№ 299
гр. Варна, 27.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Д.а
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600339 по описа за 2022 година
Предмет на въззивното производство е определение № 173 по ЧНД №
162/2022 г. на Окръжен съд гр. Търговище, постановено на 04.10.2022 г., с
което съдът се произнесъл по жалби на К. Д., Д. Д., И. Д., лично и като
законен представител на малолетния Д. Д., Х. Д. и Й. Д., в качеството им
съответно на майка, брат, баща, брат, дядо и баба на Х. Д., починал на
31.07.2020г., и потвърдил постановление за прекратяване на наказателно
производство от 23.03.2022г. по ДП № 81/2020 г. на НСлС / пр. пр. №
17275/2020 г. на СГП.
Въззивното производство е образувано по жалби на К. Д. и Д. Д., и на И.
Д., лично и като законен представител на малолетния си син Д. Д.. Постъпило
е и становище за уважаване на жалбата на К. Д. от Х. Д. и Й. Д.. Към жалбата
на К. Д. са приложени и копия от Решение №267 от 23.07.2021г. по адм. дело
№ 83/2021г. на Административен съд - Велико Търново, и Решение № 5679
от 10.06.2022 г. по адм. дело № 12 214 / 2021 г. на Върховния
административен съд, VI отделение, с подкрепено и от останалите
жалбоподатели искане за приобщаването им към писмените доказателства по
делото. Жалбоподателите изразяват сходни позиции за липса на
правнорелевантно волеизявление на съдията-докладчик, който е преповторил
обжалваното пред него постановление на прокуратурата без да обсъди нито
едно от формулираните от тях възражения, с което допуснал съществено
нарушение на процесуални правила, съставляващо основание за отмяна на
съдебния акт и връщането на делото на първата инстанция. На следващо
място, в условията на алтернативно искане, се счита, че делото следва да бъде
върнато на прокурора със задължителни указания. В подкрепа на това искане
се сочи, че не са изяснени редица съществени обстоятелства, налице е
повърхностен прочит и невникване в съдържанието на материалите, не са
1
проведени необходимите разпити и експертни изследвания, приложени са
множество документи на английски език, не са огледани веществени
доказателства, материалите са неподредени, наведени са множество
конкретни аргументи, свързани с компетентността на медицинските лица,
правилността на лечението на починалия Х. Д., и съставените по този повод
книжа.
За да се произнесе по жалбите съставът на апелативния съд прецени
следното:
I.Жалбите срещу определение № 173/04.10.2022г. на ТОС, са подадени
от родителите и братя на починалия на 31.07.2022г. в гр. Велико Търново Х.
Д., притежаващи качеството по смисъла на чл. 74 ал. 1 от НПК, поради което
се явяват допустими да инициират производство по чл. 243 ал. 8 от НПК.
II.Производството по упражняване на съдебен контрол върху актовете
на прокурора за прекратяване на ДП е двуинстанционно и в специалните
правила на чл. 243 от НПК не е предвиден ред за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт и връщане за ново произнасяне на същата
инстанция. На въззивната инстанция не е предоставена възможност да
контролира процесуалните характеристики на определението по чл. 243 ал. 6
от НПК, а дължи произнасяне по съществото на поставените по жалбите
въпроси. С оглед на изложеното, искането на жалбоподателите за отмяна на
определението на ТОС и връщане на делото за ново произнасяне е
незаконосъобразно. Съмнението на жалбоподателите, че при окончателното
произнасяне на въззивния съд, по акт с допуснато от първата инстанция
съществено процесуално нарушение – липса на мотиви, ще бъдат лишени от
една (първата) съдебна инстанция, е несъстоятелно, доколкото по чл. 419 ал. 1
от НПК е предвидена възможност спрямо влязло в сила определение по чл.
243 ал. 6 т. 1 и 2 от НПК да бъде поискано и проведено производство по гл. 33
от НПК и при констатиране от ВКС на РБ на особено съществени
процесуални нарушения да бъде достигнато до възобновяване на
наказателното дело.
