Решение по дело №4670/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 260202

 

гр.Бургас, 04.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен състав, в публично заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                    

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА

 

при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 4670 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба, подадена от П.Х.М. ЕГН ********** *** и съдебен адрес *** – адв. З.М.  против наказателно постановление № 251а-315/09.10.2020г., издадено от Старши комисар К.К.на длъжност Директор на Областна дирекция на МВР Бургас, с което на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2-ро ЗЗ вр. чл. 209а, ал. 1 ЗЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

С жалбата се иска отмяна на НП като сочи, че АУАН с номер, посочен в НП не му е бил връчван. Сочи, че му бил връчен АУАН серия Г № 548937 от 09.04.2020г. Намира, че НП е незаконосъобразно и защото въведената мярка със Заповед РД -01-143/20.03.2020г. на Министъра на Здравеопазването е противоконституционна и нецелесъобразна като излага подробни съображения относно конституционните права на гражданите и тяхното ограничаване с издадената заповед. Заповедта се счита за незаконосъобразен общ административен акт (ОАА), който счита, че противоречи на принципа за съразмерност. Намира, че е налице и маловажен случай по чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за него се явява адв. М., която представя пълномощно. Пълномощникът поддържа подадената жалба, моли за отмяна на НП, излага съображения и претендира разноски.

За Административнонаказващия орган – ОД МВР Бургас, редовно призован, не се явява представител. Депозирано е писмено становище срещу жалбата, с която се намира за неоснователна и моли да се потвърди НП, а в случай, че се отмени прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

 На 09.04.2020г. св. И.П. в присъствие на св. Т.Т. съставил АУАН бл. № 548937 срещу П.Х.М. за това, че на 09.04.2020г. около 10 часа посещава обществено място – тип парк „Приморски парк” в гр. Бургас, до Бистро Т. като се разхожда, с което е нарушил чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. т. I, подт. 1 Заповед РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването.

АУАН е връчен лично на нарушителя на 09.04.2020г., който е вписал като възражение, че спортува в парка.

В срока по чл. 44 ЗАНН не е депозирано възражение срещу АУАН.

АНО е възприел фактите, описани в АУАН и на 09.10.2020г., било издадено НП, с което за нарушение на чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗ, на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2-ро ЗЗ вр. чл. 209а, ал. 1 ЗЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

Тези факти съдът установи въз основа на събраните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание намира, че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

АУАН и НП са издадени от компетентен орган съгласно Заповед 251з-1247/24.03.2020г. и предвид разпоредбата на чл. 209а, ал. 4 ЗЗ.

Съдът не споделя възраженията, че АУАН с посочения в НП номер не е връчен на жалбоподателя. Предназначението на АУАН е да посочи нарушението, за което АНО повдига обвинение срещу лицето. В случая фактическата обстановка е ясно описана в АУАН, същият е връчен на жалбоподателя М., който не оспорва, че му е връчен АУАН с бл. № 548937. Именно този АУАН е послужил като основание за издаване на НП, в НП е възприета описаната в АУАН фактическа обстановка, не е нарушено правото на защита на жалбоподателя да разбере в какво се обвинява и вписания допълнително номер в НП е номера на АУАН, с който АУАН с бл. № 548937 е заведен в ОД на МВР Бургас. По същество по никакъв начин не е ограничено правото на жалбоподателя да разбере в какво нарушение се обвинява и какво обвинение му се повдига, запознат е с фактите, за които се привлича да отговаря. Освен това, по аргумент от чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН номера на съставения АУАН не фигурира сред задължителните реквизити на НП и грешното или неточно посочване на номера /каквото в случая дори не е налице/ не може да се квалифицира като съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) Закон за здравето (ЗЗ) при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. С Решение (Обн. - ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.) Народното събрание, по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19, обяви извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. като съгласно т. 2. възложи на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България.

В съответствие с обявеното извънредно положение Министърът на здравеопазването издаде заповеди във връзка с овладяване на извънредната епидемична обстановка, които впоследствие бяха многократно изменяни. Така съгласно Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г. в т. I, подт. 1 се предвиди, че считано от 00:00 часа на 21.03.2020г. се преустановяват посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. Впоследствие изм. и доп. със Заповед №РД-01-153/25.03.2020г., доп.със Заповед №РД-01-167/30.03.2020г., доп.със Заповед №РД-01-188/09.04.2020г., доп. със Заповед №РД-01-196/10.04.2020г., изм. със Заповед №РД-01-239/26.04.2020г., изм. със Заповед №РД-01-248/01.05.2020г. на министъра на здравеопазването. Налице е последващ  акт на министъра, а именно Заповед №РД-01-263 от 14.05.2020г., който прекратява действието на предходния, т.е. по волята на самия издател, първоначалната заповед и нейните изменения вече не съществуват в правния мир.

Към момента на съставяне на АУАН обаче Заповедите са създали задължения, непосредствено са засегнали права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица. Изрично със Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г. в т. I, подт. 1 се предвиди, че считано от 00:00 часа на 21.03.2020г. се преустановяват посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места, в която част към 09.04.2020г. заповедта е била действаща. Едва с изменение със Заповед №РД-01-239/26.04.2020г. се предвижда т. 1а, б „б”, че посещенията на градски паркове и градини се разрешава само на лица-собственици на кучета, но не повече от един, във времето до 09,30 часа и след 18,30 часа всеки ден.

