Решение по дело №631/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 549
Дата: 3 май 2023 г. (в сила от 3 май 2023 г.)
Съдия: Галина Чавдарова
Дело: 20233100500631
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 549
гр. ****, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров

Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500631 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от ЗЕМЕДЕЛСКА
КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ "КИПРА", ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление с.Кипра, общ.Девня, срещу решение №195/22.11.22г. по гр.д.
№255/22г. на ДРС, с което е осъдена ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО
И УСЛУГИ "КИПРА", ЕИК *********, да заплати на Б. С. С. от гр.****, на осн. чл.232, ал.2
ЗЗД сумата от 4156,30лв, от които 2331,40лв, представляващи неизплатена наемна цена по
договор №122 от 30.06.16г. за наем на земеделски земи в землището на с.Кипра, общ.Девня,
с обща площ от 58,285дка за стопанската 2019/20г. и 1824,90лв, представляващи
неизплатена разлика в наемна цена по договор №122 от 30.06.16г. за наем на земеделски
земи в землището на с.Кипра, общ.Девня, с обща площ от 58,285дка, за стопанската
2020/21г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на
исковата молба-29.03.22г. до оконч.изплащане.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност на решението,
като противоречащо на материалния и процесуален закон. Изложени са доводи, че съдът не
е взел под внимание посочените от него нарушения на договора от страна на ищеца, както и
не коментирал представения протокол на Министерството на ЗХГ и взетите от УС решения.
Излага, че отправеното искане от ищеца за прекратяване на договора е в неизпълнение на
чл.8 от договора. Навежда доводи, че изплатената на ищеца сума съответства на взетото
решение на УС на кооперацията за плащане на напуснали кооператори, което решение било
1
задължително за всички наемодатели. Моли да бъде отменено решението, като бъде
отхвърлен иска.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна Б. С. С. от
гр.****, е постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от Б. С. С. от гр.****
срещу ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ "КИПРА", ЕИК
********* иск с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 4156,30лв/ с оглед извършено в с.з. изменение на иска по чл.214, ал.1 ГПК/, от
които 2331,40лв-неизплатена наемна цена за стопанската 2019/20г. и 1824,90лв-неизплатена
разлика в наемна цена за стопанската 2020/21г. по договор №122 от 30.06.16г. за наем на
земеделски земи, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване
на исковата молба-29.03.22г. до оконч.изплащане, а в евентуалност иск с правно основание
чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 4156,30лв /с оглед извършено в
с.з. изменение на иска по чл.214, ал.1 ГПК/, от които 2331,40лв за стопанската 2019/20г. и
1824,90лв за стопанската 2020/21г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на исковата
молба-29.03.22г. до оконч.изплащане.
В исковата молба поддържа, че между страните е сключен договор от
30.06.16г. за наем на земед.земя, по силата на който ищецът предоставил на ответника за
временно и възмездно ползване земед.земи с обща площ от 58,285дка, в землището на
с.Кипра, за период от една стопанска година-от 01.10.16г. до 01.10.17г. , като след
изтичането на срока договорът се считал за продължен. Излага, че ответникът не е изпълнил
задължението си да заплати наемна цена за стопанската 2019-20г., а за стопанската 2020-21г.
е заплатил същата частично. Сочи, че е отправил до ответника декларация-уведомление,
получено на 21.06.21г., че не желае имотите да продължат да се обработват от кооперацията
през следващата стопанска година, поради което договорът следвало да се счита за
прекратен. Излага, че съгласно чл.6, ал.1 от договора наемната цена била определяема на
база продажната цена на 100кг пшеница на декар, като ответникът не изпълнил договорното
си задължение. В евентуалност, в случай, че се приеме липсата на договорно
правоотношение, счита, че ответникът неоснователно се е обогатил с исковата сума за
негова сметка.
