№ 254
гр. Русе, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Галина Магардичиян
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20214500500389 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Г. СТР. К. и Д. С. Д. в качеството им на наследници на ищеца СД.К.,
починал на 15.09.2020г. обжалват Решение № 966 от 17.07.2020г, постановено
по гр.д.№ 5232/19 по описа на РРС като неправилно. Излагат са оплаквания за
неправилност на съдебното решение като постановено при нарушение на
материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът
е допуснал груби нарушения във връзка с призоваването на страните и
доклада по делото като не е разпределил доказателствената тежест. В
решението са направени изводи без съдът да обсъди фактите и
доказателствата по делото за всички правно релевантни факти. Неправилно е
приел, че е налице „груба небрежност“ от страна на ищеца и това е довело
до съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна,както и
немотивирано е приел, че същият е съпричинил вредоносния резултат с 90%.
Неправилно съдът е приел размера на дължимото обезщетение за
претърпените от ищеца болки и страдания. Иска от съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което
уважи предявените искове в пълен размер. Претендират се направените в
двете съдебни инстанции разноски.
Въззиваемият „Труд“АД не е взел становище по основателността на
въззивната жалба.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
1
следното:
По делото не е спорно, че СД.К. е бил в трудово правоотношение с
„Труд“АД в отдел „Мехатроника“ на длъжност „ш-м“. На 13.06.2018г „по
време на придвижване по територията на предприятието след извършен оглед
на открито технологично съоръжение, С.К. пада в дъждосъбирателен канал и
счупва глезена си. Внезапното увреждане здравето на пострадалия е станало
през време и по повод на извършваната работа“, поради което с Разпореждане
№ 79 от 25.06.2018г на НОИ, ТП-Русе тази злополука е приетd за трудова по
смисъла на чл.55,ал.1 КСО.
От писмените доказателства, събрани в първата инстанция, се
установява, че в периода от 13.06.2018г до 03.07.2018г С.К. е бил на лечение в
УМБАЛ“Канев“АД, отделение „Ортопедия и травматология“ заради
„фрактура крурис декстра ин партис дисталис“, т.е полифрагментна фрактура
на костите на дясна подбедрица в дистален край. Същият е получил и травма
на дясна глезенна става със силна болка и невъзможност за движение.
Постъпил е по спешност за оперативно лечение. Същият е опериран на
22.06.2018г и му е поставена метална остиосинтеза. При изписването десният
долен крайник е бил имобилизиран в гипсова шина. В епикризата е отразено,
че на 14 ден след операцията следва да се свалят конците, да се следи за оток
и подвижност на дясно ходило, а след сваляне на имобилизацията да се
проследи раздвижването на дясната става. Същият е бил в болничен, според
епикризата, 51 дни, от който 21 дни болничен престой и 30 дни домашно
лечение. Според заключението по приетата съдебно-медицинска експертиза
освен „многофрагментно счупване на костите на дясна подбедрица, в далечен
край, наложило метална остеосинтеза. Тези увреждания, според вещото лице,
трайно затрудняват движенията на десен долен крайник. Проведено е
20дневно болнично лечение, по време на което е извършена оперативна
интервенция с метална остиосинтеза“. След изписването лечението е
продължило в домашно-амбулаторни условия с имобилизация на крайника и
медикаментозно лечение. Според вещото лице обичайния възстановителен
период при такива счупвания, ако не са налице усложнения, е около 7-8
месеца до 12 месеца. От решението на ТЕЛК има данни за възникнало тежко
усложнение- „псевдоартроза на дясна голямопищялна кост. Ограничени
движения на дясна глезенна става“, което към 18.07.19 е било почти пълно
ограничение в движенията на дясна глезенна става. По време на вторият
прием на К. в УМБАЛ „Канев“АД обаче на 03.02.2020г не е установена
псевдоартроза и е установено леко ограничение в движенията на ставата.
През 2020г е бил повторно на болнично лечение от 11 дни, по време на което
му е извършена оперативна интервенция за отстраняване на металните тела.
Постоперативният период е от около 4-6 седмици, след изтичане на който
може да се даде оценка за степента на възстановяване и евентуалната
прогноза. Според устното заключение на вещото лице, обикновено болките са
най-силни непосредствено след получаване на счупването, след което
продължават в значителен интензитет до момента на имобилизация на
крайника. Болки със значителен интензитет има и в след оперативния период,
но обикновено се покриват с обезболяващи средства. Силни болки има и
когато започва раздвижване на крайника, т.е това е момента,в който започва
да ходи и при натоварване на крайника се усещат доста силни болки.
От показанията на св. Ц.И.Д., събрани във въззивната инстанция, се
2
установява, че ищецът споделил с него, че по време на работа отивал да
върши някаква работа, направил крачка встрани и паднал в необезопасен
канал, върху който нямало капаци, шахта или нещо друго. Тъй като С.К. бил
едър мъж пада и си чупи крака. Свидетелят знае, че е бил в болница и е
претърпял операция. Същият е карал К. до болницата, когато се налагало, с
лекият си автомобил, тъй като съпругата му и синът му били на работа. След
операцията К. не можел да се придвижва, транспортирали го с инвалидна
количка, а свидетелят го водел в болницата, за да му сменят превръзките.
Повече от 6 месеца се движел само в апартамента и то с инвалидна количка.
Това му се отразило зле психически, паднал му жизнения тонус, станал
мълчалив и се затворил в себе си, притеснявал се, че не може да ходи без
помощно превозно средство. След тези 6 месеца, той започнал да се
придвижва само с помощта на патерици. След операцията за махане на
остеосинтезата и до смъртта си К.-15.09.2020г се придвижвал с помощта на
патерици. След злополуката не бил работил. Свидетелят знае, че
работодателят му предложил някаква работа, но К. споделил, че не може да я
работи, тъй като го боли крака- било му болезнено да е седнал, тъй като
кракът му се подувал. По делото е представено и допълнителното
споразумение, което работодателят му е предложил във връзка с
предложената нова длъжност, но същото не е сключено поради отказ от
страна на К..
Видно от представените фактури на 20.06.2018 К. е заплатил сумата от
215лв за имплант, а на 03.07.2018г сумата от 58лв потребителска такса.
С Експертно решение на ТЕЛК № 2196 от зас.№ 128 от 18.07.2019г. на
СД.К. е определена 40% трайно намалена работоспособност, считано от
датата на решението на ТЕЛК за срок до 01.07.2021г поради „счупване на
дисталната част на тибията“ вследствие на трудова злополука, при която е
настъпила „фрактура крурис декстра ин партис дисталис. С поставена
метална остиосинтеза на 22.06.2018г. Псевдоартроза на тибията. Дясна
глезенна става със значително ограничен обем на движение.“
При така установените по делото факти, с оглед разпоредбата на чл.200,
ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност
50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов
работник или служител има вина за настъпването им.
При определяне размера на обезщетението, което работодателят дължи
на пострадалия вследствие на трудовата злополука, за неимуществените
вреди, които са му причинени, същото следва да се определи при спазване на
принципа за справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, като съдът следва да
съобрази конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
В настоящият случай е установено по категоричен начин от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, че вследствие трудовата
злополука С.К. е получил „многофрагментно счупване на костите на дясна
подбедрица, в далечен край, наложило метална остеосинтеза. Бил е на
болнично лечение 20 дни, след което в период от 6 месеца се е придвижвал с
инвалидна количка, след което до смъртта си в хода на процеса-15.09.2020г
3
се е придвижвал с патерици. Това е било съпроводено освен с невъзможност
самостоятелно и пълноценно да се придвижва и с болки в един значителен
период от време. През 2020 е претърпял втора операция по премахване на
металната остиосинтеза, което отново е съпроводено с болки и невъзможност
да се придвижва без помощта на патерици. Тези болки и страдания са
продължили значителен период от време от злополуката на 13.06.2020г до
смъртта на К., поради което въззивният съд намира, че справедливото
обезщетение, което би могло да ги репарира е в размер на 20 000лв. Изводите
на първоинстанционният съд относно размера на справедливото обезщетение
е само в размер на 2000лв е неправилен и не съответства нито на принципа на
справедливостта по чл.52 ЗЗД, нито на събраните по делото доказателства.
Доказано в първата инстанция е, че ищецът е заплатил сумата от 2208лв
за имплант и потребителска такса, поради което обезщетението за претърпени
имуществени вреди, което следва да се присъди, е в този размер.
Спорно по делото е дали е налице хипотезата на чл.201, ал.2 КТ, поради
която отговорността на работодателя следва да се намали поради наличие на
проявена от пострадалия работник груба небрежност, довело до
съпричиняване на вредоностния резултат. Въззивният съд намира, че
изводите на районния съд за наличие на „груба небрежност“, която е довела
до съпричиняване в размер на 90% е неправилен.
Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа
според един абстрактен модел – поведението на определена категория
лица/добрият стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според
субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен
модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има
съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото
старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата
за безопасност. Това съпричиняване поначало не може да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на
отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при
допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.
Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които
в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата
злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите
за намаляване на обезщетението. Критериите за намаляване на
обезщетението, когато поведението на пострадалия е подвеждано под състава
на чл. 201, ал. 2 КТ са разяснени в установената практика на ВКС по реда на
чл. 290 ГПК, съгласно която поведението на работника следва да бъде
окачествено като груба небрежност, обосноваваща намаляване на дължимото
обезщетение на основание чл. 201, ал. 2 КТ, когато от обстоятелствата е било
несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до
злополука, увреждаща здравето му, но въпреки това са били предприети от
работника в нарушение с установените технологични правила и правилата за
безопасност, както и с проведените от работодателя инструктажи за работа.
4
В тежест на работодателя е да установи при условията на пълно и
главно доказване възражението са за допусната от К. груба небрежност,
респективно съпричиняване на настъпилия за него вредоносен резултат.
Въззивният съд намира, че от доказателствата по делото-писмени и гласни, не
може да се направи категоричният извод за това. От писмените
доказателства, според който на К. е бил проведен инструктаж, никъде не е
видно забрана за придвижване на работниците в района на канавката, а
инструктажа е проведен само и във връзка с конкретното изпълняваната от
него работа. Работодателят не е установил по категоричен начин твърдението
си, че К. се е отклонил виновно след изпълнение на служебните са
задължения от мястото си на работа и е тръгнал към съседна площадка като за
целта е предприел преминаване през шахтата. И двамата разпитани в първата
инстанция свидетели-св.Д.М. и св.И.И., не са присъствали на инцидента.
Сведения за инцидента имат след разговор с работници, които обаче не са
установени в процеса. Представените от работодателя писмени обяснения на
работници са частен свидетелстващ документ, който има доказателствена
стойност само и единствено относно обстоятелството, че обяснението е
дадено от лицето, което го е подписало, но не и относно изложените в него
факти. От друга страна и от показанията на двамата свидетели се установява,
че тази канавка е изградена от 2015г и служи да отводнява дъждовна вода,
както и че същата не е била обезопасена. Работодателят не е установил
точното място, на което К. е изпълнявал възложената му задача и дали
същото е било в близост до канавката или не. По никакъв начин не е
установено твърдението на работодателя, че К. е искал да прескочи канала и
да отиде нерагламентирано на другата работна площадка. От гласните
доказателства, приети във въззивната инстанцие, се установи обратното, че
при извършване на определена работа е направил крачка в страни и се е
подхлъзнал и е паднал в необезопасената канавка. При това положение
въззивният съд намира, че работодателят не е доказал при условията на пълно
и главно доказване, че К. е проявил „груба небрежност“ при изпълнение на
трудовите са задължения, поради което е съпричинил вредоносния резултат.
В този смисъл и изводите на първоинстанционния съд са изцяло неправилни и
не съответстват на събраните по делото доказателства.
С оглед изложеното предявеният от К. иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди вследствие настъпилата на 13.06.2018 в размер на
20 000лв, както и предявеният иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 2208лв, ведно със законната лихва върху
двете обезщетения, считано от 13.06.2018г, са основателни и следва да бъдат
уважени. В този смисъл постановеното Решение № 966 от 17.07.2020 по гр.д.
№ 5232/19 РРС в частта, в която е присъдено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 200лв и обезщетение за имуществени вреди в размер на
220.80лв е правилно и следва да се потвърди. С допълнително Решение №
260355 от 20.04.2021г, постановено по гр.д.№ 5232/19 РРС е присъдена и
законна лихва върху тези обезщетения, считано от 13.06.2018г до
окончателно плащане. Това съдебно решение не е обжалвано пред въззивната
инстанция. Решението на първоинстанционния съд обаче в останалата част, в
която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлен над сумата от 200лв до 20 000лв и в която искът за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен над 220.80 до 2208лв е
неправилно и следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови
решение, с което исковете са уважат изцяло, като върху присъдените
5
обезщетения се дължи и законна лихва от 13.06.2018 до окончателното им
плащане.
С оглед изхода на спора в тежест на ответника по иска са направените
от ищеца разноски в двете съдебни инстанции, като решението, постановено
в първата инстанция в частта, в която К. е осъден за заплати разноски на
работодателя е неправилно и следва да се отмени, а на К. следва да се
присъдят освен присъдените с първоинстанционното решение разноски в
размер на 47.37лв и разноски още в размер на 2452.63лв.
Въззиваемият дължи разноски на жалбоподателите за въззивната
инстанция в размер на 2000лв,заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият дължи и допълнително държавна такса в размер на
871.49лв, както и държавна такса за въззивната инстанция по сметка на РОС в
размер на 435.44лв.
Тъй като ищецът С.К. е починал на 15.09.2020г след постановяване на
съдебното решение, дължимите обезщетения с настоящото съдебно решение
следва да се присъдят на жалбоподателите като негови наследници.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 966 от 17.07.2020г, постановено по гр.д.
№ 5232/19 по описа на РРС в частта, в която „Труд“АД е осъден да заплати на
С.К. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука на
13.06.2018г в размер на 200лв и обезщетение за имуществени вреди от същата
трудова злополука в размер на 220.80лв, както и сумата от 47.37лв разноски
за първата инстанция.
ОТМЕНЯ Решение № 966 от 17.07.2020г, постановено по гр.д.№
5232/19 по описа на РРС в частта, в която са отхвърлени исковете на С.К. за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука на
13.06.2018г над сумата от 200лв до 20 000лв и обезщетение за имуществени
вреди от същата трудова злополука над сумата от 220.80лв до 2208лв, както и
за разноски в първата инстанция над сумата от 47.37лв, както и в частта, в
която С.К. е осъден да заплати на „Труд“АД разноски за първата инстанция в
размер на 2354.52лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „Труд“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление-Русе, ул. "Т" № ** да плати на Г. СТР. К., ЕГН ********** и на Д.
С. Д., ЕГН ********** и двамата от гр.Русе, ул."Р.И." № **, вх.*, ет. *, ап.**,
в качеството на наследници на ищеца СД.К., починал на 15.09.2020г, на
основание чл.200 КТ, обезщетение за претърпени от наследодателя им СД.К.,
вследствие на трудова злополука на 13.06.2018г, неимуществени вреди в общ
размер на още 19 800лв, както и обезщетение за претърпени от наследодателя
им СД.К., вследствие на трудова злополука на 13.06.2018г имуществени
вреди в общ размер на още 1987.2лв, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 13.06.2018г до окончателното им плащане, както
и разноски за първата инстанция в размер на още 2452.63лв.
6
ОСЪЖДА „Труд“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление-Русе, ул. "Т" № ** да плати на Г. СТР. К., ЕГН ********** и на Д.
С. Д., ЕГН ********** и двамата от гр.Русе, ул."Р.И." № **, вх.*, ет. *, ап.**
разноски за въззивната инстанция в общ размер на 2000лв
ОСЪЖДА „Труд“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление-Русе, ул. "Т" № ** да плати допълнителна държавна такса за
първата инстанция в размер на 871.49лв, както и държавна такса за
въззивната инстанция по сметка на РОС в размер на 435.44лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7