III.Разгледани по същество досежно алтернативните искания за
връщане на делото на прокурора жалбите се явяват основателни.
Постановлението на прокурора и определението на съда съдържат
еднозначни изводи по фактите за проведеното в периода 13-31.07.2020г. в
МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, гр. В. Търново, лечение на починалия Х.
Д., за които се счита, че са напълно изяснени от доказателствата по делото.
Тези констатации, предвид доказателствената основа на делото към момента,
са необосновани, респ. правните изводи, са нестабилни. Съществени факти и
обстоятелства не са били констатирани изцяло, други са били неоценени и
източниците им не са били съпоставени, трети са били възприети като
проявени в неточни времеви рамки.
Съображенията в този смисъл:
1.Съгласно показанията на свид. С.М., Г.Г., Й. М., В.Г., Л.С., Т.Ш., С.П.,
2
С.В. по повод влошеното здравословно състояние на Х. Д., на 21.07.2020г. в
ОАИЛ е била проведена реорганизация на отделението за обособяване на
помещения за лечението му, тъй като е бил болен от Ковид 19.
В отговора на въпрос 11, Комисийната СМЕ по писмени данни (т.16, л.
68), приема, че на 21.07.2020г., след 10ч., било взето решение за превеждане в
ОАИЛ – „В този момент реанимацията е „чиста“, без ковид-пациенти, което
налага незабавната й реорганизация“.
От друга страна, както постановлението на прокурора, така и
определението на ТОС, от фактическа страна посочват Заповед на
Изпълнителния директор на болницата С.Ф. - Заповед № 58/21.03.2020г.,
съгласно която е обособено Първо хирургично отделение като отделение за
лечение на Ковид болни, а ОАИЛ „се разделя на два сектора, като I-ви сектор
остава на VIII-я етаж на територията на сегашната структура и ще лекува
нуждаещите се от дихателна реанимация заболели с nCoV инфекция…
Началника на ОАИЛ да направи вътрешно разпределение на екипите на
работа в двата сектора. … Определям Началника на ОАИЛ д-р С.М. да
координира и контролира осъществяването на лечебно-диогностичния процес
на пациенти с доказана nCoV инфекция и необходимост от апаратна
вентилация в I-ви сектор на ОАИЛ на VIII-я етаж…. Контролът по
изпълнението на Заповедта възлагам на Заместник директора по ОМД,
Главната медицинска сестра и Началник ОАИЛ“. Следва и Заповед №
136/12.06.2020г., която преповтаря в дял 4, т. 7, 9 и в частта за възложения
контрол по изпълнението на заповедта, предходните разпореждания,
насочени към свид. М..
Приложените към въззивната жалба на К. Д. Решение №267 от
23.07.2021г. по адм. дело № 83/2021г. на Административен съд - Велико
Търново, и Решение № 5679 от 10.06.2022 г. по адм. дело № 12 214 / 2021 г.
на Върховния административен съд, VI отделение, дават информация за
отмяна на Заповед № РД-01-50/20.03.2020г. на Директора на Регионалната
здравна инспекция - Велико Търново, въз основа на която са били издадени
коментираните заповеди. По отношение на наказателното производство този
последващ факт не променя породените от заповедите на изпълнителния
директор на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ гр. Велико Търново задължения
спрямо натоварените със спазването им лица. Те са имали правнообвързващо
действие към момента на издаването им и към момента на изследваните в
настоящото производство събития.
На тази основа се установява, че към 21.07.2020г. според гласните
доказателства по делото двете заповеди на изпълнителния директор не са
били изпълнени в частта за подготовката на първи сектор на ОАИЛ.
Независимо, че от натоварените с контрол по изпълнението на заповедта лица
още от 21.03.2020г. се е очаквало активно поведение, а свид. М. е била
изрично определена за координиране и контролиране на лечебната дейност и
необходимостта от апаратна вентилация на болни с доказана nCoV инфекция,
3
ръководно-решаващият в ДП производство орган не е обсъдил отсъствието на
действия по изпълнение на двете заповеди. Логично се формулира и
въпросът, ако към 21.07.2020г. бяха изпълнени, и разпоредената четири
месеца преди това организация вече е била създадена, как и кога пациентът Х.
