О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 04.11.2019 г. Гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 4 ноември
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело
№ 1538 по описа за 2019 година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила е искова молба от „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, в която твърдят, че на 24.10.2018 г. подали
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред
Районен съд - Стара Загора за вземанията си към Г.К.М.. По входираните
документи било образувано ЧГД № 5316/2018 г. По посоченото дело била издадена
заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал, 5 ГПК, поради което подават настоящата искова молба на основание чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК в срока по чл. 41 5, ал. 4 ГПК.
Ищецът, в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-СП 3/10.05
По силата на чл. 7, т. 1 от общите
условия ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия
обект на ответника с ИТН 2040336, находящ се в гр. Стара Загора, ул, Кап. П. Ангелов
1. За Г.К.М. бил открит клиентски номер **********.
Ответникът от своя страна, съгласно чл.
11, т. 1 от общите условия, се задължил да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите
условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по
общите условия доставили на обекта на Г.К.М. за периода 23.07
Поради забава в заплащане на
горепосочената главница ответникът дължал законна лихва в общ размер от 61,30 лв.
за периода 12.09.2017 г. – 23.10.2018 г. Законна лихва за забава се дължала по
всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на
образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата бил
посочен в същата.
Молят съда, да установи със сила на
присъдено нещо съществуването на вземанията на „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД към Г.К.М., както следва:
- 563,12 лв., представляващи стойността
на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 23
- 61,30 лв., представляващи стойността
на законната лихва за забава за периода 12.09.2017г. - 23.10.2018г.
- законна лихва върху горепосочената
главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 24.10.2018 г., до окончателното изплащане на задължението.
Претендират направените разноски в
заповедното производство, както и направените по делото разноски, а именно
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Г.К.М.,
чрез назначения особен представител адв. И.
М., в който заявява, че предявените искове за съществуване на вземане на
ищеца към ответника, представляващи стойност на консумирана електрическа
енергия и лихва за забава са допустими, но по същество неоснователни и
недоказани.
Сочи,
че с исковата молба, ищецът иска от Съда да постанови решение, с което със сила
на присъдено нещо да установи съществуването на вземания към ответника Г.М.,
както следва:
563.12
лева, представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода 23.07.2017г. - 22.10.2017 г.;
61,30
лева, представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 12.09.2017
г. - 23.10.2018 г., както и законната лихва върху главницата от 24.10.2018 г.
до окончателно изплащане на задължението.
В
исковата молба ищецът твърдял, че „претендираната сума представлявала
консумирана електрическа енергия в обект на ответника, находящ се в град Стара
Загора, ул. „Кап. П. Ангелов
По
силата на чл. 1, т. 4 от тези условия „Клиент", имащ качеството на
физическо лице, какъвто бил настоящия случай, може да бъде потребител на
електрическа енергия за битови нужди - собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЕВН България
Електроразпределение" АД съгласно действащото законодателство, което ползвало
електрическа енергия за домакинството си. Съгласно чл. 6, ал. 2 правата и
задълженията на Клиента можели да се упражняват и от друго лице при условие, че
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота заявил своето
изрично писмено съгласие пред ЕВН Електроснабдяване или пред нотариус с
нотариална заверка на подписа това лице да бъде потребител на електрическа
енергия в неговия имот за определен срок. С оглед на това в чл. 13, ал. 4 от ОУ
се изисквало, когато клиентът бил наемател на обекта, да се представи и
нотариално заверена декларация - съгласие от собственика за прехвърляне на
партидата на името на наемателя.
Аналогична
била разпоредбата и на чл. 14 и чл. 15 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи. Съгласно редакцията им
към процесния период:
Чл.
14, ал. 1. Договор за присъединяване на обекти на клиенти към електрическата
мрежа се сключва между съответния мрежови оператор и лицето:
1.
сключило предварителен договор за присъединяване; или
2.
на което е представено писмено становище за условията за присъединяване.
(2)
Договор за присъединяване по ал. 1 може да се сключи и с лице, което е титуляр
на право на собственост или друго вещно ши облигационно право за ползване на
обекта, за който друго лице има сключен предварителен договор за присъединяване
или писмено становище за условията за присъединяване.
Чл.
15. (1) Лицето по чл. 14, ал. 1 ши 2 подава до съответния мрежови оператор
писмено искане за сключване на договор за присъединяване, към което прилага:
2.
нотариално заверено пълномощно на лицето, упълномощено да представлява лицето
по чл. 14, ал. 1 или 2;
3.
документ, удостоверяващ вещно право върху обекта, или договор за наем.
Адресът
на обекта, за който се претендирало плащане бил различен от постоянния и
настоящ адрес на ответницата. Съгласно справката, изискана от съда постоянният и
настоящ адрес ***, с. Еленино и то поне от 26.01.2012 година. В Служба по вписванията
в Стара Загора липсвали данни лицето да е собственик или ползвател в този имот.
С
оглед правната фигура в процеса като особен представител и невъзможността му да
разговаря с ответницата, моли Съда на основание чл. 190 ГПК да задължи ищеца да
представи документа по чл. 15, ал. 1, т. 3 /в редакцията към процесния период,
това е документ, удостоверяващ вещно право върху обекта или договор за наем/ от
Наредба № 6 от 24.02.2019 г., както и изричното съгласие по чл. 6, ал. 2,
респективно чл. 13, ал. 4 от Общите условия на собственика/титуляра на имота, в
случай, че ответникът не е бил собственик.
При
така описаните фактически твърдения на ищеца, счита че не била установена
връзката между обекта, в който била доставена електрическата енергия и
ответника, както и че не била налице ясна обосновка в какво качество Г.М. била
клиент на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и изобщо имала ли е такова
качество, поради което моли съда да остави без уважение исковите претенции на
ищеца като неоснователни и недоказани.
От изложените в исковата молба
обстоятелства се налага изводът, че предявеният иск е с правно основание чл.
415 във вр. с чл. 422 от ГПК. Този иск е установителен по своя характер и има
за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5316/2018 г. по описа на РС - Стара Загора съществува.
Страните следва да докажат всички твърдени от тях факти и обстоятелства в
исковата молба и отговора. Ищецът следва да докаже фактите, от които произтича
вземането му.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ
страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със
спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което
делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има
значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо
и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в
половин размер.
НАПЪТВА страните към медиация – доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице
– медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Спорът може да бъде решен и чрез друг способ
за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.
Съдът счита, че следва да приеме като
писмени доказателства приложените към исковата молба и отговора документи, тъй
като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на ГПК.
Ето защо, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото: Препис - извлечение от клиентската сметка
на ответника; Фактури – 3 бр.
ПРИЛАГА
ч.гр.д. № 5316/2018 г. по описа на РС - Стара Загора.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 10.12.2019 г. от 10.40 ч., за която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от разпореждането да
се връчи на страните.
Разпореждането
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: