Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 30
април 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в открито съдебно заседание, проведено на първи април през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН
ПЕТКОВ
Членове: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при секретаря
Андреева и с участието на прокурор от СОП Торбова, като разгледа докладваното
от съдия Тодорова в.н.о.х. дело № 59 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 210 от 04.12.2018 г.
на Районен съд – гр.К., постановена по н.о.х.д. № 101/2017 г. по описа на същия
съд, подсъдимия П.М.П.,***, ЕГН **********, е признат за невиновен в това, че
на 17.06.2016 г., около 22,00 часа, от къща, находяща се в гр.К., ул.“********“
№ **, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот –
взломяване на вратата на спалното помещение в къщата, отнел чужди движими вещи
– сумата от 700 лева, от владението на собственика М. Г. Г., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание
чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение.
Срещу така постановената присъда
е постъпил въззивен протест от прокурор при Районна прокуратура – гр.К.. В
протеста са въведени оплаквания, че атакуваната присъда е постановена при
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348
ал.3, т.2 от НПК – липса на изложени мотиви на същата, съгласно изискванията на
чл.305 ал.3 от НПК. В тази насока се сочи, че първостепенния съд не посочил в
мотивите си обстоятелствата, които приема за установени и доказателствата, въз
основа на които е сторил това, кои от доказателствата възприема и кои от тях
отхвърля, и с какви аргументи. Твърди се, че при излагане на решаващите си
изводи, първоинстанцонния съд необосновано не е кредитирал показанията на
свидетеля М. И., доколкото липсва извършен правен анализ на съдържаща се в тях
информация. Според прокурорът, неправилно първия съд е приел обвинителната теза
за недоказана, без да е съобразил данните от изготвената по делото
дактилоскопна експертиза, показанията на пострадалия свидетел М. Г. и на
свидетеля М. И.. Твърди се, че изложените противоречия и непълноти в
съдържанието на мотивите към атакувания акт, не позволяват да се разбере
действителната воля на съда, което е равносилно на пълна липса на мотиви и
съставлява съществено процесуално нарушение, съгласно разпоредбата на чл.348
ал.3, т.2 от НПК. С оглед на това и на основание чл.335 ал.2, във вр. с чл.334
т.1 от НПК в протеста се предлага въззивния съд да отмени изцяло атакуваната
присъда и да върне делото за ново разглеждане на първата инстанция.
Алтернативно се заявява искане въззивната инстанция да отмени протестираната
присъда, с която подсъдимия П.П. е оправдан по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.195 ал.1, т.3, вр. чл.194 ал.1 от НК и да го осъди за
същото.
По реда на
чл.322 от НПК защитникът на подсъдимия П.П. – адвокат В. Н. е депозирала в СОС
писмено възражение. В същото се излагат твърдения, че протестираната присъда е
правилна и законосъобразна, поради което се иска да бъде потвърдена от
въззивната инстанция. Поддържа се от защитата, че въз основа на правилно
установената от първостепенния съд фактическа обстановка, напълно обосновани са
изводите му за липса на доказаност, както на извършването на процесното деяние,
така и на неговото авторство в лицето на подсъдимия П.. Според защитата, в тази
насока правилно първият съд е приел, че събраните по делото доказателства не
могат с категоричност да установяват случилото се на инкриминираната дата, така
както е описано в обвинителния акт, и в частност обстоятелството, че
пострадалия е притежавал парична сума в посочен размер към тази дата; че не
може да се установи мястото, на което се е намирал пострадалия, каква е била
видимостта му към къщата и по какъв начин е разпознал подсъдимия; че
дактилоскопните следи на подсъдимия, открити в къщата на пострадалия са
оставени от него на въпросния ден, доколкото сигнала на пострадалия за
извършената взломна кражба от дома му, е подаден три дни след това. Във връзка
с доказателствената дейност на първоинстанционния съд се сочи от защитникът, че
е направена вярна преценка на дадените в хода на съдебното следствие показания
на свидетеля М. И., които са съществено противоречиви с тези, депозирани от
него в първата фаза на процеса. По тези съображения, защитата счита, че не са
налични основанията на чл.336 ал.1, т.2 от НПК за отмяна на оправдателната
присъда на първата инстанция, поради което моли същата да бъде потвърдена
изцяло.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция представителят на С.о.п. поддържа протеста
на прокурора от Районна прокуратура – гр.К. срещу първоинстанционната присъда,
като заявява становище за постановяването й при съществени нарушения на
процесуалните правила. В тази насока се сочи, че в мотивите на присъдата липсва
изложение на приетата от съда фактическа обстановка, така както изисква
процесуалния закон. Твърди се още, че първият съд не е извършил дължимия
съгласно разпоредбата на чл.305 ал.2 от НПК анализ на доказателствените
източници, които в случая са противоречиви. С оглед на тези допуснати от
първостепенния съд съществени процесуални нарушения, представителят на
държавното обвинение моли, на основание чл.335 ал.2 от НПК въззивната инстанция
да отмени атакуваната присъда и да върне делото на районния съд за ново
разглеждане от друг състав. Прокурорът от СОП поддържа и алтернативно заявеното
в протеста искане за отмяна на присъдата и постановяване от въззивната
инстанция на нова такава, с която подсъдимия П. бъде признат за виновен и
съответно наказан за престъплението по повдигнатото му обвинение.
В съдебно
заседание пред настоящата втора инстанция, защитникът на подсъдимия П.М.П. –
адвокат В. Н. моли проверяваната по въззивен ред присъда, да бъде потвърдена
изцяло, като правилна и законосъобразна. Заявява единствено, че поддържа
съображенията си в депозираното по реда на чл.322 НПК писмено възражение и не
излага други доводи в съдебно заседание.
В съдебно
заседание пред въззивния съд, подсъдимия П.М.П. се придържа към казаното от
защитника му и заявява, че не е извършил престъпление.
Настоящият съдебен състав на С.
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните, във връзка с данните по
делото и като провери изцяло правилността на атакуваната присъда съобразно
изискванията на чл.314 от НПК, приема за установено следното:
Налице е релевираното във
въззивния протест и поддържано от представителят на С.о.п. основание по чл.335
ал.2, вр. чл.334 т.1, вр. чл.348 ал.3, т.2 от НПК, за отмяна на постановения
съдебен акт от първата инстанция и връщане на делото за ново разглеждане от
тази инстанция. Изложените във въззивния протест, както и в становището на СОП
пред въззивната инстанция, доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствата и формирането и
обективирането на изводите по фактите, и свързаното с това неизпълнение на
задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по
делото, имат пълно основание.
При постановяването на
проверяваната присъда, с която изцяло е оправдан подсъдимия П.П. по възведеното
му обвинение по чл.195 ал.1, т.3, пр.2, във вр. с чл.194 ал.1 от НК,
първоинстанционния съд е допуснал съществено процесуално нарушение с оглед
разпоредбата на чл.348 ал.3, т.2, пр.1 от НПК. Въззивният съд намери, че при
изготвяне на мотивите към този съдебен акт, състава на районния съд е нарушил,
по съществото си – не е изпълнил задължението си, предвидено в разпоредбата на
чл.305 ал.3 от НПК – да посочи кои факти и обстоятелства приема за доказани и
въз основа на какви доказателства и доказателствени средства е направил
изводите си, както и да посочи правните си съображения за взетото решение. Т.е.
констатираните недостатъци в решаващата дейност на районния съд се отнасят, както
до липса на изложени в мотивите на обжалвания съдебен акт фактически
констатации, относно релевантните факти от предмета на доказване, очертан в
обвинителния акт, така и липса на изложени съображения за изведените от
решаващия съд правни заключения по тези факти.
На първо място, първостепенният
съд е нарушил задължението си, разписано в чл.305 ал.3 НПК – при изготвяне на
мотивите към присъдата си да посочи възприетата от него фактическа обстановка,
т.е. да пресъздаде конкретно приетите от него за безспорно доказани факти и
обстоятелства, въз основа на които обосновава решаващия си извод за
невиновността на подсъдимия. В тази
насока следва да се отбележи, че всъщност първостепенния съд не е изложил
никакви съображения относно приетите от него фактически положения /констатации/
по делото. Единствено се е задоволил да посочи, че не приема за несъмнено
доказани фактическите обстоятелства, изложени в обвинителния акт, като е
възпроизвел дословно същите в мотивите на постановената от него присъда. При
липса на изнесени в мотивите на присъдата каквито и да било фактически изводи,
първостепенния съд е направил необоснован краен извод относно основанията, въз
основа на които е приел обвинението срещу подсъдимия за недоказано. В частност,
решаващият съд единствено е декларирал несъгласието си с обвинителната теза, че
„подсъдимия П.П. е извършил престъплението, за което е обвинен”. В тази връзка
е посочено още в мотивната част на присъдата, че съществуваща по делото
доказателствена съвкупност, в чийто обхват влизат показанията на свидетелите И.
и Г., не е в състояние с категоричност да установи обстоятелствата – „че
пострадалия е притежавал такава сума към момента на посочената дата, как точно
подсъдимия е разбрал за това и как точно веднага е намерил сумата в посоченото
барче”, „факта, че сигнала е подаден от пострадалия три дни след посочената в
обвинителния акт дата, не е ясно тези дни кой е влизал и излизал в къщата”.