Д. би бил качен с асансьора на горния етаж, за да получи необходимото
продължаващо лечение. Както и, довело ли е това неизпълнение на
заповедите от определени лица до забавяне на лечението на пациента, тъй
като:
Съгласно историята на заболяването (ИЗ) от 05.30 му е подаван
кислород 10 л/мин; в 08.30ч. при подаван кислород е установена сатурация
около 60%; половин час по-късно – в 09ч. е имал оплаквания, сатурацията
била около 40-50%, повикан дежурен реаниматор и било взето решение да
превеждане в ОАИЛ. Според първата страница на ИЗ е приет в ОАИЛ в
12.13ч., според декурсуза в ИЗ в 13ч. са предприети конкретни действия
спрямо него, включително и назначаването на Роактерма, приложен в 18ч.
според листа за реанимация (ЛР).
За прецизност, от позицията на фактическата хронология, следва да се
отрази, че съгласно справката за телефонните обаждания от пострадалия –
л.194, том 1-ви, ДП, на 21.07.20г. той е звънял на номера за връзка между
пациенти и медицински персонал в Ковид отделението (**********), 8 пъти,
като първото обаждане е в 4:25; 5:10;5:14;5:19;6:04;6:26;8:49 (с проведен
разговор с продължителност 37:29 МИНУТИ) и в 9:58ч. Последните два
разговора не са посочени и обсъдени в разглежданите актове на
прокуратурата и ТОС, което не може да промени тяхното доказателствено
значение да се противопоставят на записаното в ИЗ. Прието е в
постановлението и определението, че д-р М. М. е била при Х. Д. в 09.00ч.,
което означава, че е присъствала на проведения от него продължителен
телефонен разговор. Не може да се изключи обаче, че не е била при пациента,
което го е мотивирало да търси помощ отново по телефона си. Установен е
такъв разговор и в 09.58ч. Тези факти не са получили дължим отговор на
настоящия етап от разследването.
2.Първоинстанционният съд, споделяйки всички фактически положения
по контролираното от него постановление, преценил, че заключението на
вещите лица по Комисийната СМЕ по писмени данни (т.16, л. 25 и следв.) е
„задълбочено и подробно, на поставените въпроси е отговорено с внимание
към детайла и с посочване на достиженията на медицинската наука към онзи
момент, а и понастоящем. Вещите лица са професори и доценти, практици в
различни болници от цялата страна, като при избора им е съблюдавано
стриктно да няма никакво основание за съмнение в тяхната обективност и
безпристрастност. Поради това са налице всички основания заключението да
бъде кредитирано. Това заключение в крайните си изводи е в съответствие с
другите източници на информация, в т.ч. и с предходната петорна СМЕ по
писмени данни. Въз основа на заключението и на останалия доказателствен
материал са изяснени обстоятелствата от предмета на делото.“.
4
Вдействителност, при съпоставка на посоченото заключение с
доказателствените източници по делото, въззивната инстанция установи
редица несъответствия, противоречия, съществени пропуски. А именно:
А) Останали са извън погледа на разследващите и на вещите лица от
КСМЕ редица въпроси по отношение на воденето, попълването, забелването,
дописването, подреждането, поставянето на допълнителни листи по ИЗ, вкл. и
ЛР.
Имало ли е към 13.07.2020г. „Образец на ИЗ“, утвърден от директора,
управителя на лечебното заведение и указания за попълването му. Колко
страници има този образец, кога следва да се прилагат допълнителни листи.
