Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 669 16 юни 2020 година град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито
заседание на трети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар В.
С.
като
разгледа административно дело номер 1999 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на П.Ж.Г. ***, Т.Ж.Г. *** и М.П.З.
***, против разрешение за строеж/РС/ №98 от 08.05.2019 г. на главния архитект
на община Поморие, за обект „преустройство на магазин №3, с идентификатор
57491.501.122.1.29, в бистро“, находящ се в партерния етаж на четириетажна
жилищна сграда с идентификатор 57491.501.122.1, в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор
57491.501.122 по КККР на гр.Поморие/ УПИ ІV-5058, кв.233 по плана на
гр.Поморие/, собственост на Д.К.М..
Жалбоподателите, редовно уведомени, чрез процесуалния
си представител, поддържат сезиращата съда жалба. Твърдят, че резрешението за
строеж е издадено в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Излагат
подробни съображения. Ангажират доказателства. Искат да се отмени разрешението
за строеж. Претендират разноски.
Ответникът по жалбата- главен архитект на община
Поморие, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.
Счита същата за неоснователна. Иска да се отхвърли. Представя административната
преписка за издаване на разрешението за строеж. Не ангажира допълнителни
доказателства.
Заинтересованата страна Д.М., редовно уведомена, чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата. Иска да се остави без уважение.
Не ангажира допълнителни доказателства.
Административен
съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и
закона, намира следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 215, ал.4 ЗУТ,
от лица, които имат правен интерес, съдържа необходимите форма и
реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна по
следните съображения:
Жалбоподателите
са собственици на самостоятелни обекти-апартаменти в жилищна сграда с
идентификатор 57491.501.122.1 по КККР на гр.Поморие, в която, съобразно
процесния административен акт, е разрешено преустройство на магазин №3 с
идентификатор 57491.501.122.1.29 в бистро, собственост на заинтересованата
страна Д.М., според нот.акт №110, т.9, дело №1560, вх.рег.№2797,
дв.вх.рег.№2790 от 06.11.2018 г. на служба по вписванията Поморие/л.36 и 37 от
делото/.
Със
заявление, вх.№ТСУ-814 от 15.04.2019 г., рег.№ТСУ-814#
3/08.05.2019 г., заинтересованата страна Д.М. *** инвестиционен проект, касаещ
преустройство на съществуващ нежилищен самостоятелен обект/СО/-магазин №3,
находящ се на партерен етаж в жилищна сграда с идентификатор 57491.501.122.1 по
КККР на гр.Поморие, изградена в УПИ
ІV-5058, кв.233 по плана/ПУП-ПРЗ/ на гр.Поморие с административен адрес -
гр.Поморие, ул. „Цар Иван Александър“
№11, в заведение за обществено хранене/ЗОХ/ от типа „бистро“.
Във връзка с
инвестиционните намерения е издадена скица с „виза за проектиране“ от
гл.архитект на общината №395 от 27.09.2018 г., съгласувана с комуникационните
предприятия „ВиК“ЕАД и „Ер Юг“ЕАД/л.45 от делото/.
За
проектната документация е изготвен комплексен доклад/КД/ за оценяване
съответствието на инвестиционните проекти на осн.166, ал.1, т.1; чл.142, ал.6,
т.2 и §185 ПЗР ЗУТ/л.24-27 от делото/, в който се сочи, че инвестиционният
проект се състои от следните части:архитектурна/л.46-49 и л.57-59 от делото/; конструктивно
становище/л.40 и 41 от делото/ и ВиК инсталации/л.63-74 от делото/;
ел.инсталации/л.75-84 от делото/; пожарна безопасност/ПБ/л.94-103 от делото/ и
част „ОВК“ и технология. В т.2.5 от доклада поотделно са описани технологията и
новите „ОВК“ инсталации. По делото липсва част от проект по част „ОВК“, а само
проект по част „Технология“, в обяснителната записка към който се сочи, че е
предвидена вентилационна система за отвеждане на парите и аерозолите над топлия
блок на кухненския кът и всички необходими системи, съгл. правилата на Наредба
№15 за правила и норми за проектиране и изграждане на „ОВК“ инсталации, 2005
г./гледай проекта по част „ОВК“/, т.е. последният препраща към проекта по част „ОВК“,
а такъв липса.
В
първоначално внесената проектна документация, главният архитект на общината е
констатирал недостатъци като е дал указания за тяхното отстраняване/л.20 от
делото/.
Преработеният
инвестиционен проект, ведно с преработен комплексен доклад/л.16-19 от делото/,
е внесен повторно със заявление, вх.№ТСУ-814#2/25.04.2019 г./л.15 от делото/. В
т.2.5 от преработения доклад е описана само част „Технология“, като липсва част
„ОВК“/л.18 и 26 от делото/.
Преработеният
инвестиционен проект е одобрен от гл.архитект на 08.05.2019 г.
