихва, тъй като надвишава трикратния размер на лихвата
за забава за периода, представляващо основание за нищожност по чл.26, ал.1,
предложение трето от ЗЗД.
По отношение на претенцията за
заплащане на неустойка в размер от 480, 44 лева. Посочено е, че е уговорена в пълен размер в чл. 8 от договора и е
свързана с неизпълнено от ответника задължение за предоставяне на обезпечение,
но надхвърля присъщите на неустойката обезпечителни функции - договорено е ново
парично задължение, оскъпяващо кредита. Изложен е правен довод, че на основание
чл. 8, ал. 1 от Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски
кредити кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на
потребителя преди сключването на договор за кредит. Задължението е
възпроизведено и в чл.16 ал.1 от ЗПК. Посочено е още, че в случая кредитът е
отпуснат като необезпечен, поради което кредиторът е задължен да оцени
предварително кредитоспособността на потребителя /чл. 16 от ЗПК/ и ако оценката
му е лоша, да откаже предоставянето на кредит /чл.18 от ЗПК/. В тази насока от името на ответника е
посочено още, че не може да се приеме, че неустойката изпълнява и санкционна
функция, тъй като в случая длъжникът е натоварен със задължения, чието реално
изпълнение е невъзможно в предвидения 3-дневен срок, като по този начин се
нарушава принципа за добросъвестност и равнопоставеност на страните по договора
за кредит, което от своя страна е основание за обявяване на съответната
договорна клауза за нищожна.
На
следващо място е посочено, че е неоснователна и претенцията за заплащане на
сума в размер на 218,83 лв., представляващи неустойка за предсрочна
изискуемост. Изложено е, че тя е начислена върху сумата от 1094,15 лв.,
формирана от сбора на остатъците на главницата, договорна лихва и неустойка,
дължими до края на срока на договора, и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Поради
изложеното от името на ответника е поискано постановяване на решение, с което
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищецът не се
представлява. В писмена молба процесуалният му представител поддържа предявения
иск, дава становище по постъпилия писмен отговор и излага подробни доводи за
основателност на предявените искове.
В
съдебно заседание назначения на основание чл. 47 от ГПК процесуален
представител на ответника поддържа становището по иска, дадено в писмения
отговор. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове.
По материално правната квалификация на предявените искове настоящият състав приема следното:
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание вр.чл.9 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 240, ал.2 вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност по основателността и доказаността на предявените искове, предвид и приложимия материален закон, настоящият състав приема следното:
Настоящият състав приема, че
ответникът е уведомен за цесията по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД с получаване
на препис от исковата молба и приложенията, който факт, настъпил в хода на процеса чрез
назначения особен представител и следва да бъде взет предвид на основание чл.
235, ал.3 от ГПК. Сключването на договора за цесия се
установява от приложените по делото доказателства - Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.10.2017
г., сключен между „Сити Кеш” ООД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, в което
е посочено името на ответника, потвърждение за сключване на цесия и договора за
цесия. Видно от приложените по делото обратни разписки за връчване на
уведомления за цесията, изпратени на постоянния адрес в град Бургас и на адрес
в град София, адресата не е открито. Не е извършено връчване на настоящия
адрес, но и в хода на настоящото производство ответната страна не е открит и на този адрес. Поради изложеното настоящият
състав приема, че може да се приеме редовно връчване на уведомленията за
цесията в хода на настоящия процес, за
което ищецът е упълномощен от кредитора по договора, видно от приетото като
писмено доказателство пълномощно.
От приложените към делото договор за кредит за паричен заем №862279 от 02.09.2016 година, сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД, от една страна като заемодател и ответника, от друга – като заемополучател се установява, че страните са постигнали съгласие за предоставяне на заем в сумата от 800 лева. Сумата е получена от заемателя, което следва от чл.4, ал.1 от договора, в който е посочено, че с полагане на подписа си на договора ответната страна удостоверява, че е получила в брой заемна сума в размер от 800 лева и се задължава да я заплати на заемодателя, съгласно уговореното в договора.
Страните са постигнали съгласие задължението да бъде погасено от заемателя на 43 седмични погасителни вноски в размер 21,92 лева всяка с дата на първо плащане 09.09.2016 година и дата на последно плащане 30.06.2017 година. В чл.3, т.7 е посочен фиксиран годишен процент по заема – 40,08 %, в чл.3, т.7 е посочено ГПР 49,072 % . В ал. 7 е посочено, че годишния лихвен процент е 40, 08 %.
В раздел IV, т.8 е посочено, че ГПР не може да бъде променен, освен при условията на сключения договор за заем или по взаимно съгласие на страните. Изложено е, че заемателят не трябва да прави и не дължи никакви допълнителни лихви, такси, комисионни, застрахователни премии и други , които не са посочени в договора за заем при неговото сключване, дори те да са поискани от лице, за което е известно , че е оторизиран представител на заемодателя. Заемодателят не носи отговорност за направени такива плащания, когато техния вид основание и размер не са определени в договора.