Приложената ИЗ на пациента Х. Д. е в оригинал в т. 4 от ДП, л. 22 или
23, в зависимост от номерацията горе или долу на страницата. Частта
„Наблюдение на болния“ (л.24/25) започва от 18.07.2020г., а данните в същата
част от 13.07. са на л. 202. Първият допълнителен лист към ИЗ (л.30/31) е
именно за сутринта на 21.07.2020г. За 30.07. записите започват от 08ч. и
продължават на допълнителен лист (л.34/35), който не е изписан изцяло
отпред и цялостно отзад, като е добавен още един допълнителен лист, на
който продължават записите до 31.07.2020г.
Не е изследвано вписването и корекциите в частта на назначението на
Chloroquin 250, 2 по 1 на 13.07.2020г. по ИЗ (л.202). Този запис е от особено
значение с оглед изводите на КСМЕ за своевременността на прилагане на
този медикамент. Като едновременно с това е и изключен от данните по
журнала на болничната аптека (т. 1, л. 184) – според който Хлорквин фосфат
не е изписван на 13.07. На самостоятелен лист, от склад помощи, (т. 1, л. 183)
6 таблетки са били поискани на 17.07.2020г. Отбелязано е, че са предадени
в Ковид отделението на 19.07.2020г. Данните съответстват на предписването
на това лекарство по ИЗ на 18.07. в 20ч., отново 2 по 1. Тази съпоставка
категорично сочи необоснованост на заключението на КСМЕ по отношение
на незабавното прилагане на необходимия медикамент. Напротив, имало е
забавяне от 7 дни. От друга страна, какво количество от този препарат е било
приложено спрямо пациента - изписани от аптеката са 6 таблетки, а по
„назначението в ИЗ“ от д-р Д. и по епикризата са 2 таблетки. Неясно е и защо
при ексхумацията са намерени следи от този медикамент, съответстващо на
прием до 48 часа преди смъртта, при документиран до 10 дни преди това.
Друг погрешно приет от КСМЕ факт, е началото на прилагането на
Vancomycin, според вещите лица това е станало на 18.07.2020г. Според ИЗ и
журнала на болничната аптека - е на 19.07.2020г. Странно вписване и
ограждане по ИЗ (т. 4, л. 24/25, гръб) сочи, че в 09ч. на 19.07. м.с. С. е
направила проба за чувствителност на пациента към този медикамент,
отчетена като отрицателна от д-р М.. Кое е наложило в 12ч. (т. 4, л. 29/30) да
бъде направена проба за чувствителност към същия Vancomycin, която да
бъде отчетена в 12.20 като отрицателна от д.р М.. Съобразно отбелязванията,
приемът на медикамента е бил възможен след 12.20ч. на 19.07.2020г., което го
5
отдалечава значително посоченото по експертното заключение.
Поправки, заличавания има в частта на отбелязаните в ИЗ
хематологични и биохимични изследвания, както и по ЛР - което би следвало
да бъде отчетено и коментирано от вещите лица. От друга страна е било
наложително Документно - техническа експертиза /т. 11/ да бъде много по-
подробна и полезна за решаване въпросите по делото, включително и чрез
изследване на засичането на текстове при дописванията по ИЗ, изследване на
почерци и подписи.
От важно, според заключението на вещите лица по КСМЕ, значение е,
че при постъпване на пациента в ОАИЛ му е бил приложен медикаментът
Роактерма. Кога обаче е станало това, към момента не е еднозначно
установено. Според поправения ЛР и свид. Г., поставянето на първата доза е
отнесено към 18ч. Според показанията на свид. Л.С. – тя е назначила този
препарат, което по ИЗ би трябвало да е в 13ч. (без да е ясна причината да не
бъде приложен незабавно след това), но дали в рамките на нейната смяна до
19.30ч. е бил реално приложен – не е уточнено в показанията й. Втората доза,
според отговора на въпрос 23 по заключението на КСМЕ (т.16, л. 82) се
прилага след 8 часа. Според показанията на свид. Г. – „Препоръката е, ако
няма ефект, след първата доза да бъде приложена втора доза след 12 часа.