С описаното в АУАН деяние, жалбоподателят е нарушил Заповедта на министъра на здравеопазването като е спортувал в парк „Приморски”, което обстоятелство не се оспорва от него, но счита Заповедта на министъра за нецелесъобразна и за противоконституционна.  

Заповед №РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, е издадена на основание чл. 63, ал.1 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) от Закона за здравето и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание извънредно положение. Видно от нейното съдържание и разпоредителната част, тя носи белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл.65 от АПК, общи са административните актове (ОАА) с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения, или непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове (така Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на Върховния административен съд; Определение от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на Върховния административен съд). АПК не предвижда обявяване на ОАА в Държавен вестник, а е уредено специално производство във връзка с тяхното приемане и оповестяване. От тези правила е налице изключение като съгласно чл. 73 АПК когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му. Заповедите на Министъра на здравеопазването са издадени именно в неотложна ситуация за опазване на живота и здравето на гражданите на територията на страната като същите са оповестени чрез средствата за масово осведомяване, чрез извънредни пресконференции на НОЩ, както и на страницата на Министерство на здравеопазването.

Проследявайки уредбата се установява, че посочената Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г. е отменена със заповед от 14.05.2020г., но тази отмяна не се отразява върху отговорността на нарушителя, който е допуснал нарушение към  момента, към който Заповедта е предвиждала конкретна забрана до неопределен кръг от лица – забрана да се посещават паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. Като ОАА тя е имала ограничено действие във времето и с отпадане на предварително заложения в нея срок действието й е отпаднало, но това не обезсилва със задна дата правата и задълженията, които е пораждала през периода на действието си. Това би било така единствено ако е била обявена за нищожна, но такива данни не са налице по делото.

Предвид посоченото не се касае и за хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Заповедите по чл. 63 от ЗЗ са общи административни актове и отмяната или изменението им, не представлява изменение на нормативна разпоредба, за да е приложима хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Не би могло да намери приложение Тълкувателно Решение № 2 от 27.06.2016 г. на ВАС на РБ, постановено по т. д. № 2/2015 г., в мотивите на което е прието, че отмяната на общ административен акт има обратно действие, т. е. той се счита отменен от момента на издаването му. По отношение на горепосочените общи административни актове, не са ангажирани по делото доказателства за отмяната им като незаконосъобразни, поради което от значение е обстоятелството, че към датата на извършване на нарушението заповедта е била действаща, пораждала е валидно правно действие на територията на Република България (в този смисъл Решение от 16.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 107 / 2020 г. на Административен съд – Габрово; Решение № 160 от 03.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 152 / 2020 г. на Административен съд – Кърджали; Решение № 170 от 14.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 147 / 2020 г. на Административен съд – Кърджали; Решение № 177 от 21.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 160 / 2020 г. на Административен съд – Кърджали и др.). Предвид посоченото съдът намира, че жалбоподателят е допуснал нарушение на Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г. - т. I, подт. 1 от нея като е посетил парк „Приморски” на 09.04.2020г., която заповед е издадена на основание чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) ЗЗ.

Съдът обаче при служебна проверка намира, че са налице процесуални нарушения при издаване на НП.

Не е извършена преценка на промените, които е претърпяла уредбата на ОАА и на нормативната уредба. Налице е нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН като наказателното постановление посочва за нарушена законова разпоредба, която не съответства на словесното описание на нарушението. Наказателното постановление е издадено точно шест месеца след съставянето на АУАН, през който период ЗЗ претърпя изменения, както бяха многократно изменяни и издадените от Министъра на здравеопазването заповеди.

Съгласно разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ към датата на издаване на наказателното постановление се предвижда, че който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.

Санкционната разпоредба не предвижда наказание за нарушение на чл. 63, ал. 1 ЗЗ. АНО е следвало изрично да посочи коя редакция на закона трябва да намери приложение като липсата на ясно посочване на конкретната законова разпоредба, която е нарушена винаги води до съществено засягане на правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, още повече, че в конкретния случай се касае за уредба, която е регулирана и чрез общи административни актове и липсата на ясно посочване на конкретните законови разпоредби води до съществено засягане на възможността на жалбоподателя да се защити. Недопустимо е в съдебното производство да се подменя волята на АНО и да се тълкува коя разпоредба е имал предвид. АНО е този който носи тежестта да установи нарушението и законосъобразното ангажиране на отговорността на нарушителя. НП ясно трябва да посочва нарушените законови разпоредби, което правило в случая не е спазено.

Поради изложеното НП следва да се отмени като незаконосъобразно.

Съдът на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН дължи произнасяне по разноските като в случая право на такива има жалбоподателят, който претендира адвокатски хонорар в размер на 250 лева. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 18 вр. чл. 7, ал. 2  от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на възнагражденито е 300 лева като жалбоподателят претендира разноски под този размер и следва да се присъди в полза на жалбоподателя.

Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление 251а-315/09.10.2020г., издадено от Старши комисар К.К. на длъжност Директор на Областна дирекция на МВР Бургас, с което на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2-ро ЗЗ вр. чл. 209а, ал. 1 ЗЗ на П.Х.М. ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да заплати на П.Х.М. ЕГН ********** сумата в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева – възнаграждение за адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

                                                       

                

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

            Вярно с оригинала: /п/

            КС