В отговор на исковата молба ответникът ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА
ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ "КИПРА", ЕИК *********, оспорва предявените искове. Не
оспорва наличието на договорни отношения между страните по договор за ползване на
земед.земи. Позовава се на протокол №4/08.12.21г. от заседание на УС , с което се
определяли цените, плащани за декар, и се препотвърждавало решение от 10.06.21г. за
плащане на напусналите кооперацията. Излага, че за 2019-20г. не било плащано на всички
членове, като имало съставен протокол за унищожение на повече от 80% посеви. Сочи, че
2
ищецът сам се отказал от договора, за което дължал неустойка. Счита, че съгласно договора
на ищцата са изплатени всички суми.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД за
процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
По делото няма спор, че между страните е сключен договор от 30.06.16г. за
наем на земед.земя, по силата на който ищецът е предоставил на ответника за временно и
възмездно ползване земед.земи с обща площ от 58,285дка, в землището на с.Кипра, както и
че действието на същият е продължило и след изтичането на срока му. Безспорно се
установява факта, че ищцата е прекратила едностранно договора за наем с ответника, като
по силата на договор от 08.06.21г. процесните имоти са отдадени под наем на ЗК БЪДЕЩЕ
за стопанската година, начиная от 01.10.21г. Доколкото в настоящото производство
ответникът не е предявил нито възражение за прихващане, нито насрещен иск за дължима
неустойка по договора при неспазено предизвестие, то наведените в тази връзка оплаквания
във въззивната жалба са ирелевантни.
Представеният по делото протокол от 28.05.20г. на ОСЗ-Суворово за щети от
неблагоприятни климатични условия сам по себе си не може да обоснове извод за обективна
невъзможност за изпълнение на задължението на наемателя, а доказателства за взети
решения на УС в тази връзка не са ангажирани по делото.
В разпоредбата на чл.6, ал.1 от договора е предвиден начинът на определяне
на рентното плащане, както и възможността при добра стопанска година по решение на УС
да се изплати по-висока рента, съотв. за лоша стопанска година , когато добивите са по-
малки поради непреодолима природна сила, стихийно събитие или друго неблагоприятно
обстоятелство, да се намали рентата, но не по-малко от 10лв/дка. Ответникът е представил
протокол №4 от 08.12.21г. на УС на кооперацията, с който са взети решения за изплащане на
рента в размер на 60лв за 2021г., както и за препотвърждаване на решение на ОС от
11.06.21г. на напусналите кооперацията да се изплати по 10лв/дка. Доколкото обаче
договорният регламент предвижда възможност за едностранно изменение на рентното
плащане от страна на кооперацията само в изрично предвидените случаи на чл.6, ал.1, то
решението за изплащане на намалена рента в случай на прекратяване на договор с
кооперацията не може да обвърже ищцата. Ответникът нито твърди, нито представя
доказателства за постигнато между страните съгласие за изменение на договора в тази му
част. Предвид това и съгласно чл.20а, ал. 1 ЗЗД дължимото от ответника рентно плащане за
процесните стопански 2019-20г. и 2020-21г. следва да се определи съобразно постигната в
договора уговорка между страните в чл.6, ал.1, изр.1.
3
Въззивният съд напълно споделя мотивите на ДРС в горепосочения смисъл и
препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
Поради съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението на ДРС следва да бъде изцяло потвърдено.
Предвид изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане
на разноски в полза на възз.страна следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски за въззивната инстанция в размер на 725лв –адв. възнаграждение и д.т. за
обезп.заповед, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Останалите претендирани разноски /по образуване на изп.дело и налагане на
допуснатите обезпечителни мерки/ са разноски по изпълнителното дело, които следва да се
съберат чрез съдебния изпълнител /в този см. е Определение №506/17.12.20г. по ч. т. д.
№2158/2020г. на ВКС/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №195/22.11.2022г., постановено по гр.д. №
255/2022г. по описа на Районен съд-Девня.
ОСЪЖДА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ
"КИПРА", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Кипра, общ.Девня, ДА
ЗАПЛАТИ на Б. С. С., ЕГН **********, с адрес г*************** сумата от 725лв,
представляваща направени във въззивното производство разноски, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4