№ 2285
гр. Варна, 13.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100501205 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на О. Д., представлявана от Кмета . .ев срещу
Решение № 295 от 06.12.2022г. по гр.д. № 670/2022г. по описа на ПРС, II-ри състав, с което
на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени предявените от въззивника срещу Х. А.
Ю. с ЕГН **********, Х. Ш. Х. с ЕГН ********** и А. Ш. Х. с ЕГН ********** искове за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответниците, първата на 2/3
ид.ч., а втория и третия на по 1/6 ид.ч. не са собственици на недвижим имот, находящ се в
с.Ц., общ. Д., представляващ дворно място, съставляващо ..................... по плана на с. Ц., с
площ от 710 кв.м. и при граници: ........, улица, ........... ............ както и на основание чл. 537,
ал. 2 от ГПК е отхвърлено искането за отмяна на НА № 157/2022г. на нотариус М. Якимова,
рег.№ 773, с който Х. А. Ю. е призната за собственик по давностно владение на описания
имот.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, поради неправилно интерпретиране на събраните
доказателства и неточен, нелогичен и необоснован анА.з на фактическата страна на спора.
Посочва, че неправилно в обжалваното решение ПРС е приел, че ответниците се позовават
на присъединяване на владението на праводателя си. Факта на присъединяване в случая е
ирелевантен за спора. Необоснован е също изводът на първоинстанционния съд, че
ответницата Х. Ю. е започнала да владее имота за себе си заедно със съпруга си считано от
смъртта на свекъра й – 18.03.1998г. до спирането на давността на 31.05.2006г. По делото не
е доказано установяване на фактическа власт от ответниците върху имота с намерение за
своене. Сградите в имота са придобити от праводателя на ответниците с ясното съзнание, че
дворното място е общинско. Ето защо отправила искане обжалваното решение да се отмени
и вместо него се постанови друго, с което предявените искове да се уважат с извод за
1
основателност.
В отговор всеки от въззиваемите оспорва доводите в жалбата и развива такива,
обосноваващи правилност и законосъобразност на обжалваното решението. Позовават се, че
по делото е установена принадлежността на правото на собственост върху спорния имот на
Х. Ю., придобито на основание придобивна давност при владение повече от 10 години.
Сградите в имота са били подарени на родителите им от родителите на баща им преди много
години, който факт е установен по делото. Видно от разписния лист към регулационния
план на селото е, че записът относно О. Д. е едва от 2010г., а до този момент като
собственици на имота са били вписани различни физически лица, вкл. и Х. Ю.ов – дядо им.
Имотът се владее от няколко поколения вече от семейството на ответниците, няма данни
същият да е бил отчуждаван или да е бил общински, нито да е бил засегнат от
строителството на язовир „Ц.“. Неоснователно е твърдението за нА.чие на признание, че
земята е общинската собственост в НА, съставен за собствеността на сградите, доколкото
акта се отнася само за сградите в имота – жилищна сграда, гараж и навес, а не и за дворното
място, в което същите са построени. От друга страна присъединяване на владението на
праводателите е релевантно по отношение на Х. Ю., доколкото съобразно разясненията по т.
3 от ТР № 4 от 17.12.2012г. на ОСГК на ВКС е възможно да бъде придобито право на
собственост на недвижим имот на основание чл. 79 от ЗС от лице, което не се е позовало на
давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите наследници в
съдебен процес по спор за собственост. От свидетелските показания е установено по делото,
че именно тя стопанисва имота, че никой – дори синовете й, след смъртта на баща им не е
оспорвал собствеността й и всички знаят, че този имот е неин. В този смисъл отправили
искане обжалваното решение да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
При служебна проверка, съдът констатира, че в исковата молба не е посочено
еднозначно придобивно основание от ищеца, както и не са наведени фактически твърдения
обосноваващи правен интерес от провеждане на отрицателните установителни искове срещу
ответниците Х. и Ал Х.. В тази насока на ищеца следва да се даде възможност да прецизира
твърденията си.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 04.07.2023г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
УКАЗВА на О. Д. и й предоставя възможност в едноседмичен срок от получаване
на съобщението за настоящото определение, с писмена молба, придружена с 3 броя преписи
да отстрани констатирани нередовности на исковата молба, както следва:
Да наведе изрични фактически твърдения за факти и обстоятелства, съставляващи
придобивното основание по смисъла на чл. 77 от ЗС, на което твърди да е придобила
правото на собственост върху процесния имот;
Да наведе твърдения за факти и обстоятелства, обосноваващи правния й интерес от
провеждане на исковете за собственост срещу ответниците Х. и А. Х., като съобрази,
че формална легитимация съобразно твърденията в исковата молба и доказателствата
по делото притежава единствено Х. Ю. с КНА № 157/13.06.2022г., а останА.те
ответници не заявяват свое самостоятелно право на собственост върху имота.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3