На
08.05.2019 г., Д.М. е подала заявление до главния архитект на община Поморие да
и бъде издадено разрешение за строеж за обект магазин №3/л14 от делото/.
По
подаденото заявление, на 08.05.2019 г., главният архитект на община Поморие е
издал разрешение за строеж №98 за преустройство на магазин №3 с идентификатор
57491.501.122.1.29, в бистро, находящ се в партерния етаж на
четириетажна жилищна сграда с идентификатор 57491.501.122.1, в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор
57491.501.122 по КККР на гр.Поморие/ УПИ ІV-5058, кв.233 по плана на
гр.Поморие/, което е предмет на оспорване в настоящото производство.
За издаденото разрешение за строеж и одобрения
инвестиционен проект, е съобщено с обявление №Об-139 от 09.05.2019 г./л.11 от
делото/, за които са уведомени само инвеститора М. ***, РДНСК, Югоизточен
район/л.10 и 12 от делото/, като е констатирано, че срещу обявения проект и РС,
в законния срок, не са постъпили възражения/л.9 от делото/.
При тези факти се налагат следните правни изводи:
На първо място, разрешение за строеж №98 от 08.05.2019
г. е издадено от компетентен орган-главния архитект на община Поморие,
съобразно нормата на чл.148, ал.2 ЗУТ.
На второ място, разрешението е издадено в предвидената
от закона писмена форма.
На трето място обаче РС е издадено при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния
закон, при следните съображения:
Няма спор,
че жалбоподателите
са собственици на самостоятелни обекти-апартаменти в жилищна сграда с
идентификатор 57491.501.122.1 по КККР на гр.Поморие, в която, съобразно
процесния административен акт е разрешено преустройство на магазин №3 с
идентификатор 57491.501.122.1.29 в бистро, собственост на заинтересованата
страна Д.М., съобразно нот.акт №110, т.9, дело №1560, вх.рег.№2797,
дв.вх.рег.№2790 от 06.11.2018 г. на служба по вписванията Поморие/л.36 и 37 от
делото/.
Няма спор,
че заинтересованата страна М. е сезирала административния орган с искане за
издаване на процесния акт, като е представила необходимите документи.
Не
се спори, че с разрешеното преустройство е променено предназначението на
магазин №3/код 550/ в заведение за обществено хранене „бистро“/код 570/,
съобразно приложение №4, към чл.16, ал.3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри/обн.ДВ, бр.№4/13.01.2017 г., в сила от 13.01.2017 г./.
Спорът се
свежда до това дали процедурата, финализирана с процесното разрешение за
строеж, е проведена при спазване всички изисквания на закона.
Според
правилото на чл.148, ал.1 ЗУТ, строежи могат да се извършват
само ако са разрешени съгласно този закон, като разрешение за строеж се издава
от главния архитект на общината/чл.148, ал.2 ЗУТ/.
В
случая, главният архитект на община Поморие е издал на Д.М. разрешение за
строеж разрешение
за строеж №98 за преустройство на магазин №3 с идентификатор
57491.501.122.1.29, в бистро, находящ се в партерния етаж на
четириетажна жилищна сграда с идентификатор 57491.501.122.1, в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор
57491.501.122 по КККР на гр.Поморие/ УПИ ІV-5058, кв.233 по плана на
гр.Поморие/л.13 от делото/.
Главният архитект изразява становище, че оспореният
административен акт е издаден на основание чл.38, ал.5 ЗУТ и е обявен само на
възложителя на проекта; етажните собственици не са заинтересовани лица по
смисъла на чл.149 ЗУТ; вентилацията на обекта, поради малкия капацитет и
сезонния характер на заведението залага на активен въглен за аспирация;
магазинът разполага със самостоятелен вход, който няма общо с входа на
многофамилната сграда, в която е ситуиран; броя на предвидените паркоместа,
покрива нуждите на бистрото; одобреният
проект към разрешението за строеж е съобразено с изискванията на Наредба №4 от
21.05.2001 г. за съдържанието на инвестиционните проекти/л.131 от делото/.
Според правилото на чл.38, ал.5 ЗУТ, самостоятелни
обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се
преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква
съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват
изискванията на чл. 185, ал. 1,
т. 2
- 4 и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Ако не са налице
тези условия, се спазват изискванията на чл. 185, ал. 2 и 3
ЗУТ.
Анализът
на цитираната норма сочи, че самостоятелни обекти за нежилищни нужди, могат да
се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се
изисква съгласието на собствениците на етажната собственост ако са спазени две
кумулативни изисквания - условията на чл.185, ал.1, т.2-4 ЗУТ/ не се иска
съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства
на собствени обекти, помещения или части от тях, когато: 2. не се отнемат общи
помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им; 3. не
се изменят съществено общите части на сградата; 4. се свързват вътрешни
инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през
обслужващи помещения по една вертикална ос/ и да не се допуска наднормено
шумово и друго замърсяване.
