№ 1469
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20231100509794 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 8568 от 23.05.2023 г. по гр.д. № 39306/2022 г. Софийски
районен съд, 69 състав отхвърлил предявения от Ц. Н. Г., ЕГН **********,
срещу предпочитания ответник РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НАНАСЕЛЕНИЕТО“-София, иск по чл. 181, ал.
1 ЗМВР вр. чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР за заплащане на сумата от 1 560 лева,
представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за храна в размер на по
120 лв. на месец за периода 01.07.2019 г. - 31.07.2020 г. , заедно със законна
лихва от 21.07.2022 г. до изплащане на вземането, и осъдил евентуалния
ответник ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА
НА НАСЕЛЕНИЕТО“, код по БУЛСТАТ *********, да заплати на Ц. Н. Г.,
ЕГН **********, на основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 142, ал. 1 ЗМВР
сумата от 1 560 лева, представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за
храна в размер на по 120 лв. на месец за периода 01.07.2019 г. - 31.07.2020 г.,
заедно със законната лихва от 21.07.2022 г. до изплащане на вземането.
Съобразно изхода на спора и чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 6 ГПК са разпределени
разноските по делото.
1
Срещу решението е подадена въззивна жалба от евентуалния ответник
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“ – МВР, който го обжалва в частта, с която предявеният
срещу него иск е уважен, с оплаквания за неправилност – неправилно
приложение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Районният съд неправилно приел, че по
отношение на ищцата е приложим чл. 181, ал. 1 ЗМВР. Законодателят ясно бил
разграничил два вида служебни правоотношения в МВР – държавни
служители по ЗМВР (чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР) и държавни служители по ЗДСл
(чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР). Районният съд неправилно тълкувал приложимата
за процесния период норма на чл. 142, ал. 3 (сега ал. 4) ЗМВР, в която било
указано, че статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се
урежда със ЗДСл. В чл. 67 ЗДСл било посочено от какви компоненти се състои
брутната заплата на държавните служители, като съгласно ал. 12 други
допълнителни възнаграждения освен изброените в ал. 7 не можело да се
определят. Съгласно § 69, ал. 6 ПЗР ЗИД ЗМВР, при назначаването на ищцата
й се определяла индивидуална основна заплата, не по-ниска от определеното
към датата на влизане в сила на закона възнаграждение, определено по реда
на ЗМВР и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за
прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната
по чл. 181, ал. 1. Така парите за храна на ищцата били включени в основната й
заплата. Неправилно районният съд приел и че от заключението на ССЕ не се
установява във възнаграждението на ищцата да е включена и сумата за храна.
Нормата на § 69, ал. 6 ПЗР ЗИД ЗМВР не регламентирала изискване
служителите да получават и за в бъдеще допълнителни възнаграждения, вкл.
за храна по чл. 181, ал. 1 ЗМВР отделно от основното им възнаграждение,
нито основното им възнаграждение да търпи промяна при изменение на
посочените суми. Поради това не било необходимо във фиша за заплата на
ищцата сумите за храна да се извеждат в отделно перо и да се изваждат от
облагаемия доход, тъй като на ищцата не се полагала сума по чл. 181, ал. 1
ЗМВР. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част и вместо това постанови друго, с което да отхвърли
предявения срещу него иск. Претендира разноски за двете инстанции, вкл.
юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК в случай че претендираното от
2
въззиваемата страна възнаграждение е над минимума по Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въззиваемата страна Ц. Н. Г. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваната част като
правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък
п чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част.
Въззивният съд намира, че при постановяване на решението не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед доводите в
жалбата е правилно в обжалваната част по следните съображения:
Предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение в
частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 181, ал. 1
ЗМВР срещу евентуалния ответник ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – МВР. В необжалваната част, предвид извода за валидност,
първоинстанционното решение е влязло в сила.
Съгласно чл. 142, ал. 1 ЗМВР, служителите на МВР са: 1. държавни
служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на
населението; 2. държавни служители; 3. лица, работещи по трудово
правоотношение. Според ал. 4 на чл. 142 (в относимата за процесния период
редакция), статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със
Закона за държавния служител. Съгласно чл. 181, ал. 1 ЗМВР, на служителите
на МВР се осигурява храна или левовата равностойност.
Според § 69, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗМВР (в сила от 01.02.2017 г.), служебните
правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от
3
Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на
вътрешните работи (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) и които към датата на влизане в сила
на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование
и притежаващи висше образование, с изключение на тези от Медицинския
институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 1, т.
1, се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния
служител, считано от датата на влизане в сила на този закон. Съгласно ал. 6 на
§ 69, при назначаването на служителите по ал. 1 се определя индивидуална
основна заплата, не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на
този закон възнаграждение, определено по реда на Закона за Министерството
на вътрешните работи и включващо заплата за длъжност, допълнително
възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата
равностойност на храната по чл. 181, ал. 1.
В случая между страните не е спорно и по делото се установява, че
считано от 01.02.2017 г. ищцата е държавен служител по смисъла на чл. 142,
ал. 1, т. 2 ЗМВР, като попада именно в категорията служители,
индивидуализирана в § 69, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗМВР. Не е спорно и че ответникът
не й е предоставял безплатна храна в процесния период, нито й е заплащал
отделно левовата равностойност на такава.
Спорен и пред настоящата инстанция е въпросът дължи ли се на ищцата
като държавен служител в МВР по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР
безплатна храна или левовата й равностойност по силата на чл. 181, ал. 1
ЗМВР.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№1 от 27.11.2024 г. по тълк.д. № 1/2024 г., ОСГК на ВКС, държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните
работи, чийто статут се урежда със Закона за държавния служител, имат право
да им се осигурява безплатна храна или заплащане на левовата й
равностойност съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от Закона за
Министерството на вътрешните работи. Обстоятелството, че правният статут
на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда и от ЗДСл, а не само
в ЗМВР, не означава, че по същността си те са някаква категория служители
на държавата извън останалите, които изпълняват държавна служба в МВР.
Разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР предоставя правото на безплатна храна на
4
всички служители на МВР. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 181, ал. 4
ЗМВР и на специалната Наредба № 8121з-773 от 1.07.2015 г. за условията и
реда за осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на
Министерството на вътрешните работи, посочващи, че размерът на сумите и
доволствията се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните
работи, като законът не делегира на министъра на вътрешните работи с тази
заповед да може да определя и кои лица следва да получават храна или
парична равностойност. На държавните служители в МВР, чийто статут се
урежда и от ЗДСл, не е отречено правото да са със статут на служители на
държавна служба в МВР, чието функциониране е свързано с упражняването
на държавна власт.
С оглед така приетото задължително тълкуване на нормата на чл. 181,
ал. 1 вр. чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР съдът следва да приеме, че въззивната жалба
е неоснователна, а нормата на § 69, ал. 6 ПЗР ЗИД ЗМВР касае само начина на
формиране на индивидуалното основно възнаграждение на държавните
служители по ал. 1 на § 69 при преобразуване на служебните им
правоотношения като такива по ЗДСл, считано от 01.02.2017 г., но не лишава
същите служители от правото им на безплатна храна по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, а
при неосигуряването й – от правото да получат левовата й равностойност.
Предвид установеното от приетите по делото заповеди № 8121з-
1716/28.12.2018 г. и № 8121з-1464/31.12.2019 г. на министъра на вътрешните
работи, че левовата равностойност на храната на служителите от МВР по чл.
142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР е определена в размер на 120 лв. месечно,
предявеният иск с правно основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР е основателен в
предявения му размер от 1 560 лв. за периода 01.07.2019 г. – 31.07.2020 г.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
При този изход и изричната претенция, разноски за въззивното
производство се следват на въззиваемата. Доказано направените такива са в
размер на 400 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой
съгласно удостовереното в представения договор за правна защита и
съдействие от 08.12.2023 г. Съобразно обжалваемия интерес от 1 560 лв.,
възнаграждението е под минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2 от
5
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Доколкото възражението на въззивника за прекомерност по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е направено само за в случай че претендираното
възнаграждение е над минимума по Наредба № 1/2004 г., възнаграждението не
следва да се намалява.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8568 от 23.05.2023 г., постановено по
гр.д. № 39306/2022 г. на Софийски районен съд, 69 състав в обжалваната
част, с която ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“, код по БУЛСТАТ *********, е осъдена да
заплати на Ц. Н. Г., ЕГН **********, на основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР вр. чл.
142, ал. 1 ЗМВР сумата от 1 560 лева, представляваща сбор от ежемесечно
дължимите суми за храна в размер на по 120 лв. на месец за периода
01.07.2019 г. - 31.07.2020 г., заедно със законната лихва от 21.07.2022 г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“, код по БУЛСТАТ *********, гр. София, ул.
„Пиротска“ № 171А, да заплати на Ц. Н. Г., ЕГН **********, гр.
Копривщица, ул. ****, на основание чл. 78 ГПК сумата 400.00 лв.
(четиристотин лева), представляваща разноски за въззивното производство.
В необжалваната част решението по гр.д. № 39306/2022 г. на Софийски
районен съд, 69 състав е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6