Предадено почти дословно, изложеното относно съдържанието на мотивите на
първоинстанционната присъда, е достатъчно, за да илюстрира пълната
несъответност на същите с изискванията за съдържанието им, поставени в
разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК – не е направена оценка на събраните по
делото доказателствени материали, не са изложени съображенията на съда въз основа на
кои доказателства и доказателствени средства е направил изводите си по фактите
и правото, не е даден отговор на поставени от страните въпроси и направени
възражения. В частност - районният съд не е направил анализ и оценка на
събраните по делото доказателствени източници, а именно гласните
доказателствени средства – показания на разпитаните свидетели М. Г. и М. И.,
включително и прочетените по реда на чл.281 ал.4, вр. ал.1, т.1 НПК показания
на последния свидетел от досъдебното производство, съществено противоречащи на
дадените от него в хода на съдебното следствие; приетото по делото заключение
на дактилоскопната експретиза; писмените доказателствени средства, съдържащи
данни за релевантните за предмета на доказване обстоятелства. Посоченото от
съда в мотивите, че „от показанията на свидетелите И. и Г. не може да се
направи обоснован извод какво точно се е случило на датата 17.06.2018 г.”,
доколкото показанията на свидетеля И. са „нелогични и не кореспондират на
здравата логика, тъй като това лице е свидетел по всички обвинения по отношение
на подсъдимия”, а на свидетеля Г. са „объркани”, без тези доказателства да са
обсъдени в съвкупност с другите от доказателствения материал, с излагане на
доводи и съждения кои факти се приемат за безспорно установени въз основа на
тях, е съвсем недостатъчно и не дава възможност на въззивния съд да провери
обосноваността на решаващите изводи на районния съд, и по същество води до
липса на такива.
Неизпълнението на тези
задължения, визирани в разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК от районният съд при
изготвяне на мотивите му към постановения съдебен акт /обжалваната присъда/ не
позволява да бъде извършена проверка от контролиращата инстанция на действителната
воля на съда и на съдържанието на взетото от него решение по въпросите,
визирани в чл.301 ал.1 от НПК, като от процесуалноправна гледна точка
съставлява липса на мотиви по смисъла на чл.348 ал.3, т.2, пр.1 от НПК.
Известно е, че липса на мотиви на съдебния акт се констатира когато такива
отсъстват изобщо, така и когато те са
толкова формални и незадълбочени, или съдържат съществени вътрешни противоречия
досежно приетите за установени обстоятелства, включени в предмета на доказване
с оглед фактическите и правни рамки на обвинението, че не дават възможност да
бъде разбрано какво е възприел решаващия съд и по какъв начин е формирано
вътрешното му убеждение.
Съгласно основният принцип на
наказателното съдопроизводство – този по чл.14 от НПК, съдът винаги е длъжен да
изследва обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото и въз
основа на всички доказателствени източници. В случая първоинстанционният съд е
нарушил и принципа на чл.14 НПК, тъй като съдържането на постановения от него
акт не сочи на спазване на процесуалния ред на изграждане на вътрешното
убеждение на съда въз основа на „всички обстоятелства по делото”. Този ред е
предвиден от закона, за да е гаранция срещу произволно и необосновано формиране
на субективната увереност на съда относно фактите по делото, както и гаранция
за това, че това вътрешно убеждение може да бъде проследено от страните, за да
се разбере как е била формирана волята на съда, а от друга страна, за да може
да бъде поставено на контрол от следващата инстанция.
Гореобсъжданата липса на мотиви
съгласно цитираната разпоредба от НПК /чл.348 ал.3, т.2, пр.1 от НПК/ в
контролирания съдебен акт, води до съществено нарушение на процесуалните
правила и е от категорията на абсолютните основания за неговата отмяна, защото
накърнява процесуалното право на страните да получат в пълен обем защита на
своите интереси. Предвид характера на
допуснатото нарушение, въззивният съд намира, че същото може да бъде отстранено
единствено при ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Противното
би означавало страните да бъдат „лишени от една инстанция по същество”, с
решението на която могат и следва да получат категоричен и непротиворечив
отговор на въпросите, обсъждани при постановяване на присъдата.
Гореизложеното от своя страна
обуславя и извод за отмяна на
атакуваната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на същия първоинстанционен съд, в съответствие с притежаваната от въззивната
инстанция процесуална компетентност да упражни правомощията си, предоставени й
с разпоредбата на чл.334 т.1, пр.2 във вр. с чл.335 ал.2 от НПК.
Предвид характера на допуснатото
в контролираната присъда съществено процесуално нарушение, настоящият състав на
СОС не обсъжда доводите по същество на спора, изложени във въззивния протест и
в писменото възражение на защитата.
По изложените съображения и на основание чл.334,
т.1, пр.2 във вр. с чл.335 ал.2 от НПК, С. окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло присъда № 210 от 04.12.2018 г. на Районен съд – гр.К., постановена по
н.о.х.д. № 101/2017 г. по описа на същия съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане
от друг състав на същия първоинстанционен съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационна проверка.
Председател:
Членове: 1.
2.