№ 16183
гр. София, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110128453 по описа за 2022 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД, против наследниците на П. Г. Т., а
именно: М. С. Т., И. П. Т. и С. П. Т., в качеството им на съсобственици на топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, СО - район „Слатина“, ул. „Голаш“ № 31, вх. 1, ап. 3,
абонатен № 200814, придобили процесния имот по наследствено правоприемство,
осъдителни искове, с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за
следните суми: 1702,17 лева 2 – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2018 г. - м. 04.2020 г., и 372,18 лева - мораторна
лихва за забава от 15.09.2019 г. до 20.04.2022 г., както и сума за услугата дялово
разпределение за периода м. 04.2019 г. - м. 04.2020 г. в размер 32,25 лева - главница, ведно
със законната лихва от 31.05.2022 г. (датата на депозиране на исковата молба) до
окончателното изплащане на вземането, и 7,49 лева - лихва за периода от 30.05.2019 г. до
20.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 31.05.2022 г. (подаване на
исковата молба) до окончателното изплащане на сумата. Исковите претенции са предявени
при следните квоти: 1. М. С. Т., ЕГН ********** - 1/3, а именно: 567,39 лева – главница за
незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. - м. 04.2020 г., и 124.06 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 20.04.2022 г., както и сума за услугата дялово
разпределение за периода м. 04.2019 г. - м. 04.2020 г. в размер на 10.75 лева - главница,
ведно със законната лихва от 31.05.2022 г. (датата на депозиране на исковата молба) до
окончателното изплащане на вземането, и 2,50 лева - лихва за периода от 30.05.2019 г. до
20.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 31.05.2022 г. (датата на
подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на сумата; 2. И. П. Т., ЕГН
********** - 1/3, а именно: 567,39 лева – главница за незаплатена топлинна енергия за
периода м. 05.2018 г. - м. 04.2020 г., и 124.06 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019
г. до 20.04.2022 г., както и сума за услугата дялово разпределение за периода м. 04.2019 г. -
м. 04.2020 г. в размер на 10.75 лева - главница, ведно със законната лихва от 31.05.2022 г.
(датата на депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането, и 2,50
лева - лихва за периода от 30.05.2019 г. до 20.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 31.05.2022 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното
изплащане на сумата; 3. С. П. Т., ЕГН ********** - 1/3, а именно: 567,39 лева – главница за
1
незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. - м. 04.2020 г., и 124.06 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 20.04.2022 г., както и сума за услугата дялово
разпределение за периода м. 04.2019 г. - м. 04.2020 г. в размер на 10.75 лева - главница,
ведно със законната лихва от 31.05.2022 г. (датата на депозиране на исковата молба) до
окончателното изплащане на вземането, и 2,50 лева - лихва за периода от 30.05.2019 г. до
20.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 31.05.2022 г. (датата на
подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че е
налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в качеството им на
съсобственици, придобили собствеността върху процесния имот в резултат на настъпило в
тяхна полза наследствено правоприемство въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че по силата на облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до
посочения топлоснабден имот с абонатен № 200814, находящ се на адрес: гр. София, СО -
район „Слатина“, ул. „Голаш“ № 31, вх. 1, ап. 3, топлинна енергия за процесния период, т. е.
от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., както и услугата дялово разпределение за периода 04.2019 г.
– 04.2020 г. като ответниците са използвали същите и не са престирали насрещно - не са
погасили задължението си. Сочи, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването
им в интернет страницата на дружеството, като твърди, че ответниците са изпаднали в
забава. Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват исковите
претенции по размер. Релевират възражение за погасяване по давност на претендираните
суми за периода от 2018 г. до 30.04.2019 г. Не оспорват отчитането на ползваната топлинна
енергия за процесния период, както и фактурираните суми и начислените лихви върху тях.
Молят съда да отхвърли частично предявените претенции за периода от 2018 г. до
30.04.2019 г., поради погасяване на задълженията по давност. Не сочат доказателства.
С определение 29.03.2023 г., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, в производството като
трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано „Бруната”ООД. Същото не
изразява становище по предявените искове,представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационни
отношения между страните за процесния имот и период, че е доставил топлинна енергия и
нейната стойност, а за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена и на предоставената услуга дялово разпределение в претендирания размер.В тежест на
ответната страна е и при доказване на горните факти е да докаже плащане на дължимата
цена.