След първата доза не е имало ефект при пациента и на следващия ден в
06.00ч. му е приложена втора доза от 400мг.“. Видно обаче от показанията на
свид. В.Г., сестрата е направила втората доза в рамките на смяната й – от
07.30 до 13.30ч. Така, ако първата доза е била поставена в 18ч. – прилагането
на втората очевидно е станало след най-малко 13 часа и 30 минути, което
значително отдалечава реалното поставяне от препоръчителното според
вещите лица – 8 часа. Предвид неустановяването на тези противоречия, към
момента не е налице качествен отговор на въпроса – съответно ли е било
прилагането на този препарат на предписанията и добрата медицинска
практика, и при реалното му прилагане в условията на ОАИЛ бил ли е
постижим очакваният в хода на лечението положителен резултат.
Вместо да обсъдят противоречията между медицинската документация
и свидетелските показания, в отговора си на въпрос 40 вещите лица са
отговорили, че такива не се установяват.
Б) В отговора на въпрос 23, КСМЕ посочва, че независимо от ранното
приложение на хлорокин от 13.07.2020 (неточно възприето), той не е успял да
предотврати развитието на цитокиновата буря. „При пациента влошаването
на състоянието (т.е. разгръщането на „цитокиновата буря“) е установено
своевременно и на 21.07.2020г. е приведен в ОАРИЛ…“ (т. 16, л. 82).
В противоречие с това, при отговора на въпрос 10 (т. 16, л. 67), „…
ниските Левкоцити и тромбоцити, както и интерлевкин 6 повишен още от
13.07 – т.е. цитокинова буря“.
На тази основа е напълно неясно кога е било обосновано да се приеме,
че пациентът преживява „цитокинова буря“ – още при приемането или на
6
21.07.2020г.
Погледът към ИЗ за 19.07.2020г. установява влошаване на състоянието
му, изразено в 11 отделни отбелязвания преди 19ч. Тогава за първи път е
измерена сатурация около 60%, увеличено е подаването на кислород, към 19ч.
е установена сатурация около 85/88%, персистиращ слаб задух.
На 20.07.2020г. в 08.30ч. е констатирано, че болният си е намалил
кислорода до 5 л/мин и сатурацията му е около 70 %. Кислородът е увеличен
до 10 л/мин и до 18ч. пациентът е бил без наблюдение - не е извършена
проверка дали спазва предписанията, какви са стойностите на сатурацията,
няма никакви изписани от болничната аптека лекарства на този ден, няма и
назначени от лекаря, трудно разбираемо на фона на влошаването на
състоянието му в предходния ден. В 18ч. е измерена температурата му.
Часове по-късно болният предприема търсене на помощ с обажданията на
телефона в отделението, коментирани и по-горе, и в контакт с майка си.
Изложеното откроява данни за критичност на състоянието на пациента
още на 19.07.2020г., което при тезата за „цитокинова буря“ от 13.07.2020г.
поставя въпрос възможно ли е било друго развитие на лечението при по-
ранно постъпване в ОАИЛ и с оглед на това своевременно ли е било
постъпването на 21.07.2020г. в ОАИЛ.
В) В заключението при отговор на въпрос 7, вещите лица по КСМЕ са
посочили, че наблюдението върху пациента и в двете отделения е
„извършвано регулярно“. На този извод не съответства гореописаното за
датата 20.07.2020г., когато е бил в ковид отделението, както и в ОАИЛ,
когато е бил преглеждан по два пъти на ден в дните 21, 23, 25, 26, 29. За 24,
27, 30.07, като самостоятелни записи по ИЗ са отбелязани телефонни
консултации. Видно е, че на 25-26.07.2020г. нищо по лечението не е
изписвано от болничната аптека.
В показанията на свид. Шишкова за вечерта на 30.07.2020г. се разказва,
че случайно докато му правили тоалет, тя установила, че „пациентът беше
топъл и пареше. Измерихме му температурата, беше 40.6 градуса, 160 пулс и
сатурация 80.“. На този фон, в условията на специализирана апаратура за
наблюдение на болния, тревожните индикации би следвало да са значително
по-рано установими.