В чл. 7, ал. 4 от Общите условия е
посочено, че страните се съгласяват, че всички задължения по договора
/главница, дължимата към момента договорна лихва, обезщетения за забава и
дължими неустойка/ стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава
на плащане на: 4 погасителни вноски, считано от падежа на четвъртата
погасителна вноска при ежеседмично плащане; 3 погасителни вноски, считано от
падежа на третата погасителна вноска при двуседмично плащане; 2 погасителни
вноски, считано от падежа на втората вноска при ежемесечно плащане на вноските
по договора за заем, като подписвайки договора за кредит заемателят е
декларирал, че безусловно се съгласява с тази разпоредба, без да е необходимо
заемодателят да го уведомява допълнително и изрично в случай на автоматично
настъпване на предсрочната изискуемост. Изложено е още, че при настъпване на
това събитие заемодателят има право да начисли неустойка за предсрочна
изискуемост, без да уведомява
заемателя за това в размер на 20
% от дължимата до пълното погасяване на задълженията по договора сума,
представляваща непогасена главница,
договора лихва и неустойка по чл.8 от договора, в случай, че има начислена
такава /чл.7, ал.4 от договора и чл.14
от Общите условия/.
Уговорена е и неустойка в чл.8 от
договора за непредоставяна на обезпечения по договора от страна на заемателя: ако в 3-дневен
срок от подписването на договора не предостави на заемателя договореното
обезпечение или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в
договора, дължи на заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно
задължение.
На тези основания по договора са начислени неустойки съответно в размер от 17, 48 лева месечно и 39, 40 лева месечно.
В заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза е посочено, че на 09.09.2016 година и 19.12.2016 година кредитополучателят е платил сума в общ размер от 600 лева, с която са погасени както следва: сумата 271, 20 лева, представляваща неустойка по чл.8 от договора, сумата 79, 06 лева, представляваща лихви и сумата 249, 74 лева, представляваща главница. Съгласно заключението на вещото лице задълженията към датата на изготвяне на експертизата са със стойностите, посочени в исковата молба. Заключението на вещото лице е обосновано и компетентно дадено и въз основа на него могат да бъдат формирани изводи относно правнорелевантните факти.
При тази
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В случая договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа „ годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
В конкретния случай в договора е посочен размерът на ГПР, съгласно изложеното по – горе, но не е посочено как е формиран този размер. В чл.19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай тези основания не са изложени в договора като не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,07 %.
Поради липсата на ясна формулировка в договора как е формиран конкретния размер на ГПР настоящият състав приема, че договора е недействителен.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато говорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това положение следва да бъде посочено, че ответникът дължи на ищеца връщане на главницата, която е получил по договора.
В допълнение следва да бъде посочено, че договорната лихва в размер на 40,08 % - фиксиран годишен процент по заема също противоречи на добрите нрави, което представлява основание за нищожност чл.26, ал.1 предложение второ от ЗЗД. Посоченият размер на договорна лихва следва да се приеме, че излиза извън предела на договорната свобода между страните по смисъла на чл. 9 от ЗЗД и е налице хипотезата на чл.26, ал.1 от ЗЗД, съгласно която е нищожна поради противоречие с морала и добрите нрави. Основанието за нищожност по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД за клауза за договорна лихва е изведена в съдебната практика като порок на сделката в случай на необосновано висока стойност на посоченото задължение, което представлява възнаграждение за кредитора за предоставения финансов ресурс. В доклада на делото на страните е указано, че съдът следи служебно за нищожност на договора на посоченото основание.
Уговорките
за неустойка също е нищожна, тъй като в конкретния случай излизат извън
присъщата за този институт на материалното право обезпечителна функция, предвид
вида на обезпеченото задължение и размера на санкцията за неизпълнението му и евентуалните
вреди. Относно преценката за валидност на уговорка за неустойка и критериите за това ВКС се е произнесъл в мотивите
т.3 от Тълкувателно решение от 15.06.2010 година по тълкувателно дело №1
от 2009 година на ОСТК на ВКС.
По
отношение на задължението за начисляване на неустойка в размер от 20 % от
оставащата част от главницата, договорната лихва и неустойката, която ищецът
счита, че е дължима поради непредоставяне на обезпеченията, следва да бъде
посочено още, че според настоящия състав
не може да се приеме, че предсрочната изискуемост е породила действието
си, тъй като изявлението на кредитора да упражни това свое право не е
достигнало до длъжника по договора. За този извод следва да бъде взето предвид
тълкуването на закона, дадено в т.18 от Тълкувателно решение по тълкувателно
дело № 4 от 2013 година на ВКС, ОСГТК, съгласно което: „ В хипотезата на
предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков
кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи
кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на
чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да
е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.“ Следва да бъде посочено в тази насока, че длъжникът
и по правоотношение, по което страна е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 от ЗКИ, следва да бъде уведомен за настъпване на предсрочната
изискуемост, тъй като не следва да бъде поставян в по – неблагоприятно
положение от кредитополучател по договор за
кредит, сключен с банка. Съгласно чл.2 от Закона за потребителския кредит,
който се прилага по отношение на договора, индивидуализиран в исковата молба, целта
на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на
отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредит. Поради изложеното не е налице основание за начисляване на неустойката
поради настъпила предсрочна изискуемост, съгласно чл.7, ал.4 от договора.