По делото не е спорно ,че ответниците М. С. Т.,И. П. Т. и С. П. Т. са наследници на
П. Г. Т.,починал 22.10.2017год., като не се оспорва ,че са потребители на топлинна енергия
в топлоснабден имот с абонатен № 200814, находящ се на адрес: гр. София, СО - район
„Слатина“, ул. „Голаш“ № 31, вх. 1, ап. 3.
Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по
силата на облигационно право на ползване. По силата на чл.153 от ЗЕ, между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им
приемане от потребителя като тези отношения се презумират от закона.
2
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на
11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16
от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачът е физическо лице.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно,
независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е
длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнася – чл. 32, ал. 1 ОУ от 2014год. и в 45-дневен период ,след
изтичане на периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.
Ето защо съдът приема ,че твърденията на ищеца ,че е в облигационни отношения с
ответниците, по силата на договор за продажба на топлинна енергия ,сключен при общи
условия са доказани ,като договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с
абонатен № 200814, находящ се на адрес: гр. София, СО - район „Слатина“, ул. „Голаш“ №
31, вх. 1, ап. 3.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение,
регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/, Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 68 от 03. 08-2004 г., отм. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. и
Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1
от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото не е представен валиден договор между етажните съсобственици и
3
третото лице помагач за процесния период.В този случай обаче както по ЗЕ /отм./; и
Наредба № 2 за топлоснабдяването /отм/, така и в сега действащия ЗЕ , Наредбата № 16-ЗЗ4
от 06.04.2007 г. и сега действащата Наредба №Е-РД-04-1 за топлоснабдяването ,в сила от
12.03.2020год., е предвиден ред за отчитане на доставената и потребена от етажните
съсобственици топлинна енергия, защото поради тяхното поведение в разрез със
задължението им да сключат такъв договор след като срока на действие на предходния е
изтекъл и съответно същия е прекратил действието си, не може да се счете, че същите нямат
задължението да заплащат потребената енергия ,т. е. в този случай доставчикът на топлинна
енергия е длъжно да отчита само потребените количества топлоенергия по реда предвиден в
чл. 61, ал. 3 от Наредба № 16-ЗЗ4/07 г. или във всички случаи е предвиден механизъм на
изчисляване на потребената топлинна енергия.
От изложеното се налага извод, че с претендиране на сумата за дялово
разпределение от топлофикационното предприятие не се стига до предявяване на чужди
права, претенция се явява допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от
ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба за топлоснабдяването и на чл. 10 от ОУ на договорите между
„Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
ТЕ между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от потребителите на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
От представените по делото индивидуални справки за отопление и топла вода от
третото лице помагач , за абонатен № 200814 за периода 01.05.2018год. – 01.05.2019год., и
за периода 01.05.2019год. – 30.04.2020год.
Представени са и формулари за отчети ,от 04.07.2019год. и
29.06.2020год.,подписани от потребител,които не са оспорени по делото.
От писмените доказателства от третото лице се установява ,че същото е извършвало
разпределение на количеството топлинна енергия в процесната топлоснабдена сграда като
са отчитани топлинна енергия за отопление на имота – съгласно показания на
разпределители на отоплителни тела в имота ;за топла вода ,по показания на водомер и е
разпределяна топлинна енергия ,отдадена от сградната инсталация.
По делото са приложени справки за издавани фактури през процесния период от
ищеца ОФ от 31.07.2019год. за сумата от 1038,05лв.,за реално консумирана топлинна
енергия за периода 01.05.2018год. – 30.04.2019год. със срок на плащане до 14.09.2019год.
след като е отчетена заплатена сума от 100лв. и ОФ от 31.07.2020год. за сумата от
1086,43лв.,за реално потребената топлинна енергия за периода 01.05.2019год. –
30.04.2020год. със срок на плащане до 14.09.2020год.
Представена и справка за издадени фактури ,от която се установява ,че
задължението по ОФ от 31.07.2019год. е в размер на 1083,05лв.,а това по ОФ от
31.07.2020год. е в размер на 664,12лв.Издадени са и фактури за дялово разпределение за
периода м.04.2019год. – м.04.2020год. на стойност 32,25лв.
Предвид изложеното съдът намира за несъмнено установено по делото, че като
собственици и съответно потребители на топлинна енергия за процесния топлоснабден
имот, през процесния периода са били ответниците като стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода 01.05.2018год. – 30.04.2020год. възлиза на 1702,17лв.,а
главницата за услугата дялово разпределение на 32,25лв.
Предвид ,че няма доказателства тези задължения да заплатени от ответниците ,чиято
4
е доказателствената тежест,то съда приема ,че претенцията на ищеца е доказана по
основание и размер.
По възражението за погасителна давност.
Тъй като съда прие ,че задължението на ответниците към ищеца е доказано ,то
следва да разгледа и своевременното заявено от тях възражение за погасяването му по
давност.
С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, б. "в" от
ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер. Следователно съгласно чл. 111, б. "в", пр. ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за
процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на погасителна давност. Искът
е предявен на 31.05.2022год., следователно от този момент настъпва и материално -
правната последица от предявяването на иска - прекъсването на давността съгласно чл. 116,
б. "б. ", пр. І ЗЗД. Следователно, в настоящия случай давността е прекъсната, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 31.05.2022 г., а съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД е
започнала да тече от деня , в който вземането е станало изискуемо .
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане
на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в
края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в
размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие
За процесния период 01.05.2018год. – 30.04.2020год. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови
нужди в гр. София, публикувани на 11.07.2016год.,в сила и влезли в сила на 10. 08. 2016 г.
/арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ето защо съдът намира ,че главното вземане за периода от 01.05.2018год. до
31.01.2019год. в размер на 894,30 лв. е погасено по давност ,тъй като падежа на
задължението за м.01.2019год. е настъпил на 17.03.2019год. и към датата на подаване на
5
исковата молба 31.05.2022год. е изтекъл тригодишния давностен срок то чл.111,б.“в“ от
ЗЗД.
Съдът ,при пресмятане на давностния срок взе в предвид и че в периода
13.03.2020год. до 20.05.2020год.,вкл./2 месеца и 7 дни/ давност не е текла ,по силата на
чл.3,ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. /ЗМДВИПОРНС/ до отмяната на
извънредното положение и при условията на § 13 от ПЗР към Закон за изменение и
допълнение на закона за здравето ,ДВ,бр.44 от 2020год. всички срокове,включително и
давностните са били спрени.
За периода от 01.02.2019год. до 30.04.2020год. не са налице основания да се
приложи погасителна давност, като задълженията възлизат на 807,87 лв.
Не са погасени и задълженията за стойността на услугата дялово разпределение за
периода 04.2019год. – м.04.2020год. в размер на 32,25лв.
Така посочените суми се дължат ведно със законната лихва,считано от датата на
предявяване на исковата молба – 31.05.2022год. до окончателното им заплащане.
По претенциите с правно основание чл.86 от ЗЗД
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото
съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-
дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от
изтичането на периода.
В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията в размер на 143,75лв.
за отчетен период 01. 05. 2018 г. - 30. 04. 2019 г. е издадена на 31.07.2019г., видно от
представеното с исковата молба копие от съобщение към тази фактура и 45 дневния срок е
изтекъл на 14.09.2019год.,а сумата от 664,12лв. по ОФ от 31.07.2020год. е с падеж до
14.09.2020год. Или ответната страна е изпаднала в забава на 15.09.2019год. като ищецът има
право да претендира обезщетение от тази дата до датата на предявяване на иска.
Изчислени от съда при условията на чл.162 от ГПК същите възлизат на 145,24лв.
като до пълния предяване размер от 372,18лв. подлежят на отхвърляне.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане,
поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в
6
размер 7,49лв. на това вземане следва да бъде отхвърлен.
Предвид че всеки от тримата ответника е собственик на 1/3 идеална част от
процесния имот ,то следва да носи отговорност до притежаваната от него идеална част от
правото на собственост или за 1/3 от дълга.
По разноските:
При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски производство ,съразмерно с
уважената част от исковете.
Доказани са разноски в общ размер от 219,38лв. – 119,38лв. д.т. , 100лв.