Невъзможна
е преценка за спазване на второто кумулативно условие, тъй като към одобрения
инвестиционен проект не е представен проект по част „ОВК“, а само становище на
специалист по част ОВКХТТГ, в което е вписано, че за топлата кухня е изградена
механична общообменна вентилационна система инсталация за улавяне на
вредностите, отделяни при приготвянето на храната, като предвид вида на
елементите и изпълнението на инсталацията, заключението е, че не се налага проектиране и изпълнение на нови „ОВК“
инсталации.
Следователно
административният орган не мотивира приложение на хипотезата на чл.38, ал.5 ЗУТ,
което не става ясно и от съдържанието на разрешението за строеж.
|
От
заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, прието без
възражение, и от разпита на вещото
лице, се установява, че при проверка на място, в общинската администрация, не
е констатиран проект по част „ОВК“, а само цитираното становище, в което е
описана „изградена“, т.е. налична/съществуваща в обекта вентилационна
инсталация, без за същата да е представена проектна документация, по която е
изпълнена, както и не са представени протоколи от изпитвания и лабораторни
замервания на същата. В тази връзка експертът сочи, че тъй като обектите от типа „заведение за
обществено хранене“, вкл. и тези от
типа „бистро“, представляват, съобразно Наредба №15 от 28.07.2005 г. за технически правила
и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и
съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия/ обн., ДВ, бр. 68 от 19.08.2005 г., Наредба №15/28.07.2005 г./, са обекти с високо ниво на
замърсяване, е следвало да има изработена проектна документация по част „ОВК“
и същата да бъде предмет на одобряване при издаване на разрешението за
строеж. Налага се изводът, че разрешението за строеж не отговаря на
изискванията на Наредба № 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на
инвестиционните проекти/обн., ДВ, бр. 51 от
5.06.2001 г., в сила от 5.06.2001 г./, защото, като част от инвестиционния
проект, е следвало да бъде изработена и одобрена част „ОВК“, каквото в случая
не е сторено. Вещото лице сочи също,
че не са установени необходимите документи, които да обосноват спазване в
достатъчна степен санитарно-хигиенните изисквания за разрешеното „бистро“,
съгл. таблица №А.1, приложение №28, към чл.314, ал.1 от Наредба
№15/28.07.2005 г. от категорията на обществено обслужващи обекти, в които са
налични „смукателни устройства/чадъри, грилове и местни кухненски смукателни
устройства“, попадат в категория ЕНА 4, тъй като вследствие на конкретното
оборудване, въздухът в помещението „съдържа миризми и вредни за здравето примеси
със значително по - висока концентрация в сравнение с допустимата за обитаеми
пространства. Неоснователно е твърдението
на жалбоподателите, че разрешението е издадено в нарушение на правилото на
чл.38, ал.9 ЗУТ, т.е. за разрешеното преустройство не е осигурен необходимия
брой места за паркиране. Данните по делото сочат, че предвид малкия брой
места за консумация в площта на обекта, отразени в чертежите на различните
проектни части от 3 до 9, че необходимия брой на места за паркиране за
заварения търговски обект/магазин №3/ е съпоставим с изискуемия брой на новия
обект/след преустройството/. В обяснителната записка по част „Архитектурна“ е
вписано, че паркирането ще се осъществява в съществуващия паркинг в рамките
на имота. Паркомястото е осигурено при одобряването на предходната
документация за сградата/л.48 от делото/. Независимо от последното, изложеното мотивира съда да отмени разрешение за строеж №98 от 08.05.2019 г. на главния архитект на община Поморие като незаконосъобразно. |
|
|
|
При този изход на спора в полза на
жалбоподателите следва да се присъдят направените по делото разноски, които са
общо в размер на 1 340.00/хиляда триста и четиридесет/ лева, представляващи
30.00/тридесет/ лева дължима и заплатена за производството държавна такса; 600.00/шестстотин/
лева адвокатско възнаграждение и 710.00/седемстотин и десет/ лева
възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд, осми състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ разрешение
за строеж/РС/ №98 от 08.05.2019 г. на главния архитект на община Поморие, за
обект „преустройство на магазин №3, с идентификатор 57491.501.122.1.29, в
бистро“, находящ се в партерния етаж на четириетажна жилищна сграда с
идентификатор 57491.501.122.1, в
поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 57491.501.122 по КККР на гр.Поморие/ УПИ
ІV-5058, кв.233 по плана на гр.Поморие/, собственост на Д.К.М..*** да заплати
на П.Ж.Г. ***, Т.Ж.Г. *** и М.П.З. ***, разноски в размер на 1 340.00/
хиляда триста и четиридесет/ лева.
Решението може да се обжалва, в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен съд на Република
България.
СЪДИЯ: