Решение по дело №2629/2023 на Административен съд - Пловдив

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 630

 

Гр. Пловдив, 19.01.2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV касационен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:   

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЗДРАВКА ДИЕВА

    ЧЛЕНОВЕ:       ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА  

      АДРИАН ЯНЕВ          

 

при секретаря Г.Г. и с участието на прокурора Росен Каменов, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 2629 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Ив Груп Инженеринг“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.“Подофицер Георги Котов“ № 4, представлявано от управителя П.И.И., чрез пълномощник адв. И.С., против решение № 1342/28.07.2023г., постановено по АНД № 1362/2023г. на Районен съд – Пловдив, ХІV наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № ПД-12-ДНСК-13/ 24.01.2023г. на началника на ДНСК, с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева на основание чл.237, ал.1, т.15 от ЗУТ във връзка с чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, като се иска отмяната му и отмяна  на НП. Оспорва се изводът на въззивната инстанция за липсата на съществени процесуални нарушения. Претендират се сторените разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – ДНСК, чрез пълномощник юрк. Г. в писмен отговор и в с.з. излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Поддържа се, че същата следва да се остави без уважение, а оспорваното решение, като правилно и законосъобразно - да се остави в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендират се сторените пред настоящата инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив излага становище за неоснователност на така подадената касационна жалба и сочи, че оспорваното решение следва да се остави в сила, като правилно и законосъобразно.

 Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, от процесуално легитимирано лице - страна в производството пред районен съд.

При извършената от касационната инстанция на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението на районния съд с материалния закон, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е недопустим.

Производството пред районен съд е образувано на 02.03.2023 г., след влизане в сила на измененията на ЗАНН, публикувани ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г. Съгласно  чл. 61, ал. 1 ЗАНН (в сила от 23.12.2021 г.) при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4 (т. е. електронeн фиш), както и допуснатите от съда свидетели.

Във връзка със законодателната неяснота в разпоредбата на чл. 61 от ЗАНН на 28.04.2023 г. е постановено Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2022 г., в което се приема, че в случаите на обжалване на актовете по чл. 58д, т. 1 – 3, издадени от наказващ орган, следва да се призовава само и единствено именно този наказващ орган с оглед на защитата и в съдебното производство на издадения акт, като този извод следва и от граматическото тълкуване на разпоредбата, която предвижда призоваване на учреждението или организацията само за случаите на оспорен акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН, т. е. в случаите, в които актът представлява електронно изявление.

Обжалваното тук решение е постановено на 28.07.2023 г.

Като не е конституирал надлежната страна в хода на производството  /последно открито с.з. от 16.05.2023 г./, въззивният съд е провел незаконосъобразно производството и е постановил недопустим съдебен акт. Следва да се отбележи, че ненадлежното конституиране на страна има тежка последица, а именно правните последици на постановеното съдебно решение нямат обвързващ ефект.

Касае се за съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 1 НПК, за което съдът следи служебно - чл. 218, ал. 2 АПК.

Ето защо установеният порок на обжалвания съдебен акт – недопустимостта му, обуславя извод, че въззивното решение в оспорената му част следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК, а делото да се върне за ново разглеждане.

При новото разглеждане на делото следва да се конституира като ответник  административнонаказващият орган и да бъде надлежно призоваван началник на Дирекция за национален строителен контрол.

По исканията за присъждане на разноски пред настоящата инстанция следва да се произнесе РС при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното, Съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 1342/28.07.2023г., постановено по АНД № 1362/2023г. на Районен съд – Пловдив, ХІV наказателен състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                      2.