юрисконсултско възнаграждение,определени от съда ,съобразно чл.78,ал.8 от
ГПК.Съразмерно уважените му претенции ,на ищеца се следват разноски в исковото
производство в размер на 102,25лв. или всеки от тримата ответника дължи по 34,08лв.
Право на разноски,съобразно отхвърлената част от исковете ,на основание
чл.78,ал.3 от ГПК има и ответната страна,но такава претенция не е правена от последната.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. С. Т.,с ЕГН ********** с адрес в гр.София,ул.”Голаш” №
31,вх.1,ап.3 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата в размер на
269,29лв. ,представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
01.02.2019год. до 30.04.2020 г.,веднио със законната лихва от 31.05.2022год. до
окончателното й заплащане ,сумата в размер на 48,41лв.,мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 20.04.2022 г.,сумата в размер на 10.75 лева ,стойността на услугата дялово
разпределение за периода м. 04.2019 г. - м. 04.2020 г. , ведно със законната лихва от
31.05.2022 г. до окончателното й заплащане ,както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата
от 34,08лв.,представляваща деловодни разноски,съобразно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23 срещу М. С. Т.,с ЕГН ********** ,с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата от уважения размер от 269,29лв. до пълния
предявен размер от 567,39 лева – главница за незаплатена топлинна енергия и за периода от
01. 05.2018 г. до 31.01.2019год. ,вкл. като погасен по давност ;с правно основание чл.86 от
ЗЗД ,за разликата от уважения размер от 48,41лв. до пълния предявен размер от 124,06лв.
,представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия ,както и за
заплащане на сумата от 2,50 лева –мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 30.05.2019 г. до 20.04.2022 г.
ОСЪЖДА И. П. Т., ЕГН ********** с адрес в гр.София,ул.”Голаш” № 31,вх.1,ап.3
да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” №
23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата в размер на 269,29лв.
,представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.02.2019год. до
30.04.2020 г.,веднио със законната лихва от 31.05.2022год. до окончателното й заплащане
,сумата в размер на 48,41лв.,мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 20.04.2022
г.,сумата в размер на 10.75 лева ,стойността на услугата дялово разпределение за периода м.
04.2019 г. - м. 04.2020 г. , ведно със законната лихва от 31.05.2022 г. до окончателното й
заплащане ,както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата от 34,08лв.,представляваща
деловодни разноски,съобразно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
7
София, ул. „Ястребец” № 23 срещу И. П. Т., ЕГН ********** ,с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата от уважения размер от 269,29лв. до пълния
предявен размер от 567,39 лева – главница за незаплатена топлинна енергия и за периода от
01. 05.2018 г. до 31.01.2019год. ,вкл. като погасен по давност ;с правно основание чл.86 от
ЗЗД ,за разликата от уважения размер от 48,41лв. до пълния предявен размер от 124,06лв.
,представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия ,както и за
заплащане на сумата от 2,50 лева –мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 30.05.2019 г. до 20.04.2022 г.
ОСЪЖДА С. П. Т., ЕГН ********** с адрес в гр.София,ул.”Голаш” №
31,вх.1,ап.3 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата в размер на
269,29лв. ,представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
01.02.2019год. до 30.04.2020 г.,веднио със законната лихва от 31.05.2022год. до
окончателното й заплащане ,сумата в размер на 48,41лв.,мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 20.04.2022 г.,сумата в размер на 10.75 лева ,стойността на услугата дялово
разпределение за периода м. 04.2019 г. - м. 04.2020 г. , ведно със законната лихва от
31.05.2022 г. до окончателното й заплащане ,както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата
от 34,08лв.,представляваща деловодни разноски,съобразно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23 срещу С. П. Т., ЕГН ********** ,с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата от уважения размер от 269,29лв. до пълния
предявен размер от 567,39 лева – главница за незаплатена топлинна енергия и за периода от
01. 05.2018 г. до 31.01.2019год. ,вкл. като погасен по давност ;с правно основание чл.86 от
ЗЗД ,за разликата от уважения размер от 48,41лв. до пълния предявен размер от 124,06лв.
,представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия ,както и за
заплащане на сумата от 2,50 лева –мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 30.05.2019 г. до 20.04.2022 г.
Решението е постановено при участието на „Бруната”ООД като трето лице-
помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8