По делото не са приложени електронните носители на информация за
данните от записите на ОАИЛ, не са и коментирани в заключението на
КСМЕ. Несвързано с предходната номерация, на позиция 21 (т.16, л. 57) е
посочено „21.Данните от приложената флаш-памет с проследяване на
жизнените показатели по време на наблюдението и лечение“, но в
заключението не е описано съдържание, конкретни данни от тази флаш-
памет. Този източник е следвало да бъде описан и коментиран от експертите,
за да бъде съпоставен и с останалите доказателства – веществени, писмени,
други експертни заключения по делото.
Г) Една от посоките на КСМЕ е била да изясни прилаганото по
7
отношение на Х. Д. лечение – като видове медикаменти, количества,
съвместимост.
В тази част заключението е непълно, необосновано и категорично не
изпълнява поставените задачи.
В отговора на въпрос 22, експертите са преписали отразените по
епикризата лекарствени продукти. Не са съобразени изписаните по ИЗ и
данните по журнала на болничната аптека. Така например, по заключението
напълно отсъстват урбазон, флуконазол, тиопентал, диазепам, фентанил.
Урбазон е бил прилаган при всяко оплакване на Х. Д. от задух, по ИЗ има
отбелязвания за 19.07. в 09, в 09.20, в 19ч.; в 05ч., в 08.30 и в 09ч. на 21.07. – в
различни количества. Урбазон не е изписван от болничната аптека за
конкретния пациент. Флуконазол, тиопентал, диазепам, са установени след
ексхумацията, фентанил е бил изписан по ИЗ.
Едновременно на Х. Д. е бил прилаган метилпреднизолон. Съгласно
Протокол за лечение на новата коронавирусна пневмония, изх. № на M3 03-
107- 72/09.03.2020г., за пациенти с прогресивно влошаване на показателите на
оксигенация, бързо развитие на проявите и прекомерно активиране на
възпалителните процеси в организма се препоръчвало използването на
глюкокортикоиди /метилпреднизолон/ за кратък период от време /от три до
пет дни/. По отношение на Х. Д., метилпреднизолон е изписван от болничната
аптека на 15, 19, 21, 27.07.2020г. в различен брой, общо 29 ампули, и е видно,
че е прилаган за срок много по-дълъг от пет дни. Този медикамент според
КСМЕ е прилаган в ампули по 40мг, два пъти по 80 мг, т. е. 4 ампули. Според
статия със заглавие „Ревматологични аспекти на Ковид-19 инфекцията“ от
проф. д-р Р. Р., Клиника по Ревматология, УМБАЛ „Св.И. Рилски“, гр.
София, препоръчвало се „При остър респираторен дистрес синдром -
глюкокортикоиди с доза ненадхвърляща 1-2 мг./кг.“. Дали тази препоръка е
била изпълнена или нарушена, към настоящия момент не може да бъде
отговорено. И други от описаните медикаменти са били прилагани в различни
количества, достатъчен е примерът с хлорокин.
Не е налице изследване на съвместимостта между лекарствените
препарати, поредността на прилагането и периодите на прилагането им,
съответствието с протокола за лечение на ковид, насоките и добрата
медицинска практика.
Не е преценено отражението на кислородотерапията – като количество,
концентрация, съвместимост с другите медикаменти, периоди на подаване. В
заключението е прието, че по отношение на пациента в ОАИЛ са прилагани
маски ципап и бипап, но вторият вид не е посочен в ЛР.
Извън всякакви претенции за наличие на специални знания в областта
на фармакологията, посочените контролни факти са достатъчни да се приеме,
че изводите на КСМЕ по отношение на въпрос 42 (т. 16, л. 94, абзац 3) са
необосновани, непълни, неубедителни и противоречиви спрямо останалите
източници.
8
В обобщение по този пункт, КСМЕ, въпреки своя 13 членен състав, не
постига необходимия и достатъчен отговор на поставените към нея въпроси.