По изложените съображения ответникът дължи на ищеца сумата, получена по кредита /800 лева/, от която следва да бъде приспадната платената сума от 600 лева и искът за главница да бъде уважен за сумата от 200 лева, предвид нормата на чл.23 от ЗПК. Исковете за установяване дължимост на главница в размер разликата между сумата 200 лева до пълния предявен размер от 550, 26 лева, за сумата 63, 45 лева, представляваща договорна лихва, сумата 480, 44 лева, представляваща неустойка по чл.7 от договора, сумата 218, 83 лева, представляваща неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на 13.01.2017 година. Към настоящия момент са настъпили падежите на всички вноски за главница по договора, поради което и на основание чл. 235, ал.3 от ГПК този факт следва да бъде взет предвид и сумите да бъдат присъдени. В този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 8/2017 на ВКС, ОСГТК.
По отношение на лихвата за забава с правно основание чл. 86 от ЗЗД настоящият състав приема следното:
Лихвата за забава е дължима върху главница в размер от 200 лева за периода от 01.07.2017 година /денят следващ датата на която е настъпила по следната вноска по договора за заем/ до деня предхождащ датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 02.06.2019 година. Задължението е в размер от 39, 06 лева. До пълния предявен размер на тази претенция задължението следва да бъде отхвърлено.
Дължима е и лихва за забава, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 03.06.2019 година до окончателното плащане на задължението.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски, направени по водене на делото от ищеца, съответно на уважената част от иска.
В списъка на разноски по чл.80 от ГПК ищецът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК в полза на юридическо лице или еднолични търговци се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25 от Наредбата за правната помощ по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. В конкретния случай следва да бъде определено възнаграждение в размер на 100 лева, предвид цената на исковете. Останалите претендирани разноски са както следва: 220, 67 лева платена държавна такса и 200 лева възнаграждение за вещо лице и 227,98 лева възнаграждение за особен представител на ответника. Разноските са в общ размер на 748,65 лева. Съответно на уважената част от исковете, които са предявени за общ размер от 1 466, 38 лева са основателни за сума в общ размер от 239, 06 лева, ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца разноски в размер на 122, 05 лева. До пълния предявен размер претенцията за разноски следва да бъде отхвърлена.
Съгласно мотивите
към т.11г от ТР № съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това
положение настоящият състав приема, че са дължими и разноските, направени в
заповедното производство, които са присъдени в размер 79,33 лева и съответно на уважената част от
исковете ищецът дължи разноски в размер на 12, 88 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Н.М., ЕГН:**********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, по договор за паричен заем по договор за паричен заем №86279 от 02.09.2016 година, сключен със „СИТИ КЕШ“ ООД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с договор за цесия сумата 200 лева /двеста лева/, представляваща главница, сумата 39, 06 лева /тридесет и девет лева и шест стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 01.07.2017 година до 02.06.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 03.06.2019 година до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед № 2341 от 17.06.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 4412 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, за приемане за установено по отношение на ответника М.Н.М., ЕГН:**********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, че дължи на ищеца на основание договор за паричен заем №86279 от 02.09.2016 година, сключен със „СИТИ КЕШ“ ООД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с договор за цесия сумата главница в размер разликата между присъдената на това основание сума от 200 лева /двеста лева/ до пълния предявен размер на претенцията от 550,26 лева /петстотин и петдесет лева, двадесет и шест стотинки/, сумата 63,45 лева /шестдесет и три лева, четиридесет и пет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 23.12.2016 година до 30.06.2017 година, сумата 480, 44 лева /четиристотин и осемдесет лева, четиридесет и четири стотинки/, представляваща неустойка по чл.7 от договора, сумата 218, 83 лева /двеста и осемнадесет лева, осемдесет и три стотинки/, представляваща неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на 13.01.2017 година, лихва за забава за периода от 14.01.2017 година до 30.06.2017 година и за разликата между присъдената на това оснавание сума от 39, 06 лева /тридесет и девет лева и шест стотинки/.
ОСЪЖДА М.Н.М., ЕГН:**********, постоянен
адрес: *** и настоящ адрес:***, да плати на
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Д-р П.
Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален
представител, сумата 122, 05 лева /сто двадесет и два лева и пет
стотинки/, представляваща разноски, направени по водене
на делото и сумата 12,88 лева /дванадесет лева, осемдесет и осем
стотинки/, представляваща разноски, направени в заповедното производство.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, за осъждане на М.Н.М., ЕГН:**********, постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***, да плати разноски в размер разликата между присъдените размери до пълните предявени размери от 748,65 лева /седемстотин четиридесет и осем лева, шестдесет и пет стотинки/ за исковото производство и 79,33 лева /седемдесет и девет лева, тридесет и три стотинки/ за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.