Очертава се съмнение, че вещите лица са се запознали с всички материали по
делото, защото посочените в настоящия съдебен акт противоречия между
източниците биха били лесно установени от експерти с такова ниво на
професионална компетентност. Видно от справките-декларации, само 6 от 13
експерта са участвали в обсъждане на 09.10.2021, а 5 от тях - при оформяне на
заключението на 16.10.2021г. От позицията на прецизността, прави
впечатление, че вещите лица Гачев и Яблански, работили по делото последно
на 14.09.2021г. за времето от 16 до 18ч., са отчели по четири, вместо по два
часа. Тези неточности действително не са толкова съществени, колкото
неучастието на вещите лица в последващите обсъждания, протекли в екипа.
3. В постановлението и определението на ТОС е прието, че на 21. 07.
2020 г. бил съставен „Протокол от клинично обсъждане, съгласно който в 13.
00 ч. се събрала комисия в състав д-р Г. Г. - Заместник директор по
организация на медицинската дейност, д-р К. К. - Началник Инфекциозно
отделение и д-р С. М. - Началник ОАИЛ, които след проведено обсъждане на
състоянието и лечението на пациента Х. Д. взели решение да бъде включен
препарата РоАктемра. Като основа за решението си посочили тежкото
протичане и рязкото влошаване в клиничното състояние, младата възраст на
пациента и свързаната с това висока активност на имунитета, както и
Протокол за лечение на новата коронавирусна пневмония, изх. № на M3 03-
107- 72/09. 03. 2020 год., както и Насоки за поведение при взаимодействия в
рамките на здравната ни система при пандемична обстановка с
висококонтагиозен респираторен агент /SARS-СоV-2) подготвен от
Медицински Експертен Съвет. Посочено е още, че не се наблюдават
противопоказания за прилагането, описани в Протокола /алергична реакция,
активна Туберкулоза, Левкопения - от упътване на препарата/ и наличие на
тежка бактериална инфекция.“.
В тази част към момента на разследване по делото са останали
неизяснени редица въпроси.
Според заключението на КСМЕ по въпрос 5 (т. 16, л. 62), още при
постъпването на Х. Д. е била установена левкопения. Съгласно заключението
на седморната Комплексна съдебно – медицинска експертиза по писмени
данни – л.36, том 10-ти, от лабораторните изследвания правят впечатление
левкопения и отчетливо повишени стойности на чернодробните показатели.
При тези конкретни данни – имал ли е пациентът левкопения към
21.07.2020г., проучили ли са тримата лекари клиничните изследвания и бил
ли е противопоказен препаратът Роактерма, не може да бъде категорично
установено към момента.
На следващо място, бил ли е съставен протоколът за клинично
изследване след изпълнение на първото решение по него – „за консулт с
реаниматор и превеждане на пациента в ОАИЛ.“. Свид. Г. сочи, че тримата
9
заедно са взели решение пациентът да бъде приведен в реанимация. Видно
обаче от показанията на свид. М. и отразеното в ИЗ, превеждането е станало
в 12, 13ч. Свид. Станчева потвърждава, че тя е назначила Роактерма и би
трябвало това да е станало в 13ч., когато едновременно са протичали и
разговорите в кабинета на свид. Г. – ако записаното в протокола е вярно.
Кой е бил адресатът на този протокол към 21.07.2020г., защо е било
необходимо да бъде съставен, разпечатан и подписан в този ден. Не е
приложен към ИЗ, ако имаше значение за лечението декурсузите по ИЗ биха
препращали към него, би било възложено изпълнението му на някого,
установено е, че не е бил необходим за изписване на препарата.
За установяване достоверността на показанията на свид. Г. Г., К. К. и С.
М. била назначена Компютърно - техническа експертиза. Съгласно Протокол
№ 92 от 11. 03. 2021 год. КТЕ /т. 11/ не е могло да бъде установено на кой
компютър е създаден протокола от 21. 07., тъй като в копието на
компютърната конфигурация, ползвана от Г. Г., не е открита информация за
протокола от 21. 07, тъй като дискът е бил форматиран на 21.08.20г. Сви. П.
Голишев, работещ като поддръжка софтуер в МОБАЛ, посочил, че през 2020
год., не може да посочи точно кога, е сменил компютъра на Г. Г., взел й
стария компютър и й дал нов. От друга страна, документът е разпечатан на
принтера на свид. Г. – установено чрез изследване на други разпечатани от
същия принтер документи.
На тази основа е прието, че не може да се установи на кой компютър е
съставен протоколът, но е разпечатан от принтера на свид. Г..
Възможностите на криминалистичното изследване по този въпрос не са
били използвани в максимален обем. По делото е установено, че болницата
разполага с електронна програма и всички компютри са свързани (свид. В.
Г.). Не е извършена проверка в действалата към м.07.2020г. програма.
Логично е, доколкото са участвали при съставянето на документа, копия да
има в директориите на свид. К. и М.. Смяната на един
компютър/преинсталирането на софтуер не означава изтрИ.е на съставените
на него документи. Предвид отсъствието от материалите по делото на самите
дискове, на които е направено криминалистичното копие на твърдия диск на
компютъра на свид. Г., към момента не може да бъде заявено с категоричност,
че в него не са били съхранени други документи, съставени преди
21.08.2020г. Не е изследвана паметта на принтера за разпечатаните от него
документи на 21.07.2020г.
С оглед на изложеното не може да бъде приет изводът за изчерпване на
възможностите на разследването, обосноваващо основателност на въззивните
жалби.
Следвада се съберат допълнителни доказателства по указанията,
изложени в настоящото определение.
Необходимо е и назначаването на фармакологична експертиза, която
10
при съобразяване на листовките на отделните медикаменти, добрите
медицински практики, материалите по делото, данните от информационната
система на болницата, предписанията по ИЗ, насочените към болничната
аптека и изпълнението от нея към медицинските лица, да изложи обосновани
изводи по правилността на приложената в цялост терапия спрямо пациента Х.
Д..
Предвид установените съмнения във верността на заключението на
КСМЕ (13 членна) да бъде назначена повторна СМЕ, която да бъде
придружена с анализ на доказателствата по делото по дати, действия, имена
на медицинските лица.
Да бъде назначена допълнителна експертиза по отношение на
дописванията, поправките и заличаванията на медицинската документация по
делото и тяхното авторство.
Да се назначи допълнителна техническа експертиза на съдържанието на
копието от твърдия диск на свид. Г. при съпоставка с базата данни на
болничната мрежа, съхраняването на документи, изготвени преди
21.08.2020г., както и на паметта на принтера, на който е бил разпечатан
протоколът от клиничното обсъждане на 21.07.2020г.
Към момента доказателствата по настоящото наказателно производство
не позволяват безспорни и категорични изводи по прилагането на
материалния закон. Фактите по делото не са изследвани в пълен обем, поради
което обективно е невъзможно да се даде отговор за правната им оценка.
Необходимо е да бъдат изпълнени правомощията по чл. 203 ал. 1 и ал. 2 от
НПК. При приобщаване на указаните и нови източници по поставените в
настоящото определение въпроси, прокурорът би могъл в съответствие с
принципите по чл. 13 и чл. 14 от НПК да упражни правомощията си по чл.
242 ал. 1 от НПК. Следва да се отчете, че актовете по прекратяване на
наказателното производство – постановления за прекратяване и съдебни
актове по контрол, не могат да бъдат противопоставени на допълнително
формирана доказателствена съвкупност.
Поради което и въззивната инстанция намери, че постановеното
определение и потвърденото с него постановление за прекратяване на
наказателното производство следва да бъдат отменени като необосновани.
По изложените съображения и на основание чл. 243 ал. 7 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 173, постановено на 04.10.2022 г., на
Окръжен съд гр. Търговище, по ЧНД № 162 по описа на същия съд за 2022г. и
постановление от 23.03.2022г. за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 81/20г. по описа на НСлС (пр.пр. 17275/2020 на СГП).
ВРЪЩА делото на прокурора за изпълнение на указанията, дадени в
11
обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12